Учителка от училищата на UNRWA в Газа предупреждава за нов 7 октомври

🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.

„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.

Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.

Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи  набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.

Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“

Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.

Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.

UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.

Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.

Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.

Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.

Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.

Пропалестинска група напада домовете на британски ръководители от отбранителната промишленост

🇬🇧🎯 Група, наричаща се The List, нападна през последните седмици домовете на ръководители на отбранителната промишленост в Обединеното кралство: коли, залети с червена боя, срязани гуми и надпис „baby killers“ върху гаражна врата. Пропалестински активисти години наред удряха заводите и офисите на компаниите, които смятат за съучастници във войната в Газа. Сега мишена са домовете на хората, които работят там.

Случаите са описани от The Sunday Times в материал на Дипеш Гадър от 17 октомври. Групата сама пуска онлайн снимки от нападенията и предупреждава служителите на компаниите да напуснат работа, иначе рискуват „посещение“. Според изданието, чийто текст преразказва Times of Israel, групата е набелязала поне шестима висши ръководители, сред които и представители на британски структури на израелската компания Elbit Systems. Daily Mail добавя, че нападателите са действали с качулки, а антитерористичната полиция подпомага местните полицейски сили и може да поеме по-широко разследване. Официално изявление на полицията досега няма.

Записите, които The List споделя, са нощни и кратки. Тъмни фигури с качулки минават покрай автомобили, паркирани плътно до стената на къща, а капаците и стъклата им вече са облени в червено. Използването на червена боя е утвърден похват в преките акции на тези активисти във Великобритания: с нея Palestine Action обливаше фасадите на обекти на Elbit, а през юни 2025 г. членовете ѝ я впръскаха в двигатели на самолети в базата Брайз Нортън.

Конкретни имена бяха посочени в публикация в X от 16 октомври, преразказваща твърдения на активисти. Според тях само през предходния уикенд са набелязани домовете на главния оперативен директор на Ultra Intelligence & Communications (Ultra I&C), на директор в Keysight Technologies и на водещ инженер в Leonardo UK, британското подразделение на италианския концерн Leonardo. Нито засегнатите фирми, нито органите на реда са потвърдили кои са потърпевшите. Ultra I&C, производител на комуникационни и киберсистеми за военните, не е нова мишена. През юли активисти от People Against Genocide проникнаха в обекта ѝ в Тринг, графство Хартфордшър, с довода, че фирмата доставя компоненти на UAV Tactical Systems, лестърското дъщерно дружество на Elbit, което произвежда дронове. Keysight произвежда електронна апаратура за измерване и изпитване, без която не може да се разработват радари и системи за връзка, а Leonardo UK е сред най-големите британски производители на радари и авионика.

Изборът на целите следва логика, която вече се виждаше в акциите срещу фабриките: ударът пада не само върху Elbit, а върху веригата от доставчици и партньори около нея. Новото е насочването към домовете. В разследване от март 2025 г. The Sunday Times преброи за една година над 170 инцидента срещу дъщерни дружества на Elbit, BAE Systems и Leonardo, приписани на Palestine Action. Щетите са за милиони паунди. Мишени бяха сгради, офиси и техника, а самото издание The Sunday Times определя преминаването към домовете като ескалация. Най-тежкият случай бе проникването в завода на Elbit във Филтън край Бристол на 6 август 2024 г.; шестима обвиняеми бяха оправдани през февруари 2026 г. по обвинението в утежнена кражба с взлом. Заводът има ограда и охрана. Домът ги няма, а заплахата към един служител стига и до хората, които живеят с него.

Промяната идва при най-строгия правен режим, който Обединеното кралство е прилагала срещу движение в подкрепа на Палестина. Palestine Action беше определена като терористична организация през юли 2025 г. седмици след проникването в Брайз Нортън, при което бяха повредени два самолета-цистерни Voyager. Върховният съд отмени забраната на 13 февруари 2026 г., но Апелативният съд я възстанови на 15 юни, като отхвърли представянето на организацията като ненасилствена. Оттогава арестите, свързани с подкрепа за нея, са над 3000, а повдигнатите обвинения по чл. 13 от Закона за тероризма надхвърлят 700. Забраната засегна името, но не и метода. След нея директните акции започнаха да се извършват от отделни групи с нови имена, като People Against Genocide, които не могат да бъдат забранени, преди изобщо да станат известни. The List носи името на метода си: списък с хора.

Обединеното кралство вече е виждало кампания, организирана по същия начин. Stop Huntingdon Animal Cruelty (SHAC) години наред преследваше служителите на лабораторията за опити с животни Huntingdon Life Sciences и на около 40 нейни доставчици и клиенти. По къщите и колите им се появяваха надписи „puppy killer“ („убиец на кученца“), съседите получаваха фалшиви листовки, че директорите са педофили, а управителят Брайън Кас беше пребит пред дома си от трима маскирани. Щетите и разходите за охрана бяха оценени на 12,6 млн. паунда. Държавата отговори не със забрана, а с наказателни дела: през януари 2009 г. седмина от водачите получиха общо 50 години затвор за заговор за изнудване, а след тях бяха осъдени и други. Тогава този модел подкопаваше не дейността на лабораторията, а готовността на доставчиците ѝ да работят с нея.

Британското законодателство има и по-тесен инструмент за протести пред жилища. Чл. 42 от Закона за наказателното правосъдие и полицията от 2001 г. позволява на полицията да разпръсне хора пред нечий дом, ако с присъствието си тормозят обитателите, а неподчинението е престъпление. По този текст през юни 2024 г. бяха признати за виновни трима активисти от пропалестинската Youth Demand, протестирали пред дома на Киър Стармър, тогава лидер на опозицията; всеки получи по шест седмици затвор условно. Нощните нападения на The List обаче не са протест пред къща, а увреждане на имущество, в съчетание с изискване към служителите да напуснат работа. Това ги доближава до състава на престъплението, по който бяха съдени водачите на SHAC.

Израелското посолство в Лондон и Elbit не са коментирали публично нападенията към момента на публикацията.

Предупреждението „напуснете или очаквайте посещение“ прави целта на The List пределно ясна. Щетите по материално имущество е второстепенна. Групата сплашва конкретни хора, за да ги откъсне от техните работодатели, и разчита страхът да свърши онова, което боята не може. Избраната тактика удря точно там, където индустрията е най-уязвима: не капацитета за производство, а готовността на инженери и служители да работят по проекти, свързани с Израел. По-умереният прочит също има основание. Шест набелязани за няколко седмици, по данни на самите активисти, говорят по-скоро за малка клетка, отколкото за мрежа, а публикуването на записите показва, че кампанията се нуждае от аудитория толкова, колкото и от жертви. Кампанията на SHAC обаче показа, че и ограничен кръг извършители може да струва на десетки фирми милиони за охрана. Участието на антитерористичната полиция означава, че разследването вероятно ще премине изцяло под нейно ръководство. Посоката ще си проличи от три неща: дали обвиненията ще бъдат по законодателство срещу тероризма или за изнудване и тормоз, дали атаките ще бъдат пренасочени от ръководителите към редовите служители и дали някой работодател ще съобщи за напуснали служители или за охрана на домовете им. Две десетилетия по-късно лозунгът по стените е сменил една дума.

Резервистът, който върна автомата си заради сдържаността на ЦАХАЛ

🇮🇱🪖 Дани Блекман, бивш пехотинец от Израелските отбранителни сили (IDF), връчва на командира си своя автомат M16 през януари 2009 г. в края на операцията „Отлято олово“ в Ивицата Газа, и повече не се върна обратно на служба. Повечето от 17 години по-късно той обяснява своето напускане не с прекомерната сила, използвана от армията, а напротив – с нейните усилия да щади цивилните, които по думите му са излагали войниците на неприемлив риск.

Блекман разказа историята си в интервю за англоезичния сайт Israel News Pulse, споделено на 6 октомври. На следващия ден, три години след нападението на Хамас срещу Южен Израел, той я обобщи в профила си: „Причината беше, че ЦАХАЛ поставя живота на поданиците на врага над живота на собствените си мъже и жени. Намирах го за неприемливо през 2009 г. и го намирам за неприемливо през 2026 г. Имах надежда, че след 7 октомври това ще се промени, но не се промени, сега е дори по-лошо.“ Днес Блекман е на 41 години и от 2007 г. живее като номад.

Той постъпи в армията през ноември 2003 г. и завършва наборната си служба към началото на 2007 г. със сержантско звание, след което остава в резерва. По-голямата част от службата му преминава на Западния бряг. Според него първите му съмнения се появили на контролно-пропускателните пунктове, където според него армията поставя тийнейджъри в денонощен директен контакт с „хиляди враждебни араби“, които са ги заобиколили. „Бяхме лесни мишени“, споделя той пред изданието и подчертава, че „18 и 19-годишните са буквално тийнейджъри“. Блекман помни и заповедите при хвърляне на камъни: „Заповедите ни бяха да не стреляме по врага, когато ни замерва с камъни, и да откриваме огън само ако държи огнестрелно оръжие. Уверявам ви, градушка от камъни наистина може да убие човек.“ Изданието пише, че официалните правила разграничават ареста на заподозрян от реакцията при непосредствена заплаха за живота; според Блекман в устните заповеди към него такова разграничение не е имало.

С времето той започна да отказва да изпълнява заповеди. По думите му отказва да участва в патрули през враждебни села, тъй като не е виждал оперативна цел в тези патрули, и няколко пъти е отказвал да влезе в Наблус за задържане на отделни заподозрени, без околният район първо да бъде овладян. Според него операциите, замислени като прецизни, прехвърлят риска от цивилните върху войниците, които физически трябва да влязат в квартала. Отказите, казва той, са му стрували близо 3 месеца във Военния затвор № 6 край Атлит, южно от Хайфа. „Всяка заповед, която не изпълних, е постъпка, с която се гордея и до днес“, каза той. Israel News Pulse не е преглеждал дисциплинарното му досие и предава разказа за престоя му в затвора като негово свидетелство.

