Какво се обърка с „пакистанския Дубай“ – китайската инициатива, предизвикала терористични атаки?

Ден след терористичната атака близо до летището в Карачи, Пакистан, при която загинаха двама китайски граждани, 6 октомври 2024 г.
📸 Снимка: Xinhua/Rex/Shutterstock

🇵🇰🇨🇳 Откриването на летище Гуадар в пакистанската провинция Белуджистан, което беше приветствано от правителството на страната като символ на прогреса, подчерта сътрудничеството с Китай.

Оптиката на събитието обаче рисува различна картина. На 20 януари град Гуадар беше подложен на строги мерки за сигурност и въпреки китайското финансиране за изграждане на летището в размер на 230 милиона долара, нито един китайски представител не присъства на церемонията.

Летището е ключов елемент от инфраструктурния проект „Китайско-пакистански икономически коридор“ (CPEC) на стойност 62 милиарда долара, насочен към укрепване на търговските пътища между Китай и Пакистан. Десетилетие след обявяването си, нициативата предизвика значителни местни вълнения, особено в Белуджистан.

Много жители смятат, че китайските проекти, сред които летището и дълбоководно пристанище, са донесли малка полза и вместо това са превърнали региона в милитаризирана зона със затегнати мерки за сигурност, контролно-пропускателни пунктове и дори кланица за магарета, която местните смятат за нежелателна.

Междувременно местната рибарска общност страда, тъй като достъпът до морето около Гуадар е ограничен, като голяма част от нея обвинява Китай, че контролира околните води. Напрежението с терористични групи, сред които Армията за освобождение на Белуджистан (BLA), ескалира, което доведе до атаки срещу китайски граждани и нарастваща заплаха за сигурността на китайските работници.

Широко разпространено е схващането, че в крайна сметка Китай възнамерява да използва дълбоководното пристанище в Гуадар като стратегическа военна база за своя флот.
📸 Снимка: Gwadar Port Authority

В резултат на това китайски служители изразиха опасения за бъдещето на CPEC, посочвайки преди всичко продължаващите проблеми със сигурността като основна пречка и критикуваха Пакистан за твърде обещаващи икономически ползи, които не успяха да се материализират за местните жители.

Освен това съществуват подозрения, че китайските инвестиции в Гуадар може да са мотивирани предимно заради своите военни, а не търговски интереси. Широко разпространено е схващането, че в крайна сметка Китай възнамерява да използва дълбоководното пристанище като стратегическа военна база за своя флот и летището като ресурс за своята армия.

Пакистански служители, които работят с китайците на най-високо ниво, потвърдиха, че е „старо искане от Китай“ силите на Народната освободителна армия да бъдат въведени в Пакистан, за да предпазват китайските работници от атаки, както и кораби и подводници на китайския флот да получат достъп до пристанище Гуадар.

Въпреки предизвикателствата, CPEC остава в центъра на китайската геополитическа стратегия. Докато Пакистан се бори да балансира зависимостта си от Пекин с отношенията си със САЩ, бъдещето на проектите, включително възможността за китайско военно присъствие, остава несигурно. Въпреки че властите в Исламабад отричат всякакви споразумения, които биха позволили на китайски войски да присъстват в страната, нарастващото влияние на китайските инвестиции не трябва да бъде пренебрегвано.

Този транспортен коридор, базиран на море и суша, има за цел да осигури и скъси разстоянието, което преминава вносът на енергия за Китай от Близкия изток.
🔍 Източник: CPEC