🇺🇦🚸🇷🇺 Полицейски екип евакуира малки деца и майка им от квартал Яковлевка на град Дружковка в Донецка област, който на практика е фронтови град от месеци. Седмица по-късно руска авиобомба поразява дома им и убива останалите там баба, дядо и леля. Това разказва украинският доброволец Денис Христов във видео, публикувано на 19 септември, който споделя, че семейството умишлено е укривало децата от евакуационните екипи. Записът включва кадри на полицейското подразделение „Белите ангели“ и доброволеца Богдан Зуяков и проследява втора евакуация на същото семейство, след като майката връща децата обратно в града.
„Белите ангели“ са полицейски екипи за евакуация на цивилни в Донецка област, които посещават адреси по получени сигнали. Кадрите показват съпротивата на семейството срещу извеждането. Когато полицаите влизат в двора, бабата настоява, че живеят спокойно, имат вода и наскоро са им прокарали интернет. Полицаите отвръщат, че внуците имат нужда да учат и да общуват с връстници, „а не да ви пазят“.
„Това, че държите децата във фронтови град, съвсем не е нормално“, казва един от полицаите и добавя, че нито един съдия няма да отсъди в полза на семейството. Междувременно някой от възрастните се опитва да разбере кой е подал сигнала. „Някаква твар ни предаде“, гласи една от репликите, с които посрещат екипа. Христов описва отношението на роднините като открито враждебно.
Голяма част от кадрите показват събирането на багаж, докато полицаите умоляват семейството да побърза. Те подканят възрастните да приберат обувки, бельо, дрехи и документи, а на два пъти напомнят да вземат и играчки. Бабата първоначално смята, че подканата е отправена към нея, преди да ѝ обяснят, че става дума за внуците.
В разговора се споменава, че децата не са яли нищо от сутринта. Жената се засмива и отговаря, че нищо не работи в момента. По разказа в записа мъжът от домакинството е заминал предния ден. Чува се звук от дронове, докато екипът бърза да натовари семейството и багажа.
Майката се съгласява да тръгне, но при събирането на вещите получава пристъп, описан в материала като паническа атака. Кадрите показват как парамедици ѝ оказват помощ. Подканят я да диша дълбоко и я питат как се казва. Тя отговаря: Катя. Първият ѝ въпрос е дали децата са я видели в това състояние. Успокояват я, че не са излезли и не са я видели.
Христов казва, че пристъпът го е озадачил, и предлага свое обяснение: „Вероятно е била убедена, че ще откарат децата в Краматорск, а после ще ги дадат на едни там англосаксонци.“ Това е предположение на доброволеца за възможния ѝ мотив. В останалата част от близо 20-минутния запис разговорът се отнася предимно за условията в дома и отношенията в семейството.
Около една седмица след евакуацията руска планираща авиобомба поразява къщата. На кадрите на Зуяков, датирани 7 юли, пожарът още не е угаснал. „Трима загинали. Кучето загина, всичко наоколо е унищожено“, казва гласът зад камерата при обиколката на двора. Малко по-късно добавя: „Изгорели са.“ Загиналите са бабата, дядото и останала с тях роднина.
Описаният в материала тип планиращи авиобомби се получава с добавяне на криле и модул за коригиране на полета към свободнопадащи фугасни бомби. В разказа ударите по градската агломерация на Славянск и Краматорск са определяни като ежедневни. По думите на Христов руските бомби унищожават Дружковка, а квартал Яковлевка е „напълно заличен“.
Историята продължава и след първата евакуация. По разказа на Христов майката прекарва една седмица в Краматорск, след което се връща с децата в Дружковка. Те се настаняват при сестра ѝ, която доброволците също вече са евакуирали заедно с нейното дете. Завръщането става известно случайно: майката е забелязана в държавна институция в Краматорск, но без децата.
Там тя урежда смъртните актове на своите близки, като по това време децата ѝ са върнати обратно в града. Полицаите издирват семейството и го евакуират повторно. Христов споделя, че тримата вече са на сигурно място, а майката е глобена за връщането на децата в зоната на бойните действия.
Последните кадри във видеото показват тази втора евакуация. „Докарахме семейството, което се върна в Дружковка, откъдето вече го бяхме евакуирали. Там имаше удар, загинаха бабата и дядото“, разказва той. Доброволците помагат на пътниците да слязат от буса и придържат децата, за да не скачат.
В началото на видеото Христов обяснява защо публикува историята. „В зоната на бойни действия остават немалко цивилни. Това е избор на всеки и ние нямаме право да съдим“, казва той, но прави разграничение за родителите: „Съдим родителите, които съзнателно оставят своите деца в зоната на бойни действия под обстрел.“
Накрая той отправя призив към роднини, съседи и познати да подават сигнали, когато родители отказват да изведат децата си от опасната зона. Така разказът се връща към обвинението в началото: човекът, наречен от семейството предател, е подал сигнала, довел до извеждането на децата от дома преди смъртоносния удар и причината те да са живи.
Евакуацията в Дружковка продължава под непрекъснат руски обстрел с управляеми авиобомби и дронове, съобщава полицията на Донецка област. Екипите ѝ влизат в най-опасните квартали, за да извеждат ранени и трудноподвижни хора. Полицията описва тези мисии като често последна възможност за спасяването им.
Според данни, цитирани в материала, от началото на месеца населението на община Дружковка е спаднало със 740 души, а регистрираните жители са 1900. В контролираната от Киев част от Донецка област остават около 84 500 души, сред които над 4000 деца. От началото на септември областта са напуснали над 10 000 души. За денонощието на 20 срещу 21 септември Генералният щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) отчита 24 щурма в близост до Дружковка.
Случаят показва конкретно ограничение пред усилията за евакуация: извеждането на децата не гарантира, че те ще останат извън опасната зона. Първата евакуация ги отвежда от къщата преди смъртоносния удар. Решението на майката да ги върн обратно в града налага ново издирване и повторна намеса на полицаи и доброволци, които ежедневно рискуват живота си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар