Китай изключи участие в преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия

Зрители развяват китайски знамена, докато мобилни пускови установки на междуконтинентални балистични ракети DF-41 се движат по площад Тянанмън като част от военен парад в чест на 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република, 1 октомври 2019 г.📸 Снимка: Mark Schiefelbein/AP

🇨🇳 Китай заяви, че няма да участва в тристранни преговори за ядрено разоръжаване със САЩ и Русия, в отговор на американския президент Доналд Тръмп, който изрази надежда Пекин да се включи в подобни разговори.

В понеделник Тръмп заяви, че Вашингтон се стреми към ядрено разоръжаване заедно с Москва и Пекин.

„Смятам, че ядреното разоръжаване е много голяма цел. Русия е готова, а мисля, че и Китай ще бъде готов“, каза той пред журналисти в Белия дом. „Не можем да позволим разпространението на ядрени оръжия. Трябва да го спрем.“

САЩ и Русия, бивши съперници от Студената война, държат почти 90% от ядрените бойни глави в света. През 2023 г. обаче Москва се оттегли от последното действащо споразумение за контрол над въоръженията с Вашингтон.

Попитан за думите на Тръмп, говорителят на китайското външно министерство Го Дзякун заяви, че „нито е разумно, нито реалистично“ да се очаква Китай да се включи в тристранни преговори.

„Китай и САЩ изобщо не са на едно равнище по отношение на ядрените способности. Държавите с водещи ядрени арсенали трябва да изпълнят искрено специалните и първостепенни отговорности за ядрено разоръжаване“, каза той.

Пекин твърди, че принципно подкрепя идеята за разоръжаване, но редовно отхвърля поканите на Вашингтон да се присъедини към двустранните преговори със САЩ и Русия.

Според оценки на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) от 2024 г. САЩ разполагат с 3708 ядрени бойни глави, а Русия – с 4380 (без изведените от употреба). Китай има 500, което е с 90 повече спрямо 2023 г. След него са Франция с 290 и Обединеното кралство с 225.

В сряда Пекин подчерта, че поддържа ядрения си арсенал „на минималното ниво, необходимо за националната сигурност, и не участва в надпревара във въоръжаването“.

Продължаващата война на Русия в Украйна в последните години измести встрани почти всички други въпроси в руско-американските отношения, включително темата за контрол над ядрените оръжия. Няма публични признаци за започване на преговори по темата.

Когато през 2023 г. Владимир Путин официално оттегли руската ратификация на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (CTBT), той заяви, че мярката „отразява“ позицията на САЩ, които подписаха, но никога не ратифицираха документа.

CTBT беше приет през 1996 г. и забранява всички ядрени експлозии в света, но така и не успява да влезе напълно в сила. Освен САЩ, договорът не е ратифициран от Китай, Индия, Израел, Иран, Пакистан, Северна Корея и Египет.