Иран опита да атакува базата в Диего Гарсия с две балистични ракети.

🇮🇷🚀🇬🇧 Иран изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, съобщи снощи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона. Нито една от ракетите не е поразила базата – едната е претърпяла отказ по време на полет, а втората вероятно е свалена от прехващач SM-3, изстрелян от боен кораб на ВМС на САЩ.

Това е първият познат случай, в който Ислямската република атакува цел на разстояние от близо 4000 км – двойно повече от това, което иранският външен министър Абас Арагчи заяви миналия месец, че иранските балистични ракети покриват. Тогава Арагчи определи обсега им на 2000 км.

Досегашните оценки на иранския ракетен арсенал отговарят на тази цифра. Според анализ на израелския мозъчен тръст Alma Research and Education Center, публикуван в началото на войната, ракетният инвентар на Техеран се състои основно от балистични ракети с малък обсег до 1000 км и балистични ракети със среден обсег, които достигат до 3000 км.

Най-далекобойните ударни системи в арсенала – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad – имат публично известен обсег от 2000-3000 км, според данни на CSIS Missile Threat и Iran Watch. Sejjil е двустепенна ракета с твърдогоривен двигател, чийто обсег според оценките достига 2000 км при полезен товар от около 700 кг. Khorramshahr-4 покрива аналогично разстояние, но носи значително по-тежка бойна глава – до 1500 кг.

Alma обаче твърди, че „далекобойни балистични ракети с обсег над 3000 км се намират в напреднал етап на разработка". Множество оценки на западни разузнавания потвърждават тези подозрения. Разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) е оценила, че Иран може да разработи междуконтинентален носител с военно приложение най-късно до 2035 г. с технологиите от космическата си програма. Хипотетичните проекти, за които се говори в западни и израелски разузнавателни кръгове, е т.нар. проект „Kowsar" – предполагаема програма за ракета с междинен обсег от 4000 до 5000 км, базирана на руския двигател RD-216. Данните за този проект обаче остават твърде оскъдни и непотвърдени в публичното пространство.

Ако атаката по Диего Гарсия се окаже реална, а не резултат от тактически компромис, като намален полезен товар за сметка на разширен обсег, това е сигнал, че Техеран може вече да разполага с оперативен носител, който надхвърля значително официално заявените параметри на ракетния си арсенал. Такава способност би могла да разшири потенциалните цели на иранските военни далеч отвъд Близкия изток – към стратегически обекти в Индийския океан и дори Европа.

Атаката е проведена броени часове след като британският премиер Киър Стармър даде разрешение на САЩ да използват Диего Гарсия и базата RAF Fairford за нанасяне на „ограничени дефанзивни удари" по ирански ракетни обекти, застрашаващи корабоплаването в Ормузкия проток. Първоначално Стармър отказа подобен достъп в първия ден от войната, но обърна позицията си на 1 март, обосновавайки я като „най-добрия начин да се елиминира непосредствената заплаха и да се осуети по-нататъшна ескалация", съобщи Defense News. Часове преди атаката Арагчи предупреди, че предоставянето на британски бази на САЩ за провеждане на операции срещу Иран превръща Обединеното кралство в „участник в агресията".

Диего Гарсия е най-големият остров от архипелага Чагос, част от Британската индоокеанска територия. Той е дом на стратегическа предна база, използвана от САЩ за разгръщане на тежки бомбардировачи, ядрени подводници и разрушители с управляеми ракети.

От няколко години Обединеното кралство води преговори за прехвърляне на суверенитета върху острова и останалата част от архипелага на Мавриций, а в същото време договаря дългосрочен лизинг за запазване на съвместната военна база. Президентът Доналд Тръмп и някои законодатели от Републиканската партия се обявиха категорично против подобен ход.

Американски военни бази в обсега

Изстрелването на две балистични ракети с междинен обсег по базата Диего Гарсия постави пред експертите въпроса за това кои други американски военни обекти попадат в хипотетичния обхват на ракетните сили на Ислямската република. Отговорът очертава дъга от Персийския залив през Източното Средиземноморие и Африканския рог до Индийския океан, където са разположени десетки хиляди американски военнослужещи.

Най-уязвими са обектите в непосредствена близост до границите на Иран, които се намират на разстояние под 1000 км. Авиобаза Айн ал-Асад в провинция Анбар на западен Ирак (800 км) и авиобаза Ал-Харир край Ербил в Иракски Кюрдистан (около 600 км) са в обсега на поразяване дори на иранските системи с малък обсег като Fateh-110 и Zolfaghar.

В Кувейт, на около 700 км, се намират Camp Arifjan – основният логистичен център на американската армия в региона – и авиобаза Али Ал-Салем.

В Бахрейн, на около 800 км, е щабът на Петия американски флот (Naval Support Activity Bahrain), който при нормални условия оперира с около 9000 души персонал, макар през февруари 2026 г. Fox News да съобщи за редуциране до по-малко от 100 критични служители.

Авиобаза Ал-Удейд в Катар, на около 900 км, е най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток – предно командване на CENTCOM с около 10 000 военнослужещи.

На около 1000 км се намира Ал-Дафра в ОАЕ, където е базирано 380-о експедиционно крило на ВВС на САЩ с 3500 до 5000 души. Всички тези обекти попадат уверено в обсега на средствата със среден обсег – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad. При операция „Епична ярост" през февруари–март 2026 г. Иран вече демонстрира способността си да поразява подобни цели: Катар съобщи за попадение на ирански балистичен снаряд в Al Udeid, а шест американски военнослужещи загинаха при удар с дрон в Кувейт, съобщи Stars and Stripes.

В зоната между 1000 и 2000 км се намират Prince Sultan Air Base в Саудитска Арабия (1200 км), където са разположени Patriot и THAAD с около 2500–2700 американски военнослужещи, и Muwaffaq al Salti Air Base в Йордания (1500 км), дом на 332-ро експедиционно крило на ВВС на САЩ. Тук попада и авиобаза Инджирлик в Адана (1500 км) от ракетните комплекси в Западен Иран. Турция обаче отрече твърденията за удар срещу американската база на нейна територия.

На 2000-3000 км разстояние се открояват два стратегически обекта. Camp Lemonnier в Джибути (2550 км) е единствената постоянна американска военна база в Африка, с ключова роля за операциите в Червено море и Африканския рог. Naval Support Activity Souda Bay на остров Крит, Гърция (2800–3000 км), е най-голямата американска база в Източното Средиземноморие с единственото дълбоководно пристанище в Южна Европа, способно да приема самолетоносачи. По-рано през март гръцки медии съобщиха за въвеждане на засилени мерки за сигурност в Souda Bay след иранските заплахи срещу американски инсталации. Двете съоръжения формално попадат в горната граница на обсега на наличните ирански балистични ракети със среден обсег (2000–3000 км), но досегът до тях би изисквал работа на максимален обсег при минимален полезен товар, което прави тяхното поразяване с конвенционални средства технически несигурно.

На около 4000 км се намира Диего Гарсия – обектът, атакуван на 21 март 2026 г. Тази дистанция надхвърля двойно официално декларирания от Техеран обсег от 2000 км и попада далеч отвъд познатите параметри на всяка действаща ракетна система в иранския арсенал. Ако ударът е осъществен от територията на Иран и не от кораб или подводница, то предполага наличието на балистична ракета с междинен обсег (IRBM) с обсег в диапазона 3500–5000 км – клас, за който западните разузнавания смятаха, че все още се намира в процес на разработка (т.нар. Проект Kowsar), но не и в оперативна готовност.

Общо в радиус от 4000 км от Иран се намират между 40 000 и 50 000 американски военни, разпределени в поне 10 държави и над дузина съоръжения, според данни на Al Jazeera и Anadolu Agency. Ракетната атака по Диего Гарсия показва, че иранският арсенал може да е значително по-способен от публичните данни, което би могло да постави под заплаха не само базите в Персийския залив, но и стратегическия тил на Пентагона в Индийския океан и Средиземно море.