🌊🔍🇨🇳 Разследване на Reuters разкри, че Китай ръководи мащабна операция за картиране на морското дъно и разполагане на подводни сензори в Тихия, Индийския и Арктическия океан – усилие, считано от експерти за систематична подготовка на бойното пространство за подводни операции.
Агенцията е проследила движението на 42 изследователски кораба за период от над 5 години, използвайки платформата за мониторинг на морския трафик на новозеландската компания Starboard Maritime Intelligence. Анализът обхваща правителствени и академични документи, научни публикации, статии в държавните медии и описания на кораби. Най-малко 8 от тях са извършвали директно картиране на дъното, а още 10 са носели оборудване, използвано за същата цел.
Един от корабите – Dong Fang Hong 3, управляван от Океанския университет на Китай, е прекосявал водите край Тайван, американската база Гуам и стратегически участъци от Индийския океан в периода 2024-2025 г. През октомври 2024 г. е проверил набор от мощни китайски океански сензори, способни да засичат обекти под водата край Япония, и се е върнал в същия район през май 2025 г. През март същата година е кръстосал водите между Шри Ланка и Индонезия, подстъпи към Малакския проток, ключова точка за световния морски търговски трафик. Университетът твърди, че корабът е проучвал утайки и климатични изследвания, въпреки че според научна публикация на неговите академици, е провеждал и мащабно дълбоководно картиране.
Събраните данни за подводния терен, температурата, солеността и теченията са от решаващо значение за операциите под вода. Командирите се нуждаят от тях, за да избягват сблъсъци и да укриват подводниците си, а информацията е също толкова важна за засичане на вражески съдове – звуковите вълни, по които се откриват те, се разпространяват по различен начин в зависимост от подводния ландшафт и условията във водата.
„Тези данни биха могли да са безценни за подготовка на бойното пространство. Всеки военен подводничар, който си заслужава парите, ще вложи огромни усилия в разбирането на средата, в която оперира“, отбеляза Питър Скот, бивш командващ подводния флот на Австралия.
Данните от морския трафик показват, че китайските усилия са фокусирани върху значими от военна гледна точка води – край Филипините, Гуам, Хаваи, атола Уейк в Северния Пасифик, както и около Коледния остров – австралийска територия на маршрута между Южнокитайско море и ключова австралийска подводна база. Китайски кораби са картографирали и подводен хребет северно от военноморска база в Папуа Нова Гвинея, до която САЩ наскоро получиха достъп.
„Мащабът на това, което правят, далеч надхвърля ресурсите", каза Дженифър Паркър, адюнкт професор по отбрана и сигурност в Университета на Западна Австралия и бивш офицер по противоподводна война. „Ако погледнете самия обхват, става съвсем ясно, че планират да изградят военноморски капацитет за океански експедиции, който е организиран около подводните операции."
Най-обстойното проучване е извършено източно от Филипините, разположени по протежението на Първата островна верига – територии, контролирани предимно от съюзници на САЩ, която се простира от японските острови през Тайван до Борнео и образува естествена бариера между Тихия океан и крайбрежните морета на Китай.
„Обсебени са от страха да не бъдат затворени в Първата верига острови", обясни Питър Ливи, бивш военен аташе на Австралия в САЩ и председател на Австралийския военноморски институт. Китайското картиране „показва желание да се разбере морската среда, за да могат да пробият навън."
Отвъд картирането, Китай е изградил мрежа от стотици подводни сензори, буйове и дънни масиви. Началото е поставено около 2014 г. от У Лисин, учен от Океанския университет, предложил проекта „прозрачен океан" – система за всеобхватно наблюдение на водните условия в определени зони. Провинцията Шандун отпуска най-малко 85 милиона долара за проекта. Първите сензори са разгърнати в Южнокитайско море, като оттам мрежата се разширява в Тихия и Индийския океан. Край Япония, Филипините и Гуам са разположени стотици датчици. В Индийския океан документи от Китайската академия на науките описват сензорен пръстен около Индия и Шри Ланка, включително по подводния хребет Найнти Ийст Ридж, който е сред най-дългите в света и минава по подстъпите към Малакския проток.
Контраадмирал Майк Брукс, командващ Службата за военноморско разузнаване на САЩ, заяви този месец пред Конгреса, че Китай изгражда мрежи за подводно наблюдение, които събират хидрографски данни, за да „оптимизира ефективността на сонарите и да осигури постоянно наблюдение на подводници, минаващи през критични водни пътища като Южнокитайско море."
Брукс алармира, че потенциалното събиране на разузнавателни данни от китайски изследователски кораби е „стратегическа заплаха."
Официалните китайски обяснения за проекта се колебаят между научни и военни. През 2017 г. длъжностни лица от Шандун заявяват, че целта на „прозрачния океан" е да „гарантира морската отбрана и сигурност", и го сравняват с американски военен проект за изграждане на сензорна мрежа. У Лисин ръководи мрежата в Националната лаборатория за морска наука и технологии в Циндао с партньор Военноморската академия за подводници на Китай.
Изследователят Джоу Чун, управляващ масивите от сензори във водите на Индо-Пасифика, беше цитиран в съобщение до пресата на Океанския университет, според което работата му е илюстрирала „стремителното развитие на морската отбрана и военните способности на страната ми." Според него целта е „да превърнем най-напредналите научни и технологични постижения в нови видове бойни способности за нашата армия в морето", обобщава той.
„Откровено удивително е да се види огромният мащаб на китайските морски научни изследвания", отбеляза Райън Мартинсън, доцент във Военноморския колеж на САЩ. „От десетилетия насам ВМС на САЩ можеха да разчитат на асиметрично предимство в познаването на океанското бойно пространство. Китайските усилия заплашват да подкопаят това предимство. Очевидно е дълбоко обезпокоително."
Това е първият случай, в който мащабите на китайското картиране и наблюдение във водите на Индийския, Тихия и Северния ледовит океан е документиран в такъв обхват – по-ранни разследвания засягаха отделни части от операцията около Гуам, Тайван и Индийския океан.