Втората ливанска война през лятото на 2006 г. затвърди убеждението му. Неговата част остана при Наблус, но малка група бойци, сред които и той, бе пренасочена на север. Той помоли да не се публикуват детайли за частта и задачите му, защото пътува и из арабски и мюсюлмански страни. Той каза, че докато наблюдава действията на противника и за които да докладва на командването, вижда позиции и оръжие на ливанската групировка Хизбула в цивилни сгради и около тях, включително в местни клиники. Помни и цели, които не са били поразени заради опасения от жертви сред населението. „Казаха ни да не стреляме и да стоим на място, за да избегнем косвени щети.“

Докладът Why They Died на Human Rights Watch от 2007 г. установи конкретни , в които Хизбула стреля от населени места и е държала оръжие в тях, но отхвърли тезата, че движението по правило се е криело сред жителите. Блекман смята, че ЦАХАЛ „победи на бойното поле в Ливан, но беше победен от собственото ни ръководство“. Правителствената комисия „Виноград“ стигна до по-сложна оценка в окончателния доклад от 30 януари 2008 г.: тя критикува остро политическото ръководство, но установява и някои сериозни провали във висшето командване и сухопътните сили и определи войната като „сериозна пропусната възможност“, приключила без ясна военна победа.

„Отлято олово“ започна на 27 декември 2008 г. след засилен ракетен обстрел от ивицата Газа. Блекман се включи в операцията с убеждението, че този път Израел ще стигне до решителната победа, която войната в Ливан не е донесла: „На терен цялото командване ни представи тази война като война за унищожаването на Хамас. Всеки войник знаеше, че за да ги спрем, значи да ги унищожим и разгромим напълно.“ Властите обявиха цели, които бяха по-тесни: да се намали заплахата за жителите на Южен Израел, като се ограничи ракетния обстрел, отслаби Хамас и възстанови възпирането. Когато Израел обяви едностранно примирие 22 дни по-късно, Хамас остава на власт в Ивицата, а плененият през юни 2006 г. израелски военнослужещ Гилад Шалит остана в плен.

„Знаех още тогава, че не мога да продължавам да жертвам душата и времето си за политическо и военно ръководство, което на всяка крачка изоставя разума заради лудостта“, каза Блекман. В края на службата си той отива директно при командира си и подава автомата, вместо да предаде оръжието си по установен ред „Казах му, че не мога повече да бъда част от това.“ По думите му командирът първо е отказал да го приеме и напомни за процедурата. „Взе го, защото нямаше избор.“ Командирът разбира, че иначе Блекман просто ще остави оръжието на земята, дори с риск да бъде арестуван. После довършва оформянето на документа вместо него, а военен лекар одобрява неговото освобождаване от по-нататъшна служба. Хора от неговото обкръжение го нарекли предател, изоставил братята си. „Мотивите ми бяха точно обратните.“

9 израелски военнослужещи загинаха в самата Ивица, а четирима от тях бяха убити от снаряди, изстреляни от израелски танкове. Самият Блекман формулира своя довод без числа: „Във войната няма закони освен един: да постигнеш пълна победа над своите врагове.“ После уточни: „За да победим, трябва да действаме според ценностната система на врага, а не според нашата.“ От гледната точка, която Блекман приписва на противника, всичко по-малко от „пълно унищожение и изселване“ се счита за колебание. Международното хуманитарно право обвързва и държавите, и въоръжените групи и изисква разграничаване между бойци и цивилни, пропорционалност и предпазни мерки при нападение, а задълженията на едната страна не могат да отпаднат, когато другата ги нарушава.

Най-известните колективни откази в историята на израелската армия са с обратен знак. Движението „Йеш Гвул“ („Има граница“) беше основано през 1982 г. от ветерани, отказали да воюват в Ливан. През септември 2003 г. малко преди Блекман да облече униформа, 27 пилоти заявиха, че няма да вземат участие в удари по населени места в палестинските територии. През септември 2014 г. 43-ма резервисти от разузнавателното поделение 8200 отказаха да участват в действия срещу палестинците в окупираните територии. През април 2025 г. около 970 настоящи и бивши военни от ВВС подписаха писмо, според което войната в Ивицата Газа служи предимно на „политически и лични интереси“. Отказите отдясно също имат история, но са насочени срещу други действия: при изтеглянето от Газа през 2005 г. ефрейтор Ави Бийбър стана първият, отказал да изпълни заповед по плана за изтегляне, защото не искаше да участва в изселване на израелски заселници. Блекман не се вписва нито сред левите, нито сред десните откази, защото протестира не срещу действията на армията, а срещу това, което по негова преценка тя не прави.

Правилата за откриване на огън остават в центъра на публичен спор и до ден-днешен. През септември документалният филм „NAZA“ на Ювал Абрахам и Рейчъл Сор спечели Специалната награда на журито във Венеция. Той представя свидетелства на израелски военни за това какъв брой жертви сред населението на Газа е смятан за допустим при одобряване на удари. ЦАХАЛ го отхвърли като „изопачено и манипулативно представяне на реалността“. На 6 октомври, в самия ден на интервюто с Блекман, двама офицери от запаса и един създател на съдържание публикуваха филм в отговор, в който висши командири говорят за правила за откриване на огън.

Помолен да приложи извода си към днешната армия, Блекман се поколеба. „Не мога да говоря за днешните войници. Аз съм от друго време, те имат дронове, които вършат онова, което аз правех със собствените си очи и крака. Вече съм отживелица.“ Той все пак е на мнение, че рискът за днешните военнослужещи остава по-висок, защото враговете на Израел са станали по-силни и по-опитни. В събитията от 7 октомври вижда потвърждение на собствената теза: „Като отказваме да победим и да сложим край на войната, ние просто обучихме враговете си да ни убиват по-ефективно.“ Колкото до мнението на самите войници, той остави думата на тях: „Нека изчакаме да ги чуем да говорят сами за себе си.“

76 пенсионирани американски военни отхвърлиха обвинението в геноцид в Газа

🇺🇸⚖️🇮🇱 Група от 76 пенсионирани американски генерали, адмирали и офицери публикува отворено писмо, с което отхвърли обвиненията, че Израел е извършил геноцид в Газа. Документът, публикуван на третата годишнина от нападението на Хамас, е организиран от Еврейския институт за национална сигурност на Америка (JINSA), основана през 1976 г. за отстояване на тясно партньорство в сферата на сигурността между САЩ и Израел.

Обвиненията „не отговарят на установеното определение и стандартите за геноцид, не се подкрепени от установените факти и не издържат на проверката на здравия разум“, пишат подписалите. Президентът на института Майкъл Маковски добави, че обвинението е „непристойно“ и „грубо изопачава истината, фактите и правото“.

Сред 76-те подписа са тези на бившия командващ Морската пехота ген. Джеймс Еймъс, бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав и бившият командващ на Стратегическото командване на САЩ ген. Кевин Чилтън. 13 от тях са носили четири звезди, а всички освен двама са били генерали или адмирали. Изключенията са полковник Марк Уорън и майор Джон Спенсър, изпълнителен директор на Института за градска война (Urban Warfare Institute) и един от най-гласовитите защитници на начина, по който Израел води войната. Авторите се представят като „пенсионирани висши военни ръководители и правни експерти“, но според длъжностите под подписите юридическа служба имат зад гърба си двама: Уорън, бивш специален помощник по военно право на главния военен юрист на Сухопътните войски, и контраадмирал Стивън Кантровиц, бивш заместник-командир на юридическата служба на Военноморските сили. През 2021 г. работна група на института от пенсионирани командири заключи, че в 11-дневния конфликт с Хамас Израел е спазвал правото на въоръжените конфликти.

В правната си основа текстът стъпва на твърда почва. Конвенцията от 1948 г. определя геноцида с умисъла да се унищожи, изцяло или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група. „Геноцидът не е количествено престъпление; няма брой цивилни жертви, който да съставлява геноцид“, пише в документа, и практиката на Международния съд на ООН дава основание за това. В делата Босна и Херцеговина срещу Сърбия и Черна гора (2007) и Хърватия срещу Сърбия (2015) съдиите приеха, че умисъл може да се изведе от модел на поведение само ако това е единственото разумно заключение, което поведението допуска. По същество делото за Газа, заведено от Южна Африка в края на 2023 г., още не е решено и се намира в своята писмена фаза. Израел подаде отговора си на 12 март 2026 г. Срокът на Южна Африка за реплика изтича на 22 ноември 2027 г., а на Израел за последния писмен отговор на 22 май 2029 г. Три месеца след като бяха постановени временните мерки от януари 2024 г. председателката на съда Джоан Донахю уточни пред BBC, че съдиите „не са решили, че твърдението за геноцид е правдоподобно“. Международният наказателен съд издаде през ноември 2024 г. заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, но не и за геноцид.

Най-тежкото обвинение обаче не стъпва само на броя на жертвите. Независимата международна анкетна комисия на ООН за окупираната палестинска територия, водена от бившата върховна комисарка на ООН по правата на човека Нави Пилай, заключи на 16 септември 2025 г., че Израел е извършил това престъпление в Газа, и приложи именно стандарта на единственото разумно заключение. Умисъла тя изведе от две неща: от думите на израелски ръководители, които смята за директно доказателство, и от модела на поведение, включващ гладуването и условията на живот, наложени на населението. Израелското външно министерство отхвърли „изопачения и неверен“ доклад и поиска анкетният орган да бъде закрит.

Там, където текстът стига до числата, той противоречи на оценка, която вече е дал висш израелски офицер. Според писмото броят на загиналите е обявен от самия Хамас, не разграничава цивилни от бойци и затова на него не може да се разчита. Първите две твърдения са верни: Министерство на здравеопазването в Газа се контролира от Хамас и не посочва кой от загиналите е бил боец. Към третата годишнина то отчита над 74 000 загинали, от които 1467 след прекратяването на огъня през октомври 2025 г. През януари 2026 г. този офицер, говорейки анонимно пред световни медии, прие, че общият брой от около 70 000 в общи линии е верен, а разбивката по принадлежност все още се преглежда. По-късно Израелските отбранителни сили (IDF) уточниха, че това не са официални цифри, а по техните сметки са ликвидирани поне 22 000 бойци на въоръжените групировки до влизането в сила на примирието, т.е. и според израелските числа около 2/3 от всички загинали не са бойци. Изтекла база данни на израелското военно разузнаване, публикувана през август 2025 г. от The Guardian, съдържа 8900 поименно известни бойци, убити или вероятно убити до май 2025 г. Здравното министерство в Газа тогава посочваше за около 53 000 загинали. Тогава от IDF заявиха, че тези цифри са неверни, без да уточнят кои.

Най-уязвима е частта за подстрекателството. Писмото определя думите на някои израелски политици като „позорни“, но твърди, че „реториката на политици, които не участват във вземането на военни решения, по никакъв начин не отразява действителните операции на ЦАХАЛ“. Имена не са посочвани. Решението от 26 януари 2024 г. на Международния съд за постановяване на временни мерки цитира тогавашния министър на отбраната Йоав Галант. На 9-10 октомври 2023 г. той обяви „пълна обсада“ на Газа и нарече противника „човешки животни“. Съдиите цитират президента Ицхак Херцог и министъра на енергетиката по това време Израел Кац. Анкетната комисия посочи за подстрекатели премиера Нетаняху, Херцог и Галант. Двама от тримата са ръководили военните действия, затова разграничението между политици и въоръжени сили, на което стъпва документът, не покрива изказванията, цитирани в Хага и от анкетьорите на ООН. Отговарът на Израел стъпва на характера на целите му. При подаването на отговора в Хага заместник-главният прокурор Гилад Ноам заяви, че „законните цели на войната винаги са били да се унищожат военните и управленските способности на Хамас и другите терористични организации, за да бъде гарантирана безопасността на гражданите на Израел и да се върнат заложниците“.

Разделът за хуманитарната помощ съдържа най-много числа и нито един източник. Подписалите изброяват над 3,5 млн тона храна, 48 000 тона лекарства, 5000 тона бебешка храна и 15 000 куб. метра обезсолена в Израел вода дневно. Само за 8 месеца от октомври 2025 г. до юни 2026 г. след въвеждане на примирието звеното на израелското министерство на отбраната COGAT, което координира доставките за Газа, отчита 1,78 млн. тона храна, приблизително половината от общата сума в писмото. По време на бойните действия, на 22 август 2025 г. Интегрираната класификация на фазите на продоволствената сигурност (IPC) обяви, че в губернаторство Газа е настъпил глад. Израелската дипломация отхвърли оценката като „скроена по мярка на фалшивата кампания на Хамас“. Ваксинирането на повече от половин милион деца, изтъкнато в писмото, е кампанията срещу полиомиелит от септември 2024 г., проведена от здравното министерство в Газа, СЗО, УНИЦЕФ и UNRWA при договорени дневни паузи в сраженията. В първия ѝ кръг са ваксинирани около 560 000 деца. Числото за медицинските евакуации пък е по-ниско от данните на СЗО: подписалите дават около 5000, а организацията отчита 13 555 евакуирани пациенти до 16 септември 2026 г. повечето от които през граничния пункт Рафах.

Подписалите сами обясняват какъв е залогът за САЩ: „Прецедентът, който се създава днес спрямо Израел, ще определи условията, при които американските сили ще воюват утре.“ Според проучване на AP-NORC от юли 2026 г. около 1/3 от възрастните американци смятат, че Израел е извършил геноцид в ивицата Газа. В редиците на демократите дялът е близо 50%, а при републиканците едва 13%. В същия ден кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани, отбеляза годишнината с приказки за „опустошителния, продължаващ геноцид“ на израелското правителство в Газа.

Писмото е най-убедително там, където излага правото, и най-малко убедително там, където трябва да даде обяснение за думите на хората, ръководили войната. Доводът му, че броят жертви не доказва автоматично умисъл, съвпада с установената практика на Международния съд. Преди писмената фаза да приключи през май 2029 г. делото няма да бъде решено. Тезата за числата би се засилила, ако IDF разпространи поименна разбивка на убитите бойци, която потвърждава броя от 22 хиляди. Доводът за подстрекателството ще бъде проверен, когато Международният съд претегли думите на Галант срещу целите, които Израел заяви в своя отговор.

Израел ликвидира двама командири двама командири на Ислямски джихад в Газа.

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) нанесоха два въздушни удара в град Газа на 2 октомври, които ликвидираха Ахмед Махмуд Харб ар-Рамлауи и Ибрахим Мунир ал-Масри, обявени по-рано днес за командири от военното крило на Палестински ислямски джихад (PIJ). В изявление на IDF се уточнява, че ар-Рамлауи е бил командир в ракетното звено на батальона „Шуджаия“, а ал-Масри е ръководил противотанкова клетка. Палестински източници потвърждават смъртта на двамата, като описват втория удар като насочен срещу група граждани край кръстовището „Ансар“, а вестникът, близък до PIJ, нарича ал-Масри „гражданина“. САЩ и ЕС водят PIJ като терористична организация.

Съобщението е публикувано на 3 октомври в официалния Telegram канал на IDF. Според него двамата са работили „в последно време и през цялата война“ за възстановяване на способностите на групировката, „като систематично нарушават споразумението за прекратяване на огъня“. IDF добавя, че са подготвяли нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и увери, че са взети мерки за ограничаване на вредите за цивилното население, сред които „прецизни боеприпаси и въздушно наблюдение“. Силите на Южното командване остават разположени според споразумението. Заглавието на съобщението обявява „двама командири от ракетното звено“, докато самият текст определя ал-Масри като ръководител на противотанкова клетка, а името му дава с обърнат ред на личното и бащиното име.

Ар-Рамлауи е бил поразен на покрива на жилищна сграда в близост до стадион „Палестина“, разположен в западната част на града, където е имало палатка. Палестинската агенция WAFA съобщи за неуточнен брой ранени. Батальоните на бригадите „Сарая ал-Кудс“ (военното крило на PIJ) носят имената на кварталите, в които действат. Шуджаия е квартал в източната част на град Газа.

Вторият удар е нанесен следобед в района на Тел ал-Хауа, югозападно от центъра. Медицински източник, цитиран от Anadolu, обяви, че израелски въздушен удар е поразил група хора край кръстовището „Ансар“, като е убил ал-Масри и ранил още един човек. Вестник „Ал-Истиклал“, свързан с PIJ, описва същия случай като удар по „група граждани“, при който има тежко ранени. Местни страници са разпространили запис от момента на удара близо до кулата „Ал-Устаз“. До 3 октомври на сайта на „Сарая ал-Кудс“ няма съобщение за смъртта на нито един от двамата.

Ал-Масри е син на Мунир ал-Масри, по-известен като Абу Джихад, мухтар на Бейт Ханун и рода ал-Масри. Мухтарът е историческа длъжност на кмет, старейшина или ръководител, а Абу Джихад е известен в града най-вече като посредник при помиряването на враждуващи семейства. След смъртта на сина си той заяви, че родът ще остане на земята си до последния жив мъж и ще се върне в Бейт Ханун. Думите му цитира още на 2 октомври Рами Абдо, председател на Евро-средиземноморския наблюдател за правата на човека. Бейт Ханун е граничен град в най-северната част на ивицата, чиито жители са разселени, а кварталите му бяха разрушени по време на войната.

Вчерашните удари са поредните от серия, за която армията съобщава почти всеки ден с почти дословно повтаряеми твърдения. На 29 септември в град Газа IDF ликвидира Мохамед Джамал Махмуд Абу аш-Шаар, командир на клетка във военното крило на Хамас, а в град Джабалия Мусаб Абд ал-Джалил Сакиб Балбиси, командир от групировката. На 30 септември при удар в Хан Юнис загина Билал Махмуд Сулейман Самири от ракетното звено на PIJ, в град Газа – Аммар Махмуд Мохамед Шарафи, командир на взвод от военното крило на Хамас. За периода от 15 до 29 септември Long War Journal отчете 18 израелски операции срещу палестински групировки.

Примирието влезе в сила от 10 октомври 2025 г. и след седмица навършва една година. Преговорите за втората му фаза са блокирани от спора кое да е първо: Израел настоява Хамас да се разоръжи преди да пристъпи към изтегляне на своите войски, а мирният план обвързва двете в поетапна последователност. Министерство на здравеопазването в Газа, контролирано от Хамас, отчита 1439 убити и 5052 ранени от влизането на примирието в сила.

Така всеки такъв удар влиза в две различни сметки: при IDF като поименно назован командир, при властите в Газа, подчинени на Хамас – като жертва на нарушено примирие. При ал-Масри разминаването е пълно. За израелските военни той е ръководител на противотанкова клетка, а вестник, близък до Ислямски джихад, е гражданин.

Израел назова поименно 170 загинали медийни работници от Газа като бойци

🇮🇱📂🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) разкриха имената, снимките и досиетата на 170 жители на ивицата Газа, загинали в бойните действия и представяни пред света като журналисти и медийни служители, а всъщност сражавали се в редиците на палестинските фракции в анклава, преди всичко Хамас и Палестински ислямски джихад (PIJ), международно признати за терористични групировки.

17 от 170 лица в списъка прекосяват границата на 7 октомври 2023 г. и взимат участие в клането на цивилни в южен Израел. Списъкът е на отделен сайт „The Press Files“, където за всяко лице са представени номер на лична карта, медия, организация и длъжност в нея, както и доказателствата, които са решили да огласят.

• бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, въоръжено крило на Хамас – 118
• бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Палестински ислямски джихад – 49
• бригадите „Ал-Насер Салах ал-Дийн“ – въоръжено крило на Комитетите за народна съпротива – 2
• „Катаеб ал-Муджахидин“ – въоръжено крило на Движение на палестинските муджахидини – 1

Длъжностите обхващат целия спектър: снайперисти и противотанкови стрелци, инженерни специалисти, командири на отделения и взводове, както и командири в отделите за „военна пропаганда“ на бригадите. Най-често в досиетата се срещат Al-Aqsa TV, телевизията на Хамас (14 души), и Al-Quds Al-Youm (13), а останалите са работили за десетки местни агенции, радиа и вестници. Сред 170 обаче фигурират и 9 души, работили за Al Jazeera, 4 души от Anadolu и сътрудници на Reuters, AP, CNN, AFP, BBC, Le Monde и ABC.

