📸 Снимка: Maxar Technologies
🇷🇺✈️🇱🇾 В седмиците след свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад, Русия започна да извършва множество полети на военно-транспортни самолети до въздушна база в либийската пустиня.
Целта на Кремъл изглежда е да намери алтернативна спирка за транзит за своето нарастващо военно участие в Африка – и начин да запази военното си присъствие в Средиземно море. В продължение на близо десетилетие военновъздушната база Хмеймим и военноморската база Тартус на сирийското крайбрежие служиха и на двете цели. Сега разкъсаната от конфликти северноафриканска страна Либия е във фокуса на руските усилия за проектиране на мощ в средиземноморския регион.
Данните за проследяване на полети, анализирани от CNN, показват от средата на декември средно по над един полет дневно между Хмеймим и ал-Хадим в Либия на големите военно-транспортни самолети Ан-124 и Ил-76.
По-рано този месец представители на САЩ и Запад казаха на CNN, че Русия е започнала да изтегля голямо количество военно оборудване и войски от Сирия.
Прехвърленото оборудване може да включва модерни руски системи за противовъздушна отбрана. CNN видя изображения на тези системи, чакащи да бъдат излетени от Сирия малко преди руските полети да започнат.
На 28 декември Антонов се завърна в Хмеймим от Либия.
📸 Снимка: Maxar Technologies
Джалел Харчауи, асоцииран сътрудник в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute (RUSI), каза пред CNN, че през последните седмици има „безспорен скок в кацането на руски самолети в Либия от Сирия, Русия и Беларус“.
Хмеймим беше центърът, от който се поддържаха операциите на руските наемници в Африка – първо в Централноафриканската република, а по-късно в Судан, Либия, Мали и Буркина Фасо.
Като засили присъствието си в Либия, Москва може да запази достатъчно способности, за да преследва по-широките си амбиции по-на юг в Африка, поемайки новите разходи, неизбежно свързани с падането на Асад, каза Харчауи.
Геолокирано видео показва как поне един от самолетите, които наскоро пристигнаха в Ал Хадим, отлетя за Бамако в Мали, където Русия наскоро измести дългосрочното френско влияние.
„Руските полети до Бамако през Либия показват, че Русия вече се е обърнала към Либия като алтернатива на своите сирийски бази“, казаха анализатори от проекта Critical Threats на American Enterprise Institute в брифинг.
Полетите не са в съответствие с предишния модел на ротации на руския Африкански корпус до Бамако, добави той. Африканският корпус, под егидата на Министерство на отбраната на Русия, е наследник на наемническата групировка Вагнер в Африка.
📸 Снимка: Maxar Technologies
Руснаците са имали плацдарм в Ал-Хадим от няколко години, като същевременно доставят наемни бойци и оръжия в подкрепа на генерал Халифа Хафтар, самопровъзгласилият се за владетел на голяма част от Източна Либия. Разследващата група All Eyes on Wagner съобщи по-рано тази година, че близо до базата е изграден сигурен комплекс за транзит на руски персонал към други части на Африка.
Заместник-министърът на отбраната на Русия, Юнус-Бек Евкуров, направи няколко посещения в Либия, за да консолидира връзките си с Хафтар през последните две години.
Тези отношения може да се задълбочат, ако руският флот се вгледа в пристанище под контрола на Хафтар като алтернатива на съоръжението си в Тартус в Сирия.
НАТО са обезспокоени
Перспективата не се харесва добре в столиците на НАТО. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето каза пред италианския всекидневник La Repubblica, че „руските кораби и подводници в Средиземно море винаги предизвикват безпокойство, още повече, ако вместо да са на 1000 километра, те са на две крачки от нас“.
Може би не е случайно, че преди седмица началникът на генералния щаб на италианската армия, ген. Лучано Портолано, посети Триполи – където управляват съперниците на Хафтар, подкрепяни от ООН.
Според високопоставен служител на НАТО 32-членният отбранителен алианс наблюдава дейността както в Тобрук, така и в Бенгази в Либия.
Средиземноморският дом за руски военни кораби е от решаващо значение за Москва, тъй като на Черноморския флот не е разрешено да преминава през Босфора, докато Русия е във война с Украйна.
„Русия все още не е разположила военноморски кораби в Тобрук, което е много умно, тъй като подобен нагъл ход можеше да провокира преждевременната мобилизация на НАТО“, каза Харчауи.
Хафтар е непостоянен и застаряващ лидер в хронично разделена и нестабилна страна. „Хафтар често сменя лоялностите си, контролира само половината от страната и на 81-годишна възраст не е точно млада фигура“, каза Улф Лаесинг, ръководител на програмата „Сахел“ във фондация „Конрад Аденауер“ в Мали.
„Няма правно споразумение като със Сирия и Хафтар може по всяко време да покаже на руснаците вратата“, добави Лаесинг. Той би могъл да използва позицията си, за да поиска по-сложно руско оборудване – което Москва трудно може да си позволи да спести.
В някои отношения Либия е лош заместител на Сирия. Транспортните самолети на практика могат да достигнат Либия от Русия само ако им бъде позволено да прелитат над Турция, предоставяйки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган удобна разменна монета.
Дамаск се двоуми
Не е ясно дали новото ръководство на Сирия е решено да изгони руската армия от Хмеймим и Тартус. Временният лидер Ахмед ал-Шара каза в интервю тази седмица, че новото правителство не иска Русия да напусне страната „по начин, който не отговаря на отношенията й със Сирия“.
Но като се има предвид несигурната траектория на Сирия, Москва ще иска да хеджира своите залози в регион с нарастващо стратегическо значение.
„Дори ако новите управляващи позволят на Русия да запази военновъздушните бази Хмеймим и военноморските бази в Тартус, тя ще трябва да намали нивата на своите войски и логистиката, като например складове за боеприпаси в Сирия, тъй като те вече не са необходими за подкрепа на Асад“, каза Лаесинг.
Харчауи се съгласи, като каза, че дори Русия да поддържа някакво присъствие в Сирия, нивото на комфорт, логистична лекота и сигурност, на които някога се е радвала при Асад, никога няма да се върне.
Руският президент Владимир Путин пренебрегна свалянето на Асад, но Лаесинг каза, че падането му е истински удар за африканските амбиции на Путин.
Африканските правителства, които клоняха към Москва за своята сигурност, сега може да помислят два пъти за нейната надеждност, което „ще попречи на способността й да сключва нови сделки за наемниците на Африканския корпус“, каза Лаесинг. „В Мали или Нигер не остана незабелязано, че Русия не се притече на помощ на Асад.“
Въпреки това Русия извади въглен от огъня на смъртта на Асад, каза Харчауи. Неговата „логистична мрежа не е нито повредена, нито напълно унищожена; тя просто е деградирала и е станало по-скъпа, по-несигурна и по-разклатена.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар