Сомалиленд и възникващия нов геополитически ред в Близкия изток и Африканския рог.

🌍 През последното столетие Вестфалската система преначерта политическата карта в различни части на земното кълбо. Оформена от колониалното наследство, тя създаде нови национални образувания, които не взимаха предвид етническите и други връзки отвъд границите.

Африканският континент е най-добрият пример за тенденцията, при която различни колониални сили като Великобритания, Франция, Португалия, Германия и други преначертаха границите и създадоха нова реалност от държави. Но въпреки тази реалност някои региони с исторически неправди се опитаха да се отделят, създавайки нови държави, както в случаите с Еритрея и Южен Судан. Други обаче претърпяха катастрофален провал, довел до огромни жертви и разрушения, например Биафра в Нигерия и Катанга в Конго.

Съществуват и региони, достигнали до частична независимост в резултат на слабата централна власт. Такива региони с работещи институции, въоръжени сили и население се наричат с термина „полудържави“ (Quasi-States) и обикновено не са международно признати за независими субекти. Примери за това са Турската република Северен Кипър (TRNC) и сепаратистките постсъветски републики като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Подобни държавни образувания често получават подкрепа от външни покровители по стратегически или етнически причини, което им помага да оцелеят. По света има много такива структури, а тяхното съществуване в съвременната глобална политика е реалност.

Европейският колониализъм в Африканския рог разделя историческите земи на сомалийците на различни територии, включващи днешните Джибути, Сомалия, както и някои региони, добавени към съседни държави като Етиопия и Кения. Въпреки това разделение, Сомалия се оформя като национална държава с хомогенен етнорелигиозен състав, което е рядкост за Африка. Съвременна Сомалия е създадена от обединението на бившите колонии: Италиански и Британски Сомалиленд, като получава независимост през 60-те години на ХХ век. Сомалия преминава от демокрация под Аден Абдула Осман Даар към военна диктатура при Сиад Баре през 1969 г. Въпреки положителни реформи в самото начало, злощастната Огаденска война с Етиопия през 1977 г. променя коренно нейната съдба и я довежда до кървава и продължителна етническа и кланова гражданска война.

След 90-те години, Сомалия започва да се разпада, а различни военачалници и въоръжени групи поемат контрол над различни части на страната. През 1991 г. регионът Сомалиленд, разположен на север, обявява независимост и успява да изгради стабилна структура с работеща демокрация и институции. Така, от нестабилността на 90-те години, той се развива като ефективна полудържава с признаци на стабилност и напредък. С площ от 177 000 кв. км и столица Харгейса, наличието на институции е неговата силна страна, осигуряваща мир и стабилност в момент, когато други части на Африканския рог са потънали в конфликти.

35 години след края на Студената война, Федералното правителство на Сомалия в Могадишу се бори с остри предизвикателства, сред които корупция, тероризъм и институционален срив. Много части на страната, намиращи се под контрола на ислямистката групировка Ал-Шабаб, страдат от бедност и насилие. Сомалиленд обаче остава субект с добре работещи институции и относителна стабилност. Географското му положение с почти 850 км крайбрежна ивица по Аденския залив и голям брой пристанища привлича вниманието на регионалните сили. Политическата стабилност и отличното управление го превръщат в привлекателна дестинация за чужди инвеститори. Редица държави са използвали географското си предимство, за да стимулират икономически растеж, като например Дубай, Джибути и Сингапур. Правителствата на Сомалиленд също проучват въпросния потенциал, който да използват за привличане на инвестиции и развитие на инфраструктурата.

В контекста на настоящите геополитически размествания в Близкия изток и Африканския рог, Сомалиленд се намира в отлична позиция да се възползва. Първо, Етиопия, която е регионална икономическа сила с население над 120 милиона души, наскоро сключи споразумение с Харгейса за развитие и използване на пристанището Бербера за срок от 50 години. След като беше оставена без излаз на море след отделянето на Еритрея през 1993 г., тя се опитва да се сдобие с пристанище под ръководството на премиера Аби Ахмед. Сделката включва и признаване на независимостта на Сомалиленд от Етиопия, което би засилило международната му легитимност. Друга държава със сериозни инвестиции в региона са Обединените арабски емирства, които разширяват морското си присъствие в региона, включително на остров Сокотра в Йемен и в редица пристанищни проекти в Червено море. Те са инвестирали 442 милиона долара в пристанища в Сомалиленд, оформяйки ос между Етиопия–ОАЕ–Сомалиленд, засилваща стратегическата стойност на тези пристанища.

Друг регионален фактор в полза на Сомалиленд е избухването на войната между Израел и Хамас в Газа през 2023 г. Различни израелски власти проучват варианта да прехвърлят част от местното население на палестинския анклав в Сомалиленд, като вече се водят разговори по въпроса. Според запознати, властите в Харгейса са съгласни да приемат бежанци от Газа в замяна на признание на международната политическа сцена.

Друг потенциален фактор, който може да подсили зараждащата се ос Израел–ОАЕ–Сомалиленд, е изграждането на израелска военна база в Сомалиленд. САЩ, особено администрацията на Тръмп, обмислят да признаят страната поради стратегическото съответствие с американската национална сигурност. По този начин интересите на Израел и САЩ се обединяват в подкрепа на Сомалиленд. Подобно на модела на Кюрдистан в Северен Ирак, който е подкрепян от регионални и глобални сили, Сомалиленд може да избере такъв механизъм, като част от по-широкото подреждане между Етиопия, ОАЕ, Израел и САЩ. Една независима държава Сомалиленд би могла да се възползва от логистичната и военна стойност на крайбрежието си, подобно на съседно Джибути. Квазидържави съществуват в различни части на света, често обслужвайки геополитическите интереси на своите покровители – в случая на Сомалиленд това би било в полза на САЩ, както и на регионалните сили като Израел, Етиопия и ОАЕ за постигане на техните морски, икономически и военни цели.