„По време на войната различни медии в международната общност отново и отново обвиняваха Държавата Израел и IDF, без проверени данни или констатации, че целенасочено поразяват журналисти, дори когато в някои случаи самите терористични организации признаваха тези хора за свои и ги посочваха като бойци“, гласи изявлението. Публикуваното е „поредно категорично доказателство, че IDF не поразява целенасочено и систематично журналисти, а действа срещу терористичните организации и техните бойци в съответствие с международното право“, допълва изявлението. Военните посочват още, че над 40 от смъртните случаи в списъка са довели до осъждане от ООН, името на снайпериста на Ислямски джихад Мохамед Абу Шария е гравирано на мемориал на „Репортери без граници“ във Франция, а смъртта на Асем ал-Барш от Хамас е включена в жалба срещу Израел до Международния наказателен съд.

Пълният списък излезе на 1 октомври, часове след първите 10 имена. Те дойдоха заедно със съобщение за удара от 30 септември в Хан Юнис, в южната част на ивицата Газа, при който загина Мохамед ан-Наджар. Медийната служба на ръководената от Хамас администрация в Газа го представи като продуцент и водещ на религиозни предавания в местно радио, убит от дрон, докато готвил репортаж за изучаване на Корана. За службата той е 263-тият журналист, загинал от началото на войната. По израелската версия ан-Наджар е член на „Ал-Касам“, участвал в нападението на 7 октомври 2023 г. и подготвял нови нападения срещу израелските сили и цивилни. Ударът е нанесен по време на примирието от 10 октомври 2025 г.

Сред най-известните имена в списъка са тези от Al Jazeera. Досието на Анас аш-Шариф, един от водещите кореспонденти на катарската телевизия в северната част на Газа и член на екипа на Reuters, отличен през 2024 г. с наградата „Пулицър“ за новинарска фотография, го описва като офицер в артилерийската рота на Северната бригада на Хамас. IDF го обяви за член на Хамас още през октомври 2024 г. и го уби на 10 август 2025 г. с удар по палатка на репортери край болницата „Аш-Шифа“ в град Газа. Заедно с него загинаха още четирима служители на Al Jazeera, за които тогава IDF не представи обвинения. Сега в списъка попада един от тях, операторът Мохамед Нофал, придружен от документ на Северната бригада, в който е вписан сред членовете ѝ.

Хасан Аслих, сътрудник на AP и CNN, чиито кадри от 7 октомври публикуваха големи агенции, е вписан като боец в Южния батальон на бригадата „Хан Юнис“ и един от участниците в клането. Той беше ликвидиран на 13 май 2025 г. при удар по болницата „Насър“, където се лекуваше от рани, получени при по-ранен удар по палатка на медиите. Амр Абу Ауда, 26-годишен фотограф на свободна практика за Anadolu и Reuters, убит на 31 октомври 2024 г. в бежански лагер „Шати“, е описан като командир на отделение във фотографското звено на „Ал-Касам“. Досието му съдържа снимка, на която е облечен в камуфлаж с автомат „Калашников“, и кадър с логото на военната медийна служба.

Доказателствата в досиетата са от различен вид. За 107 от 170-те освен номера на личната карта е даден и персонален номер в редовете на групировката. В 45 досиета е приложен документ, намерен от израелски войници в Газа, в повечето случаи с превод: поименни списъци на батальони и бригади, схема на взвод от батальона в Нусейрат, оперативен план на рота. 57 досиета се позовават само на „множество източници от разузнаването“, а 47 от тях са без нито една снимка. Методът на разследване съчетава открити източници, документи от терена и разпити на бойци от разузнаването. Документ от терена е приложен към повечето досиета на фигури от Al Jazeera като аш-Шариф, Нофал, Хосам Шабат, Исмаил ал-Гул и Хамза ад-Дахдух и към това на Аслих. За Рушди Сарадж, съосновател на продуцентската компания Ain Media, работил с BBC, Le Monde и Radio France, за Мустафа Сурая, сътрудник на AFP, и за един от двамата, които досиетата водят като сътрудници на Reuters, армията се позовава само на разузнавателни данни.

Публикацията продължава поредица от разкрития, започнала през октомври 2024 г. IDF огласи документи за шестима служители на Al Jazeera, сред които аш-Шариф и Шабат: щатни таблици, списъци на курсове, телефонни указатели и ведомости за заплати. Телевизията отхвърли обвиненията като неоснователни. И други работодатели на загинали отказваха да приемат доказателства, представени от Израел. На 22 юли 2026 г. по същия модел IDF публикува имената на 12 футболни лица от Газа, сред тях помощник-съдия от листата на ФИФА, и тогава изрично посочи журналисти и хуманитарни работници като другите професии, зад които се крият бойци на терористични групировки.

Списъкът излиза седмица след като Комитетът за защита на журналистите (CPJ) със седалище в Ню Йорк ревизира своя отчет. На 24 септември той извади 19 души, които дотогава броеше сред убитите репортери, тъй като са участвали в бойни действия или са членували във въоръжена групировка. Така общият брой на изключените на това основание от началото на войната стигна 27. Преглед в CPJ започна през юни, когато некролозите, публикувани от Хамас и други въоръжени групировки след примирието, назоваха като бойци хора, които комитетът водеше като медийни работници. CPJ промени и критерия си: вече изключва всеки активен член на въоръжените сили на държава или военно крило на недържавна групировка, в това число на техните медийни звена. На това основание са извадени 5 от 19. След прегледа CPJ отчита 191 медийни работници и журналисти, убити от израелските войски, при 263 по данни на медийната служба в ивицата Газа.

„Преценките си основаваме само на това дали даден човек отговаря на определенията ни за журналист, а не на принадлежността или възгледите му, нито на натиск или сплашване от което и да било правителство или група по интереси“, заяви изпълнителният директор на CPJ Джоди Гинсбърг. Международното право смята журналистите за цивилни, докато не вземат пряко участие в бойните действия.

Разминаването между израелския и международния отчет отчасти се дължи на спор за фактите и отчасти на определенията, а новият критерий на CPJ стеснява втория. Щом активното членство във военно крило изключва човека от списъка, всяко досие с личен запис от бригадата поставя организацията пред избор: да извади името или да обясни защо документът не я убеждава. Колко от 170-те все още стоят сред онези 191, нито IDF, нито CPJ са публикували. CPJ вероятно ще преразгледа поне 45-те досиета с документ от терена, защото собственият му одит вече стъпи върху материали на самите групировки, а документите са именно такива, макар да минават през ръцете на IDF. Произходът им е причината това да не се случи автоматично: Гинсбърг изрично отдели преценките на комитета от натиска на правителства, а работодателите и досега отхвърляха подобни доказателства. Израелската версия ще се затвърди, ако следващите корекции на CPJ се позоват на тези документи и ако некролозите на Хамас и ПИД продължат да назовават имена от публикацията. Ще отслабне, ако Reuters, AFP или Al Jazeera покажат, че хората им не са били в бригадите, в които документите ги вписват. Прегледът на CPJ тръгна от онова, което групировките казаха за мъртвите си. Сега IDF слага до него собствените им поименни списъци.

ЦАХАЛ показа дете, използвано за пренасяне на оръжия в Газа

🇵🇸🧒🇮🇱 Дете, използвано за пренасяне на оръжия до жилищна сграда в централните части на Ивицата Газа, беше запечатано на видео от дрон за въздушно наблюдение на Израелските отбранителни сили (IDF). На кадрите се виждат възрастен и дете, които върви пред него по улицата, пренасяйки автомат в ръце до ограден имот. IDF твърди, че възрастният е изпратил детето, за да осуети израелски удар и да осигури прехвърлянето на оръжия към цивилния дом.

IDF не уточнява самоличността на възрастния, неговата принадлежност към конкретна групировка, точното място на заснемане или възрастта на детето. Изявлението сочи възрастния мъж за участник във въоръжена групировка, който поставя детето в ролята на „човешки щит“, използван за подготовка на нападения срещу израелски военни около т.нар. „жълта линия“.

Въпросното определение носи и конкретен правен смисъл. Международното хуманитарно право забранява цивилни да бъдат разполагани или придвижвани с намерението да предпазят от нападение военна цел или операция. Присъствието на бойци, оръжия или друга военна инфраструктура сред цивилното население се явява нарушение на задълженията за предпазване на цивилните, но не доказва автоматично употребата им като човешки щит. Международният комитет на Червения кръст посочва, че решаващият елемент е именно намерението цивилното присъствие да възпре атакуващата страна.

IDF в конкретния случай твърди, че наблюдението е позволило на силите му да разпознаят замисъла и това ги е възпряло от нанасяне на удар. Разпространеното видео показва физическото разделяне на възрастния с детето, докато пренася оръжието, но няма звук и не е запечатало изрични инструкции от възрастния.

Това далеч не е първият подобен случай в палестинския анклав. В продължение на повече от десетилетие ООН последователно описва в своите доклади въвличането на палестински непълнолетни в действията на въоръжени групировки в ивицата Газа. Документираните прояви се простират от обучение, идеологическа подготовка през помощни функции до индоктринация и участие в терористични нападения. Правозащитни групи очертават устойчива система, при която границата между детството, политическата мобилизация и участието в терористични атаки съзнателно се размива.

Един от ранните проверени случаи е от войната в Газа през 2008–2009 г. В годишния си доклад за децата и въоръжените конфликти генералният секретар на ООН Бан Ки-мун потвърждава вербуването на 16-годишно момче от бригадите „Изедин ал Касам“, въоръженото крило на Хамас. Това е повече от общо обвинение или пропаганден материал: подобни случаи са преминали многократно през механизма на ООН за наблюдение и проверка на тежки нарушения срещу деца.

През войната от 2014 г. моделът става по-видим. ООН получи данни за 9 случая на вербуване и използване на деца от палестински въоръжени групи, като извърши проверка на 5 от тях. При документираните случаи е 16-годишно момче, ранено и пленено по време на засада на „Ал-Касам“ срещу израелските войски край Нир Ам и Ерез. Други две 17-годишни момчета, свързани с въоръжени групировки, са убити при израелски удари в Джабалия и Хан Юнис. При още два случая видеозаписи на „Ал-Касам“ показват непълнолетни да преминават военно обучение и да правят предсмъртни обръщения.

Проверката на ООН отделя недоказаните случаи от изрично установените. Именно затова петте проверени случая от 2014 г. имат несравнимо по-голяма тежест от значително по-широките числа, разпространявани от участници в бойните действия. Те доказват, че деца действително са били включвани в бойната система на групировките в Газа, включително в структури на Хамас, без да дават основание всички загинали юноши да бъдат причислявани към тях.

След активната фаза на бойните действия подготовката продължава в летни лагери. През 2015 г. бригадите „Ал-Касам“ докладват за военен лагер с над 25 000 момчета и младежи между 15 и 21 години. Тази широка възрастова група смесва непълнолетни с пълнолетни участници, но нейната долна граница недвусмислено включва деца. Програмите съчетават физическа подготовка, строева дисциплина, работа с оръжия, наред с и политическо и религиозно обучение.

През 2019 г. УНИЦЕФ описва едноседмични лагери на „Ал-Касам“ и бригадите „Ал-Кудс“, въоръжено крило на Ислямски джихад, в които участват деца от 14-годишна възраст. Публикуваните от групировките снимки и записи показват участници с макети и истински оръжия във бойни занятия. Те дори обявяват, че нейните програми са насочени към 3000 души на възраст между 15 и 25 години във всичките пет административни района на ивицата.

ООН изрично посочва, че тогава не е получила данни за отделни случаи или установен модел на вербуване, който да произтича непосредствено от лагерите. Посоченото уточнение не ги прави в безобидни младежи инициативи. Организирането им от въоръжените крила, участието на деца редом с възрастни и обучението с оръжия създават подготвителна среда за бъдещо включване във военните структури. Разликата е между доказано вербуване и системна подготовка за него, а не между военна и гражданска дейност.

През 2020 г. ООН проверява нови два случая на палестински момчета, вербувани от бригадите „Ал-Касам“. Генералният секретар призова формированието да спре вербуването и използването на деца. Три години по-късно Хамас и Ислямски джихад отново организират лагери, на които излагат непълнолетни на военно съдържание и занятия за индоктринация. Тази поредица сочи, че става дума за наложен организационен подход, а не за единично отклонение на местен командир.

Докладът на генералния секретар за 2023 г. поставя тренировъчните лагери до най-тежките нарушения, извършени срещу деца през годината. ООН посочва, че „Ал Касам“ и „Ал Кудс“ отново са организирали летни програми с военно съдържание. В същия документ организацията приписва на Хамас, „Ислямски джихад“ и други формирования отвличането на 47 израелски деца при клането на 7 октомври 2023 г. От този ден нататък 36 от тях бяха държани като заложници в продължение на месеци и бяха подложени на нечовешко отношение под земята под Газа.

Така хронологията обхваща различни функции, които не бива да се смесват, но се допълват. Терористични лагери подготвят и привикват деца към структурата, символите и оръжието на групировките. Проверените случаи показват следващата стъпка: реално вербуване и използване. Отвличането на деца за използването им като заложници и жив щит разкриват и другата страна на отношението към детето във войната – не само като свой собствен човешки ресурс, но и като пленник, чието страдание може да служи за натиск.

Международното право дефинира различни прагове за отговорност, но не оставя празно пространство за подобни практики. Римският статут определя като военно престъпление набирането и употребата в бойни действия на деца под 15 години. Допълнителен протокол към Конвенцията за правата на детето изисква от всички недържавни въоръжени групировки при никакви обстоятелства да не вербуват или използват лица под 18-годишна възраст. Помощната им роля също е забранена: прехвърляне на боеприпаси, разузнаване, предаване на съобщения и обслужване на бойци биха могли да изложат детето на същата опасност като и непосредственото участие в боя.

Новият запис е особено показателен именно тук. Детето не е страничен свидетел на терористична дейност, а съзнателно е включено във веригата по прехвърлянето им. Ако замисълът е бил присъствието му да спре удар, към употребата му за помощна задача се добавя и забраненият метод на човешкия щит. Отсъствието на изстрел или видимо насилие в краткия запис не прави възложената роля цивилна.

Втората линия на досието е използването на цивилна среда за военни цели. Amnesty International установи, че по време на войната през 2014 г. палестински групировки са стреляли с ракетни снаряди и боеприпаси от жилищни райони и в непосредствена близост до цивилни сгради. Организацията определя посочените действия като далеч от изолирани. UNRWA откри оръжия и компоненти за тях в три свои празни училища; при проверката на един от обектите в бежанския лагер Нусейрат са били открити 120-мм минохвъргачна тръба, стойка и три контейнера за боеприпаси.

Обстрелите от жилищни райони и складирането в училища излагат цивилните на предвидим риск, защото превръщат защитени обекти в част от бойното пространство. Amnesty International посочва същевременно, че складирането на боеприпаси в цивилна сграда или нанасянето на обстрел от гъстонаселен район не са непременно „човешки щит“ в тесния правен смисъл. За това нарушение трябва да се докаже, че цивилните са били използвани умишлено, за да направят целта недосегаема. Организацията не можа да препотвърди конкретните обвинения на Израел за физическо принуждаване на жители през 2014 г.

Подобни разграничения не смекчават отговорността на групировки като Хамас, а тъкмо напротив – правят я по-прецизна. Заемането на позиции в гъстонаселени квартали нарушава задължението да вземат всички практически възможни мерки за защита на цивилното население. Съзнателното разполагане на невръстно дете с оръжие, за да се предотврати удар, би преминало и по-високия праг за използване на човешки щит. Нито едното нарушение освобождава Израел от собствените му задължения да различава военни цели от цивилни, да избягва несъразмерни удари и да прекратява атака, когато очакваната вреда за населението става прекомерна.

Годишният доклад на Amnesty International за 2025 г. показва, че основният проблем в никакъв случай не е останал в историята. Палестински групировки продължават да разполагат военни цели непосредствено до градски зони и по този начин застрашават жителите на Газа. Това независимо заключение не удостоверява всеки отделен израелски разказ, но потвърждава практиката, към която IDF отнася новия видеозапис.

Краткият кадър от централната част на ивицата Газа успя да събере в единен образ вербуването на деца и употребата на цивилна среда за терористични цели: малолетен, натоварен с оръжие, и жилищен имот, към който той е насочен. Самоличността на човека и конкретната му организация остават неизвестни. Методът обаче е разпознаваем от проверената хронология: въоръжените структури превръщат децата и цивилната среда в оперативен ресурс, а последиците остават за населението, сред което действат.

Израел съобщи за убит командир от „Нухба“ при два удара в Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) съобщиха, че са ликвидирали командир на взвод от елитните сили „Нухба“ на Хамас и друг член на военното крило на терористичната групировка при два отделни удара в ивицата Газа на 25 септември. Според изявлението Ибрахим Фаузи Исмаил Мохсен е загинал в бежанския лагер Нусейрат в централната част на анклава, докато Мохамед Камел Сулейман Мохсен е убит при удар в Хан Юнис в южната част на ивицата.

Според военните двамата напоследък са готвили нападения срещу израелски военнослужещи и цивилни и са работили за възстановяване способностите на организацията, „систематично нарушавайки примирието“. Убити са, „за да бъде премахната заплахата, която представляваха“. IDF добавиха, че са взели мерки, така че да ограничат вредата за цивилните, включително с прецизни боеприпаси и наблюдение от въздуха.

„Нухба“ (на арабски „елитът“) е звеното за специални операции на бригадите „Изедин Ал Касам“, военното крило на Хамас; САЩ и ЕС определят движението като терористична организация. Според Израел именно това е звеното, водило терористичното нападение от 7 октомври 2023 г. с нахлуването в граничните селища и армейските постове в северозападен Негев.

След нападението службата за вътрешна сигурност Шин Бет създаде звеното NILI със задачата да открие и ликвидира всеки участник, който се е върнал в анклава. Операциите срещу бойците на „Нухба“ продължиха и след влизането в сила на примирието: на 6 март израелското командване съобщи, че бригадата „Голани“ е убила осем от тях за една седмица. Според Israel National News от 9 август темпото на тези операции след споразумението от октомври се е повишило, тъй като въздушните и сухопътните войски имат по-сериозна свобода на действие.

Контролираното от Хамас здравно министерство в Газа докладва за 7 убити за предходните 48 часа в Газа, сред тях един човек, починал от по-рано получени рани. Al Jazeera описа за същия период удар с дрон край улица „Джулис“ в Нусейрат, при който е загинал един човек и има ранени. В Мауаси, крайбрежната зона на Хан Юнис, удар с дрон е ранил няколко души, сред които момиче, а израелската артилерия е обстрелвала източните части на града. При атака с квадрокоптер на улица „Салах ад-Дин“ в централната част на Газа са  били ранени още трима, между тях второ момиче.

Двата удара се вписват в поредица от израелски съобщения от 10 септември насам за убити командири на бригади, командири на по-малки звена и редови членове на военното крило на Хамас:

• 11 септември: Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командващ бригада „Хан Юнис“.
• 15 септември: Наел Абу Обейд, командващ бригада „Рафах“ и оперативния отдел на „Ал-Касам“.
• 16 септември: Джихад Самих Махмуд Исмаил, командир на отделение в „Нухба“, участвал в битката с екипажа на танк № 3 край Нирим на 7 октомври, при която водачът на танка Шакед Дахан загина, а Омер Нойтра, Оз Даниел и Нимрод Коен бяха отвлечени в Газа.
• 17 септември: Мохамед Сулейман Биюк, участник в нахлуването на 7 октомври, залагал взривни устройства срещу войските.
• 23 септември: Хасан Махмуд Сиам, държал в плен Амит Сусана, Кийт и Авива Сийгъл и Дафна Елиаким.

