Обзор на събитията в Ирак през последните две денонощия.

Обзор на най-важното:

• Ирак оттегли спорния законопроект за Хашд аш-Шааби след натиск от САЩ
• Украйна отрече участие в обучение на бойци или производство на дронове за Ирак
• Ирак разби голяма мрежа за финансиране на Ислямска държава, планирала атаки в Европа
• Американските войски се изтеглят от Багдад към Ербил
• Ирак свиква конференция в Ню Йорк за закриване на лагера ал-Хол
• Иракският премиер ще открие възстановената джамия ан-Нури в Мосул

Ирак оттегли спорния законопроект за Хашд аш-Шааби след натиск от САЩ

Иракското правителство е отменило спорния законопроект за реформация на „Силите за народна мобилизация“ (Хашд аш-Шааби) след силен натиск от страна на САЩ, съобщиха в сряд източници, близки до въпроса. Парламентът многократно не успя да го приеме.

Ибрахим ад-Дулайми, правен съветник на председателя на парламента, заяви пред Rudaw, че това решение е взето на последната среща на проиранската шиитска „Координационна рамка“ след много сериозни предупреждения от Вашингтон, който имал „възможност да парализира Ирак само с икономически средства“.

„На срещата премиерът Мохамед Шия ал-Судани каза на членовете на рамката: ако не оттеглим закона за Хашд, ще се сблъскаме с тежки американски санкции и Ирак ще бъде унищожен“, каза Дулайми.

Законопроектът предвиждаше организиране на работата на Комисията за народна мобилизация – държавен орган, с който Хашд бе интегриран в институциите. Проектът уреждаше структурата, заплатите и пенсиите на бойците – чувствителна тема заради голямото влияние на милициите.

Въпреки че през 2016 г. парламентът официално включи Хашд в системата за сигурност, много негови фракции действат самостоятелно, с безнаказаност и запазват тесни връзки с Иран. Част от тях са участвали в нападения срещу американски сили в Ирак и Сирия.

Махди ал-Кааби от движението Хизбулла ан-Нуджаба – една от фракциите на Хашд – призна пред Rudaw, че законопроектът е оттеглен заради непрестанния натиск от САЩ.

„Нашите депутати ще продължат усилията си, но без политически консенсус законът трудно ще бъде приет“, добави той.

Хашд беше създаден през 2014 г. след призив на аятолах Али ас-Систани за мобилизация срещу настъплението на Ислямска държава. Сред фракциите му има групировки, определени от Белия дом като терористични.

Украйна отрече участие в обучение на бойци или производство на дронове за Ирак

Дипломатическата мисия на Украйна в Багдад отхвърли в събота твърденията, че Киев е замесен в обучение на въоръжени лица и производство на дронове за незаконна употреба в Ирак и Кюрдистан.

„Посолството на Украйна категорично отхвърля неверните информации, че украинската страна участва в подготовката или обучението на лица за незаконни дейности в Ирак или Кюрдистан“, гласи официалното изявление.

Реакцията идва след разпространени от силите за сигурност в Сюлеймания „самопризнания“ на задържани, обвинени във връзки с Лахур Талабани – лидер на опозиционния „Народен фронт“, арестуван миналата седмица.

Във видео един от заподозрените твърди, че им било наредено „да атакуват резиденцията на Бафел Талабани с дронове“ и че „са изпратени в Украйна на обучение с камикадзе-дронове“.

Киев определи обвиненията като „опит за дискредитиране на Украйна и нейното ръководство“.

„Украйна никога не е извършвала дейности, свързани с подготовка на бойци или производство на безпилотни апарати за незаконна употреба извън страната. Подобни твърдения са груба дезинформация“, подчерта посолството.

„Народният фронт“ също обяви самопризнанията за фалшифицирани.

Сблъсъците при ареста на Лахур Талабани в Сюлеймания доведоха до смъртта на петима души – трима от силите за сигурност и двама негови поддръжници.

Ирак разби голяма мрежа за финансиране на Ислямска държава, планирала атаки в Европа

Националната разузнавателна служба на Ирак (INIS) съобщи, че е разбила международна мрежа за финансиране на Ислямска държава, която е планирала терористични атаки в Европа и срещу иракски интереси в чужбина.

„Чрез изключителна трансгранична операция под надзора на Върховния съдебен съвет беше неутрализирана мрежа, отговорна за прехвърляне на терористи през редица държави с цел подкрепа на Ислямска държава“, се посочва в изявление на службата в X.

Арести са извършени в няколко страни от Западна Африка след дълго наблюдение на движението и комуникациите на групата. Според INIS тя е финансирала дейността на Ислямска държава, като е подготвяла атаки в Европа.

Ислямска държава се издигна през 2014 г. с превземането на обширни територии в Ирак и Сирия и обяви „халифат“ с център Мосул. Макар че беше териториално разгромена в Ирак през 2017 г. и в Сирия през 2019 г., групировката остава активна, като редовно извършва засади, отвличания и атентати.

Разузнаването уточни, че акцията е продължение на операция от 2023 г. в Киркук срещу мрежа за финансиране на клетки на Ислямска държава.

Американски войски се изтеглят от Багдад към Ербил

Американските сили ще започнат изтегляне от Багдад в събота в рамките на споразумението от 2021 г. между САЩ и Ирак, съобщиха пред Rudaw висши източници от отбраната.

Първият етап включва напускане на „Зелената зона“, летището и щаба на Съвместно командване. Според съветника по сигурността в провинция Анбар Абдула ал-Джугайфи, изтеглянето обхваща и базата Айн ал-Асад – основен център на международната коалиция срещу Ислямска държаава.

Споразумението от 2021 г. трансформира американската мисия в „съветническа и подпомагаща“ и беше резултат от напрежението след убийството на иранския генерал Касем Сулеймани и Абу Махди ал-Мухандис, заместник-командир на Хашд аш-Шааби, в Багдад през 2020 г.

В петък вечерта американското посолство уточни, че войските няма да напуснат напълно Багдад, а процесът следва договорената времева рамка за приключване на военната мисия.

Създадената през 2014 г. коалиция срещу Ислямска държава включва 89 държави и организации. САЩ поддържат контингент от около 2500 войници в Ирак към средата на 2025 г.

Ирак свиква конференция в Ню Йорк за закриване на лагера ал-Хол

Ирак е изпратил покани до всички държави, чиито граждани се намират в лагера ал-Хол в Хасака, североизточна Сирия, за международна конференция в Ню Йорк през септември, на която трябва да бъде обсъдено изпразването и окончателното закриване на лагера.

Ал-Хол се намира под контрола на „Сирийските демократични сили“, но се смята, че Ислямска държава има силно влияние там. В лагера са настанени около 40 000 души, повечето иракчани и сирийци, свързани с терористичната групировка, както и чужденци, пристигнали за включване към „халифата“.

„Лагерът е тиктакаща бомба за националната сигурност на Ирак“, заяви иракският дипломат Ясин Шариф ал-Худжайми.

Конференцията е насрочена за 26 септември в рамките на сесията на Общото събрание на ООН. На този етап участие са потвърдили над 30 държави.

Багдад вече репатрира свои граждани от лагерите в Рожава и планира всички иракчани да бъдат върнати до 2027 г. Много държави обаче отказват да приемат своите граждани поради рисковете от радикализация.

Иракският премиер ще открие възстановената джамия ан-Нури в Мосул

Премиерът Мохамед Шия ал-Судани ще посети Мосул в понеделник, за да открие възстановената историческа джамия ан-Нури, унищожена по време на управлението на Ислямска държава, заяви депутатът Шерван Дубардани.

Джамията и нейното наклонено минаре ал-Хадба са били символ на града в продължение на 850 години и присъстват върху банкнотата от 10 000 динара. Те бяха разрушени от джихадисти през 2017 г., докато иракските сили настъпваха срещу тях.

Проектът по възстановяване беше ръководен от ЮНЕСКО с финансиране от ОАЕ на стойност 50,4 млн. долара. Очаква се на церемонията да присъстват и делегация от Емирствата, а също и министърът на вътрешните работи на Кюрдистан Ребер Ахмед.

Минарето е построено през 1172 г. от Нур ад-Дин Зенги. Наречено е ал-Хадба (гърбавото) още през XIV век, когато е започнало видимо да се накланя.

Мосул е вторият по големина град в Ирак, оказал се последния бастион на Ислямска държава, и понесе най-тежките разрушения. Джамията ан-Нури придоби световна популярност, когато на 4 юли 2014 г. лидерът на Ислямска държава Абу Бакр ал-Багдади обяви „халифата“.

Цивилни жертви на военните операции на Турция и Иран срещу кюрдите (1991-2024)

Етнически кюрди държат плакат на Абдула Йоджалан по време на честванията на Новруз в Диарбекир, Турция, на 21 март 2025 г.
📸 Снимка: Sedat Suna/Getty Images

🔙 От 80-те години на миналия век Турция и Иран провеждат военни операции в северен Ирак, насочени към кюрдски въоръжени групи, сред които Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и близки до нея групировки, и Демократическата партия на Ирански Кюрдистан (KDP-I).

Следващият доклад е фокусиран над въздействието върху цивилното население от установяване на полуавтономен регион Иракски Кюрдистан през 1991 г. Той събира, документира и проверява непосредствените вреди за цивилното население, смърт и наранявания, предизвикани от турски и ирански военни операции, както и по-широкото въздействие над цивилния живот.

Военните операции на Турция и Иран доведоха до принудително разселване, екологични щети, разрушаване на гражданска инфраструктура и социално-икономически трудности. Жертвите са възникнали главно по време на широк кръг от дейности, включително генериране на доходи (като селско стопанство, животновъдство, събиране на храна, предприемачество и други), както и отдих (посещения на общността и семейството, тържества, пикници, туризъм) или сами престой вкъщи.

Турските и иранските операции са причинили 845 цивилни жертви (425 убити и 420 ранени), 15 жертви без враждебни действия (10 убити и 5 ранени) и 8 невъоръжени жертви в Иракски Кюрдистан.

🇹🇷 Турските въоръжени сили (TAF) са отговорни за 83% от цивилните жертви в региона, което отговаря на преобладаващото мнозинство. 344 цивилни са убити, а други 358 са били ранени заради военните операции на турската армия, което води до общо 702 жертви.

39% от тези жертви са настъпили в периода 2018-2024 г. поради бързо увеличение на операциите, които започнаха през декември 2017 г.

Тези операции от серията „Нокът“, насочена към създаването на буферна зона с по-голямата част от 360-километрова граница между Ирак и Турция. Към днешна дата Анкара е изградила общо 74 бази в Иракски Кюрдистан. Военното присъствие доведе до обезлюдяване на 170 села, като още 602 села са изложени на риск от разселване. Описвайки поредната атака срещу цивилни с думите район, че повечето жертви са настъпили, когато жертвите са били в домовете си или са се занимавали със земеделие, което представлява 59% от общия брой. Особено тревожно е, че 28% от жертвите са деца, възлизащи на общо 194 жертви, със 79 убити и 115 ранени.

🇮🇷 Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е отговорен за 17% от жертвите сред цивилното население в Иракски Кюрдистан. 81 цивилни са били убити, докато още 62 бяха ранени поради ирански военни операции, което прави общо 143 жертви.

След края на иранско-иракската война през 1988 г. Техеран продължава извършва бомбардировки срещу Иракски Кюрдистан предимно с артилерия, превръщайки се в причина за 63 загинали и 48 ранени – възлизат на 78% от общите жертви, причинени от военни действия.

В допълнение от 2013 г. Иран е вдигнал поне 151 бази по границата си с Ирак, което де доведе до жертви и разселени сред мирното население при бомбардировки, мини и стрелба с леко оръжие от базите. Доказателство за умишленото посегателство над живота на цивилното население, че 54% от жертви са били засегнати, докато са били вкъщи или са вършили селскостопанска дейност.

Според иракски парламентарен закон № 20 от 2009 г. и № 57 от 2015 г. правителството е длъжно да предостави финансово обезщетение на всички иракски граждани, засегнати или пострадали от военни операции и терористични действия. Освен това според заповед, издадена от вицепремиера на KRG през 2011 г., всички иракски граждани, загинали при ирански и турски атаки по време на пребиваването си в региона, трябва да бъдат считани за национални мъченици.

Въпреки това, поради недостатъчни данни от 1991 г. политическа динамика и липса на държавни институции, занимаващи се с тези въпроси, правителството не е предоставило никаква подкрепа или обезщетение на по-голямата част от засегнатите цивилни. Правителството не е обявило 46% от убитите иракски граждани за мъченици, оставяйки техните семейства без никаква форма на обезщетение. 93% от ранените иракски граждани остават без обезщетение, като много от тях страдат от увреждания, които им пречат да работят и да печелят доходи. От 420 ранени цивилни, 155 (37%) се нуждаят от допълнителна медицинска помощ.

САЩ с голяма доставка на военно оборудване за сирийските кюрди.

