Анализ: Бойците са в списъка на Газа, но числата не ги отделят

🇵🇸📊🇮🇱 Данните за загиналите в ивицата Газа не доказват, че Израел е водил безразборно военните си операции, написа Джон Спенсър, изпълнителен директор на Urban Warfare Institute и ръководител на военните изследвания в Madison Policy Forum. Изявен защитник на начина, по който водят войната Израелските отбранителни сили (IDF), Спенсър се позова на подробен анализ на Габриел Епстийн от Israel Policy Forum. Анализът е считан на последния поименен списък на загиналите, поддържан от Министерството на здравеопазването в Газа, контролирано от на Хамас. Основна ред на Спенсър е, че числата не показват кой е бил боец. Анализът на Епстийн подкрепя това ограничение, но не и всички изводи, които Спенсър извежда от него.

Списъкът отразява данните, актуални към 7 май 2026 г. и съдържа 72 835 имена. На 5 юли той е публикуван от Iraq Body Count – британската организация, която от 2003 г. поддържа поименен регистър на цивилните жертви в Ирак. Почти всички записи съдържат име, пол, възраст и валиден ЕГН. Пълнотата на тези полета обаче не доказва достоверността на всяко вписване. Ведомството не посочва датата и обстоятелствата на смъртта, не разграничава цивилни от бойци и приписва всички смъртни случаи на израелските действия. Регистърът продължава да се променя. Между ноември 2025 г. и май 2026 г. са премахнати 453 записа и са възстановени 258, а през юни правителствената медийна служба в Газа призова погрешно вписаните като починали да се свържат със здравното ведомство.

Мъжете на възраст 18–64 години представляват 49,5% от вписаните. Посоченият дял на децата е 29,7%, а на жените – 16,1%. Сред 4015 смъртни случая, добавени след ноември 2025 г., дялът на пълнолетните мъже достига 56,8%. Именно този процент Спенсър закръгля на 57%, без да уточни, че той се отнася до новите записи, а не до целия списък. Момчетата и мъжете на възраст 15–45 години са 45,7% от загиналите, докато делът им в предвоенното население е бил около 24,7%. Според изчисленията при хората на възраст 18–45 години вероятността мъж да е загинал е 3,35 пъти по-висока от тази за жена.

Списъкът обаче не уточнява кои от бойци са членове на въоръжени групировки. След въвеждането в сила на примирие през октомври 2025 г. обаче самите групировки започнаха да публикуват сведения за загиналите си членове. Палестински ислямски джихад, включен от САЩ в списъка на чужди терористични организации през 1997 г. е публикувал над 1000 некролога, а Хамас – над 1600 в собствените си канали. Епстийн просли последователни публикации на ПИД. От 72-мата командири и редови членове, обявени в периода 9-14 юли, 66 присъстват в списъка от ноември на здравното министерство. Те се вписват като всеки друг – с име, възраст и идентификационен номер, без обозначена принадлежност към групировка.

Некролозите съдържат данни, които демографската статистика не може да разкрие: за хора, съчетаващи граждански професии с функции във въоръжени групировки. Според некролога на ПИД Ахмед ал-Наджар, медицински брат в спешното детско отделение на Индонезийската болница в северната част на ивицата, е бил командир на взвод в централното оперативно звено на групировката. Умира при ПВО мрежа юни 2025 г. Абдулла Моамер, също медицински брат, фигурира в отделен списък на ведомството с убити медицински работници. Според некролога му е бил заместник-командир на отделение в ракетно подразделение.

Ибрахим Арши е ръководел програмата за хранене на турската хуманитарна фондация IHH в Газа, а според ПИД е бил командир на отделение в учебния отдел на групировката. Махмуд Абу Шарби, фотограф, работил за катарската телевизия Al Araby TV, е посочен като командир на отделение в информационното ѝ звено. В средата на юли Комитетът за защита на журналистите (CPJ) все още го вписваше сред убитите журналисти и беше започнал преглед на случая.

Тези сведения имат значение за оценката на отделни случаи, но сами по себе си не определят нито статута на всеки от четиримата, нито законността на ударите, при които са загинали. Те не дават и представителна картина за всички загуби. Приблизително 2600-те души, които двете групировки са обявили за членове, са около 12% от поне 22 000 бойци, които заявява, че е убил в Газа до примирие. Това е числова съпоставка, а не потвърждение на израелската оценка.

Групировките притежават собствени сведения за собствените си членове, но избират кого и кога да обявят. Командирите се споменават по-често от редовия състав. При много от обявените загинали до некролога не е имало публични сведения за принадлежността им. Затова наличната поименна информация е значително по-подробна за командирите, отколкото за редовите бойци.

Това ограничение важи за всички непълнолетни. Според прегледаните от Епстийн официални изявления на Ислямски джихад и Демократичния фронт за освобождение на Палестина – марксистка фракция в състава на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) – момчета на възраст от 15 години нагоре са били редовно вербувани като бойци. Публикации на роднини сочат подобни случаи и при Хамас и Бригадите на муджахидините. Спенсър пише за деца войници „от 12 до 17 години, и по-малки“, но най-ниската възраст в разгледаните документирани случаи е 15 години. Те не подкрепят твърдението му за по-малки деца.

Международното право забранява на недържавни въоръжени групировки да вербуват лица под 18 години. Вербуването на деца под 15 години е военно престъпление по Римския статут. Това разграничение прави недопустимо вербуването на 15–17-годишни.

Разликата между половете е значителна и при младите. Във възрастова група 15–19 години съотношението между загиналите момчета и млади мъже и загиналите момичета и млади жени е 2,85 към 1. При децата до 14 години е 1,26 към 1. Епстийн изрично предупреди разликата да не се обяснява изцяло с участие в бойни действия. Дали конкретен човек е бил боец, трябва да се установява с данни за него, а не да се извежда от демографската група, към която принадлежи.

Правният аргумент на Спенсър също иска уточнение. Според член 51, параграф 3 от Първи допълнителен протокол към Женевските конвенции цивилен, който пряко участва във военните действия, губи защитата си срещу пряко нападение само за времето на това участие. Правилото се приема и за част от обичайното международно хуманитарно право.

Тълкувателните насоки на Международния комитет на Червения кръст от 2009 г. разграничават тези случаи от членството в организирана въоръжена групировка с постоянна бойна функция. Според посочения подход възможността подобни членове да бъдат атакувани не се ограничава до времето на конкретно единствено действие, а продължава, докато изпълняват тази функция. Ако постоянната бойна функция на командир на взвод е установена, работата му и като медицински брат сама по себе си не решава въпроса за защитата му от нападение. Същевременно посочването на длъжност в некролог не заменя оценката на действително изпълняваната функция.

Дали конкретен удар е законен, изисква отделна преценка. Сред въпросите са каква информация е имала армията при решението за удара, какви вреди за цивилните е могла да предвиди и какви предпазни мерки е предприела. Поименният списък не дава тези отговори.

При ранените има ключово несъответствие между две публикации. В доклада Building the Gaza Strip Anew от 23 юли 2026 г. Oxfam и палестинските организации MAS и PalTrade твърдят, че жените и децата съставляват 70% от ранените, и се позовават на Палестинското централно статистическо бюро в Рамала. Инфографика на здравното министерство в Газа от юли 2026 г. отчита, че 53% от ранените са мъже на 18–59 години. Ако двете публикации обхващат една и съща съвкупност и използват съпоставими определения, тези дялове са несъвместими. Без изясняване на обхвата им несъответствието не може да се представя като окончателно опровержение.

Разминаване има между регистрираните смъртни случаи и изследванията, които оценяват общия им брой. Изследване в The Lancet от 2025 г. оценява смъртните случаи като директен резултат от насилие до 30 юни 2024 г. на 64 260. обновения брой на здравното ведомство за същия период е 41 333 – под долната граница на доверителния интервал на изследването. Второ изследване, публикувано в The Lancet Global Health през 2026 г., оценява смъртните случаи от насилие до 5 януари 2025 г. на 75 200, а разминаването с данните на ведомството е от сходен порядък. Самата разлика обаче не уточнява коя оценка е по-близо до реалността и не изключва непълно отчитане в регистъра.

През януари висш израелски военен, говорил анонимно пред медиите, е приел общия брой от 70 000 убити и относително верен, като е посочил, че разпределението между войници и цивилни още се преглежда. По-късно армията е уточнила, че това не е официална статистика. Израелски отбранителни сили (IDF) веднъж са сочили съотношение от двама до трима убити цивилни на един убит боец. При 70 000 загинали и 22 000 бойци съотношението е около 2,2 цивилни на боец – в посочения диапазон, ако тези числа и разделянето на всички загинали в двете категории бъдат приети.

Нито тази сметка, нито останалите данни установяват твърдението на Спенсър, че IDF е предприел повече мерки за опазване на цивилните от която и да било армия в историята на градската война. Представените числа не позволяват такава историческа съпоставка и сами по себе си не могат нито да потвърдят, нито да оборят твърдението.

Основно възражение към прочита на Спенсър идва от самия Епстийн. Той отрича допускането, че разликата между броя на загиналите мъже и жени може да се приеме за броя убити бойци. Неговият довод, че и сред цивилните войната засяга смъртоносно мъжете по-често от жените.

Епстийн определя Газа като силно милитаризирана. Според него близо 10% от 420 000 мъже на годишна възраст принадлежат към въоръжени групировки. Той обяснява и защо разликата между загинали цивилни мъже и жени в Газа може да е по-малка, отколкото в други войни: при удари срещу командири в домовете им сред убитите роднини според него преобладават жените и децата, а мъжете от тези семейства често също са бойци. Това е аналитично обяснение, а не основание за изчисляване на загубите. Демографското разпределение не може да се преобразува пряко в брой убити бойци.

Данните от Газа позволяват да се провери дали конкретни твърдения съответстват на публикуваните числа. Така става ясно, че цитираните 57% се отнасят до новодобавените записи, а не до всички загинали. Вижда се и липса на съответствие между публикуваните дялове на ранените. Но разликата от регистъра и научна оценка за смъртността изисква допълнителен анализ, вместо да служи сама по себе си като довод срещу наличието на непреброени загинали.

Колко от 72 835 вписани са били бойци и дали ударите, при които са ликвидирани, са законни, не може да се установи само от списъка. Некролозите на групировките, публикациите на семействата и поименните данни зад все още непубликуваната разбивка на армията могат да помогнат за установяване на членството и функциите на отделни хора. За определяне законността на ударите са нужни и сведения за конкретните обстоятелства.

Нарастването на броя на поименно установените бойци би могло да подкрепи заявената от IDF оценка за поне 22 000 убити бойци. То обаче не би доказало останалите твърдения на Спенсър за начина на водене на войната. Обратно, спирането на некролозите далеч под този брой не би опровергало само по себе си израелската оценка, тъй като публикациите на групировките са избирателни. Без данните на армията разминаването ще остане неизяснено.

Бъдещите версии на списъка ще покажат и дали 18–64 годишните конкретен тип ще надхвърлят половината от вписаните. С сегашен дял от 49,5% и запазване на дела от 56,8% сред новите записи за това биха били нужни близо 5400 допълнителни записа, ако няма други промени. Това е повече от 4015, добавени между ноември 2025 г. и май 2026 г. Сметката описва условен праг; наличните данни не позволяват надеждна прогноза кога и дали той ще бъде преминат.