🇷🇺 Един от най-четените руски военни блогъри – Егор Гузенко, по-известен като „Тринайсети“ – беше обявен за национално издирване от руските власти, след като напусна своята позиция на фронтовата линия в Украйна. Официалните издирвателни известия го сочат като издирван за самоволно оставяне на частта и отклонение от военна служба, съобщи The Moscow Times. В същия ден на неговия канал в Telegram с аудитория от около 300 000 абонати, се появи съобщение, че ще остане „извън контакт“ за около две седмици, която опитва да представи като временно мълчание онова, което държавата вече квалифицира като дезертьорство.
Разминаването между версиите на двете страни е ключово за случая. За военната прокуратура Гузенко е самоволно напуснал позиция военнослужещ; за собствения му канал – човек, когото системата методично тласка към смъртта, откакто заговори срещу начина, по който Кремъл води войната. Коя от двете рамки ще надделее, засега остава трудно за прогнозиране, но самата траектория на блогъра прави и втората трудна за отхвърляне с лека ръка.
Гузенко има документирана история на публично несъгласие с начина, по който руското военно командване води войната – рядкост в средите на военните блогъри, които обикновено критикуват Кремъл единствено за недостатъчна твърдост. The Moscow Times припомня, че той многоократно е атакувал руския президент Владимир Путин с призиви за национална мобилизация в съчетание с разполагане на тактически ядрени оръжия. Това е несъгласие не от позицията на противник на войната, а от позицията на радикал, който я намира за водена твърде вяло – и именно затова е особено неудобно за властта, защото идва отвътре, от собствения ѝ лагер.
Пътят му към бойното поле минава през ареста. В края на 2024 г. той е задържан в родния си Ставрополски край по обвинение в насилие срещу длъжностно лице. За да се измъкне от следствения арест, той подписва оперативен контракт с Министерство на отбраната на Руската федерация и заминава директно към бойното поле в Украйна – договорка, превърнала се в обичайна практика за наказателната система, която прехвърля обвиняеми и осъдени от килиите в окопите. От самото начало службата му почва под сянката на сключената от него сделка: не доброволец, а човек, откупил свободата си с обещание за фронт.
Напрежението избухва открито през април, когато Гузенко обвини Путин за локализираните прекъсвания на мобилния интернет – мярка, която властите обясняваха с мерки за сигурност в условия на масирани вълни с украински дронове. След този упрек, според администраторите на канала му, той е разпределен в щурмова група с висока смъртност, която да бъде изпратена на т.нар. „месни щурмове“ – тактика, при която пехотата се хвърля на вълни срещу украински позиции с малка надежда за оцеляване. По същите сведения връзката с него прекъсва за дълго, след като телефонът му е конфискуван и той е изпратен в атака. Обвинението, че е изпратен на месни щурмове като наказание за критиката към Путин остава твърдение на него и близкото му обкръжение.
Ситуацията се обтегна още повече през май, когато в мрежата беше публикувано видео, на което Гузенко е пиян по време на служба и признава, че е заблуждавал своите командири. Според направеното твърдение той е отказал да превземе Мала Токмачка и напуснал позицията. Самият блогър обяви кадрите за архивни и заяви, че са били пуснати като оръжие срещу него заради продължаваща вражда с командира на чеченския специален отряд „Ахмат“ Апти Алаудинов. Гузенко настоя, че неговите командири „не го пращат да умре“, а му възлагат само задачи, съобразени със здравословното му състояние. Позовавайки се на това състояние има конкретна основа: по негови данни през март при Авдеевка получил двойно счупване на крака, зараснало неправилно — но въпреки контузията бил върнат на фронта.
Враждата с Алаудинов не е личен каприз, а спор относно същността на войната. Той датира отпреди ареста и се изостря след призив на чеченския командир към подчинените му „да направят всичко възможно, за да загинат“, вместо да се предадат. В отговор Гузенко обвини кадировци, че са изцяло погълнати от създаване на онлайн съдържание за социалните мрежи, отколкото от бойни действия, и попита реторично защо всеки провалил се генерал „не бъде разстрелван“. Алаудинов на свой ред поиска извинение и според твърдения на блогъра хора от „Ахмат“ са го подложили на изтезания докато е бил в ареста. Сблъсъкът изправя двете лица на военната пропаганда на Кремъл: показното геройство пред камера и озлоблението на онези, които плащат сметката в окопите.
Именно този контраст придобива документална плътност в скорошно разследване във връзка с разгръщане на „Ахмат“, върху което случаят Гузенко ляга като живата илюстрация. Според данни на независимия проект UNITED24 Алаудинов е настанил най-малко 12 свои роднини в батальон „Ваха“ – тилово формирование край Борисовка в Белгородска област, далеч от активните бойни действия. Командирът на батальона Ваха Сааев е братовчед на Алаудинов, а наред с роднините служат и поне 7 бивши колеги на генерала от структури на вътрешните работи. Публикациите в Telegram канала на самото звено описват условия, по-близки до летен лагер, отколкото до бойна част: отопляеми стаи за по един до петима души, перални машини, телевизори, душове, сауна и игрови конзоли, а кухнята е толкова добре заредена, че излишната храна се предоставя като дарение на близък манастир. От целия този кръг само един от братовчедите му е бил убит – цифра, която откроява пропастта между тила и фронта.
Независими наблюдатели отдават ниските загуби на силите „Ахмат“ именно на тези тилови разположения – практика, която буди гняв сред редовните руски военнослужещи. Оттук и остротата на случая „Тринайсети“: докато Алаудинов публично отправя призив към гражданите да заминат за фронта, собствените му роднини изкарват войната в удобства, а човекът, който посочи това разминаване на глас, се озовава последователно в наказателен отряд за самоубийствен щурм, под тежестта на компромат и накрая в списъка за издирване. Каква съдба е сполетяла самия Гузенко зад обявените „две седмици извън контакт“, засега няма сведения; украинската страна вече публично предложи на блогъра „безопасен коридор“ и възможност да продължи службата си отсреща – жест, който Москва несъмнено ще тълкува като потвърждение на дезертьорстване като изход.
