Лондон потвърди съобщения за дронове над Диего Гарсия

🇬🇧🇮🇴 Британското министерство на отбраната потвърди, че е запознато със сведенията за дронове над Диего Гарсия, но отказа да предостави повече подробности. „Знаем за съобщенията за наблюдения на дронове (UAS) над Диего Гарсия“, заяви ведомството пред The War Zone в понеделник сутринта, след което уточни, че „не е в състояние да предостави подробности за ситуация, която би могла да засегне сигурността или работата на съвместната британско-американска база на Диего Гарсия“.

Единствената допълнителна информация беше описание на процедурата: американският и британският командир на отдалечения остров „преценяват и прилагат подходящи мерки, за да осигурят сигурността на базата и безопасността на личния състав“. Тихоокеанското командване на САЩ (PACOM) не предложи дори толкова подробности. „От съображения за оперативна сигурност не обсъждаме конкретни мерки за защита на силите или процедури за сигурност в американските военни обекти“, заяви негов представител в петък, като добави, че САЩ „остават бдителни в защитата на американския личен състав и обекти“.

Двете ведомства отговаряха на въпроси за публикация от 7 август на страницата amn/nco/snco във Facebook – неформален канал за служебни теми на ВВС. Тя сподели получено съобщение: „Диего Гарсия. Забелязани дронове близо до горивния склад. Базата е под комендантски час 07:00-19:00 до следващо нареждане.“ В неделя страницата публикува второ съобщение по темата, придружено от това, което описа като официален списък с часовете на комендантския час за различни точки на базата. TWZ посочи, че не може да потвърди независимо достоверността на двете публикации. Нито едно от ведомствата не съобщи какви апарати са били забелязани, кога са наблюдавани, кой ги е управлявал и дали са били предприети защитни мерки.

Оттук нататък географията значително стеснява кръга на възможните обяснения. Диего Гарсия е затворен атол без цивилно население. Към 2026 г. на него живеят около 4000 души: близо 1700 военни, от които само около 50 британски, близо 1500 цивилни служители на частни изпълнители по договор, както и моряците на Командването за морски превози на борда на съдовете, закотвени в лагуната. Няма туристи, няма околни села и няма обичайни любителски полети над плажа, които лесно да обяснят появата на неидентифициран апарат. Най-близката голяма суша, Шри Ланка, е на около 1600 км.

Ако наблюдаваният дрон е бил мултикоптер, правдоподобните обяснения се свеждат до две основни. Тази машина има обсег в километри, а не хиляди километри, което значи, че трябва да е излетяла или от самия остров, или от нещо, намирало се по вода в непосредствена близост до брега. Вторият сценарий съвпада със заплаха, срещу която американските въоръжени сили се готвят от години и за която ФБР предупреди полицейските участъци в Калифорния през март: по данни от началото на февруари Иран се е стремял да нанесе внезапен удар с дронове, изстреляни от неустановен съд край американското крайбрежие, срещу неуточнени цели в Калифорния, ако Вашингтон нанесе удари по иранска територия. Самото бюро отбеляза в разпространения текст, че сведението е непроверено и че няма допълнителни данни за времето, метода, целта или извършителите.

Че заплахата от еднопосочни ударни дронове и крилати ракети срещу Диего Гарсия се приема сериозно, личи и от разположените там сили. През май 2025 г. на атола пристигнаха F-15E Strike Eagle – изтребители-бомбардировачи на ВВС на САЩ, изпратени изрично за защита на обекта. През февруари 2026 г. още преди войната ги последваха F-16CM от 35-о изтребително авиокрило в Мисава, Япония; сателитни изображения от 25 февруари ги показват заедно със самолети за дозареждане във въздуха, морски патрулни самолети, тежки транспортни самолети и разрушител от клас Arleigh Burke. Задачата бе очертана като защита преди всичко срещу еднопосочни ударни дронове и крилати ракети. Причината за нивото на защита е значението на самия обект: освен голямото летище, което десетилетия наред е било изходна точка за операциите на Командването за глобални удари на ВВС на САШ (AFGSC), атолът поддържа единствената наземна система за електронно-оптично наблюдение на далечния космос в Южното полукълбо, която проследява изкуствени тела на 10 000 до 45 000 км от Земята, а лагуната укрива около 20 кораба за предварително разполагане, натоварени с техника и запаси за бърза реакция.

