🇺🇸🛩️🇮🇷 10 въздушни танкера от състава на Военновъздушните сили на САЩ пристигнаха в Израел през последните два дни. За първи път от началото на операцията те няма да се намират на международно летище „Бен Гурион“. Вместо това машините ще бъдат разположени в бази на израелските ВВС, за да се избегне логистичното задръстване, предизвикано от тяхното присъствие на основния граждански въздушен терминал в страната. Информацията бе съобщена от местното издание Ynet, според което общият брой на американските самолети-цистерни в Израел вече надхвърля 60. Според медията 30 от тях се намират на летището край Тел Авив, а отряд с такава численост е дислоцирана на авиобаза „Рамон“ в пустинята Негев.
Това струпване на сили се случва в момент, в който за седма поредна нощ Вашингтон нанася удари срещу ирански цели близо до Ормузкия проток и обмисля разширяване на военната кампания срещу Ислямската република отвъд настоящата морска блокада. По данни на Axios САЩ са уведомили Израел за намерението си да изпратят десетки допълнителни презареждащи самолети. Това решение е взето след съвещание във вторник в Ситуационната зала на Белия дом. Тогава пред президента Доналд Тръмп са били представени няколко нови плана на военните, а сред обсъжданите варианти са били удари по иранска инфраструктура, включително електрически централи и обекти от ядрената програма. През последните дни американските сили поразиха най-малко седем моста в близост до Бандар Абас, а Иран отвърна със засилен обстрел срещу бази на САЩ в Йордания, Катар, Бахрейн, Ирак и Кувейт.
В случая става дума предимно за самолети-цистерни KC-135 Stratotanker и по-новите KC-46 Pegasus. Тези машини сами по себе си не носят оръжие и не поразяват цели, но значението им е стратегическо – те са скелето, върху което стъпва всяка продължителна въздушна кампания на дълги разстояния. Изтребител, излетял от Средиземно море или Персийския залив за нанасяне на удари по вътрешността на иранската територия, би изразходвал горивото си много преди да достигне целта и да се завърне. Без веригата от зареждания във въздуха обсегът и времето му за действие над обекта са крайно недостатъчни. Именно тези машини осигуриха гориво за израелските изтребители по време на операция „Epic Fury“ през февруари – съвместната въздушна офанзива, която още в първите си часове обезглави военно-политическия и научен елит на иранския режим. Ето защо броят на танкерите е по-точен критерий за мащабите на подготвяната операция, отколкото всяко политическо изявление: голяма военна кампания дълбоко в Иран е невъзможна без тях, а 60 самолета-цистерни не се прехвърлят през половината свят само за демонстрация на сила.
Присъствието на военна авиация на летище „Бен Гурион“ обаче доведе до застой в гражданските полети в разгара на летния сезон. Това принуди министъра на транспорта Мири Регев да разпореди част от машини да бъдат изтеглени, за да не се блокира трафикът на пътниците. „Няма да позволим на летище „Бен Гурион“ да кацат американски самолети-цистерни над договорения лимит от 20 бройки“, заяви тя. Последва остра реакция от Централното командване на САЩ (CENTCOM). Оттам предупредиха, че подобно ограничение може да подкопае оперативната гъвкавост, тъй като танкерната авиация е „стратегически актив“ на САЩ в Близкия изток и неделима част от съвместната подготовка за операции срещу Иран. В крайна сметка бе постигнат компромис новите машини да бъдат разположени в бази на израелските ВВС (като „Рамон“), вместо на гражданския терминал. Това избегна прекия сблъсък, но без да реши проблема напълно.
Анализатори, цитирани от The War Zone, смятат, че преместването от „Бен Гурион“ е добре координирана и калибрирана стъпка, а не ограничение. Гражданското летище притежава сериозно географско предимство, тъй като е разположено централно и се намира под чадъра на интегрираната противовъздушна и ракетна отбрана на Израел. Това го прави едно от най-сигурните места за американската авиация в регион, където предните бази (като „Принс Султан“ в Саудитска Арабия и „Ал Удейд“ в Катар) са силно уязвими за ирански ракетни удари. Военните плановици могат да компенсират това преместване, като организират или изнесат част от зоните за презареждане във въздуха към други летища. При внезапна ескалация обаче наличността на гориво в небето пряко определя колко изтребители могат да останат в боя и за колко време, така че всяко разпръскване на силите се заплаща с по-нисък интензитет на полетите.
Натрупаните факти сочат по-скоро към подготовка на способности, отколкото към вече взето решение за масиран удар. Концентрацията на танкери, изборът на защитени летища и дискутираните планове в Белия дом създават готовност за продължителна кампания срещу Иран, но към момента няма публични данни, че съответната заповед е дадена. Президентът Тръмп, който на 7 юли обяви меморандума от Исламабад за невалиден и поднови мащабните действия, досега ограничава операцията до рамките на морска блокада около Ормузкия проток. Това включва обезвреждане на танкери, поразяване на мостове и други цели по крайбрежието, но не и стратегически удари по енергийната и ядрената инфраструктура, каквито се обмислят в момента.
Ако след самолетите-цистерни в региона започнат да пристигат и допълнителни ударни платформи – като изтребители-бомбардировачи F-15E, стелт изтребители F-35 или допълнителни боеприпаси с голям обсег, – а целите се изместят от крайбрежието към обекти във вътрешността на страната, това ще бъде ясен знак, че голямата операция е пред прага си. Обратно – ако броят на танкерите се стабилизира, а ударите останат ограничени до защита на корабоплаването в Ормузкия проток, натрупаната авиация ще се окаже по-скоро лост за преговори и застраховка срещу непредвидени обстоятелства, отколкото увертюра към нова офанзива. Засега в Израел продължават да пристигат машините, които правят втория сценарий възможен, но все още не и неизбежен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар