🇮🇶 Безпилотен летателен апарат порази газовото находище Хор Мор в автономния регион Кюрдистан в Северен Ирак на 2 февруари, отбелязвайки поредната атака с камикадзе дрон срещу газовото находище, управлявано от Dana Gas. Това е общо деветата атака срещу този обект за последните четири години, според съобщения в иракските медии.
Нападение през април 2024 г. уби четирима души. Безпилотният самолет, използван в инцидента, беше идентифициран чрез видеозаписи от камери за наблюдение като дрон Шахед в ирански стил от вида, използван от иракските милиции, подкрепяни от Иран.
На 4 февруари посолството на САЩ в Багдад осъди последната атака, която се случи в същия ден, когато парламентът на Ирак взе решение да прекрати спора с властите на Иракски Кюрдистан, фокусиран върху енергийни въпроси и износа на иракски петрол. Атаката беше извършена и на фона на нарастващите призиви към шиитските милиции да сложат оръжие и да бъдат взети под държавен контрол.
Съоръжението Dana Gas в Хор Мор е разположено на 120 км западно от Сулеймания, столица на едноименната провинция в автономния регион Кюрдистан. Той се намира в района на Чамчамал, който граничи с Киркук и често е бил оспорван между Багдад и Иракски Кюрдистан.
Проирански милиции действат в района на Киркук от 2017 г., когато те подкрепиха Багдад при превземането на Киркук от кюрдските сили в края на войната срещу терористите от Ислямска държава. Силите за народна мобилизация (Хашд ал-Шааби) отхвърлиха твърдения на иракското издание Shafaq, че една от свързаните с тях милиции е изстреляла дрона от района Туз Хурмату югоизточно от Киркук.
Атаката срещу газовото съоръжение обаче има по-широки последици в контекста на последните промени в Ирак и региона. Подкрепяните от Иран милиции прекратиха атаките с дронове срещу Израел в резултат на януарското примирие между Израел и Хамас. Преди това те извършиха редица атаки с дронове на далечни разстояния под знамето на Ислямската съпротива в Ирак.
Подкрепяните от Иран милиции прекратиха и повечето операции срещу американските сили в региона след смъртоносната атака срещу американски войски в Йордания през януари 2024 г.
Милициите в Ирак обаче може да изместят фокуса си, докато обмислят какво да правят след това, когато във Вашингтон има нова администрация. Според съобщенията, Тръмп е готов да се върне към своята политика на „максимален натиск“ върху Иран.
През 2019 г. подкрепяните от Иран милиции в Ирак увеличиха атаките срещу американските сили по време на първата администрация на Тръмп и обещаха да продължат операциите през годините. Въпреки това т.нар. Шиитска координационна рамка в Ирак, някои от чиито членове поддържат връзки с милициите, са в „състояние на объркване“ за това как да отговорят на новата власт във Вашингтон, според доклад на иракски медии.
Посолството на САЩ в Багдад излезе с изявление относно нападението на газовото находище на 2 февруари. „Осъждаме атаката срещу газовото находище Хор Мор и призоваваме правителството на Ирак да потърси отговорност от извършителите“, заяви посолството в изявление на арабски и английски език.
Компанията Dana Gas заяви, че атаката от 2 февруари не е нанесла щети на нейните съоръжения и не е ранила никого, а операциите на обекта продължават. Kurdistan 24 съобщи, че операциите продължават със „строги протоколи за сигурност“ и „Dana Gas увери заинтересованите страни, че са въведени всеобхватни мерки за сигурност за защита на персонала и активите“.
„Оставаме в тясна координация с всички съответни органи и сили за сигурност, които наблюдават ситуацията отблизо, за да осигурят непрекъснати безопасни операции“, посочиха от компанията. Иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани също поиска разследване.
Находището Хор Мор се управлява от Dana Gas, компания от ОАЕ със седалище в Шарджа, която е част от консорциума Pearl Petroleum, включващ също Crescent Petroleum, създаден през 2009 г.
„Въпреки многократните атаки срещу газовото находище Хор Мор през последните години, Dana Gas и властите в региона на Кюрдистан демонстрираха непоколебима решителност и устойчивост в поддържането на операциите“, отбеляза Kurdistan24.
Не е ясно дали атаката е била предназначена като послание към Багдад и региона на Кюрдистан относно скорошно парламентарно решение. „Парламентът на Ирак одобри в неделя поправка в бюджета за субсидиране на производствените разходи за международни петролни компании, работещи в полуавтономния регион Кюрдистан, в ход, насочен към деблокиране на северния износ на петрол“, съобщи Ройтерс в същия ден, когато се разигра атаката.
Ясно е, че в миналото съоръжението е било основна цел за иракски милиции, подкрепяни от Иран и използващи иранска технология за дронове. Газовото находище се счита за едно от най-големите в Иракски Кюрдистан. „Газът е ключов източник на гориво за централите за производство на електроенергия в региона на Кюрдистан“, отбелязва кюрдската медийна мрежа Rudaw.
Освен това атаките срещу Хор Мор са част от по-широка кампания на атаки срещу Иракски Кюрдистан от Иран и подкрепяни от Иран групи. През януари 2024 г. Корпусът на гвардейците на ислямската революция пое отговорността за атаката срещу Ербил, столицата на автономния регион, при която загинаха четирима души. Регионалното правителство на Кюрдистан също каза, че три дрона са били свалени на 16 януари 2024 г.
