Разоръжаване на Хизбула в Ливан: Наистина ли е възможно?

🇮🇱🇱🇧 През последните няколко дни за пореден път се подчертава сложността на въпроса с въоръжението на Хизбула, на фона на засилващ се международен натиск срещу групата.

Американската дипломация, начело с пратеника Томас Барак, представи „пътна карта“, насочена към разоръжаването на Ливан от незаконните оръжейни запаси на Хизбула. Според репортажи в местните медии, инициативата е структурирана в три фази: доброволно разрушаване на оръжейни депа и прехвърлянето им на ливанските въоръжени сили; установяване на правителствен контрол по границата със Сирия; и законодателство, забраняващо на недържавни субекти да притежават оръжие.

Този план е придружен от обещания за значителна икономическа помощ в размер на 2,5 милиарда долара за спешна рехабилитация на инфраструктурата, вдигане на личните санкции срещу бивши министри и нова рамка за дълга към Международния валутен фонд.

Освен това ливанските медии съобщават, че наред с обещанията идват и строги предупреждения: без ясен отговор до ноември 2025 г. ще започне „стратегия на дипломатическо гладуване“, която отменя подкрепата за Ливан на международни форуми.

Официалният отговор на документа на Барак призова САЩ да окажат натиск върху Израел да се изтегли от оставащите пет предни поста под негов контрол в южен Ливан и да спре въздушните си удари.

Тези пет хълма, разположени на открито и с изглед към израелските общности от другата страна на граничната ограда, на практика „доминират“ района от двете страни на границата. Позициите се считат за ключови за защита на израелските гранични общности и за осуетяване на опитите на силите „Радуан“ да се прегрупират там, въпреки ежедневните опити да го направят. От началото на примирието в края на ноември 2024 г. са нанесени над 450 въздушни удара по инфраструктура на Хизбула в Ливан – около половината от тях в южен Ливан. Тази бройка не включва операциите на специални части в региона, за които израелските отбранителни сили (IDF) признаха миналата седмица, че са се състояли през последните месеци.

В отговор на дискусиите на ливанското правителство със Съединените щати, Хизбула се насочва към различни аудитории с разнообразни послания. Наим Касем многократно подчертава, че всеки призив за разоръжаване на групировката служи на чужди интереси и подкопава способностите на Ливан да се защитава. Междувременно Хизбула продължава да подсилва наратива за съпротивата. В този контекст е налице ясно настояване за запазване на оръжията и изрични декларации, че тя няма да се откаже от тях – например като част от кампанията си Ашура.

Новото ливанско държавно ръководство твърди, че се стреми към разоръжаването на Хизбула. Президентът Джоузеф Аун продължава да подчертава ангажимента си към държавен монопол върху оръжията, като същевременно изяснява, че разоръжаването на Хизбула трябва да стане чрез „диалог, а не принуда“, за да се предотврати нова, опустошителна гражданска война.

В записана реч по повод 100 дни от встъпването в длъжност на 5 юни 2025 г. ливанският премиер Наваф Салам заяви, че въоръжените сили на страната са премахнали над 500 оръжейни склада на Хизбула на юг от река Литани от края на войната. Той подчерта ангажимента на администрацията си за изпълнение на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Важнот е да се отбележи, че ливанските въоръжени сили (LAF) почти не предоставиха доказателства за тези цифри.

За разлика от него шиитският председател на парламента Набих Бери зае доста по-предпазлива позиция. Въпреки че е провел дискусии с президента Аун относно поставянето на оръжията под държавна власт, той преди това е подчертавал: „никой не приема разоръжаването на Хизбула“.

В крайна сметка, докато дискусиите се фокусират над „доброволното разоръжаване“ на Хизбула, то просто няма да се случи. Хизбула и други ливански фракции ще предприемат всяка възможна маневра, за да гарантират, че оръжията ще останат в ръцете им, или още по-лошо, че Хизбула ще стане част от ливанската армия. Този най-опасен сценарий, де факто поглъщането на ливанската армия от Хизбула, е не само твърде реалистичен, но и предотвратим.

В този сценарий Западът може да вярва, че Хизбула се е разоръжила, но реално организационната ѝ структура е непокътната, готова да се оттегли от всяко споразумение или да наложи дневния си ред по свое желание. Свидетели сме на подобни модели в Ирак и Сирия, където мощни милиции, уж интегрирани в държавните армии, продължават да действат независимо или под контрола на Ислямска република Иран.

Това може да се случи, тъй като никой в Ливан, включително Хизбула, не иска нова гражданска война. Следователно компромисите могат да доведат до подобно „тихо поглъщане“ с подкрепата на продължаващи демографски промени в Ливан, където около 50% от населението е съставено от шиитски мюсюлмани – естествената база на Хизбула. Дори и днес ливанската армия не прави достатъчно. В нея има проблемни офицери като Сухаил Харб, който ръководи разузнавателното звено в южен Ливан, и Яхия Ал-Хусейни, офицер по комуникациите в южен Ливан, и двамата са сътрудници на Хизбула.

Въпреки всички предизвикателства, днес е налице историческата възможност за прекрояване на ливанското бъдеще Военната и политическа мощ на Хизбула е сериозно увредена: поне 70% от ракетния й арсенал е унищожен от Израел; хиляди нейни бойци, включително стотици командири, са убити или ранени, повечето в операцията с пейджърите в навечерието на израелската офанзива срещу Хизбула през септември 2024 г. Харизматичното ръководство начело с Хасан Насрала е ликвидирано, а сега групировката е още по-зависима от наставничеството на Иран, докато самият той ближе раните си. Хизбула е загубила своя престиж, както в Ливан, така и в региона.

Въпреки всичко това, групировката и нейният ирански спонсор продължават да отхвърлят всяка идея за разоръжаване, представяйки въоръжената съпротива за ключова в тяхната идентичност и стратегия за възпиране срещу Израел. Следователно в момента групировката е фокусирана върху своето възстановяване на три нива: военно и оперативно, доказателство за това са многото опити на бойци, включително тези от елитния отряд „Радуан“, да се придвижат на юг. От март 2025 г. до днес, убитите от отряда съставляват почти 30% от общо 52 бойци на Хизбула, елиминирани на юг от река Литани.

Вторият слой включва опити за контрабанда и производство на оръжия. Подобни усилия срещат значителни пречки поради дейността на новия сирийски режим на границата с Ливан – с поне три прехванати контрабандни операции в последните седмици – и продължаващите израелски удари, насочени към тези усилия в цял Ливан. Приблизително половината от въздушните удари на IDF по време на примирието са били насочени към оперативни бойци на Хизбула, опитващи се да се придвижат на юг и да извършват терористични или контрабандни операции; другата половина е насочена към терористичната инфраструктура и военни обекти на Хизбула.

Следователно, от решаващо значение е запазването на свободата на действие на Израел да нанася удари, когато разузнавателните данни показват нарушения от страна на Хизбула – в съответствие с това, което изглежда са неофициалните споразумения със Съединените щати.

Третият слой е икономически – опитите за контрабанда на пари в брой, нужни за възстановяване на гражданската инфраструктура и компенсиране на шиитската база на групировката за военните загуби. Тези усилия срещат пречки поради загубата на контрол на Хизбула над летище „Харири“, особено защото Иран все по-неспособен да превежда средства. През последните месеци Хизбула многократно е спирала разпределението на пари в брой към своята база – ход, който е критикуван за ниските предоставени компенсации.

Трите нива на възстановяване на Хизбула срещат значителни предизвикателства. По този начин, въпреки рисковете, истинската възможност за промяна се крие в следващите няколко фактора: безкомпромисен натиск от страна на САЩ; израелски операции, възпрепятстващи усилията за възстановяване на Хизбула; и това, което се случва в Иран и Сирия, което усложнява потока на оръжия и средства към Хизбула. Но нито едно от тези неща не е достатъчно само по себе си. Всъщност, единственият начин да се разоръжи Хизбула е да се отдели от нейната обществена подкрепа.

Гражданската инфраструктура на Хизбула ѝ позволява да остане мощен играч в ливанската система и да използва шиитските граждани като живи щитове, прикривайки терористичната си инфраструктура в цивилни райони на южен Ливан, долината Бекаа и квартал Дахия в столицата Бейрут. Дори ако контрабандата и производството на оръжия се окажат временно прекъснати, в дългосрочен план, докато Хизбула остане социално движение с широка подкрепа сред ливанското общество, в крайна сметка тя ще успее да си върне въоръжението.

Това изисква да бъдат изпълнени две условия: Първо, държавата трябва да остане единственият доставчик на граждански услуги за населението, като по този начин запълни вакуума, създаден от Хизбула. Второ, самата Хизбула трябва да е неспособна да предлага тези услуги поради липса на средства и щети по нейната инфраструктура. Прекъсването на финансовите потоци само по себе си е недостатъчно; способността ѝ да поддържа въпросните граждански инфраструктури трябва да бъде нарушена физически.

На Хизбула не трябва да бъде позволено да поддържа широка социална платформа, предоставяща услуги на местното население по начина, по който го прави в момента. Видеоклип от кампанията ѝ за местните избори илюстрира това: „Когато ви бяха отказани лекарства, аз ви ги дадох. Когато нямахте храна, аз ви я дадох. Когато имаше недостиг на гориво, аз ви го дадох. Какво остава?“ – с подразбиращия се отговор: „гласувайте за Хизбула.“

Тази връзка трябва да се прекъсне, за да може Хизбула да загуби значението си за шиитското население на Ливан, от което тя черпи обществена подкрепа.

А за онези, които твърдят, че Хизбула има законното право да функционира като политическа партия – такава не е предназначена да осигурява социални грижи, образование, здравеопазване и подобни услуги вместо правителството.

Ливанската държава трябва да закрие банките, образователната система, студентски организации, супермаркетите, аптеките, медицинските услуги, бензиностанциите и подобни институции, които се намират под контрола на Хизбула. Те са паралелна или алтернативна инфраструктура, която функционира като държава в държавата. Много от тях действат под това, което Хизбула нарича „Изпълнителен съвет“. Цялата тази мрежа пречи на държавата Ливан да функционира в рамките на шиитската база на Хизбула.

В крайна сметка, разоръжаването на Хизбула е дългосрочен процес. Не може да се твърди, че закъсненията са причинени от израелска военна дейност или присъствие в южен Ливан. Всъщност закъснението произтича от нежеланието на ливанската държава да стигне докрай по въпроса и от решимостта на Хизбула да запази своите оръжия. Ключът към реалната промяна е прекъсването на връзките на групировката с нейната база за обществена подкрепа, като същевременно се запази свободата на действие на Израел и се насърчи международно участие в изграждането на наистина силен и суверенен Ливан.