На 21 март Иран показа, че включва базата сред целите си, след като изстреля две балистични ракети със среден обсег срещу архипелага от около 4000 км разстояние. Едната отказа поради неизправност и не успя да достигне крайната цел, а втората беше поразена от ракета-прехващач SM-3, изстреляна от разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke. Британското командване потвърди атаката, която влезе в директно противоречие с публичната позиция на иранската дипломация, тъй като няколко седмици по-рано външният министър Абас Арагчи настояваше, че Техеран умишлено държи обсега на поразяване на своите ракети под 2000 км и следователно не разполага с такава способност. Оттук идва и значението на морския сценарий: доставен по вода дрон би позволил да бъде достигнат същият обект по далеч по-евтин начин от балистична ракета, изстреляна от иранска територия, без да изисква обсег, който Техеран дълго отричаше да има.

Съобщенията от Диего Гарсия се вписват в по-широка поредица, която продължава поне от 2019 г., макар отговорността в отделни случаи да е различна или да остава непотвърдена. В края на февруари и началото на март 2019 г. охраната на авиобаза Андерсън на Гуам наблюдава многократни нахлувания на дронове с ярки прожектори, които идват откъм водата и прекосяват северозападната част на летището на 6 до 9 метра над земята, често в ранните утринни часове с явен интерес към една точка: американската зенитна батарея THAAD, натоварена да брани острова от балистични ракети. На 2 юли 2026 г. Международният институт за стратегически изследвания (IISS) публикува масив от 144 докладвани случая с навлизания на дронове в 13 европейски държави в периода от август 2024 г. до февруари 2026 г. – Германия, Франция, Белгия, Дания, Нидерландия, Обединеното кралство. Оценката на института е, че Русия вероятно е изстреляла част от тях от кораби на сенчестия си флот, докато е наблюдавала военни обекти и е проверявала ПВО на НАТО. Пикът беше в края на 2025 г., когато летища в Германия, Испания и Дания временно затваряха, а край белгийска база, в която се съхраняват американски ядрени бойни глави, беше отчетена поредица от полети. Брюксел така и не установи произхода им, а Великобритания изпрати анти-дрон техника и хора в помощ.

Веригата продължава и през последния месец. Между 11 и 13 юли няколко дронове нарушиха ограниченото въздушно пространство над авиобаза Уилямтаун в Нов Южен Уелс, където е разположена по-голямата част от австралийските F-35A. Министерството на отбраната заяви, че не знае кой и с каква цел ги е управлявал, и предаде сигналите на анти-дрон звено на полицията. Случаят стана публично достояние едва на 10 август. В нощта срещу 5 август германските власти откриха на площадка на летище Лайпциг/Хале преработен дрон с самоделен нитратен заряд, оставен съвсем близо до украински транспортен самолет Ан-124. Зарядът не сработи, защото детонаторът се беше откъснал. Федералният вътрешен министър Александер Добринт описа случая като сценарий на хибридна атака и „ново равнище на заплахата“. На 8 август дрон навлезе от румънска посока и се взриви на българска територия край бившия граничен пункт „Кардам“, на около километър от компресорната станция на Трансбалканския газопровод, без пострадали.

За самия атол най-силната алтернативна версия също не изисква външен противник. Близо 1500 служители по договор за поддръжка живеят с месеци на остров, до който всичко пристига със самолет или кораб, а потребителски мултикоптер може да бъде пренесен в багаж. Комендантски час, ограничаващ движението на личен състав, е мярка, съвместима с източник вътре в периметъра – дори по-пряко, отколкото с апарат, дошъл по вода. Към 11 август няма публично потвърждение нито за външен, нито за вътрешен произход.

Каквото и да е обяснението, то не променя втория въпрос, който съобщенията повдигат: колко уязвими се оказват самолетите и други ключови активи, разположени на открито. На 27 март ирански удар по авиобаза Принс Султан в Саудитска Арабия унищожи E-3G Sentry с бордови номер 81-0005 – самолет за далечно радарно откриване и управление – и това е първата бойна загуба на такава машина. На същата площадка бяха поразени самолети-цистерни KC-135 Stratotanker. Иранските ракетни и дронови удари по военни бази на САЩ в Близкия изток през пролетта убиха военнослужещи и поразиха радарни комплекси за милиарди. Украинската операция Spiderweb от юни 2025 г. изведе на преден план същата тази уязвимост при руските стратегически бомбардировачи, поразени на стоянките им от малки дронове, изведени близо до летищата, а находката в Лайпциг добави вариант на същия модел в цивилна летищна среда. Оттук идва и спорът дали Пентагонът инвестира достатъчно в укрепени самолетни хангари и защита на базовата инфраструктура.

