Естонски политици критикуват Меркел за коментари относно руската война срещу Украйна

🇪🇪🇩🇪 Естонски политици отправиха остри крити към скорошно изказване, направено от дългогодишния германски канцлер Ангела Меркел относно причините за руската инвазия в Украйна, съобщи Радио Свобода на 6 октомври.

Бившият канцлер намекна, че прекратяването на мирните преговори с руския президент Владимир Путин е повлияно от позициите на Полша и страните от Прибалтика, наред с други фактори.

Председателят на комисията по външна политика Марко Михкелсон нарече думите на Меркел „нова и за съжаление много ниска точка от Ангела Меркел: да обвинява балтийските държави и Полша за предизвикването на руската имперска война“.

„За съжаление това хвърля сянка върху целия ѝ мандат като канцлер на Германия. Дори няма да започвам за Северен поток тук“, добави той.

По-късно естонският външен министър Маргус Цахкна реагира, без лично да спомене Меркел, че има само една причина за руската война срещу Украйна: отказът на Москва да приеме края на Съветския съюз и нейните трайни имперски амбиции.

„Само Русия е виновна за тази агресия“, подчерта Цахкна.

Меркел направи изявленията в интервю за унгарското издание Partizán, където разказа, че към края на своя мандат е поискала да създаде нов формат за преки разговори между Европейския съюз и Путин, тъй като е „почувствала, че вече не взима сериозно Минските споразумения“.

„Затова исках нов формат, където да преговаряме директно с Путин като Европейски съюз. Някои не подкрепиха това, най-вече балтийските държави, но и Полша беше против, защото се опасяваше, че няма да можем да изработим обща политика спрямо Русия“, каза Меркел.

Медиите тълкуваха коментарите на Меркел като частично обвинение срещу Полша и балтийските държави за цялостното нахлуване.

Меркел не приема критики и смята, че е превърната в "изкупителна жертва" за войната в Украйна.

🇩🇪🇺🇦 Бившият германски канцлер Ангела Меркел, която заема поста от 2006 до 2021 г. смята, че е превърната в „изкупителна жертва“ за войната в Украйна заради нейната позиция на срещата на върха на НАТО през 2008, когато тя блокира пътя на Киев към План за действие за членство.

Меркел беше попитана дали смята, че е изправена като изкупителна жертва за руско-украинската война заради действията си на срещата на върха на НАТО през 2008 г. Бившият канцлер отговори, че това „не е просто чувство; това е истината“.

„Володимир Зеленски, например, призова бившия френски президент Никола Саркьози и мен да посетим Буча след ужасяващото клане, като очевидно ни намекна, че нашата позиция в Букурещ е отговорна за смъртта в Буча“, каза Меркел.

Тя добави, че „се възхищава на Зеленски за неговата смелост и решителност“ през почти трите години на войната, но не е съгласна с него за случилото се в Букурещ.

„Аз предупреждавах отново и отново: Путин смята разпадането на Съветския съюз за най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век – и разбира се, аз не споделям това мнение.

От това той заключава, че има екзистенциална заплаха за Русия и когато е възможно се опитва да държи под контрол други бивши съветски републики, подклаждайки въоръжени конфликти. Бях права в предупреждението си, защото Путин нахлу в Грузия още през 2008 г“, обясни Меркел.

На въпрос защо не си е направила изводи, след като е била толкова наясно на какво е способен Путин, тя отговори, че си е направила изводи.

„Според мен беше необходимо да се опитаме да разрешим конфликтите с Русия по мирен път. Въпреки това ние също засилихме принципа на възпиране... На срещата на върха на НАТО през 2014 г. в Уелс беше поставена целта всички страни да изразходват 2% от своите БВП по отбрана Признавам, че темпото, с което гонихме това, беше ограничено“, посочи тя.

В отговор на критиките, че не е предотвратила ефективно агресията на Путин, не е успяла да укрепи отбранителните способности на Германия, не е снабдила Украйна с въоръжение и не е освободила Германия от зависимостта ѝ от руския газ, бившият канцлер отговори, че „много важни моменти се обсъждат забравени днес“. Например Украйна и Полша принципно не се противопоставиха на вноса на руски газ през техните територии и получаването на транзитна такса за това.

В интервюто Меркел заявява, че в началото на своето президентство Путин не е имал намерението да напада Украйна и планът му постепенно се е оформял през годините, отчасти поради поведението на Запада.