Анализ: Русия готви още 30 000 севернокорейски войници и нови ракетни установки

🇷🇺🇰🇵 Русия подготвя разполагане на още 30 000 войници от Северна Корея и доставки на нови пускови установки за балистични ракети от своя съюзник Пхенян, съобщи украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение, позовавайки се на сведения от разузнаването. По думите му обектите във Воронежка област, които трябва да поемат допълнителния личен състав, са в процес на подготовка още от юни, а установките най-вероятно ще пристигнат заедно с боекомплекти към тях.

Зеленски описа тези приготовления като заплаха, която далеч надхвърля украинския фронт. „Това е заплаха не само за Украйна. Русия помага на Северна Корея да се учи да воюва, да усъвършенства оръжията си и да натрупа реален боен опит. Всичко това е заплаха за всички в Азия, които са в обсега на севернокорейските ракети. Ще отговорим“, каза той. Размяната тече двупосочно: Москва получава войници и техника, а Пхенян – боен опит, с какъвто армията му не разполага от десетилетия, и възможност да изпита оръжията си срещу съвременна отбрана.

Ако информацията бъде потвърдена, числото 30 000 бележи сериозно разширяване на вече установеното присъствие, а не неговото начало. Първата вълна военни от Северна Корея, която наброяваше около 11 000 души, пристигна в Русия през октомври 2024 г. и беше хвърлена в боевете в Курска област, за да изтласка украинските сили от плацдарма, който овладяха в резултат на своята изненадваща трансгранична операция през август същата година.

Контингентът плати висока цена: само за първите 3 месеца от строя излязоха около 40% от състава: близо 1000 убити и 3000 тежко ранени, тъй като необучени за война с дронове пехотинци провеждаха щурмове в плътни бойни порядки. Пхенян обаче попълни загубите с ротации и свежи подкрепления, така че в началото на 2026 г. в Курск отново има около 11 000 севернокорейци. Ново разполагане от 30 000 души, цели 3 пъти спрямо сегашната численост, би го превърнало от подсилваща бригада с боеприпаси в постоянен канал за жива сила. Изборът на Воронежка област, която граничи с Украйна, сочи към подготовка за разгръщане към фронта, а не само обучение в дълбочина.

Сближаването между двете страни отдавна не се изчерпва само с пехота. По оценка на украинското военно разузнаване (ГУР) Северна Корея вече осигурява между до 40% от артилерийските боеприпаси на руската армия, а от средата на 2023 г. е предала над 100 балистични ракети KN-23 и KN-24 заедно с пусковите им установки – като поне 80 от тях вече са изстреляни по украински цели. Част от западните експерти отчитат, че точността на тези ракети се е подобрила осезаемо в хода на войната, защото всеки пуск по реален обект осигурява данни за прицелването. Точно това е усъвършенстването на оръжията, за което говори Зеленски, придобито за сметка на украинските градове.

На 19 юли министърът на външните работи на Северна Корея даде лични уверения на руския президент Владимир Путин, че страната му ще подкрепя Русия „до победа“. Новите пускови установки са пореден епизод от това сътрудничество, което тече вече втора година, а не еднократна доставка.

Мотивът, който Зеленски изведе на преден план, е недостигът на жива сила. По негови данни за първите седем месеца на 2026 г. Русия е привлякла около 221 000 души в армията си, докато загубите ѝ за същия период достигат близо 225 500 – около 131 000 убити и почти 93 000 ранени. Дори според украинските изчисления, които Москва не потвърждава, набирането на нови войници едва покрива изтощението и на практика съставът не нараства. Въпреки че част от ранените се връщат в строя, структурната картина не търпи промяна: при темпове, в които попълненията само компенсират загубите, не се натрупва излишък, нужен за нова офанзива или за разширяване на фронта. Оттук произтича и логиката на използването на чужда пехота.

Това има и политическо измерение: наемането на платени доброволци с високи бонуси и вносът на части от Северна Корея позволяват на Кремъл да отложи поне временно всеобща мобилизация, чиято политическа цена Путин всячески избягва още от 2022 г. насам. Зеленски добави, че според разузнаването Москва вече готви мерки за разширяване именно на мобилизацията по-късно през годината – ясен знак, че резервът от доброволци се изчерпва.