Репортаж от Израел, Сет Дж. Францман е сътрудник във FDD и сътрудник на Long War Journal на FDD. Той е старши кореспондент за Близкия изток и анализатор в The Jerusalem Post и автор на Войната от 7 октомври: Израелската битка за сигурността в Газа (2024).
Шиитска координационна рамка
Управляваща коалиция от шиитски иракски партии и въоръжени групировки и един от ключовите поддръжници на иракския премиер Мохамед Шиа ал-Судани, който дойде на власт през октомври 2022 г.
Членовете ѝ се състезават за власт и ресурси и често не се виждат очи в очи, но са обединени от опозицията си срещу мощния съперник – шиитския духовник Моктада ал-Садр.
Коалицията се противопоставя на атаките срещу американските сили от избухването на войната в Газа, вместо това призовава за тяхното излизане чрез преговори. Лидерите включват:
Нури Ал-Малики: Бивш министър-председател с два мандата и лидер на партия Дауа, доминираща последователните иракски правителства след 2003 г.
Поддържа тесни връзки с Техеран, който подкрепи опозицията на Дауа срещу Саддам по време на ирано-иракската война, избухнала през 80-те години, както и връзки с различни въоръжени групи, дълбоката държава и е най-яростният противник на Садр.
Хади Ал-Амири: Лидер на организацията Бадр, която започна като шиитска паравоенна група, подкрепяна от Иран през 80-те години на миналия век.
Бадр съставлява голяма част от Народните мобилизационни сили (PMF), тежко въоръжената иракска агенция за държавна сигурност, която включва много подкрепяни от Иран фракции, които често действат извън командната верига.
Каис Ал-Хазали: Бившият бунтовник се сражава като част от армията на Мехди на Садр срещу американските войски, но се раздели през 2006 г., за да създаде своя собствена въоръжена група, Асаиб Ал ал-Хак, която сега има няколко места в парламента.
Групата на Хазали е тежко въоръжена и участва активно в групи в социалните медии, които разпространяват съобщенията на подкрепяните от Иран паравоенни фракции.
Хайдер Ал-Абади и Амар Ал-Хаким: Двама умерени шиитски политици, които не подкрепят открито никакви конкретни въоръжени фракции.
Хаким е духовник, чийто чичо Мохамед Бакир ал-Хаким ръководеше Върховния ислямски съвет на Ирак, партия, основана в Иран, която управляваше вътрешното министерство на Ирак след нахлуването на САЩ.
Абади, бивш министър-председател, е високопоставен лидер в партията Дауа, която доведе Ирак до поражението над Ислямска държава през 2017 г.
Ислямска съпротива в Ирак
Чадър на твърдолинейни шиитски въоръжени групировки, близки до Иран, тя пое отговорност за стотици атаки срещу бази, в които се намират американски сили в Сирия и Ирак от октомври.
Основните ѝ фракции членуват в Хашд ал-Шааби и поддържат добри отношения с партиите в Шиитската координационна рамка, като по-големите от тях са обявени от САЩ за терористични организации. Групата включва:
Катаиб Хизбула: Една от най-близките до Иран въоръжени фракции, тя направи партия за първи път на изборите през 2021 г. и спечели няколко места в парламента.
Обвинявана, че стои зад атаки срещу военни и дипломатически мисии на САЩ в Ирак, но до този момент не е потвърждавала или отричала открито своето участие.
Основана е от Абу Махди ал-Мухандис през 2005 г. През 2020 г. той беше убит от въздушен удар на САЩ в Багдад заедно с иранския генерал-майор Касем Солеймани.
Катаиб Хизбула няма публично обявена ръководна структура, но нейният старши член Абдул Азиз ал-Мохамедауи е военният началник на Хашд ал-Шааби.
Вашингтон заяви, че групата стои зад януарската атака в Йордания, при която бяха убити трима американски войници.
Харакет Хизбула ал-Нуджаба: Създадена като разклонение на други въоръжени групи, Нуджаба поддържаше силно присъствие в Сирия по време на гражданската война в Сирия до свалянето на режима на Асад.
Групата е един от ключовите участници във войната срещу Ислямска държава на територията на Ирак и Сирия.
Предвождана от Акрам ал-Кааби, тя обяви Голански отряд, който обяви за своя основна цел изтласкването израелските сили от окупираните Голански възвишения. Това така и не беше осъществено, а групата напусна Сирия след падането на режима в началото на декември 2024 г.
Катаиб Сайед Ал Шухада: По-малка от другите две групи, тази въоръжена фракция също се сражаваше в Сирия в подкрепа на Асад и по-късно срещу Ислямска държава. Разполага с поне едно място в парламента и се ръководи от Абу Алаа ал-Валаей, бивш член на Катаиб Хизбула.
Муктада ал-Садр
Садр, опора на иракската шиитска сцена в продължение на две десетилетия, обяви оттеглянето си от политиката през 2021 г., след като не успя да състави правителство. Много иракски служители и анализатори очакват той в крайна сметка да се завърне.
Той ръководи бунт срещу американската окупация на Ирак след свалянето на сунитския диктатор Саддам Хюсеин и наследи маса последователи от предимно бедни шиити от своя баща – духовник, който се противопостави на Саддам, за което плати с живота си.
Садр се представя като националист, противопоставящ се на всяка чуждестранна намеса, особено от Иран, и обвинява шиитските си съперници в корупция.
Той има многохилядна милиция, Сарая ал-Салам, и упражнява влияние в иракската държава благодарение на голямата си база от поддръжници.
