Цивилни жертви на военните операции на Турция и Иран срещу кюрдите (1991-2024)

Етнически кюрди държат плакат на Абдула Йоджалан по време на честванията на Новруз в Диарбекир, Турция, на 21 март 2025 г.
📸 Снимка: Sedat Suna/Getty Images

🔙 От 80-те години на миналия век Турция и Иран провеждат военни операции в северен Ирак, насочени към кюрдски въоръжени групи, сред които Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и близки до нея групировки, и Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (KDP-I).

Следващият доклад е фокусиран над въздействието върху цивилното население от установяване на полуавтономен регион Иракски Кюрдистан през 1991 г. Той събира, документира и проверява непосредствените вреди за цивилното население, смърт и наранявания, предизвикани от турски и ирански военни операции, както и по-широкото въздействие над цивилния живот.

Военните операции на Турция и Иран доведоха до принудително разселване, екологични щети, разрушаване на гражданска инфраструктура и социално-икономически трудности. Жертвите са възникнали главно по време на широк кръг от дейности, включително генериране на доходи (като селско стопанство, животновъдство, събиране на храна, предприемачество и други), както и отдих (посещения на общността и семейството, тържества, пикници, туризъм) или сами престой вкъщи.

Турските и иранските операции са причинили 845 цивилни жертви (425 убити и 420 ранени), 15 жертви без враждебни действия (10 убити и 5 ранени) и 8 невъоръжени жертви в Иракски Кюрдистан.

🇹🇷 Турските въоръжени сили (TAF) са отговорни за 83% от цивилните жертви в региона, което отговаря на преобладаващото мнозинство. 344 цивилни са убити, а други 358 са били ранени заради военните операции на турската армия, което води до общо 702 жертви.

39% от тези жертви са настъпили в периода 2018-2024 г. поради бързо увеличение на операциите, които започнаха през декември 2017 г.

Тези операции от серията „Нокът“, насочена към създаването на буферна зона с по-голямата част от 360-километрова граница между Ирак и Турция. Към днешна дата Анкара е изградила общо 74 бази в Иракски Кюрдистан. Военното присъствие доведе до обезлюдяване на 170 села, като още 602 села са изложени на риск от разселване. Описвайки поредната атака срещу цивилни с думите район, че повечето жертви са настъпили, когато жертвите са били в домовете си или са се занимавали със земеделие, което представлява 59% от общия брой. Особено тревожно е, че 28% от жертвите са деца, възлизащи на общо 194 жертви, със 79 убити и 115 ранени.

🇮🇷 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е отговорен за 17% от жертвите сред цивилното население в Иракски Кюрдистан. 81 цивилни са били убити, докато още 62 бяха ранени поради ирански военни операции, което прави общо 143 жертви.

След края на иранско-иракската война през 1988 г. Техеран продължава извършва бомбардировки срещу Иракски Кюрдистан предимно с артилерия, превръщайки се в причина за 63 загинали и 48 ранени – възлизат на 78% от общите жертви, причинени от военни действия.

В допълнение от 2013 г. Иран е вдигнал поне 151 бази по границата си с Ирак, което де доведе до жертви и разселени сред мирното население при бомбардировки, мини и стрелба с леко оръжие от базите. Доказателство за умишленото посегателство над живота на цивилното население, че 54% от жертви са били засегнати, докато са били вкъщи или са вършили селскостопанска дейност.

Според иракски парламентарен закон № 20 от 2009 г. и № 57 от 2015 г. правителството е длъжно да предостави финансово обезщетение на всички иракски граждани, засегнати или пострадали от военни операции и терористични действия. Освен това според заповед, издадена от вицепремиера на KRG през 2011 г., всички иракски граждани, загинали при ирански и турски атаки по време на пребиваването си в региона, трябва да бъдат считани за национални мъченици.

Въпреки това, поради недостатъчни данни от 1991 г. политическа динамика и липса на държавни институции, занимаващи се с тези въпроси, правителството не е предоставило никаква подкрепа или обезщетение на по-голямата част от засегнатите цивилни. Правителството не е обявило 46% от убитите иракски граждани за мъченици, оставяйки техните семейства без никаква форма на обезщетение. 93% от ранените иракски граждани остават без обезщетение, като много от тях страдат от увреждания, които им пречат да работят и да печелят доходи. От 420 ранени цивилни, 155 (37%) се нуждаят от допълнителна медицинска помощ.