🇺🇸✈️🇸🇾 Силите на водената от Съединените щати „Международна коалиция“ са осъществили сериозна доставка на военно оборудване за съставените предимно от кюрди „Сирийски демократични сили“.

20 камиона с оръжия, средства за противовъздушна отбрана, логистични и медицински материали са били транспортирани вчера от летище Караб Ал-Джеир към военната база Касрик, намираща се източно от град Тел Тамр в североизточната сирийска провинция Ал-Хасака.

Вчера сутринта американски военно-транспортен самолет Boeing C-17 Globemaster е кацнал в базата Караб Ал-Джеир в провинцията Римелан, северно от Ал-Хасака, превозвайки военно и логистично оборудване.

Освен това три товарни самолета кацнаха след полунощ във вторник срещу сряда, с което броят на самолетите, кацнали във въпросната база в рамките на няколко часа, достигна четири.

Frontline Monitor припомня, че в излязло по-рано днес интервю на Робърт Кенеди-младши, стана ясно, че Доналд Тръмп има намерени да изтегли разположения по турско-сирийската граница американски военен контингент, наброяващ около 500 души.

Турски въздушни удари са неутрализирали 17 кюрдски бойци в Северен Ирак.

🇹🇷⚔️🇮🇶 Турската армия е „неутрализирала“ 17 бойци при въздушни удари срещу позиции на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак, съобщи министерството на националната отбрана на страната в понеделник.

Въздушните удари са били извършени в зоната на „Операция Claw-Lock“ в Северен Ирак, каза министерството, без да уточнява времевата рамка на извършените удари.

Турските сили за сигурност често провеждат трансгранични операции в автономния регион на Иракски Кюрдистан, насочени към скривалища и бази на ПКК, които вероятно се използват за организиране на нападения срещу Турция.

Въоръжените сили на Турция стартираха операция „Операция Claw-Lock“ през април 2022 г. Нейна цел са членовете на ПКК в иракските региони Метина, Зап и Авасин-Басян близо до турската граница.

Кюрдската работническа партия е марксистко-ленинска националистическа организация, радваща се на широка подкрепа сред кюрдското население в обширни региони на Турция, Сирия, Иран, Ирак. Организацията е в списъка на терористичните организации на Турция, Съединените щати и някои държави от Европейския съюз.

Основната цел на ПКК е създаването на самостоятелна кюрдска държава със социалистически облик, която да обхваща териториите обитавани от преобладаващо кюрдско население. Първата ѝ военна операция е проведена на 15 август 1984 г. За изминалите 40 години повече бойците на ПКК са отговорни за смъртта на над 40 000 души. На свой ред членовете ѝ и техните сподвижници сред мирното население са подложени на жестоко отношение и репресии от страна на турските сили за сигурност. Именно спазването на човешките права и политическите свободи понастоящем е една от основните пречки пред евроинтеграцията на Република Турция.

Заловиха водеща фигура от Кюрдската работническа партия (ПКК) в Северен Ирак

Превозни средства на турската армия се придвижват в конвой през граничния пункт Хабур с Ирак, близо до град Силопи, югоизточна Турция на 31 октомври 2017 г.
📸 Снимка: Associated Press

Служители на Националната разузнавателна организация на Турция (МИТ) са заловили член на Кюрдската работническа партия (ПКК), за когото се смята, че е един от ръководителите на групировката, съобщи държавната телевизия ТРТ Хабер.

Турските власти са предприели операция, при която са заловили Хюсню Кюмек в скривалище в Северен Ирак. Той е бил издирван от Главната прокуратура в Истанбул по обвинение, че е „член на въоръжена терористична организация".

Предполага се, че Кюмек е един от т.нар. „офицери" на ПКК, който е участвал в нейното разузнавателно формирование, организирал е обучения в рамките на групировката, пренасял е поверителна информация на висшето ръководство и е отговарял за организирането и събирането на бойци срещу Турция, посочва още ТРТ.

Според информация, получена от служители на МИТ, Кюмек е използвал кодовите имена „Шевгер Азад" и „Арас" и се е присъединил към ПКК през далечната 1999 г. През годините е бил куриер и бодигард на различни лица от висшето ръководство на ПКК, извършвал е и медийна пропаганда в полза на организацията.

Кюрдската работническа партия (ПКК) води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г. и се разглежда като терористична организация от Анкара, ЕС и САЩ. Десетки хиляди са загиналите в конфликта, пише БТА.

Източник: Българска телеграфна агенция (БТА)