🇷🇺🕵️🇺🇦 Документи на КГБ от архива на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) представят службата на вече покойния Олександър Косторни от Лвов, осъден на 15 години за насочване на руския ракетен удар по Яворовския полигон: през 1974 г. той е прапорщик във външното наблюдение, а към средата на 80-те проверяващи го вписват в оперативните служители с неизпълнени задачи и агенти, които не предоставят. сведения. Собствената му служба го е описала като посредствен оперативен служител десетилетия преди да стане предател. Документите излязоха в Telegram канала „Архивни артефакти“ във вторник, 6 октомври, ден след като стана известно, че Косторни е починал в затвора.
Косторни е починал на 20 юни 2026 г. в изправителна колония № 122 в Днепропетровска област, но смъртта му стана публично достояние чак три месеца и половина по-късно. На 5 октомври местният канал „Перший Захидний“ писа, че е научил за смъртта му от публикация на неговата дъщеря Тетяна във Facebook, която се посветена на смъртта на майка ѝ, в която тя пише, че „през юни загубихме татко“. Държавната наказателно-изпълнителна служба потвърди сведенията пред регионални медии. Причината за смъртта не е обявена.
Галицкият районен съд в Лвов призна Косторни за виновен в държавна измяна на 23 май 2024 г. и го осъди на 15 години лишаване от свобода с конфискация на имуществото. Тернополският апелативен съд остави присъдата в сила през март 2025 г. Според обвинителния акт на 4 март 2022 г. – 9 дни преди удара, той е изпратил в Telegram схема на Международния център за миротворчество и сигурност, официалното име се нарича полигонът, с отбелязани военни градчета, казарми и общежития. Получателите са двама. Първият е Олександър Свистунов, бивш лвовчанин с руско гражданство, който от 2014 г. живее в анексирания Крим и е сред основателите на попадналата под санкции партия „Руски блок“. Вторият е действащият служител на ФСБ Юрий Водолазки. Обвинението му вменява и предаване на сведения за настаняването на чужденци в лвовското училище № 52 и за пунктовете за бежанци на стадион СКА.
На 13 март 2022 г. руската армия изстреля около 30 крилати ракети по полигона, разположен на 25 км от границата с Полша. В деня на нападението Лвовската областна военна администрация съобщи за 35 убити и 134 ранени. Офисът на генералния прокурор, на чиито данни стъпва обвинението, по-късно посочи над 60 загинали и над 160 ранени. Косторни така и не призна вината си. Пред журналистите твърдеше, че е пратил на приятел карта на местата, където „50 години бере гъби“, а защитата му настояваше, че отбелязаното на нея е публично достъпно. Съдът не прие нито версията за гъбите, нито довода за публичните данни.
Осветлените документи от фонда на Специализирания държавен архив на СБУ проследяват кариерата му в ранните ѝ етапи. Заповед № 001 на началника на Управлението на КГБ за Лвовска област от 21 януари 1974 г. създава към 7-и отдел, отговорен за външното наблюдение, постоянна група за „слухов контрол“, която е нагърбена с това да прилага оперативно-технически средства при следенето на хора. В нейния списък под №7 стои прапорщик Косторни, със служебно обозначение „разузнавач“. Тогава той се намира в началото на своята служба, продължила по собствените му думи 24 години. До 1990 г. стига до чин майор и завършва Висшето училище на КГБ в Москва.
Следващите два документа са от проверки на районен отдел. Отчетът за 1984-1985 г. изрежда 4 точки от плана за агентурна и оперативна работа и ги обяснява с „личната неорганизираност на отделни служители“ и слабия контрол на ръководството. Сред провалите е неосъщественото внедряване на агент при емигрант в САЩ, а за отговорни са назовани оперативните служители Терзилов, Косторни и Моисеенко. Трети доклад е писан след заповед 0100 на КГБ на СССР от 1986 г. В него отделът е разкритикуван, че поддържа агенти, вербувани заради ценните им връзки, които не дават оперативно значима информация, а сред офицерите, които работят с тях, е посочен Косторни. Вербуването на агента му с псевдоним „Сергей“ е изброено сред вербуванията без перспектива, които проверката приписва на повърхностното проучване на кандидатите.
„Както се вижда, Косторни не е бил особено силен като оперативен служител, защото в много документи от проверките са отбелязани недостатъци“, коментира основателят на канала Володимир Бирчак. Историкът е бивш заместник-директор на архива на СБУ и един от авторите на закона, с който Киев отвори архивите на съветските тайни служби.
Каналът използва случая за по-широко обвинение към ветераните от КГБ, които дълго след независимостта са пазени „като зеницата на окото“: считани са за заслужили, СБУ ги поздравява за 9 май и 23 февруари, но делата им стоят затворени над 20 години. Последното има точна дата, защото документите на ЧК, НКВД и КГБ станаха достъпни едва със закона от 9 април 2015 г. Биографията на Косторни показва колко свободно се е движил човек с неговото минало през онези години. Самият той разказа пред JusticeInfo, че напуска КГБ през 1990 г. само формално: „написах заявление уж за освобождаване“, а ръководството му възлага да създаде асоциация на детективските агенции в СССР. Между 2002 и 2010 г. се кандидатира за Върховната рада от Прогресивната социалистическа партия, блока на Наталия Витренко и Комунистическата партия. До ареста през юни 2022 г. ръководеше Руското дружество „Александър Пушкин“, учредител на Лвовския руски драматичен театър.
Нищо в публикуваните документи не доказва, че тъкмо Косторни е бил поздравяван или закрилян от СБУ, а и той никога не е служил в нея, защото е напуснал системата година преди независимостта. Делото показва нещо по-просто и тежко. Човек, обучен да следи и вербува, прекарал 3 десетилетия в независима Украйна като открит проруски активист, без миналото му да е проблем, докато не решава да съдейства на агресора да нанесе ракетен удар по военен полигон, убивайки десетки и ранявайки стотици. Посредственост, която проверяващите записват през 80-те, не го е направила безобиден. За картата през март 2022 г. не е било нужно оперативно майсторство, а само познаване на местността, връзка с ФСБ и готовност да я предаде.
