🇰🇵🤝🇰🇷 Военнослужещ от Корейската народна армия е прекосил Военната демаркационна линия (МДЛ) в централния ѝ сектор през нощта на 23 юни, след като заявява своето намерение да премине на юг. Това обяви Обединеният комитет на началник-щабовете на Република Корея (ОКНЩ) в официално изявление от 24 юни.
Войникът, чийто чин на този етап остава неизвестен, е бил поет от южнокорейските сили в района на Чхорвон, провинция Канвон, около 22:00 часа, в операция по приобщаване на дезертьора. „Съответните детайли биват изяснявани от компетентните органи“, заяви комитетът, който определи самоличността и мотивите за предмет на разследване, което на този етап не е приключило. Към момента на оповестяване командването не е отчело необичайни придвижвания на севернокорейски части в отговор на инцидента – индикация, че може би става дума за индивидуален акт, а не елемент на по-широка маневра.
Ключово в случая е мястото, където се случва това. Чхорвонският сектор е един от най-активно укрепените участъци от страна на Пхенян: минни полета и огради, положени като част от програмата за уплътняване на южната граница, която Ким Чен Ун разпорежда от април 2024 г. Именно тук се отличава парадоксът на това начинание. „И когато полагат мини, оставят проходи за придвижване – ако маршрутът е известен, пресичане през минираната зона е напълно възможно“, обясни военен източник пред медиите в Сеул. Поясът, замислен да запечата границата, носи в себе си собствените си пролуки; човек, който познава терена отвътре, може да ги използва тъкмо за да я прекоси в обратната посока.
Това е общо четвърти такъв случай от встъпването в длъжност на президента Лий Дже-мьон през юни 2025 г. и вторият с участието на военен. Хронологията очертава нарастваща честота на дезертьорства. На 3 юли мъж, цивилен жител, пресече МДЛ в централно-западния сектор. На 31 юли същата година друг мъж премина през неутралната зона на река Хан. През октомври 2025 г. войник от Севера прекоси линията за демаркация през централната част и заяви своето намерение да дезертира. Последният случай е първият на военнослужещ за последните 8 месеца – 4 случая в рамките на 12 месеца, въпреки че последното десетилетие беше белязано от непрестанно укрепване на защитните съоръжения, издигнати от Пхенян на 38-ия северен паралел.
Случилото се съвпадна като време с дипломатически сблъсък във връзка с естеството на това укрепване. На 24 юни Командването на ООН (UNC), което се произнася по всички нарушения, извършени по Споразумението за примирие, публикува документ, озаглавен „Информационен лист на Командването на ООН: Прилагане на Примирието в ДМЗ и неотдавнашни действия на Северна Корея“. В него се твърди, че изграждането на огради и минирането северно от МДЛ „не представлява нарушение на Споразумението за примирие“, при условие че дейностите остават от северната страна на линията, не въвеждат тежко въоръжение в зоната и се ограничават до гранично укрепване, а не военна фортификация.
Оценката се разминава с позицията на Министерство на отбраната на Република Корея, което обяви същите действия (бодлива тел, разположена на места на под 100 метра (по данни от сектора достига и до 80 метра) от линията, и разчистване на терен за миниране на 5–10 метра от нея) за „явно нарушение“ на примирието. „Макар че се оповестява публично за първи път, и досега правителството го е разглеждало като нарушение“, уточни правителствен служител. Разривът е институционален: съюзническата структура, която администрира режима от 1953 г., и националното министерство, което го отстоява на терен, интерпретират един и същ факт по фундаментално различен начин.
Контрастът се пренася и във вътрешната политика на Юга. През декември 2025 г. президентът Лий Дже-мьон разтълкува укрепването като отбранителен рефлекс: „Северна Корея се опасява, че Югът би могъл да нахлуе на Север, затова е изградила тройни огради по демаркационната линия, стени, които да спрат дори танкове, и е прекъснала мостове и пътища.“ Това разчитане – Пхенян се барикадира от страх, вместо да води подготовка за настъпление – остава в противоречие с неговото ведомство, обявило съоръжения за нарушение. Но заедно очертават администрация, която още не е уеднаквила езика си за случващото се на 30 метра от позициите си.
Зад процедурния спор остава по-трайната тенденция. Пхенян влага безпрецедентни ресурси, за да направи границата непроходима, а тя продължава да пропуска хора, включително собствени войници, с увеличаваща се честота, а не спад. Минираният пояс спира танковете и обезкуражава масовото бягство, но очевидно това не е така за онзи, който е посветен и къде са проходите. Всеки нов преход през уж запечатаната линия е тих измерител на това доколко режимът удържа не толкова периметъра си, колкото хората, на които е поверил да го пазят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар