Войната на Русия срещу Украйна надмина по продължителност Първата световна война.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Вчера се навършиха точно 1568 дни от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, чиято продължителност вече надхвърля тази на Първата световна война, един от най-смъртоносните въоръжени конфликти в човешката история.

Според изданието NV.ua, което се позовава на исторически източници, „Голямата война“ е продължила точно 1568 дни, започвайки на 28 юли 1914 г. и приключвайки на 11 ноември 1918 г. Тя обхваща период от 4 години, 3 месеца и 14 дни, през които десетки държави се включват към бойните действия, преначертавайки глобалния политически ред.

Към 10 юни пълномащабната война на Русия срещу Украйна продължава същия брой дни, което означава, че настоящата фаза на конфликта вече е надхвърлила времетраенето на Първата световна война, отнела между 15 и 22 милиона живота, в които влизат военнослужещи и цивилни граждани. Освен това около 21 милиона войници са ранени по време на конфликта, което го прави една из най-смъртоносните войни в човешката история, отбелязва „НВ“.

Нарастващите руски загуби

Към днешна дата руската армия е загубила общо 1 377 510 военнослужещи на бойното поле от самото начало на войната ѝ срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Това сочат данните от последното издание на сутрешния брифинг на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Оценките на западното разузнаване също показват колосални загуби в жива сила и техника. Директорът на Правителствената служба за комуникации на Обединеното кралство (GCHQ) Ан Кийст-Бътлър обяви, че към настоящия момент руският президент Владимир Путин започва да отстъпва инициативата на бойното поле. В изказване пред The Guardian тя потвърди, че „близо половин милион руски войници“ са намерили смъртта си на фронта срещу украинските войски, откакто Путин разпореди пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г.

Оценките на Обединеното кралство в общи линии съвпадат с наскоро оповестените данни от украински официални лица, които сочат нарастващи руски загуби на бойното поле. Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски по-рано заяви, че руските сили са претърпели приблизително 141 500 жертви от началото на 2026 г., включително над 83 000 съобщени за убити.

Украинският министър на отбраната Михайло Федоров също подчерта все по-нарастващата цена на руските настъпателни усилия и заяви, че средните месечни загуби на жива сила на страната сега надхвърлят 35 000 души. По думите му, броят на загубените руски войници за всеки квадратен километър превзета територия е нараснал рязко – от 67 през октомври до 179 до април, което показва немислимата човешка цена, свързана с продължаващите опити на руската армия за териториални завоевания в Донбас.

Забавяне на напредъка на бойното поле

Периода от началото на годината досега беше белязан от изключително ограничени териториални завоевания за Въоръжените сили на Руската федерация, което повдига въпроси относно ефективността на настъплението. Украинското командване обяви, че успешно е възстановило контрола си върху територия с площ между 400 и 500 кв. км. през февруари и март. Имайки това предвид, числовото изражение на руските щурмови операции изглежда дори още по-скромни.

След далеч по-успешната 2025 г. периодът от нова година насам беше белязан от най-слабото представяне на руската армия на бойното поле от етапа на позиционната война през 2023 г. и тенденцията показва признаци на влошаване.

„Руските сили не успяха да постигнат значителен оперативен напредък през последната година, въпреки че поддържат настъпателни действия по няколко сектора на фронта“, според оценка на Института за изследване на войната (ISW), публикувана на 10 май.

Украинският проект DeepState отбелязва, че руските сили са превзели дори по-малко територия през април, отколкото през март, напредвайки с общо около 300 кв.км. за период от 2 месеца. Най-значими придобивки са отчетени в Донецка област, където за същия период са окупирани допълнителни 53 кв.км.

Украйна продължава да държи под свой контрол около 7000 кв. км. територия в западните части на Донецка област. При запазване на темпа на руското настъпление, регистриран през април, окупирането на остатъка от Донбас може да отнеме на силите на Кремъл още поне няколко години и то на огромна човешка цена.

Последна териториална информация

Само през май Въоръжените сили на Украйна успяха да си върнат повече земя, отколкото руските сили успяха да окупират, което превърна май в първия месец от украинската контраофанзива през 2023 г. с отрицателен нетен териториален баланс на сметката на Кремъл.

Според Militarnyi, който цитира източници от ВСУ, руската армия е окупирала около 130 кв.км. украинска земя през май – спад в сравнение с близо 150–160 кв.км. през април.

През същия период украинските сили обявиха, че са освободили територия и са елиминирали руски позиции на площ от около 250 кв. км. В резултат на това нетният резултат за миналия месец възлиза на 120 кв.км. в полза на Киев.

Наскоро генералният секретар на НАТО Марк Рюте отправи директен апел към младите руснаци, отправяйки призив да подлагат на съмнение и критична оценка всяка информация, представяна от тяхното правителство във връзка с войната срещу Украйна.

