„Рыбарь“ призна: „буферната зона“ в Харков и Суми не може да спре украинските дронове.

🇷🇺 Михаил Звинчук, основател на руския мозъчен тръст „Рыбарь“ и редовен гост в ефира на „Соловьов Live“, фактически призна провала на обявената от Кремъл „буферна зона“ по границата с Украйна. По думите му реалността в Харковска и Сумска област е двойна „сива зона“ по 10 км от двете страни на границата, където всяка техника и личен състав незабавно попадат под удари.

Това описание подкопава директно публично заявената цел на президента Владимир Путин и началника на Генералния щаб генерал Валерий Герасимов, според които буферната зона трябваше да защити Белгородска, Курска и Брянска област от украински обстрел.

Аналогично признание прави и колегата му Александър Арутюнов („Разведос“), който в средата на март 2026 г. заяви в ефира на Соловьов, че „буферната зона“ не работи, защото украинските дронове, доскоро удряли в радиус от няколко километра, вече действат на десетки километри навътре. По думите му разширяването на сивата ивица с още 10–15 км вече не носи реален защитен ефект. Двамата Z-пропагандисти описват едно и също оперативно ограничение от различни ъгли – невъзможността украинският обстрел да бъде изтласкан достатъчно навътре, за да бъдат защитени руските градове по границата.

Самият Звинчук разширява тази картина и към проблема с ударите в дълбокия тил. В коментар за Соловьов от началото от 6 май той описва украинската стратегия като насочена срещу икономическата основа на руската военна машина и определя твърденията за използване на съседни държави като маршрутно прикритие за украински дронове като „най-лесното оправдание“, при положение че ударите вече достигат Урал.

Тази оценка съвпада с публикация на Bloomberg от 5 май, според която около 25% от територията на Русия и близо 70% от населението ѝ попадат в обсега на украинските дронове с максимална дистанция до 1600 км. Ударът по жилищна сграда в Екатеринбург на 25 април и многократните атаки срещу Челябинск, на 1500–1700 км от границата, от началото на април доказват, че концепцията за „дълбок тил“ на територията на Руската федерация на практика е изгубила всякакъв смисъл.

Цената на тези признания е ключова за тяхната тежест. Сраженията в посока Вовчанск бяха предприети на 13 май 2024 г. и продължиха до края на октомври 2025 г., когато руски части обявиха контрол над разрушения до основи град. Според оценки на Генералния щаб на Украйна съотношението на загубите в пиковите фази на сраженията е надхвърляло 8 към 1 в полза на украинските защитници. Институтът за изследване на войната (ISW) още тогава оцени операцията като насочена основно към изграждане на „буфер“ по международната граница, а не към дълбок пробив в Харковска област. Десетки хиляди руски военнослужещи бяха хвърлени и загинаха в щурмовете край Волчанск, Липци и приграничните села, но според Z-блогърите първоначалната цел остава неизпълнена.

С оглед на всичко в края на декември 2025 г. това генерал Валери Герасимов заяви, че Путин е разпоредил разширяване на буферната зона в Сумска и Харковска области през 2026 г. От началото на април групировка войски „Север“ отчита напредък между 400 и 800 м дневно в 6 до 11 участъка, при средни ежедневни загуби от 170–235 души само в едно направление, според собствените руски сводки. Към 15 април около 200 кв. км в Сумска област се намират под руски контрол или в т.нар. зона на инфилтрация. Дори при тази динамика и при официално обявена ширина на „буфера“ от 20 км, концепцията не покрива обсега на съвременните украински дронове, а според самия Звинчук цялата зона вече е „простреляна“.

Оперативните последици от тези признания се очертават в три посоки. Първо, ПВО отбраната на Белгородска, Курска и Брянска области не може да разчита на съществено облекчение с териториално разширение по суша – украинските удари по руски рафинерии в Ярославъл, Ростов на Дон и Перм, както и по военно-промишления комплекс, продължават със същия интензитет. Второ, аргументите за нови настъпателни операции в Сумска област постепенно губят своята вътрешна политическа опора, след като самите Z-канали описват резултата от нея не като защитен пояс, а като постоянно обстрелвана „сива зона“. Трето, Кремъл е изправен пред тежък проблем с контрола върху собствените си военни блогъри – Звинчук и Арутюнов са едни от най-цитираните автори, а публичните им оценки все по-трудно могат да бъдат съгласувани с официалните твърдения на Путин и Герасимов за „защитени“ пригранични региони.