Юридическата рамка, в която се развива случаят, също е незавършена. На 22 май 2025 г. Великобритания подписа договор с Мавриций, който признава суверенитета на Мавриций над архипелага Чагос заедно с Диего Гарсия и в замяна предоставя на Лондон 99-годишен наем върху атола със средно около 101 млн. фунта годишно, или общо близо 3,4 млрд. фунта. Договорът не е влязъл в сила. На 25 февруари 2026 г. британското правителство спря придвижването на ратификацията, а министърът във външното ведомство Хамиш Фалконър обясни пред депутатите, че процедурата изчаква, докато продължават разговорите с Вашингтон. По-късно правителството отрече да има формално спиране и подчерта, че никога не е бил определян срок и че Лондон няма да продължи без американска подкрепа. Дни преди това Доналд Тръмп публично призова Великобритания да не предава острова заради изострянето с Иран.

Формулировката на Лондон остава единственият официален факт по конкретния случай. Тя не потвърждава полетите, но и не ги опровергава, а отказва подробности с аргумента, че това може да засегне сигурността и работата на съоръжението. Този избор на думи прави вероятно съобщенията да описват реални полети на дронове над обекта, но не установява кой ги е извършил. При наличните данни външният произход не е по-вероятен от вътрешния.

Подкрепа за морската хипотеза биха били данни от Вашингтон или Лондон за търговски съд, преминал близо до атола в дните около 7 август, обявена промяна в режима на плаване или в морското наблюдение около него, или разполагане на допълнителни противодронови средства на острова. Тя би отслабнала при дисциплинарна процедура срещу нает по договор служител или при тихо отпадане на комендантския час без обявена допълнителна защитна мярка. От 27 юли ударите между САЩ и Иран са в пауза, която Техеран отказва да нарече преговори, а прехвърлянето на суверенитета над архипелага е спряно, докато Лондон изчаква Вашингтон. През това време на Диего Гарсия остават изтребители, изпратени срещу точно този тип заплаха, а самолетите продължават да стоят на открито.

📽️ Видео: Стратегически бомбардировач B-1B Lancer от състава на Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разполагат във военноморския център за поддръжка Диего Гарсия по време на мисия на бомбардировачна оперативна група на 17 октомври 2022 г.

Иран опита да атакува базата в Диего Гарсия с две балистични ракети.

🇮🇷🚀🇬🇧 Иран изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, съобщи снощи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона. Нито една от ракетите не е поразила базата – едната е претърпяла отказ по време на полет, а втората вероятно е свалена от прехващач SM-3, изстрелян от боен кораб на ВМС на САЩ.

Това е първият познат случай, в който Ислямската република атакува цел на разстояние от близо 4000 км – двойно повече от това, което иранският външен министър Абас Арагчи заяви миналия месец, че иранските балистични ракети покриват. Тогава Арагчи определи обсега им на 2000 км.

Досегашните оценки на иранския ракетен арсенал отговарят на тази цифра. Според анализ на израелския мозъчен тръст Alma Research and Education Center, публикуван в началото на войната, ракетният инвентар на Техеран се състои основно от балистични ракети с малък обсег до 1000 км и балистични ракети със среден обсег, които достигат до 3000 км.

Най-далекобойните ударни системи в арсенала – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad – имат публично известен обсег от 2000-3000 км, според данни на CSIS Missile Threat и Iran Watch. Sejjil е двустепенна ракета с твърдогоривен двигател, чийто обсег според оценките достига 2000 км при полезен товар от около 700 кг. Khorramshahr-4 покрива аналогично разстояние, но носи значително по-тежка бойна глава – до 1500 кг.

