Москва започва изграждането на нефтопровода в Конго: Какво значи това за бъдещето на енергетиката в Африка?

🇷🇺🤝🇨🇬 Русия ратифицира официално споразумение с Република Конго за изграждането на стратегически нефтопровод, който трябва да свърже крайбрежния град Пойнт-Ноар с Лутете и предградието Малуку-Трешо на столицата Бразавил.

Проектът е осъществен със съвместно предприятие. Националната петролна компания разполага с 10% от него, а руската компания ЗНГС Прометей има мажоритарен дял от 90%. Тръбата трябва да е готова за не повече от три години и да функционира в следващите 35-40 години. Установена е концесионна схема „изграждане-собственост-експлоатация-трансфер“ (BOOT) за срок от 25 години, включваща гарантирана тарифа за транспорт.

Последици за икономиката и енергетиката

Според руският заместник-министър на енергетиката Дмитрий Исламов споразумението ще даде възможност на Конго да гарантира непрекъснати доставки на петролни продукти за столичния си регион, да намали логистичните разходи и да се утвърди като ключовия играч в енергийната сигурност на региона, включително за Демократична република Конго (ДРК) и Централноафриканска република (ЦАР).

Освен това проектът ще даде възможност на Москва да разшири износа си на продукти, базирани на високи технологии, и да установи нов канал за продажба на енергийни продукти, а тръбата ще играе ролята на стратегически партньор за целия регион.

Нефтопроводът предстои да бъде допълнително разширен през Централноафриканската република (ЦАР) или от северната част на Конго до Южен Судан, а после до пристанищата на Сомалиленд или Джибути, като по този начин в транспортната артерия ще бъдат включени петролните залежи на Южен Судан.

Геополитически контекст

Изграждането на тръбопровода е съставна част от общата стратегия на Москва за укрепването на позициите в Африка, диверсификация на енергийните пазари и премахване на нейната зависимост от западни маршрути. За да смекчи последиците от международните санкции, наложени в отговор на военната ѝ агресия срещу Украйна, Русия търси нови пазари и съюзници, предимно в богатите на ресурси африкански страни.

Инициативата подобрява геополитическото влияние на Москва в регион, който се е превърнал в бойно поле между конкуриращите се помежду си Русия, Китай и Западен свят, в допълнение към икономическите ползи.

Отговори и пречки

Западните държави и някои организации на местното гражданско общество изразиха опасения за проекта. Един от неговите отявлени критици, Андреа Нгомбет от колектива „Сасуфит“, определи сделката като „капитулация, прикрита като развитие“. Той посочи потенциала на Конго да се превърне в прекомерно зависимо от Москва, както и евентуалните пропуснати ползи за страната. Освен това експерти предупреждават за потенциална „дългова клопка“ и загуба на икономически суверенитет, ако Русия придобие прекомерен контрол над енергийната инфраструктура.

В същото време инициативата предлага на Конго перспективата за стабилни доставки на гориво, развитие на инфраструктурата и създаване на нови работни места. Руските компании на пазара в Африка ще бъдат улеснени от митнически облекчения, които ще бъдат предоставени на руската страна за доставката на петролни продукти и техния транзит през Конго.

Перспективи за регионално развитие

В допълнение към конгоанската инициатива, Москва е в процес на договаряне на изграждането на алтернативни нефтопроводи с Южен Судан, Етиопия и други страни от региона. Южен Судан и Етиопия се договориха за изграждането на маршрут до пристанища на Джибути или Сомалиленд през юли 2024 г. Тази инициатива ще диверсифицира износа на суров петрол, а в същото време ще намали зависимостта от суданския маршрут. Русия също така обмисля съвместното развитие на петролни и газови ресурси в Етиопия, както и производството на торове от местни суровини.

Въпреки това, западните страни продължават да полагат усилия за оказване на влияние върху региона. Съветът за сигурност на ООН удължи санкциите срещу Южен Судан до 2026 г. Тези санкции включват оръжейно ембарго и ограничения на активи.

Южен Судан е под международни санкции в резултат на продължаващия вътрешен конфликт и постоянните нарушения на мирните договори. Санкциите срещу страната включват оръжейно ембарго, ограничения на активи и забрани за пътуване. ООН първоначално наложи санкции през 2015 г. в отговор на конфликта между правителството и опозиционните сили, който застраши мира, сигурността и стабилността на страната. Тези мерки бяха разширени през 2018 г., за да включат цялостно оръжейно ембарго в отговор на продължаващото насилие към цивилното население и нарушенията на сделката за прекратяване на огъня.

В исторически план Русия и Китай се въздържаха от гласуване по тези резолюции, тъй като възприемат санкциите като пречки пред политическия процес и икономическото развитие на региона.

Съвместният руско-конгоански нефтопровод е критична съставна част от руската стратегия за Африка, в допълнение към това, че е важен инфраструктурен и енергиен проект. Той предлага икономически предимства за двете страни, но също така е заплаха за финансовата стабилност и суверенитета на Конго. Въпреки че тези инициативи ще срещнат значителна опозиция и критики на фона на нарастващата глобална конкуренция за влияние в Африка, те разполагат с потенциала да служат като катализатори за икономическо развитие в региона.