Съобщенията следват един модел. За Исмаил, за Биюк и за двамата Мохсен IDF използват почти идентични думи: готвени нападения срещу войските и цивилните и системно нарушаване на примирието. Различава се биографичната част. При Исмаил, Биюк и Сиам IDF сочи роля в нападението от 7 октомври или в държането на заложниците, а при двамата Мохсен такава роля не е посочена и обосновката се основава изцяло на твърдения за скорошната им дейност. Така едни и същи думи обосновават удара по командир на взвод, по командир на отделение и по редови член на военното крило. В тези съобщения Израел представя ударите си като пресичане на нарушения на Хамас. Публикацията от 26 септември завършва с уверение, че силите на Южното командване „са разположени в района съгласно споразумението и ще продължат да действат, за да премахнат всяка непосредствена заплаха“. IDF публикува и сведения за нарушения: по преброяване на Long War Journal от 19 август до 3 септември IDF е съобщила за 29 нарушения, които включват удари по командири, унищожени оръжейни складове и удари по хора, приближили се към израелските позиции по начин, който определят като непосредствена заплаха.

Хуманитарните данни описват последиците за населението. По данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA), позоваващи се на местните власти, които са под контрола на Хамас, от влизането в сила на примирието на 10 октомври 2025 г. са били убити 1334 палестинци, а 4429 са ранени. NPR описва ударите като почти ежедневни. Междувременно т.нар. жълта линия, която разделя зоната под израелски контрол и останалата част от анклава, се е придвижила навътре. Към момента палестинското население живее на под 40% от територията на ивицата, при около 47% през октомври 2025 г.

Преговорите, които трябва да решат въпроса с оръжието на Хамас, напредват бавно. На 30 юли Съветът за мир, създаден съгласно плана на Тръмп, за да надзирава прехода в Газа, обяви споразумение за поетапно разоръжаване на Хамас, обвързано с поетапно изтегляне на Израел. Преговарящият от групировката Гази Хамад предупреди, че то няма да изпълни нито една стъпка, ако Израел не изпълни своите задължения. На 4 август Съветът уточни, че изтегляне няма да започне преди разоръжаването. Върховният представител на Съвета за мир Николай Младенов, съобщи пред Съвета за сигурност на ООН в края на август, че с Нетаняху са постигнати разбирателства за извеждането на оръжието от употреба и за механизмите за проверка.

Към началото на септември обаче Хамас не е предал оръжие, а международните стабилизационни сили, които трябва да помагат при събирането му и да обучават нова палестинска полиция, все още са далеч от планираната численост. Израелският кабинет предварително одобри в края на юли разполагането на около 200 военнослужещи от тях. Според оценка на Long War Journal от 11 септември планираното разполагане на около 2500 души се очаква да се забави до изборите в Израел на 27 октомври.

Споразумението предвижда международна комисия за проверка на изпълнението. Засега IDF определя цел на собствените си удари и публикува обосновката за тях; това само по себе си не потвърждава твърденията за непосредствена заплаха. Важен показател за периода след изборите ще бъде дали планираните сили за стабилизация ще надхвърлят одобрените през юли около 200 военнослужещи. Разполагането им, работата на комисията и последователността на разоръжаването и изтеглянето остават основните въпроси, от които зависи прилагането на споразумението.

Анализ: Бойците са в списъка на Газа, но числата не ги отделят

🇵🇸📊🇮🇱 Данните за загиналите в ивицата Газа не доказват, че Израел е водил безразборно военните си операции, написа Джон Спенсър, изпълнителен директор на Urban Warfare Institute и ръководител на военните изследвания в Madison Policy Forum. Изявен защитник на начина, по който водят войната Израелските отбранителни сили (IDF), Спенсър се позова на подробен анализ на Габриел Епстийн от Israel Policy Forum. Анализът е считан на последния поименен списък на загиналите, поддържан от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от на Хамас. Основна ред на Спенсър е, че числата не показват кой е бил боец. Анализът на Епстийн подкрепя това ограничение, но не и всички изводи, които Спенсър извежда от него.

Списъкът отразява данните, актуални към 7 май 2026 г. и съдържа 72 835 имена. На 5 юли той е публикуван от Iraq Body Count – британската организация, която от 2003 г. поддържа поименен регистър на цивилните жертви в Ирак. Почти всички записи съдържат име, пол, възраст и валиден ЕГН. Пълнотата на тези полета обаче не доказва достоверността на всяко вписване. Ведомството не посочва датата и обстоятелствата на смъртта, не разграничава цивилни от бойци и приписва всички смъртни случаи на израелските действия. Регистърът продължава да се променя. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. са премахнати 453 записа и са възстановени 258, а през юни правителствената медийна служба в Газа призова погрешно вписаните като починали да се свържат със здравното ведомство.

Мъжете на възраст 18–64 години представляват 49,5% от вписаните. Посоченият дял на децата е 29,7%, а на жените – 16,1%. Сред 4015 смъртни случая, добавени след ноември 2025 г., дялът на пълнолетните мъже достига 56,8%. Именно този процент Спенсър закръгля на 57%, без да уточни, че той се отнася до новите записи, а не до целия списък. Момчетата и мъжете на възраст 15–45 години са 45,7% от загиналите, докато делът им в предвоенното население е бил около 24,7%. Според изчисленията при хората на възраст 18–45 години вероятността мъж да е загинал е 3,35 пъти по-висока от тази за жена.

Списъкът обаче не уточнява кои от бойци са членове на въоръжени групировки. След въвеждането в сила на примирие през октомври 2025 г. обаче самите групировки започнаха да публикуват сведения за загиналите си членове. Палестински ислямски джихад, включен от САЩ в списъка на чужди терористични организации през 1997 г. е публикувал над 1000 некролога, а Хамас – над 1600 в собствените си канали. Епстийн просли последователни публикации на ПИД. От 72-мата командири и редови членове, обявени в периода 9-14 юли, 66 присъстват в списъка от ноември на здравното министерство. Те се вписват като всеки друг – с име, възраст и идентификационен номер, без обозначена принадлежност към групировка.

Некролозите съдържат данни, които демографската статистика не може да разкрие: за хора, съчетаващи граждански професии с функции във въоръжени групировки. Според некролога на ПИД Ахмед ал-Наджар, медицински брат в спешното детско отделение на Индонезийската болница в северната част на ивицата, е бил командир на взвод в централното оперативно звено на групировката. Умира при ПВО мрежа юни 2025 г. Абдулла Моамер, също медицински брат, фигурира в отделен списък на ведомството с убити медицински работници. Според некролога му е бил заместник-командир на отделение в ракетно подразделение.

Ибрахим Арши е ръководел програмата за хранене на турската хуманитарна фондация IHH в Газа, а според ПИД е бил командир на отделение в учебния отдел на групировката. Махмуд Абу Шарби, фотограф, работил за катарската телевизия Al Araby TV, е посочен като командир на отделение в информационното ѝ звено. В средата на юли Комитетът за защита на журналистите (CPJ) все още го вписваше сред убитите журналисти и беше започнал преглед на случая.

Тези сведения имат значение за оценката на отделни случаи, но сами по себе си не определят нито статута на всеки от четиримата, нито законността на ударите, при които са загинали. Те не дават и представителна картина за всички загуби. Приблизително 2600-те души, които двете групировки са обявили за членове, са около 12% от поне 22 000 бойци, които заявява, че е убил в Газа до примирие. Това е числова съпоставка, а не потвърждение на израелската оценка.

Групировките притежават собствени сведения за собствените си членове, но избират кого и кога да обявят. Командирите се споменават по-често от редовия състав. При много от обявените загинали до некролога не е имало публични сведения за принадлежността им. Затова наличната поименна информация е значително по-подробна за командирите, отколкото за редовите бойци.

Това ограничение важи за всички непълнолетни. Според прегледаните от Епстийн официални изявления на Ислямски джихад и Демократичния фронт за освобождение на Палестина – марксистка фракция в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – момчета на възраст от 15 години нагоре са били редовно вербувани като бойци. Публикации на роднини сочат подобни случаи и при Хамас и Бригадите на муджахидините. Спенсър пише за деца войници „от 12 до 17 години, и по-малки“, но най-ниската възраст в разгледаните документирани случаи е 15 години. Те не подкрепят твърдението му за по-малки деца.

Международното право забранява на недържавни въоръжени групировки да вербуват лица под 18 години. Вербуването на деца под 15 години е военно престъпление по Римския статут. Това разграничение прави недопустимо вербуването на 15–17-годишни.

Разликата между половете е значителна и при младите. Във възрастова група 15–19 години съотношението между загиналите момчета и млади мъже и загиналите момичета и млади жени е 2,85 към 1. При децата до 14 години е 1,26 към 1. Епстийн изрично предупреди разликата да не се обяснява изцяло с участие в бойни действия. Дали конкретен човек е бил боец, трябва да се установява с данни за него, а не да се извежда от демографската група, към която принадлежи.

Правният аргумент на Спенсър също иска уточнение. Според член 51, параграф 3 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции цивилен, който пряко участва във военните действия, губи защитата си срещу пряко нападение само за времето на това участие. Правилото се приема и за част от обичайното международно хуманитарно право.

Тълкувателните насоки на Международния комитет на Червения кръст от 2009 г. разграничават тези случаи от членството в организирана въоръжена групировка с постоянна бойна функция. Според посочения подход възможността подобни членове да бъдат атакувани не се ограничава до времето на конкретно единствено действие, а продължава, докато изпълняват тази функция. Ако постоянната бойна функция на командир на взвод е установена, работата му и като медицински брат сама по себе си не решава въпроса за защитата му от нападение. Същевременно посочването на длъжност в некролог не заменя оценката на действително изпълняваната функция.

Дали конкретен удар е законен, изисква отделна преценка. Сред въпросите са каква информация е имала армията при решението за удара, какви вреди за цивилните е могла да предвиди и какви предпазни мерки е предприела. Поименният списък не дава тези отговори.

При ранените има ключово несъответствие между две публикации. В доклада Building the Gaza Strip Anew от 23 юли 2026 г. Oxfam и палестинските организации MAS и PalTrade твърдят, че жените и децата съставляват 70% от ранените, и се позовават на Палестинското централно статистическо бюро в Рамала. Инфографика на здравното министерство в Газа от юли 2026 г. отчита, че 53% от ранените са мъже на 18–59 години. Ако двете публикации обхващат една и съща съвкупност и използват съпоставими определения, тези дялове са несъвместими. Без изясняване на обхвата им несъответствието не може да се представя като окончателно опровержение.

