Украински Ан-124 транспортира шпионския спътник CSO-3 до космодрума във Френска Гвиана.

Разтоварване на френския военен разузнавателен спътник CSO-3 от украински товарен самолет Антонов Ан-124 „Руслан“ на летище във Френска Гвиана.
📸 Снимка: La Tribune

🇫🇷🛰️🇬🇫 Украински товарен самолет Ан-124 изигра ключова роля в прехвърлянето на френски разузнавателен спътник CSO-3 до стартовата площадка на космодрума във Френска Гвиана, която беше изстрелян успешно в орбита на борда на ракета Ariane 6.

CSO-3 е третият и последен сателит от серията CSO (Composante Spatiale Optique), разработена по френската програма MUSIS (Мултинационална космическа система за наблюдение, разузнаване и рекогносцировка) за отбранителни и разузнавателни цели.

Defence Express посочва, че системата е насочена към подобряване на разузнавателни способности, като новият сателит позволява по-чести наблюдения на една и съща зона, увеличавайки покритието от веднъж на два пъти на ден.

Франция инвестира над 900 милиона евро в програмата на CSO, с финансов принос от Германия и Белгия. Очаква се системата за оптично разузнаване с висока резолюция да предоставя критични разузнавателни данни за въоръжени сили, както и за въоръжените сили на европейските ѝ партньори.

Тежкият военно-транспортен самолет беше избран за транспортиране на спътника, поради неговата способността му да обработва извънгабаритни товари. Самолетът транспортира сателита от Европа до Френска Гвиана, решаваща стъпка за осигуряване на навременното и сигурно изстрелване на системата.

Преди това Ан-124 беше използван за отбранителна логистика с висок приоритет, като изтегляне на френския военен персонал от Чад. Ролята му в тази мисия подчертава стратегическото значение на самолета в международните отбранителни и аерокосмически операции.

За разлика от своите предшественици CSO-1 и CSO-2, които бяха изпратени в околоземна орбита на борда на руските ракети-носител „Союз“, тази последна итерация на сателита беше изстреляна на ракетата-носител Ariane 6. Франция преустанови използването на руски услуги за изстрелване след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и затвърди още веднъж европейския ангажимент за независим достъп до космоса.

Пускането на спътника е значителна стъпка за европейската космическа автономия, особено на фона на променящите се геополитически отношения и развиващите се отбранителни стратегии. Гвиански космически център остава критична точка за изстрелванията на европейски сателити, като Ariane 6 се позиционира като ключова алтернатива на използваните преди това системи.

Франция вече е предоставяла разузнавателни данни на Киев и е наличен потенциал разузнавателните способности на CSO-3 да подкрепят отбранителните операции на Украйна. С временното спиране на някои споразумения за споделяне на разузнавателна информация от Съединените щати, европейските съюзници, включително Франция, продължават да проучват пътища за военно и стратегическо сътрудничество.

Усъвършенстваната технология за изображения на CSO-3 предлага оптично и инфрачервено разузнаване с висока разделителна способност, способно да заснема 3D изображения с резолюция от приблизително 35 cm. Разположен на надморска височина от 800 км, сателитът подобрява способността на Франция да извършва подробно наблюдение и събиране на разузнавателна информация, потенциално облагодетелствайки страните партньори, участващи в отбранителни операции.

Програмата CSO, започнала през 2010 г., се управлява от френската космическа агенция CNES от името на Генералната дирекция по въоръженията (DGA). Airbus беше сключен договор за разработването на сателитната система, като Thales Alenia Space допринесе за ключови оптични компоненти.

Първоначално планирана като система с два спътника, програмата беше разширена до три спътника след участието на Германия през 2015 г. Инициативата има за цел да замени остарелите разузнавателни спътници Helios 2, осигурявайки подобрени възможности за европейски отбранителни и разузнавателни мисии.

След множество забавяния поради технически корекции, CSO-3 беше успешно изстрелян на 6 март 2025 г. в 17:24 ч. местно време. Очаква се сателитът да работи в орбита най-малко десетилетие, укрепвайки стратегическия космически капацитет на Европа и подкрепяйки отбранителните операции на съюзниците.

SpaceX изстреля първата партида разузнавателни спътници от следващо поколение на NRO

Ракета-носител Falcon 9 на SpaceX изстреля първата партида сателити NROL-146 за Националната служба за разузнаване на 22 май 2024 г.
📸 Снимка: SpaceX

🇺🇸🚀 Ракета Falcon 9 на SpaceX е изстреляла неразкрит брой малки космически кораби в орбита за Националната служба за разузнаване в сряда, 22 май 2024 г.