Alma обаче твърди, че „далекобойни балистични ракети с обсег над 3000 км се намират в напреднал етап на разработка". Множество оценки на западни разузнавания потвърждават тези подозрения. Разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) е оценила, че Иран може да разработи междуконтинентален носител с военно приложение най-късно до 2035 г. с технологиите от космическата си програма. Хипотетичните проекти, за които се говори в западни и израелски разузнавателни кръгове, е т.нар. проект „Kowsar" – предполагаема програма за ракета с междинен обсег от 4000 до 5000 км, базирана на руския двигател RD-216. Данните за този проект обаче остават твърде оскъдни и непотвърдени в публичното пространство.

Ако атаката по Диего Гарсия се окаже реална, а не резултат от тактически компромис, като намален полезен товар за сметка на разширен обсег, това е сигнал, че Техеран може вече да разполага с оперативен носител, който надхвърля значително официално заявените параметри на ракетния си арсенал. Такава способност би могла да разшири потенциалните цели на иранските военни далеч отвъд Близкия изток – към стратегически обекти в Индийския океан и дори Европа.

Атаката е проведена броени часове след като британският премиер Киър Стармър даде разрешение на САЩ да използват Диего Гарсия и базата RAF Fairford за нанасяне на „ограничени дефанзивни удари" по ирански ракетни обекти, застрашаващи корабоплаването в Ормузкия проток. Първоначално Стармър отказа подобен достъп в първия ден от войната, но обърна позицията си на 1 март, обосновавайки я като „най-добрия начин да се елиминира непосредствената заплаха и да се осуети по-нататъшна ескалация", съобщи Defense News. Часове преди атаката Арагчи предупреди, че предоставянето на британски бази на САЩ за провеждане на операции срещу Иран превръща Обединеното кралство в „участник в агресията".

Диего Гарсия е най-големият остров от архипелага Чагос, част от Британската индоокеанска територия. Той е дом на стратегическа предна база, използвана от САЩ за разгръщане на тежки бомбардировачи, ядрени подводници и разрушители с управляеми ракети.

От няколко години Обединеното кралство води преговори за прехвърляне на суверенитета върху острова и останалата част от архипелага на Мавриций, а в същото време договаря дългосрочен лизинг за запазване на съвместната военна база. Президентът Доналд Тръмп и някои законодатели от Републиканската партия се обявиха категорично против подобен ход.

Американски военни бази в обсега

Изстрелването на две балистични ракети с междинен обсег по базата Диего Гарсия постави пред експертите въпроса за това кои други американски военни обекти попадат в хипотетичния обхват на ракетните сили на Ислямската република. Отговорът очертава дъга от Персийския залив през Източното Средиземноморие и Африканския рог до Индийския океан, където са разположени десетки хиляди американски военнослужещи.

Най-уязвими са обектите в непосредствена близост до границите на Иран, които се намират на разстояние под 1000 км. Авиобаза Айн ал-Асад в провинция Анбар на западен Ирак (800 км) и авиобаза Ал-Харир край Ербил в Иракски Кюрдистан (около 600 км) са в обсега на поразяване дори на иранските системи с малък обсег като Fateh-110 и Zolfaghar.

В Кувейт, на около 700 км, се намират Camp Arifjan – основният логистичен център на американската армия в региона – и авиобаза Али Ал-Салем.

В Бахрейн, на около 800 км, е щабът на Петия американски флот (Naval Support Activity Bahrain), който при нормални условия оперира с около 9000 души персонал, макар през февруари 2026 г. Fox News да съобщи за редуциране до по-малко от 100 критични служители.

Авиобаза Ал-Удейд в Катар, на около 900 км, е най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток – предно командване на CENTCOM с около 10 000 военнослужещи.

На около 1000 км се намира Ал-Дафра в ОАЕ, където е базирано 380-о експедиционно крило на ВВС на САЩ с 3500 до 5000 души. Всички тези обекти попадат уверено в обсега на средствата със среден обсег – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad. При операция „Епична ярост" през февруари–март 2026 г. Иран вече демонстрира способността си да поразява подобни цели: Катар съобщи за попадение на ирански балистичен снаряд в Al Udeid, а шест американски военнослужещи загинаха при удар с дрон в Кувейт, съобщи Stars and Stripes.

В зоната между 1000 и 2000 км се намират Prince Sultan Air Base в Саудитска Арабия (1200 км), където са разположени Patriot и THAAD с около 2500–2700 американски военнослужещи, и Muwaffaq al Salti Air Base в Йордания (1500 км), дом на 332-ро експедиционно крило на ВВС на САЩ. Тук попада и авиобаза Инджирлик в Адана (1500 км) от ракетните комплекси в Западен Иран. Турция обаче отрече твърденията за удар срещу американската база на нейна територия.

На 2000-3000 км разстояние се открояват два стратегически обекта. Camp Lemonnier в Джибути (2550 км) е единствената постоянна американска военна база в Африка, с ключова роля за операциите в Червено море и Африканския рог. Naval Support Activity Souda Bay на остров Крит, Гърция (2800–3000 км), е най-голямата американска база в Източното Средиземноморие с единственото дълбоководно пристанище в Южна Европа, способно да приема самолетоносачи. По-рано през март гръцки медии съобщиха за въвеждане на засилени мерки за сигурност в Souda Bay след иранските заплахи срещу американски инсталации. Двете съоръжения формално попадат в горната граница на обсега на наличните ирански балистични ракети със среден обсег (2000–3000 км), но досегът до тях би изисквал работа на максимален обсег при минимален полезен товар, което прави тяхното поразяване с конвенционални средства технически несигурно.

На около 4000 км се намира Диего Гарсия – обектът, атакуван на 21 март 2026 г. Тази дистанция надхвърля двойно официално декларирания от Техеран обсег от 2000 км и попада далеч отвъд познатите параметри на всяка действаща ракетна система в иранския арсенал. Ако ударът е осъществен от територията на Иран и не от кораб или подводница, то предполага наличието на балистична ракета с междинен обсег (IRBM) с обсег в диапазона 3500–5000 км – клас, за който западните разузнавания смятаха, че все още се намира в процес на разработка (т.нар. Проект Kowsar), но не и в оперативна готовност.

Общо в радиус от 4000 км от Иран се намират между 40 000 и 50 000 американски военни, разпределени в поне 10 държави и над дузина съоръжения, според данни на Al Jazeera и Anadolu Agency. Ракетната атака по Диего Гарсия показва, че иранският арсенал може да е значително по-способен от публичните данни, което би могло да постави под заплаха не само базите в Персийския залив, но и стратегическия тил на Пентагона в Индийския океан и Средиземно море.

Иран ще атакува базата в Диего Гарсия при евентуален американски удар

Четири стратегически бомбардировача B-2 Spirit в базата за военноморска поддръжка на остров Диего Гарсия, след като изображението от миналата седмица показа три самолети.
📸 Снимка: Planet Labs PBC

🇬🇧⚔️🇮🇷 Иран заплаши, че ще атакува британските сили, разположени на островите Чагос, ако Съединените щати решат да атакуват Иран. От своя страна американският президент Доналд Тръмп заплаши Техеран с военни действия, в случай че не се съгласи да преговаря за ядрената си програма.

Висш представител на иранските военни заяви, че Техеран ще атакува съвместната британско-американска база на остров Диего Гарсия в отговор на всяка американска атака, а при подобен сценарий няма да прави разлика между британските и американските сили.

Иранските държавни медии потвърдиха намерението на режима да използва балистични ракети и дронове Шахед-136Б с обхват до 4000 км за атака срещу Диего Гарсия, позовавайки се на ролята на острова в приемането на стратегически бомбардировачи от глобалното ударно командване на ВВС на САЩ, сред които B-2 Spirit, които са способни да поразят подземните съоръжения на иранската ядрена програма. Сателитни снимки от последните дни показаха пристигането на поне четири такива бомбардировача на острова.

Говорител на британското правителство осъди заплахите на Иран, подчертавайки значението на Диего Гарсия за регионалната сигурност. Режимът в Техеран посочи и други американски бази в Азия и Близкия изток, като например тази в Бахрейн, като потенциални цели за своите удари.

Част от британската индоокеанска територия, Диего Гарсия е домакин на съвместна британско-американска военна база от 70-те години на миналия век. В текущите си преговори с Мавриций Обединеното кралство възнамерява да наеме обратно обекта срещу сумата от 90 милиона паунда годишно. На острова са разположени близо 4000 американски и британски военнослужещи, като в същото време малък британски контингент се грижи за сигурността и митническия контрол.

Доналд Тръмп възобнови стратегията си за „максимален натиск“ срещу Техеран, стремейки се да сложи край на неговите ядрени амбиции с ограничаване на износа на петрол и изрази готовност за мирни преговори, но предупреди, че евентуален отказ от негова страна ще доведе до „много лоши последствия“. Върховният лидер на Ислямската република аятолах Али Хаменей забрани преките преговори, но страната остава отворена за индиректен диалог чрез посредници като Оман.

Иран разкри ново подземно съоръжение за съхранение на ракети.

🇮🇷 В наскоро публикувано от иранските държавни медии видео с дължина 85 секунди, две ключови военни фигури генерал-майор Мохамад Хосейн Багери и Амир Али Хаджизаде са показани да шофират през дълъг, пълен с оръжия тунел, придружен от зловеща музика.

Разпространено на фона на ескалация на напрежението в региона, видеото има за цел да демонстрира способността на Иран да издържи и да отвърне на атаки, демонстрирайки усъвършенствани ракети като Kheybar Shekan, Ghadr-Hs, Sejjils, Haj Qassem и крилатите ракети Paveh, някои от които вече бяха използвани при предишното нападение срещу Израел.

По невнимание обаче видеото разкрива критична слабост: боеприпасите се съхраняват открито в обширни тунели и пещери с минимални защитни мерки като взривни врати или отделни облицовки, рискувайки масивна верижна реакция от експлозии, ако бъдат атакувани. Това контрастира с други ирански съоръжения, които изглеждат по-добре укрепени.

Пускането на видеото съвпада със заплахите на американския президент Доналд Тръмп, включващи двумесечен ултиматум за нова ядрена сделка след оттеглянето му от предишното споразумение през 2018 г. Тръмп също така предложи потенциални военни действия срещу Техеран поради подкрепата му за йеменските хути.

В същото време Съединените щати засилват военното си присъствие в Близкия изток, а министърът на отбраната Пийт Хегсет нареди разполагане в региона на ядрения самолетоносач USS Carl Vinson, както и удължаване периода на разполагане на друг американски самолетоносач, USS Harry Truman, наред с изтребителите от пето поколение F-35 и стелт бомбардировачите B-2 Spirit, разположени във въздушната база на остров Диего Гарсия, способни да насочват към укрепени подземни обекти като тези в Иран.

Анализаторът Мохамед ал Баша предполага, че видеото е част от стратегията за възпиране на Иран и се разпространява широко в Telegram канали и WhatsApp групи, свързани с Оста на съпротивата. Иран вече демонстрира подобни подземни съоръжения, сред които площадка за балистични ракети с автоматизирана система за изстрелване през 2020 г. и пещера, използвана като укритие за самолети от бойната авиация като F-4D/E Phantom II, през 2023 г.

И все пак миналогодишните израелски операции като тази в провинция Хомс в Сирия, унищожила подземен ракетен обект, както и въздушния удар, ликвидирал Хасан Насрала в Бейрут, подчертават уязвимостта на подобни комплекси. Въпреки възможностите на Иран за противопоставяне, липсата на стабилна вътрешна защита може да доведе до катастрофални последици, напълно подкопавайки предназначеното послание на видеото.

ВВС на САЩ изпрати седем стелт бомбардировача към Диего Гарсия. Предстоящи удари срещу Иран?

Northrop B-2 Spirit е тежък стратегически бомбардировач на ВВС на САЩ, характерен със слабо забележима стелт технология, предназначена да пробие плътна противовъздушна защита.

🇺🇸⚔️🇮🇷 През последните две денонощия седем стелт бомбардировача B-2 Spirit се насочиха към съвместната въздушна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, заедно с най-малко 3 товарни самолета Boeing C-17 Globemaster III и 18 танкера за презареждане във въздуха.

Тази стратегическа британска територия е плацдарм за въздушните удари на САЩ в Близкия изток, на фона на нарастването на американските действия срещу хутите в Йемен и предупрежденията от администрацията на Тръмп по адрес на Иран заради подкрепата към йеменските бойци и ядрените амбиции.

Два стратегически бомбардировача B-2 (Pitch 11 и Pitch 14) бяха засечени в ефира над Австралия, докато извършваха зареждане с гориво по време на полет с трети бомбардировач, насочващ се на запад. Четвърти такъв (Pitch 13) се приземи аварийно във въздушната база Хикам на остров Хавай.

Системата NOTAM предупреждава пилотите и друг летателен персонал за опасности, непредвидени полети или промени в съответните процедури.

