ЕС обсъжда „уникален“ подход за членството на Украйна и Молдова въпреки унгарското вето

🇪🇺🇺🇦 Европейският съюз е приел иновативен подход, който позволява на Украйна и Молдова да продължат по пътя към членство в блока, въпреки наложеното от Унгария вето, заяви на 13 септември украинският вицепремиер по европейската интеграция Тарас Качка.

Будапеща, считана за най-близкия до Кремъл партньор в ЕС и НАТО, обяви на 30 август, че няма да даде съгласие за започването на преговори за присъединяване на Украйна. Като пълноправна членка на съюза, Унгария разполага с право на вето върху процеса.

Качка заяви, че Киев е стигнал до съгласие с Брюксел за продължаване на подготовката за членство без значение от блокадата на Будапеща. „Традиционно ЕС изисква убеждаване на подобна държава членка. Докато това не се случи, процесът е блокиран – понякога седмици, понякога десетилетия“, отбеляза той, след което припомни примера на някои страни от Западните Балкани.

„В случая с Украйна държавните-членки и Европейската комисия смятат, че процесът не трябва да спира. Те могат да определят така наречените ‘бенчмаркове’ за отваряне на преговорни глави, без да изчакват унгарско съгласие“, обясни Качка.

По думите му Киев и Брюксел вече работят върху национална програма за законодателни адаптации за подмяна с европейските стандарти. В същото време формалното одобрение изисква единодушие и ще бъде гласувано, когато Унгария промени позицията си.

Качка потвърди, че почти всички държави в ЕС са готови да започнат преговорни глави, дори и Будапеща да остане против. Подобно предложение беше отправено и от Литва, която в края на август призова съюза да заобиколи ветото на Орбан.

Украйна кандидатства за членство през 2022 г., малко след началото на пълномащабната война, и получи статут на кандидат в рамките на няколко месеца. Почти всички държави членки смятат, че страната е готова да отвори първия клъстер „Основи“, но формално това може да се случи само с единодушие.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас вече заяви, че съюзът има „план Б и план В“, ако унгарското вето се запази.

ЕС търси начини за възстановяване на контактите с правителството на Грузия

🇪🇺🤝🇬🇪 Европейският съюз обмисля стъпки за постепенно възобновяване на диалога с Грузия, които имат за цел връщането на страната на пътя към европейската интеграция. Това заяви в интервю за Радио Свобода еврокомисарят по разширяването Марта Кос.

Въпреки нарушенията в парламентарните избори през октомври и приемането на спорни закони по руски модел, включително закона за „чуждестранните агенти“, Брюксел не желае да въвежда нови санкции, които биха навредили преди всичко на грузинския народ, а не на политическата върхушка. Към момента обаче процесът на евроинтеграция на страната е замразен, а финансирането на ЕС за правителствени проекти е временно преустановено.

„Най-лесно е да спрем да говорим. Но ако искаме диалог, трябва да сме наясно с това какво можем да предложим и какво е приемливо за отсрещната страна“, посочи тя, давайки за пример Турция, с която ЕС възобнови диалога на високо ниво, въпреки замразяването на процеса по присъединяване още през 2019 г.

„С Турция вече обсъдихме икономиката, а предстои разговор и по въпросите на миграцията“, добави еврокомисарят. По отношение на Грузия, Кос подчерта нуждата от предпазлив подход, който да не легитимира действията на управляващите в Тбилиси.

„Може би трябва да започнем с контакти на по-ниско ниво и с времето да следим как ще се развият те“, предложи тя. „Не мога да приема, че сме загубили Грузия – дори когато нейното правителство приема закони, които противоречат явно на европейските ценности“.

Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г. Заедно с нея статус беше предоставен на Украйна и Молдова. Под натиска на Брюксел тогавашното правителство се оттегли от първоначалния проект на закона за „чуждестранните агенти“, но през септември 2024 г. прие нов пакет подобни закони. През ноември министър-председателят Иракли Кобахидзе обяви замразяване на преговорите за членство до 2028 г., което предизвика масови протести в страната.

Полша може да блокира интеграцията на Украйна в ЕС заради нерешени исторически въпроси

📸 Снимка: Polsat News

🇺🇦⚔️🇵🇱 Украйна няма да се присъедини към ЕС, докато не бъде решен историческия казус с Волинското клане. Това посочи вицепремиерът и министър на отбраната на Полша Владислав Кошиняк-Камиш в ефира на новинарския канал Polsat News.

Както отбеляза вицепремиерът, Полша подкрепя Украйна, доколкото може, но не всичко е идеално в полско-украинските отношения, предвид нерешените исторически въпроси. Според него истинската политика изисква „поставяне на ултиматум“.

„Украйна няма да се присъедини към ЕС“, ако случаят с Волинското клане не бъде решен, заяви полският вицепремиер.

По-нататък той заяви, че за Полша краят на войната означава победа за Украйна, а всички други варианти предполагат „непосредствена заплаха от война за Полша“.

Преди това лидерът на полската партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински обвърза интеграцията на Украйна в ЕС с решаването на историческите проблеми в двустранните отношения.

Темата за Волинската трагедия е една от най-противоречивите в украинско-полските отношения. Възгледите, поддържани от Киев и Варшава относно причините, отговорността и броя на жертвите от двете страни, са донякъде различни. Полската страна настоява, че украинската страна носи цялата отговорност за престъпленията, извършени във Волин през 1943-1945 г., докато украинската страна, от друга страна, настоява, че и двете страни са отговорни и че извинението трябва да бъде взаимно.

Темата за Волинската трагедия се използва активно от руската пропаганда през последните години, включително и сега, в опит да се настроят двата народа един срещу друг, посочва Укринформ.