Разминаване има между регистрираните смъртни случаи и изследванията, които оценяват общия им брой. Изследване в The Lancet от 2025 г. оценява смъртните случаи като директен резултат от насилие до 30 юни 2024 г. на 64 260. обновения брой на здравното ведомство за същия период е 41 333 – под долната граница на доверителния интервал на изследването. Второ изследване, публикувано в The Lancet Global Health през 2026 г., оценява смъртните случаи от насилие до 5 януари 2025 г. на 75 200, а разминаването с данните на ведомството е от сходен порядък. Самата разлика обаче не уточнява коя оценка е по-близо до реалността и не изключва непълно отчитане в регистъра.

През януари висш израелски военен, говорил анонимно пред медиите, е приел общия брой от 70 000 убити и относително верен, като е посочил, че разпределението между войници и цивилни още се преглежда. По-късно армията е уточнила, че това не е официална статистика. Израелски отбранителни сили (IDF) веднъж са сочили съотношение от двама до трима убити цивилни на един убит боец. При 70 000 загинали и 22 000 бойци съотношението е около 2,2 цивилни на боец – в посочения диапазон, ако тези числа и разделянето на всички загинали в двете категории бъдат приети.

Нито тази сметка, нито останалите данни установяват твърдението на Спенсър, че IDF е предприел повече мерки за опазване на цивилните от която и да било армия в историята на градската война. Представените числа не позволяват такава историческа съпоставка и сами по себе си не могат нито да потвърдят, нито да оборят твърдението.

Основно възражение към прочита на Спенсър идва от самия Епстийн. Той отрича допускането, че разликата между броя на загиналите мъже и жени може да се приеме за броя убити бойци. Неговият довод, че и сред цивилните войната засяга смъртоносно мъжете по-често от жените.

Епстийн определя Газа като силно милитаризирана. Според него близо 10% от 420 000 мъже на годишна възраст принадлежат към въоръжени групировки. Той обяснява и защо разликата между загинали цивилни мъже и жени в Газа може да е по-малка, отколкото в други войни: при удари срещу командири в домовете им сред убитите роднини според него преобладават жените и децата, а мъжете от тези семейства често също са бойци. Това е аналитично обяснение, а не основание за изчисляване на загубите. Демографското разпределение не може да се преобразува пряко в брой убити бойци.

Данните от Газа позволяват да се провери дали конкретни твърдения съответстват на публикуваните числа. Така става ясно, че цитираните 57% се отнасят до новодобавените записи, а не до всички загинали. Вижда се и липса на съответствие между публикуваните дялове на ранените. Но разликата от регистъра и научна оценка за смъртността изисква допълнителен анализ, вместо да служи сама по себе си като довод срещу наличието на непреброени загинали.

Колко от 72 835 вписани са били бойци и дали ударите, при които са ликвидирани, са законни, не може да се установи само от списъка. Некролозите на групировките, публикациите на семействата и поименните данни зад все още непубликуваната разбивка на армията могат да помогнат за установяване на членството и функциите на отделни хора. За определяне законността на ударите са нужни и сведения за конкретните обстоятелства.

Нарастването на броя на поименно установените бойци би могло да подкрепи заявената от IDF оценка за поне 22 000 убити бойци. То обаче не би доказало останалите твърдения на Спенсър за начина на водене на войната. Обратно, спирането на некролозите далеч под този брой не би опровергало само по себе си израелската оценка, тъй като публикациите на групировките са избирателни. Без данните на армията разминаването ще остане неизяснено.

Бъдещите версии на списъка ще покажат и дали 18–64 годишните конкретен тип ще надхвърлят половината от вписаните. С сегашен дял от 49,5% и запазване на дела от 56,8% сред новите записи за това биха били нужни близо 5400 допълнителни записа, ако няма други промени. Това е повече от 4015, добавени между ноември 2025 г. и май 2026 г. Сметката описва условен праг; наличните данни не позволяват надеждна прогноза кога и дали той ще бъде преминат.

Анализ: Блинкън повтори формулата за две държави пред американска аудитория

🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше  направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.

Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.

Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.

Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.

В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.

Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.

Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.

Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.

Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.

Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.

Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.

Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.

Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .

Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.

Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.

В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.

Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.

Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.

В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.

Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.

Израел уби командира на бригада „Рафах“ на Хамас в южна Газа

🇮🇱🎯🇵🇸 Израелските отбранителни сили (IDF) и Службата за вътрешна сигурност (Шин Бет) съобщиха, че са елиминирали Наел Абу Обейд, командир на бригадата „Рафах“ на Хамас, при въздушен удар в южната част на ивицата Газа снощи. Това е трети случай на убит командир на батальон или бригада на военното крило на групировката за последните 5 дни. Двете институции обявиха ликвидирането му в съвместно изявление около час след удара. Медии в Газа също посочиха името му. В анклава той е известен още като Абу Атия.

Абу Обейд ръководи паралелно бригада „Рафах“ и оперативния отдел на бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“, военното крило на Хамас. Двете институции го описват като ключова фигура в организацията. Посочената двойна длъжност предполага роля, която надхвърля командването на отделна териториална бригада, но не изяснява правомощията му при планирането на нападения в останалата част от Газа.

Той поема командването в Рафах след смъртта на своя предшественик Мухамад Шабана на 13 май 2025 г. Шабана е ликвидиран при удара, в който загива и Мохамед Синуар, тогавашният лидер на групировката в Газа. IDF посочва, че оттогава Абу Обейд е работел за възстановяване на бойните способности на Хамас и за подготовка на нападения срещу Израел.

Израелските власти оповестиха сведенията на няколко етапа в рамките на час. Първоначално IDF докладва, че съвместно с ШАБАК е нанесъл удар по висш член на Хамас в южната част на Газа, и обеща подробности по-късно. След това премиерът Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Израел Кац назоваха целта в съвместно изявление. По-късно висшестоящ представител на израелския апарат за сигурност посочи пред журналисти, че командирът вероятно е убит. Накрая Кац потвърди официално смъртта му.

В съвместното си изявление Нетаняху и Кац свързаха удара по командира на бригада „Рафах“ с убийството на командира на бригада „Хан Юнис“ и други висши членове на организацията по-рано през тази седмица. „Посланието е ясно: никой терорист не е недосегаем и Хамас няма да бъде в Газа“, заявиха двамата, заявява политическа цел, но не уточнява как тя трябва да бъде постигната и как ударите се вписват в договореното разоръжаване.

Израел обосновава продължаващите удари с обвинения, че набелязаните командири нарушават условията на примирието. За Момен Абу Лабда, също ликвиидран в няколко последните дни, IDF заяви, че е обучавал снайперисти и работил по възстановяване на бойните способности в системно нарушение на примирието. Подобни обвинения присъстват в съобщенията за останалите мишени от последната седмица. Така Израел представя ударите като отговор на нарушения от страна на Хамас. Това обаче не установява дали ударите отговарят на условията на примирието.

Договорената рамка предвижда разоръжаване с политически процес. Съветът за сигурност на ООН гласува подкрепа на плана, представен от Тръмп, за разоръжаване на Хамас и преходно управление под надзора на Съвета на мира, с подкрепата на международни сили. Посредниците от Египет, Турция, Катар и САЩ успяха да финализират пътната карта за тази фаза в края на юли.

Израелските изявления споменават само южната част на Газа като място на удара по Абу Обейд. Свързани с Хамас палестински медии съобщиха за двама убити, сред които 8-годишно момиче, и 14 ранени при удар в западната част на Хан Юнис, където се намира крайбрежната зона Мауаси. Times of Israel уточнява, че не може да потвърди самостоятелно тези сведения. От съобщението не става ясно дали Абу Обейд е включен в посочения брой жертви. IDF е обявила Мауаси за хуманитарна зона. Десетки хиляди разселени живеят в палатки и импровизирани подслони там, а според палестински сведения през последната седмица срещу него са нанесени многократни удари.

Серията от удари, свързани в изявленията на Нетаняху и Кац, започна през нощта на 11 септември. Именно тогава беше убит Мухамад Абдел Салам ал-Язури, командир на бригада „Хан Юнис“. Според местни медии е бил поразен от дрон, докато върви по главния път край джамията „Ал-Куба“ в Мауаси. IDF съобщиха, че са ликвидирали и Момен Абу Лабда, който ръководил снайперска група в бригада „Рафах“. През нощта срещу 15 септември беше докладвана смъртта на Ахмад ал-Баташ, командир на батальон „Джабалия“ в северната част на ивицата Газа. Вечерта на същия ден последва и ударът срещу Абу Обейд.

Тези загуби сред командирите на бригади и батальони следват ударите срещу висшето военно командване през май. На 15 май загина Изз ад-Дин ал-Хадад, ръководител на военното крило, когото IDF описваше като последния оцелял сред подготвилите нападението от 7 октомври 2023 г. Наследникът му Мохамед Ода пое поста на 18 май и беше ликвидиран едва 8 дни по-късно – на 26 май.

За сравнение, Шабана командваше бригада „Рафах“ до май 2025 г. Неговият наследник Абу Обейд остана на ръководна позиция около 16 месеца. Разликата илюстрира колко различно може да продължи периодът начело на военното крило, но отделните случаи не са достатъчни за достигане до извод, че загубите сред бригадните командири са започнали да следват темпото на тези във висшето ръководство.

Абу Обейд беше отговорен за район, който отдавна не е изцяло под контрола на Хамас. Значителна част от град Рафах остава от израелската страна на т.нар. „жълта линия“, която отделя територията под израелски контрол от останалата част на Газа. От октомври 2025 г. IDF измества линията навътре към територията на анклава. Според посочените оценки площта извън израелски контрол е намаляла от 47% към началото на примирието до под 40%.

През август Нетаняху и Кац одобриха инфраструктурни работи по проекта „Зелен Рафах“ в източната част на града, от израелската страна на линията. Проектът предвижда жилищна зона извън контрола на Хамас. По сведения на израелски медии политическото ръководство отлага поставянето на сглобяеми домове за ноември – след изборите за Кнесет на 27 октомври.

Ударите от последната седмица се нанасят при формално действащо примирие, започнало на 10 октомври 2025 г. Според данни на местните власти, цитирани от ООН на 12 септември, от неговото начало в ивицата Газа са били убити 1334 души, а други 4429 са ранени. Втората фаза остава блокирана. Според сведенията за преговорите Хамас отказва да започне поетапно предаване на оръжията, докато Израел не преустанови своите операции и не допусне хуманитарна помощ.

Бригадите „Изз ад-Дин ал-Касам“ все още не са потвърдили смъртта на Абу Обейд. Хамас има практика да съобщава за такива загуби със закъснение и да обявява няколко едновременно. Смъртта на дългогодишния си говорител Абу Обейда (различен човек въпреки сходното имеч) при въздушен удар в края на август 2025 г. Хамас призна едва на 29 декември. Тогава беше потвърдена и смъртта на Синвар, Шабана и други двама командири.

Час до щаба за Галант, три несъвпадащи записа за Нетаняху

🇮🇱🔙 В 7:30 ч. сутринта на 7 октомври 2023 г. тогавашният министър на отбраната Йоав Галант е бил в централата на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили (IDF) в правителствения комплекс в Тел Авив, около час след като са го осведомили за терористичното нападение на Хамас от Ивицата Газа. Пропътува около 80 км от Амиким. Личният дом на Бенямин Нетаняху в Кесария се намира с 20 км по-близо до комплекса. За часа, в който Нетаняху е стигнал там, има три несъответстващи записа: около 8:00 ч. по протокола, публично обявен от канцеларията му дни преди това, 8:22 ч. по регистъра на „Шабак“ и 9:00 ч. по неогласен дневник, цитиран в петък от телевизиония канал Кешет 12.

Телевизията добави и четвърта стойност. Описан от нея като достоверен източник ѝ споделя, че Нетаняху е влязъл в щаба чак около 9:30 ч. Ако това е вярно, той е напуснал Кесария около 8:30 или 9:00 ч., два часа и половина след като военният му секретар го е събудил по телефона в 6:29 ч. с новината, че въоръжени лица са нахлули през границата с ивицата Газа. През часовете между събуждането и пристигането хиляди бойци на Хамас вече са били в израелските селища край палестинския ексклав, убивали са жители и са отвличали заложници.

Протоколът, пуснат от службата на премиера в отговор на онова, което тя описа като неточни съобщения, описва друга сутрин. В 6:29 ч. военният секретар е събудил Нетаняху. В 6:44 ч. е дошла втора справка, при която той е попитал за пропуските в разузнавателната картина. В 7:30 ч. е тръгнал за Тел Авив, а забавянето от един час документът обяснява с време за подготовка на охранителния конвой. Пристигането е записано като „около 8:00“, след което същият документ добавя, че по минутите на „Шабак“, израелската служба за вътрешна сигурност, то е станало в 8:22.

Това не е първата версия, пусната от ведомството. По-ранен дневник на движенията му постави пътуването към щаба в периода между 8:00 и 9:00 ч., без по-точен час. Новата хронология стеснява интервала до едно число и в същия абзац го оспорва с друго, произведено от службата за вътрешна сигурност. Разминаването стои вътре в държавната документация, преди изобщо да стане публично достояние чрез медиите.

Между събуждането и влизането в щаба Нетаняху не се е обадил на нито един от началниците на службите, съобщи Кешет 12. Първият му разговор с началника на Генералния щаб генерал-лейтенант Херци Халеви е станал между 9:45 и 9:47 ч., три часа след като е бил събуден. Тази част от сутринта не е предмет на спор: обществената телевизия Kan я разкри в четвъртък и по-късно бе потвърдена от канцеларията на премиера. Яир Голан, лидер на „Демократите“, я определи като невъобразима – израелският премиер да не поддържа връзка с началника на Генералния щаб, докато терористите на Хамас превземат населени места.

През същата седмица Нетаняху заяви, че ако началниците на службите са го били събудили през нощта, за да му предадат получените сигнали, той би мобилизирал „незабавно“ армията и военновъздушните сили, а те не са го събудили, тъй като не са предполагали, че предстои нападение. Уверението обаче противоречи на собствения му протокол: събуден е бил в 6:29 ч. и тогава вече е нямало какво да се преценява, и до 9:45 ч. не е потърсил човека, който командва мобилизацията.

Първата ситуационна оценка в щабквартирата е започнала в 9:55 ч. Тогава, пак по думите на ведомството му, премиерът е разпоредил „граничната линия да бъде херметически затворена, за да се спре евентуално отвеждане на заложници в Газа и продължаващото навлизане на терористи“. Заповедта е издадена три часа и половина след първите прониквания, когато израелската телевизия вече излъчва кадри с въоръжени лица във вътрешността на Израел. Около един час по-късно от същия щаб излезе видео с изявление, в което той обяви: „Граждани на Израел, във война сме.“

Разстоянието не дава обяснение на разликата, а конвоят покрива най-много първия час от нея. Галант е бил уведомен в същия час, изминал е 20 км повече и се е намирал на място точно едва когато Нетаняху потегля по най-благоприятната за себе си хипотеза. По най-неблагоприятния той е влязъл в „Кирия“ два часа след министъра на отбраната. Двете сутрини започват с едно и също обаждане и имат разминаване във времето, за което досега никой публикуван документ не дава смислено обяснение.

Какво е правил Нетаняху през по-голямата част от времето до първата оценка, остава неизвестно. Липсата на връзка със службите свежда възможните версии до минимум. Бивши членове на апарата за сигурност не приемат и обяснението защо изобщо не са го събудили през нощта: същата хронология показва, че самият Нетаняху е давал указания за избягване на военни ходове, които биха могли да бъдат разчетени погрешно от противниковата страна.

Неизяснените часове би следвало да бъдат запълнени от държавната анкетна комисия. Тя е разследващата институция от най-високо ниво в Израел: създава се с решение на правителството, но действа независимо от него, разполага с правомощия да призовава свидетели и може да отправя лични препоръки, които слагат край на политически кариери. Съставът ѝ се определя от експерти, избрани от председателя на Върховния съд. Нетаняху многократно отказва именно заради този механизъм и твърди, че съдът е предубеден срещу него. Председател на съда е Ицхак Амит.

Прецедентът в този спор е от 1973 г. След Войната от Йом Кипур правителството назначи държавна анкетна комисия начело с председателя на Върховния съд Шимон Агранат. Междинният ѝ доклад от 1 април 1974 г. хвърля вината върху началника на Генералния щаб Давид Елазар и шефа на военното разузнаване Елияху Зеира, а междувременно остави политическия ешелон извън отговорност; общественият натиск след като беше направен публично достояние доведе 10 дни по-късно до свалянето на министър-председателя Голда Меир. След Втората ливанска война от 2006 г. кабинетът избра по-слабия формат и възложи проверката на правителствено на назначен състав начело с бившия съдия Елияху Виноград. Ехуд Олмерт се задържа на поста до 2009 г.

Отказът има почти година история. На 15 октомври 2025 г. Висшият съд не разпореди създаването на такъв орган, но каза на кабинета, че срещу него няма реален аргумент, и му даде два месеца да се произнесе. На 16 ноември той се произнесе, като реши да назначи собствена анкета: министерски състав да определи за 45 дни мандата, темите и сроковете ѝ, при обещание за всеобхватни правомощия за разследването, чието съдържание не беше оповестено. „Разследваният не назначава разследващите си“, заяви тогава лидерът на опозицията Яир Лапид. Организации за добро управление и семейства на убити осъдиха решението.

През май 2026 г. депутат от „Ликуд“ внесе законопроект, който изважда съдиите от процедурата изцяло. На 6 юли Кнесетът го прие на първо четене с 59 гласа „за“ и 0 „против“, при бойкот от опозицията; Нетаняху не участва в гласуването. Вносителят Ариел Калнер предвижда 6 членове, избрани с мнозинство от 80 гласа, а ако такова не се събере за 2 седмици, коалицията и опозицията да излъчат по трима, с четирима близки на убитите за наблюдатели. Опозицията отхвърли схемата и още веднъж подчерта своето искане за държавно разследване. Проучвания сочат, че мнозинството израелци предпочитат традиционния модел с назначение от председателя на Върховния съд.

Законопроектът беше върнат в комисията по конституционни въпроси за последните две четения, които трябваше да минат преди разпускането на парламента, но те така и не минаха. В нощта на 16 срещу 17 юли Кнесетът се саморазпусна с 62 гласа „за“ и 0 „против“, след законодателен блиц, в който управляващите прокараха закон за медиите, орязване на правомощията на главния прокурор и удължаване на военната служба до 32 месеца. Анкетата отпадна от този списък.

На 22 юли държавата поиска от Висшия съд да не се произнася по жалбите преди изборите с довод, че начинът, по който се разследват събитията от 7 октомври, остава в основата на политическия спор между партиите, които се явяват на избори. Ако съдът се съобрази, между нападението и създаването на каквото и да е разследване ще минат близо 3 години. Изборите са насрочени за 27 октомври 2026 г. – първите след 7 октомври 2023 г. – и Нетаняху обяви, че ще прокара закона си, ако бъде преизбран. Тогава коалицията му ще назначи и ще формулира мандата на проверката върху собственото си поведение.

„Октомврийският съвет“, който обединява оцелелите от терористичното нападение, семействата на убити и бивши заложници, поиска в четвъртък точно обратното. „Именно заради тези три часа трябва да създадем държавна анкетна комисия“, се посочва в публикуваното изявение. „Не комисия, която ще бъде назначена от Нетаняху, не разследване, над което той ще властва, а държавна комисия, която ще разследва минута по минута: кой е знаел, кой се е обадил, кой е дал указания, кой не е, и най-вече защо, докато близките ни още бяха живи, държавата не беше там, за да ги спаси.“

📸 Снимка: Израелски протестиращи са издигнали плакати по време на демонстрация срещу кабинета на премиера Бенямин Нетаняху в Тел Авив, 15 ноември 2025 г. (Jack GUEZ / AFP)