33 години от танковия обстрел на Дома на Съветите в Москва

🇷🇺 На 4 октомври 2026 г. се навършиха 33 години от деня, в който танкове Т-80УД на 4-та гвардейска танкова дивизия откриват огън по прозорците на Дома на Съветите в Москва, сградата на тогавашния руски парламент, известна като Белия дом. Годишнината премина с митинг на Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на площад „Краснопресненска застава“ и със задържания: пресслужбата на партията съобщи за 65 задържани по предварителни данни.

Митингът беше организиран от КПРФ: сбор в 11:30 ч. за шествие по улица „Дружинниковска“ и полагане на венци и цветя пред мемориала „Поклонен кръст“. Московският общински депутат от КПРФ Николай Котов оцени, че са дошли между 1000 и 2000 души. Според пресслужбата на партията задържанията са станали на завършващия етап на събитието. По данни на SotaVision, около 20 души са били задържани, след като участниците в шествието са скандирали лозунги за свобода, освобождаване на политическите затворници и срещу Роскомнадзор, руския надзорен орган за комуникациите и интернет. Заместник-председателят на Централния комитет на КПРФ Дмитрий Новиков съобщи, че задържаните са отведени в няколко полицейски участъка и по-късно са започнали да бъдат освобождавани.

Обстрелът е развръзката на конфликт, започнал на 21 септември 1993 г. Тогава президентът Борис Елцин с указ № 1400 разпуска парламента (Конгреса на народните депутати и Върховния съвет) и насрочва избори за ново Федерално събрание на 11–12 декември. Още същия ден Президиумът на Върховния съвет, оглавен от Руслан Хасбулатов, обявява пълномощията на Елцин за прекратени и възлага на вицепрезидента Александър Руцкой да изпълнява длъжността му. Към края на септември парламентът е обкръжен от около 5000 войници на Вътрешните войски, а водата, тока и комуникациите са прекъснати, съобщава в справка от 1993 г. Стокхолмският институт за изследване на мира (SIPRI). Посредничеството на патриарх Алексий II довежда до споразумение за намаляване на напрежението, но парламентът го отхвърля няколко часа след това. На 3 октомври привърженици на парламента пробиват блокадата на милицията, превземат сградата на кметството и тръгват към телевизионния център в Останкино. Според Генералната прокуратура около телецентъра намират смъртта си поне 46 души на 3 и 4 октомври. Елцин въвежда извънредно положение в столицата.

Между 3:00 и 4:00 ч. през нощта на 3 срещу 4 октомври подписва заповед за участие на войски, подчинени от Министерство на отбраната в щурма. По указание на министъра Павел Грачов в Москва са изпратени 10 танка на Кантемировската дивизия, от които в обстрел участват шест Т-80; екипажите са съставени почти изцяло от офицери. Т-80УД е дизеловата модификация на Т-80, разработена в Харков, тогава в Украинската ССР, от Харковското конструкторско бюро „Морозов“ и произвеждана там от завода „Малишев“ с двигател 6ТД-1 от 1000 конски сили. Военният историк Михаил Барятински определя обстрела на Дома на Съветите като първото бойно използване на танковете Т-80.

Рано сутринта БМП и БТР откриват огън по прозорците на сградата. Хрониката на деня отбелязва първите танкови изстрели по горните етажи от Калининския мост, преименуван по-късно на Новоарбатски, в 09:20 ч. Около 2 часа по-късно 4 танка още стрелят оттам; Барятински поставя стрелбата около обяд. Главна цел е 13-ият етаж, където се помещава щабът на министъра на отбраната, назначен от Руцкой. Министерството посочва, че 6 танка са изстреляли 12 снаряда: 10 осколъчно-фугасни и 2 бронебойно-подкалибрени. Егор Гайдар посочва в спомените си същия общ брой, но друг състав: 10 снаряда без взривно вещество, т.нар. болванки, и 2 запалителни. Руцкой твърди, че снарядите са фугасни и че първите попадат в залата за заседания, в кабинета на Хасбулатов и неговия собствен. Следователят от Генералната прокуратура Леонид Прошкин казва, че танковете са стреляли предимно с бойни снаряди. Пожарът унищожава почти напълно етажите от 12-ия до 20-ия и засегна около 30% от общата площ на сградата.

Старши лейтенант Сергей Воробьов от 14-и полк на дивизията, помагал за зареждането на боеприпасите, разказва през 2018 г. пред „Сноб“, че машините са търсени в три полка. Те стояли на съхранение и никой не ги обслужвал, а офицерите изпросвали предпазители за Т-80 от таксиметрови шофьори на улицата. Когато по време на почивка някой започнал да стреля над главите им и те се скрили заедно с бойци от ОМОН, специалните части на милицията, и с милиционери, друг попитал: „Момчета, а ние за кого сме – за Елцин или за Белия дом?“

Въпросната неразбория си личи и от следствените материали. Според Прошкин в първите часове на щурма „няма единен команден център, откъдето да бъдат координирани действията на всички подразделения, участвали в операцията“. Сутринта край стадион „Красная Пресня“ избухват въоръжени сблъсъци между военнослужещи от Таманската дивизия и БТР-и на дивизията „Дзержински“ на Вътрешните войски, а също между „дзержинците“ и въоръжени членове на Съюза на ветераните от Афганистан, които бяха на страната на Елцин. Има убити и ранени както сред войниците, така и сред случайни минувачи. По данни, изнесени от комисията на Държавната дума, на 4 октомври снайперисти застрелват няколко от защитниците на Дома на Съветите, военнослужещи и случайни хора; самоличността им не е установена, а следствената група, по думите на Прошкин, не е успяла да намери отговор кои са били.

Към 16:55 ч. всички защитници на парламента се предават. Хасбулатов, Руцкой и генерал Алберт Макашов чакат гаранции за сигурността си и около 18 ч. са арестувани, а Елцин издава указ за извънредни мерки и комендантски час в Москва от 23:00 до 05:00 ч.

Броят на жертвите остава спорен. В официалния списък, представен на 27 юли 1994 г. от следствена група на Генералната прокуратура, фигурират 147 души. От тях 46 са загинали в Останкино, а други 101 в района на Белия дом: 77 цивилни и 24 военнослужещи от министерствата на отбраната и вътрешните работи. По данни на следствието, цитирани в доклада на комисията на Държавната дума, при самия щурм на Дома на Съветите са убити най-малко 74 души, а ранените са най-малко 172. Разликата идва оттам, че списъкът от 1994 г. брои всички загинали в Останкино и около парламента, а комисията отчита само убитите във връзка с щурма на 4 октомври. Още през ноември 1993 г. „Независимая газета“ открива очевидните разминавания между официалните списъци и имена на загинали, които липсват в тях, докато властите тогава говорят за 143 жертви, съобщава Los Angeles Times.

През февруари 1994 г. Държавната дума амнистира участниците в събитията в периода от 21 септември до 4 октомври, следствената група на Генералната прокуратура е разпусната и разследването не е завършено. Обстрелът има и своето конституционно последствие, което действа и през 2026 г. На 12 декември 1993 г. под 10 седмици след него, избирателите приемат нова конституция, а на изборите за Федерално събрание от участие са отстранени партиите и организациите, чиито членове са участвали в сблъсъците на страната на Върховния съвет. На първо място с 23% се нарежда Либерално-демократическата партия на Владимир Жириновски (ЛДПР), блокът „Изборът на Русия“ на Гайдар, подкрепял курса на Елцин, получава 15,5%, а КПРФ на Генадий Зюганов става трета с 12%. Конституцията дава на президента значително по-широки правомощия от конституцията от 1978 г. и премахва поста вицепрезидент. С някои изменения тя остава в сила и през 2026 г.