Сомалийските пирати се връщат в Аденския залив с темпо отпреди 2011 г.

🏴‍☠️ Центърът за морски търговски операции на Обединеното кралство (UKMTO) регистрира рязък скок на нападенията срещу плавателни съдове край бреговете на Африканския рог, като през април издаде 4 предупреждения край Сомалия, а през май и юни – 8 в Аденския залив.

Двете зони попадат в традиционния периметър на сомалийските пирати. От края на април насам те нападат и завземат кораби с интензивност, нерегистрирана от 2011 г., когато пиратството в региона достигна своя връх.

Мащабът на влошаването личи от собствената скала на UKMTO: в края на април центърът вдигна оценката на заплахата за региона до „съществена“ (substantial), след което я качи до „сериозна“ (severe). По обобщени данни от началото на 2026 г. в териториални води на Сомалия и Аденския залив са документирани най-малко 17 инцидента, сред които поне 3 успешни отвличания на търговски кораби и 5 на дау – традиционни дървени плавателни съдове на региона. В последната информационна бележка съвместният информационен център към UKMTO съобщава, че пиратите държат 3 кораба, превзети съответно на 21 и 26 април и на 2 май.

Хроника на една ескалация

Най-човешкото лице на вълната е танкерът „Honour 25“, отвлечен на 21 април с 17 души екипаж, сред които 10 пакистански моряци и капитан от Индонезия. Близо два месеца по-късно от борда изплува видео, на което вторият помощник-капитан Сайед Кашиф Умар съобщава, че екипажът се намира в плен 57 дни, че храната е оскъдна и че част от хората са се разболели, апелирайки към пакистанските власти и към корабособственика да започнат преговори за освобождаването им. По съобщения първоначалното искане за откуп от 10 милиона долара е свалено до 4 милиона, но преговорите остават блокирани – макар различни издания да посочват разминаващи се суми. На 19 юни роднини на пленниците излязоха на протест в Карачи с искане държавата да се намеси. Случаят онагледява и колко интернационален е човешкият залог: освен пакистанци, по сведения сред задържаните моряци има граждани на Шри Ланка, Мианмар и Индия.

Друг открояващ се случай е танкерът Eureka под флага на Того, превозвал емирски дизел, отвлечен на 2 май в Аденския залив и откаран към крайбрежието на Пунтланд в Сомалия; по съобщения похитителите искат откуп от 10 млн долара. В рамките на под две седмици на границата между април и май пиратите превзеха 4 съда – серия, която сама по себе си възкресява оперативния ритъм от пиковите години.

Само за юни UKMTO документира 4 атаки. На 17 юни центърът съобщи, че „плавателен съд е бил доближен на около 4 метра и обстрелян от две бързоходни лодки (скифове) с неустановен брой въоръжени лица на борда“, при което екипажът разгърна охранителния си екип и отвърна на огъня; нападението е станало на около 105 морски мили североизточно от Аден, край бреговете на Йемен.

На 15 юни UKMTO издаде предупреждение, че „танкер съобщава за приближаване на малка бързоходна лодка с 4 души екипаж“, въоръжени и открили огън „с ръчен противотанков гранатомет (RPG)“ – инцидент, случил се в Аденския залив, по средата между Африканския рог и Йемен. Същия ден контейнеровоз е бил доближен от малка лодка, чийто екипаж открил огън и се опитал да се качи на борда – този път едва на 14 морски мили от бреговете на Йемен.

По-рано, на 10 юни, отново някъде по средата между Йемен и Рога, „товарен кораб съобщи за приближаване на плавателен съд с 5 въоръжени лица на борда“, последвано от престрелка с въоръжения охранителен екип, при която нападателите се оттеглят. Търговските кораби, преминаващи през Червено море и Аденския залив, често имат на борда охрана, която влиза в бой с нападателите – обстоятелство, на което се дължи провала на поне част от юнските опити.

Пиратска тактика, не удар на хутите

Разграничението има оперативно значение. Подкрепяното от Иран движение „Ансар Аллах“ (което Вашингтон обяви за чуждестранна терористична организация (FTO) с указ, влязъл в сила през март 2025 г.) удря основно корабите в Червено море и го прави с далекобойни системи: ударни дронове, крилати и балистични ракети.

Атаките, които UKMTO описва от края на април насам, носят друг почерк – бързоходни лодки, леко въоръжени щурмови групи, физически абордаж и превземане на плавателния съд с цел откуп. Повечето са извършени по онази част от крайбрежието на Йемен, която се намира под контрола на Президентския съвет – правителство на страната, признато от ООН и подкрепяно от Саудитска Арабия – което допълнително отдалечава хутите и го доближава до сомалийските пиратски мрежи, действащи от другата страна на залива, до потенциалните извършители.

Хутите, GPS и сянката на Ал Кайда

Africa Defense Forum, списание на Африканското командване на САЩ (AFRICOM), цитира твърдения от януари на Мохамед Муса Абуле, заместник-директор по разузнаването на Морската полиция на Пунтланд (PMPF) – полуавтономния регион в северна Сомалия – според които местни пирати са получавали GPS устройства и оръжие от хутите. По думите му именно сателитната навигация позволява на пиратите да следят маршрутите на търговските кораби. Това говори за сближаване на интереси, не за спускана от Сана командна верига.

Към тази картина се добавят и докладите на ООН за нарастващи връзки между хутите и недържавни актьори край Африканския рог, най-вече Ал-Шабаб – местния клон на Ал Кайда, обявен за чуждестранна терористична организация от САЩ още през 2008 г. По публикувани сведения представители на групировката и на хутите са провеждали срещи през юли и септември 2024 г., в които Ал-Шабаб са поискали модерно оръжие и обучение срещу ангажимент за засилване на пиратската активност в залива и покрай сомалийския бряг. Съвременните пиратски мрежи се оценяват като по-добре оборудвани от предходните поколения – с достъп до спътникова връзка и отвлечени дау, използвани като „кораби-майки“, което им дав свобода за операции на разстояние до около 900 морски мили навътре в морето.

Делова оценка

Документираното е ясно: пиратска вълна с интензивност отпреди повече от десетилетие, потвърдена от ескалацията на собствената скала на UKMTO и поне три задържани търговски кораба. Спорна и недоказана остава степента на съучастие на хутите – доставките на оръжие и навигация идват от едно разузнавателно твърдение от Пунтланд и по-общи доклади на ООН. Същинският двигател обаче изглежда по-структурен от всяка отделна сделка: пренасочването на международните военноморски патрули към противодействие на хутите в Червено море оголи периметъра край сомалийския бряг, а оголен периметър историята вече е виждала да се запълва бързо. Дали сближаването между пирати, хути и аш-Шабаб ще се втвърди в трайна логистична ос, или ще остане опортюнистично съвпадение на интереси, ще покажат следващите месеци по тези маршрути.