Falcon 9 излетя от базата на космическите сили Ванденберг, Калифорния, в 4:00 ч. сутринта източно време.

Класифицираната мисия, обозначена като NROL-146, беше 52-то изстрелване на SpaceX за годината и петото изстрелване на Falcon 9 за NRO.

След отделяне от горната степен, първата степен на ракетата, която изпълни своята 16-та мисия, кацна на безпилотен кораб, разположен в Тихия океан.

По искане на NRO, SpaceX не показа изображения на горната степен на ракетата и прекрати уебкаста, след като първата степен се приземи, отбелязвайки 310-ото възстановяване на ускорител от първа степен на компанията.

NRO проектира и управлява класифицирани спътници за наблюдение и разузнаване за американското правителство. NROL-146 е първото разгръщане на агенцията на новото съзвездие от разузнавателни сателити, изградено от SpaceX и Northrop Grumman.

NRO не разкри колко сателита са били изстреляни по време на тази мисия или прогнозирания размер на новото съзвездие. По-рано представители на агенцията заявиха, че през 2024 г. са планирани шест изстрелвания за въпросната архитектура от малки сателити на NRO.

NRO заяви, че има за цел да учетвори броя на космическите кораби в орбита. Длъжностни лица казаха, че по-малките, по-многобройни сателити ще позволят много по-чести преразглеждания на критични зони на интерес, което ще доведе до по-бързо доставяне на критична разузнавателна информация.

„Тази мисия е първото стартиране на разпространените системи на NRO, включващи бързо събиране и бързо доставяне на данни“, се казва в изявление на NRO. „NROL-146 представлява първото пускане на системата в действие след демонстрации за проверка на разходите и производителността през последните години.“

Роскосмос публикува първи снимки, направени от новия сателит Ресурс-П, изведен в орбита на 31 март 2024 г.

🇷🇺🛰 Роскосмос публикува първи снимки, направени от техния нов спътник за дистанционно наблюдение на Земята Ресурс-П №4, изведен в орбита на 31 март 2024 г.

"Оптично-електронната апаратура с висока разделителна способност "Геотон-Л1" със система за приемане и конвертиране на данни "Сангур-1У" дава възможност за заснемане с пространствена резолюция 70 см и обхват до 38 км", гласи прессъобщение на федералната космическа агенция на Русия.

Твърди се, че публикуваните изображения са от градовете Хюстън и Далас в щата Тексас, САЩ.

Извеждането на Ресурс-П №4 в орбита бележи първия път след няколкогодишно прекъсване, в който Русия ще разполага със спътник, способен да снима Земята във висока резолюция.

През изминалото десетилетие Русия изстреля в космоса три спътника:

“Ресурс-П” №1 през 2013 г., “Ресурс-П” №2 през 2014 г. и “Ресурс-П” №3 през 2016 година. Това бяха единствените спътници, с които руснаците имаха с възможност да снимат Земята с резолюция 1 m/pixel в черно-бял режим и с резолюция 3-4 m/pixel в цветен режим. Спътниците на другите групировки на Роскосмос останаха много по-назад в това отношение – “Канопус-В” могат да правят черно-бели снимки на Земята с резолюция 2.5 m/pixel и цветни с резолюция 12 m/pixel, Метеор-М” са с резолюция 700 m/pixel, “Електро-Л” – с 1000 m/pixel и “Арктика-М” – с 1000 m/pixel.

Както съобщава космическият журналист Анатолий Зак:

“Ресурс-П” №2 се повреди още през 2017 г., а по-късно същата година се повреди и следващия спътник от серията - “Ресурс П” №3. По ирония на съдбата най-старият от всички спътници -  “Ресурс-П” №1 надживя останалите и работи до 2021 г.

Изстрелванията на на “Ресурс-П” №4 и “Ресурс-П” №5 първоначално бяха насрочени съответно за 2017 и 2018 г., но периодът на разработката им съвпадна с въвеждането на санкциите от страна на САЩ, предизвикани от анексията на Крим през март 2014 година.

Санкциите оставиха спътниците без критично важните за тях западни компоненти. В продължение на повече от две години Роскосмос търсеше изход от ситуацията, за да поддържа групировката “Ресурс-П” и на 2 декември 2016 г. издаде заповед за използването на авионики, разработени в Русия, за нуждите на седем различни подсистеми на спътниците, в това число на камерите, радио оборудването, системите за съхранение на данни, телеметричната система и компютрите. Подмяната на западните компоненти с руски отне години.

За финал, по-долу можете да намерите видео от изстрелването на спътника в околоземна орбита, състояло се на 31 март 2024 г: