ООН: Южен Судан не е готов да проведе първите си избори като независима държава

🔍 Източник: Oxfam

🇸🇸🗳️ Южен Судан не е готов да проведе първите си избори след обявяването на независимостта през декември, а местните политически играчи обсъждат дали гласуването да се проведе тази година или да бъде отложено за следващата. Това заяви в сряда главният пратеник на ООН в африканската страна.

Никълъс Хейсъм сподели пред Съвета за сигурност на ООН, че консултациите затрудняват третирането на 22 декември 2024 г, обявен миналия месец от Националната избирателна комисия за дата на провеждане на изборите, „като окончателен избор в изолация от други критични фактори“.

Гласуването, което ще бъде първото, откакто страната получи независимост от Судан през 2011 г. след две десетилетия на гражданска война, трябва да бъде кулминацията на сключеното преди пет години мирно споразумение, извадила страната от кръвопролитния конфликт. Сраженията между силите, лоялни на настоящия президент Салва Киир и тези, лоялни на настоящия вицепрезидент Риек Мачар, отнеха живота на 400 000 души.

Миналия декември Хейсъм очерта поредица от условия, необходими за провеждането на надеждни и мирни избори. През април той съобщи на Съвета за сигурност, че местните партии не са приложили съществена част от ключовите стъпки за свободни и честни избори, а тази сряда повтори още веднъж оценката си.

Като положително развитие изтъкна, че избирателната комисия е започнала да оценява „инфраструктурата и съоръженията на терен, необходими за осигуряването на благоприятна среда за провеждане на избори“, както и че са регистрирани 29 политически партии.

Мироопазващата мисия на ООН продължава „да подкрепя създаването на благоприятна среда за избори в Южен Судан, когато и да се провеждат“, съсредоточавайки се върху защитата на цивилното население, отбеляза Хейсъм.

Той заяви, че съществува загриженост сред големи сегменти от международната общност, гражданското общество, политическите партии и Комисията по правата на човека относно закон, приет наскоро от местния парламент, даващ на Националната служба за сигурност правомощия за извършване на арести без заповед.

Критиците на законопроекта твърдят, че противоречи на „стремежите им за отворено гражданско и политическо пространство“ и за изграждане на демократично общество, както и че е несъвместим с духа на преходната конституция на Южен Судан и задълженията ѝ в сферата на правата на човека.

„Беше отбелязано, че президентът има правомощието да върне закона обратно в парламента, за да коригира критиките, които бяха повдигнати“, посочи още Хейсъм. „Това би отворило значителна възможност за демонстриране на ангажимент за постигане на отворено политическо пространство, в което да се проведат първите демократични избори на Южен Судан.“

Посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд изрази дълбоката загриженост на САЩ и други дипломатически мисии, че законът за сигурността може „да подкопае допълнитлено политическата и гражданска среда в страната“.

Хейсъм изтъкна хроничната продоволствена несигурност, разпространението на конфликта в съседен Судан и бързо влошаващата се икономика, изострена допълнително от възникнала наскоро авария в местен петролопровод, довела до намаляване на приходите в държвната хазна.

„Всеки един от тези елементи сам по себе си представлява значително предизвикателство“, отбеляза Хейсъм. „Взети заедно имат потенциала да тласнат страната към повратна точка – и всичко това в момент, в който народът на Южен Судан навлиза в деликатна фаза на полагане на основите си като нация.“

Едем Уосорну, оперативен директор на хуманитарната служба на ООН, сподели пред Съвета за сигурност на ООН някои показателни цифри - повече от 9 милиона души или 76% от населението на Южен Судан се нуждаят от хуманитарна помощ, а 7,1 милиона страдат от „остра хранителна несигурност, увеличение с около 1,5 милиона души в сравнение с миналата година.”

Уосорну сподели още, че средногодишните експертни прогнози по хранителна сигурност на ООН предполагат, че конфликтите и наводненията „могат да доведат до огнища на глад в периода между юни 2024 г. и януари 2025 г.“

Хуманитарната ситуация в страната се влошава от задълбочаващата се икономическа криза. По-голямата част от износа на петрол е прекратен от февруари 2024 г. заради спукания тръбопровод. Обезценяването на местната валута – южносуданския паунд – с над 70% през първите шест месеца на 2024 г. лиши много хора от редица стоки от първа необходимост, на фона на годишна инфлация за месец юни, възлизаща на 97%, според данни на Националното статистическо бюро.