Още B-2 (позивна Abba) се отправиха към Диего Гарсия от военновъздушна база Уайтмен Мисури, където са базирани общо 20 бомбардировача B-2 от ВВС на САЩ. Глобалното ударно командване потвърди новината за пристигането на B-2 в Хикам, но не пожела да предостави други оперативни подробности поради съображения за сигурност.

Най-малко три транспортни самолета C-17 Globemaster III и 18 танкера за зареждане с гориво във въздуха наскоро бяха преместени към въздушните бази Хикам, Хавай и Андерсен, Гуам. В същото време престоят на ядрения самолетоносач USS Harry S. Truman в Близкия изток беше удължен, като малко по-късно към него ще се присъедини и втори самолетоносач – USS Carl Vinson, докато стелт изтребителите F-35A вече са разгърнати в региона.

Внушителното разполагане на B-2 в региона надхвърля обикновените мащаби при разгръщане на оперативната група бомбардировачи, сигнализирайки за демонстрация на военна сила на фона на покачващото се напрежение с Иран и подкрепяните от него хути в Йемен.

Naval Support Facility Diego Garcia е съоръжение на Министерството на отбраната на Обединеното кралство на атола Диего Гарсия в Индийския океан, отдадено под наем на Военноморските сили на Съединените щати, за първоначален период от 99 години след принудителното премахване и експулсиране на над 2000 местни жители на острова.

Съвместното съоръжение за военноморска поддръжка на остров Диего Гарсия, което в миналото е използвано в редица мащабни операции, сред които Enduring Freedom (2001) и Iraqi Freedom (2003), се намира извън обсега на иранските балистични ракети с най-голям обсег (2000 км), тъй като е на 3800 км от Иран.

С разполагането на четири стратегически бомбардировачи B-2, възлизащи на 20% от въздушния им флот, ВВС на САЩ демонстрира уникалните си способности за проникване в подземни съоръжения с бункерните бомби GBU-57/B. За последно B-2 се включиха в бойна мисия през октомври, когато поразиха закалени цели на хутите, изпращайки недвусмислено послание на режима в Техеран.

Администрацията на Тръмп претендира за успех срещу подкрепяната от Иран група, която атакува международното корабоплаване в Червено море. Президентът на САЩ и министърът на отбраната Хегсет предупредиха Иран за тежки последици, ако действията на хутите продължат, обвързвайки ги с подкрепата, предоставена им от Техеран.

Иран подпомага производството на оръжие на хутите, въпреки че контролът му се обсъжда. Освен това Тръмп настоява Иран да се откаже от ядрената си програма по пътя на дипломацията, но даде да се разбере, че ще прибегне до военни действия, ако преговорите не постигнат резултат до май.

Обединеното кралство дава суверенитета върху островите Чагос на Мавриций, но без Диего Гарсия

🇬🇧🤝🇲🇺 В четвъртък, 3 октомври 2024 г. правителството на Обединеното кралство се съгласи да предаде на Мавриций суверенитета върху островите Чагос, отдавна оспорван архипелаг от над 60 острова в Индийския океан, в сделка за подсигуряване бъдещето на стратегическа британско-американска военновъздушна база.

Британският външен министър Дейвид Лами заяви, че споразумението ще осигури бъдещето на базата в Диего Гарсия, най-големият във веригата от отдалечени острови, разположени южно от Индия, която е под британски контрол повече от 50 години. Базата, която е дом на около 2500 военнослужещи, по-голямат част от които американци, беше ключова за провеждането на редица военни операции, включително интервенциите в Афганистан и Ирак.

Правителството на лейбъристите заяви, че без сключването на сделка работата на военната база ще бъде застрашена в резултат на оспорван суверенитет и правни предизвикателства, включващи различни международни съдилища и трибунали.

„Това ще засили ролята ни в защита на глобалната сигурност, ще изключи всякаква възможност Индийския океан да бъде използван за опасен нелегален миграционен маршрут към Обединеното кралство, както и ще гарантира нашите дългосрочни отношения с Мавриций, близък партньор от Британската общност“, обясни Лами.

Споразумението също така проправя пътя за потенциалното завръщане на малкото все още живи потърпевши от насилственото разселване на островите, извършено преди десетилетия.

Като част от сделката Великибротания ще запази суверенитета на Диего Гарсия за първоначален период от 99 години, като ще плаща на Мавриций неразкрит наем. Освен това ще бъде създаден фонд за „презаселване“ за разселените жители на островите Чагос, чиято основна цел ще бъде да им позволи да се завърнат на островите, различни от Диего Гарсия.

Островите Чагос, които напомнят на картина от рая с буйната си растителност и дълги искрящо бели пясъчни плажове, са в сърцето на това, което Великобритания нарича Британска територия в Индийския океан от 1965 г., когато са откъснати от Мавриций - британска колония, получила независимост три години по-късно, която се намира на изток от остров Мадагаскар и на около 2100 километра югозападно от островите Чагос.

След споразумение за наем с Обединеното кралство, САЩ създадоха военноморската база в Диего Гарсия за отбранителни цели през 70-те години на миналия век. Пентагона я описва като „една почти незаменима платформа“ за операции по сигурността в регионите на Близкия изток, Южна Азия и Източна Африка.

Около 1500 жители от островите Чагос бяха разселени, за да направят място за базата на САЩ, което според неправителствената организация Human Rights Watch се равнява на „престъпления срещу човечеството, извършени от колониална сила срещу местно население“.

Chagossian Voices, група със седалище в Обединеното кралство, която представлява чагоската диаспора по света, изрази разочарование, че преговорите не включват разселените.

„Чагосите са научили този резултат от медиите и остават безсилни и безгласни при определянето на собственото си бъдеще и бъдещето на нашата родина“, се посочва в изявлението, публикувано в социалните медии. „Възгледите на чагосианците, местните жители на островите, бяха последователно и умишлено игнорирани и ние изискваме пълно включване в изготвянето на договора.“

Споразумението ще трябва да бъде скрепено в договор и зависи от финализирането на правните процеси. И двете страни са се ангажирали да завършат това възможно най-скоро.

Говорител на британския премиер Кийр Стармър сподели, че провел разговори със своя колега от Мавриций Правинд Джугнаут в четвъртък сутринта, приветствайки споразумението, постигнато след две години преговори, започнали при предишното правителство на консерваторите.

„56 години след нашата независимост, деколонизацията най-накрая е завършена“, каза Джагнаут в телевизионно обръщение към нацията в четвъртък вечерта.

Правителството на Мавриций заяви, че договорът ще има за цел да разреши всички неуредени въпроси, свързани с островите, включително „бившите им обитатели“, както и адресиране на „греховете от миналото“.

Той изрази надежда, че разселените, които все още са живи, както и техните потомци, живеещи главно в Обединеното кралство, Мавриций и Сейшелските острови, ще имат право да се завърнат, тъй като сега е „свободно“ да се приложи програма за презаселване на островите с изключение на Диего Гарсия.

Посочва се още, че Обединеното кралство ще подкрепи финансово чагосианците, които са водили дългогодишна съдебна битка за своето разселване, продължила чак до 2016 г., когато загубиха с решение на Върховния съд на Обединеното кралство. По това време предишното консервативно правителство отказа правото им на завръщане, но изрази своето „дълбоко съжаление“ за начина, по който чагоската общност е била малтретирана през 60-те и 70-те години на миналия век.

През годините Чагосите и Мавриций получиха нарастваща международна подкрепа, особено сред африканските страни и в рамките на Организацията на обединените нации. В необвързващо и консултативно решение от 2019 г. Международният съд постанови, че разделянето на Мавриций от Обединеното кралство през 60-те години е извършено незаконно.

Американският президент Джо Байдън приветства „историческото споразумение“ за статута на островите Чагос. „Споразумението гарантира ефективната експлоатация на съвместното съоръжение на Диего Гарсия през следващия век“, се подчертава в изявление на Белия дом.

В Обединеното кралство консервативните народни представители, кандидати за лидер на британската опозиционна партия, изразиха безпокойство от решението, касаещо предаването на суверенитета върху всички острови с изключение на един. Те бяха критикувани за коментарите, като се има предвид, че предишното правителство на консерваторите даде началото на въпросните преговори.

Един от кандидатите, Том Тугенхат, припомни, че се е противопоставял последователно на всеки план за предаване на суверенитета върху островите, предупреждавайки, че подобен ход може да накара Мавриций потенциално да даде под наем един от островите на Китай.

„Това е срамно отстъпление, което подкопава нашата сигурност и оставя нашите съюзници изложени на опасност“, каза той.