Икономиката на набирането на войници обяснява защо е така. По-голямата част от тези 221 000 души са платени доброволци, привлечени с еднократни бонуси, които на места надхвърлят годишния доход, плюс регионални добавки – тежест, която ляга все по-тежко на бюджетите на субектите на федерацията. Докато цената на всеки нов войник на договор расте, а потокът от желаещи се изчерпва, чуждестранната пехота и бъдещата мобилизация се очертават като двата изхода, които Кремъл предпочита пред третия вариант – обща мобилизация, която би пренесла войната в домовете на градската средна класа.

Обявеното подсилване се случва в момент на интензивен ракетен натиск срещу украинските градове, като собственото ѝ производство на Русия изостава от сериозния разход. Според украинското министерство на отбраната заводите произвеждат месечно около 60 балистични ракети 9М723 за комплекса „Искандер-М“ и 40 ракети RM-48U за зенитната система С-400, или общо близо 100 балистични ракети. Макар ракетите на С-400 да са зенитни по предназначение, Русия ги изстрелва в режим земя–земя срещу наземни цели, поради което украинската статистика ги причислява към балистичните удари. До 19 юли руските сили вече бяха изстреляли 107 балистични ракети само за текущия месец, надхвърляйки целия си месечен капацитет. Успоредно с това са били пуснати и 20 хиперзвукови ракети 3М22 „Циркон“, при положение че Украйна оценява производството им за цялата 2026 г. на едва около 30 – т.е. две трети от годишната продукция са изразходвани само за 19 дни. Тази оценка за надвишено производство се потвърждава и от Института за изследване на войната (ISW).

Когато разходът трайно изпреварва производството, разликата се покрива от натрупания запас – и точно тук доставените установки придобиват решаващо значение. 100-те вече ракети KN-23 и KN-24 и обещаните нови установки влизат в сметката, когато вътрешният баланс между произведено и изстреляно е критично натоварен. Според украински оценки преди последната вълна от удари Русия е разполагала с резерв от над 100 ракети „Искандер-М“, 400 за С-400 и 120 „Циркон“ – запас, който при 107 изстреляни ракети за период от под 3 седмици се топи много по-бързо, отколкото заводите успяват да го попълнят. Чуждият доставчик компенсира намаляващия собствен поток и отлага момента, в който темпът на ударите ще изчерпи напълно складовите наличности. За Северна Корея същият обмен е канал за твърда валута, гориво, храна и най-вече – технологичен и боен опит, какъвто никой полигон не може да осигури.

Двата потока (на жива сила и ракети) сочат в една посока. Москва опитва да компенсира стесняващия се вътрешен баланс от хора и боеприпаси с внос от Пхенян и плаща с валутата, която нейният съюзник цени най-високо: армия, която допреди година нямаше нито един войник с практика на фронта, сега прекарва ротационно поколение командири и екипажи през съвременна война с дронове, електронно заглушаване и масиран ракетен обмен. Именно това превръща сделката в проблем отвъд границите на украинския театър на военните действия – не отделен удар или отделна доставка, а натрупването на боеспособност, която ще остане в Пхенян дълго след като този фронт утихне.

Засега сведенията за мащаба и датите идват единствено от украинското разузнаване; нито Москва, нито Пхенян са потвърдили разполагане от такъв мащаб, а 30 000 души биха представлявали близо двукратно увеличение спрямо всичко изпратено до момента. Ако разполагането се осъществи в обявения обем, най-вероятният резултат ще бъде институционализиране на ротацията, която предоставя на Пхенян постоянно обновяван и изпитан в бой контингент.

Самият Зеленски вписа изявлението именно в тази логика: заедно със своите партньори, каза той, Украйна трябва да поддържа достатъчен натиск върху Москва, така че намеренията за прекратяване на агресията да надделеят над плановете за нова мобилизация, а далекобойните украински операции в дълбочина на руска територия обслужват точно тази цел.

📽️ Видео: Операция, при която Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна изпрати специален отряд, за да евакуира и вземе в плен двама ранени севернокорейски войници, януари 2025 г.