Говорейки на пресконференция в Киев на 3 юни с украинския президент Володимир Зеленски, Рюте подчерта суровата реалност на войната и посочи, че Москва крие истинските мащаби на своите загуби, за да поддържа темповете на вербуване на личен състав за фронтовата линия.

Обединеното кралство възражда „Военната книга“: Подготовка на цялото общество за глобален конфликт.

🇬🇧🪖 Обединеното кралство предприе стъпки за възраждане на някогашната система за национално военно планиране – ход, тълкуван като сигнал за мащабна промяна в начина, по който се подготвя за широкомащабен военен конфликт в условията на все по-нестабилна среда за сигурност, съобщи BFBS Forces News.

Рамката, исторически известна като правителствената „Военна книга“, датира от Първата световна война. Тогава британските власти за първи път разработват всеобхватни планове не просто за мобилизация на армията, но и за управление на цивилния живот и индустрията по време на война.

През десетилетията системата се превръща в детайлен, редовно актуализиран план и обхваща пълен спектър на националния отговор при криза. Този подход постепенно излезе от употреба след края на Студената война, тъй като приоритетите на отбраната се промениха, а правителствата съкратиха разходите за скъпоструваща подготовка, свързана със сценарии за мащабни конфликти.

Сега висшето военно ръководство твърди, че страната се завръща към този начин на мислене. По време на Лондонската конференция по отбраната началник-щабът на Кралските ВВС сър Рич Найтън разкри, че някои елементи от концепцията отново са извадени на дневен ред като част от широка преоценка на националната сигурност.

„Мисля, че това е правилно“, заяви той в отговор на въпрос дали „Военната книга“ се възражда.

Найтън посочи дългия период на намалено напрежение след Студената война, който определи като време, в което страната се е възползвала от т.нар. „дивидент на мира“, преоформил приоритетите в правителството и обществото.

„Това, което видяхме след края на Студената война, е осребряване на дивидента на мира в цялата страна и обществото“, каза той, но припомни, че последните събития, особено руската инвазия в Украйна и заплахите за критичната инфраструктура, са наложили фундаментално преосмисляне.

„Това, което Русия направи в Украйна и което беше разкрито, че прави спрямо критичната ни инфраструктура под водата, това засяга не само нас, но също така цяла Европа и САЩ. Това е заплашително и изисква от нас да мислим по различен начин“, заяви той.

В исторически план „Военната книга“ е разделя готовността на няколко етапа, очертавайки конкретни ходове за министри и длъжностни лица в зависимост от нивото на ескалация. Ранни версии включваха изключително подробни мерки – от военна мобилизация до управление на болници, затваряне на училища и организиране на купонна система за храна, отразявайки подхода „цялото общество в конфликт“.

Поддържането на такова ниво на готовност изискваше постоянни актуализации и репетиции, които в крайна сметка станаха трудни за поддържане, след като непосредствената заплаха изчезна. Според Найтън сега целта не е просто да се възпроизведат системите от ерата на Студената война, а основните им принципи да се адаптират към съвременните условия.

„Правим го в модерен контекст, с модерно общество и модерна инфраструктура“, каза той. Найтън описа усилията като част от изграждането на по-голяма устойчивост както в държавните, така и в цивилните системи, с особен акцент върху инфраструктурата, която би могла да бъде мишена в бъдещи конфликти.

„Преди Коледа говорих за нуждата, когато планираме обновяване на нашата водна, електрическа или транспортна инфраструктура, да мислим за заплахата от действия на противник, които са над прага на войната, а не само за хибридна заплаха“, поясни той. „Трябва да мислим как да вградим тази устойчивост при обновяването, а това изисква вземането на различни решения и определянето на различни приоритети.“

Найтън също така предупреди, че средата за сигурност пред Обединеното кралство става все по-сложна и че относителната стабилност от последните три десетилетия вече не може да се приема за даденост.

„Това изисква да се образоваме и да помогнем на населението да разбере някои от тези заплахи, както и да разбере какво може да направи, за да подкрепи нацията и потенциално въоръжените сили“, каза той.

Възобновеният фокус върху националното военно планиране отразява по-широка тенденция в Европа, където правителствата все повече се подготвят за възможността бъдещи конфликти да се разпространят далеч извън бойното поле и да засегнат пряко цивилната инфраструктура и ежедневния живот.

По-рано Германия въведе нови регулации, изискващи мъже на 17-45 годишна възраст да получат официално разрешение, преди да напуснат страната за продължителни периоди. Влязло в сила от 1 януари 2026 г., това правило се прилага за лица, планиращи да останат в чужбина за повече от три месеца, независимо дали за образование, работа или дългосрочно пътуване.

Един век разлика: M2 Browning срещу Шахед-136 в небето над Киев.

🇺🇦💥🇷🇺 Оператор на мобилна огнева група на Въоръжените сили на Украйна свали руски камикадзе дрон Шахед-136 в югозападен Киев с помощта на американски тежка картечница M2 Browning с калибър 12,7 мм. Видео от прехващането показва как операторът открива продължителен обстрел и в крайна сметка поразява дрона, който се разпада във въздуха.

M2 Browning е оръжие с вековна история – конструирано от Джон Браунинг в края на Първата световна война и въведено на въоръжение в армията на САЩ през 1933 г. Въпреки възрастта си, остава стандартно средство за огнева поддръжка в десетки армии по света. В Украйна той е намерил неочаквано приложение като основно въоръжение на мобилните огневи групи, създадени в края на 2022 г. за борба с масираните дронови атаки на руската армия. Монтиран върху пикап и оборудван с термовизионна оптика, M2 Browning се смята за най-ефективното тежко стрелково оръжие, използвано от тези части, според анализ на издание Frontliner.

Мобилните огневи групи са ключов елемент от многослойната мрежа за противовъздушна отбрана на Украйна. Към момента Националната гвардия на Украйна има над 900 огневи екипа, от които 500 са мобилни, съобщава командващият гвардията пред Interfax-Ukraine. Въоръжени с картечници, средства за електронна война, както и преносими зенитно-ракетни комплекси, те действат като първа линия на защита – прехващат бавнолетящи дронове преди да достигнат населени места и критична инфраструктура. През първите три месеца на 2026 г. тези отряди са свалили над 500 Шахеда – близо два пъти повече от общия брой за цялата 2024 г.

Шахед-136 е ирански камикадзе дрон с 3,5 метра дължина, 2,5 метра размах на крилата и около 200 кг маса. Летейки с ниска скорост от около 185 км/ч, дронът носи бойна глава с тегло 30-50 кг. Именно ниската скорост го прави уязвим за огън от картечници на земята. Русия е мащабирала вътрешното си производство на серията „Геран“ до над 5500 броя месечно в Специалната икономическа зона „Алабуга“ в Република Татарстан, като по този начин си осигурява постоянен и дори засилващ се натиск върху украинската ПВО.

В същото време заплахата еволюира. През януари Русия разгърна нова реактивна модификация Геран-5, който развива максимална скорост 600 км/ч (три пъти по-бърз от Геран-2), 90 кг бойна глава и вариант за пускове от щурмови самолети Су-25. Срещу такива цели картечният огън на практика е неефективен, изтъквайки нуждата от модернизация на мобилните групи. Украйна вече отговаря и с дронове-прехващачи – на 4 април оператор от звеното „Булава“ унищожи два „Шахеда“ от разстояние 500 км със STING, управляван дистанционно с технологията HORNET VISION Ctrl на групата „Диви Шершні“, съобщава The Defense News.

Войната в Украйна удвои глобалното търсене на M2 Browning, съобщава производителят FN Herstal. Столетната картечница остава жизнеспособен инструмент в арсенала на украинската ПВО – евтин, надежден и ефективен срещу бавнолетящи цели. Но разширяването на руския арсенал от дронове с по-бързи и по-мощни платформи прави ясно, че мобилните огневи групи се нуждаят от системно обновяване – с компактни радари, напреднала оптика и интеграция на дронове-прехващачи – за да продължат да изпълняват ролята си в защитата на небето над Украйна.

Ердоган отново намекна за прекрояване на граници.

🇹🇷🇸🇾 Турският президент Реджеп Тайип Ердоган присъства на 8-ия редовен провинциален конгрес на своята партия, проведен в град Сакария. В обръщение към своите съпартийци, той коментира последните събития в Сирия и засегна темата за границите на страната, дефинирани след края на Първата световна война.

„Ако светът се срине и избухне Трета световна война, повярвайте ми, в администрацията на CHP (Републиканска народна партия - бел.ред) няма да се интересува. Те никога не си задават въпроса: Какво щеше да стане, ако условията бяха други, когато Първата световна война прекрояваше границите в нашия регион? Много е вероятно градовете, които наричаме Алепо, Идлиб, Хама, Дамаск, Ракка, да бяха наши провинции, точно както Антеп, Хатай, Урфа”, заяви той.

Това далеч не е първото подобно изказване на турския президент. Той предизвика широк отзвук на Балканите през 2012 г., когато заяви, че албанците имат своето право на самоопределение и да сформират по-голяма държава от настоящите ѝ граници, като изрази готовност да им помогне, ако е е необходимо и военно.

На предходно издание на партийния конгрес в Сакария през 2018 г. Ердоган спомена Кърджали като неизменна част от душевните граници на Турция. „Половината ни сърце е в Истанбул. Другата е на Балканите. Физическите граници са коренно различни от тези на душата ни. Родината се е свила само на 780 хил. кв. км”

На заседание на Министерския съвет от ноември миналата година Ердоган критикува остро онези в страната, които според него не гледат адекватно на „кланетата в Газа, палестинския въпрос, каузата за Йерусалим” и посочи, че политическите и културни граници на страната са далеч отвъд нейните официални предели – „от Адриатическо море до Великата китайска стена”.