Ливан се захвана с разоръжаването на Хизбула и палестинските групи на своя територия.

🇱🇧 Докато Ливан опитва да се възползва от слабите позиции на Хизбула след опустошителната война срещу Израел миналата есен, докато в Бейрут се заражда надежда, че страната пак ще може да упражнява контрол върху въоръжените сили на собствената си територия.

Според анализатори, първото изпитание ще бъде разоръжаването на палестинските бойци, които държат оръжие още от 1969 г., когато с т.нар. споразумение получават позволение да поддържат автономия в бежанските лагери в Ливан.

Новото ливанско правителство, начело с бившия съдия от Международния съд на ООН Науaф Салам, се радва на широка международна подкрепа за закриването на всички въоръжени групи. Според наблюдатели това първо усилие не е толкова рисковано, колкото символично важно, и е възприемано като "тест" преди евентуално да се премине към далеч по-сложната задача, а именно разоръжаване на проиранската Хизбулла.

„Ако този процес мине гладко, това би могло да ускори разоръжаването на Хизбулла“, подчерта Моханад Хадж Али от Carnegie Middle East Center, филиал на популярен мозъчен тръст в Бейрут.

Президентът на страната Жозеф Аун обяви създаването на съвместни ливанско-палестински комисии, които ще се заемат с въпроса за оръжието в палестинските лагери. Работата започва от средата на юни в три от тях, чиито имена засега не се съобщават.

Мерките бяха договорени по време на визитата на палестинския президент Махмуд Абас в Бейрут миналата седмица. Тогава стана ясно, че палестинските фракции се съгласяват да не използват Ливан като платформа за нападения срещу Израел, а оръжията им ще бъдат поставени под ливански контрол.

В бежанските лагери, в които живеят около 200 000 палестински бежанци, действат различни въоръжени групи – от Фатах и Хамас до ислямисти и леви формации. През последните години сблъсъците между тях зачестиха, като често излизат извън границите на лагерите и засегнаха цивилното население.

През ноември миналата година, по време на войната с Израел, Хамас и съюзнически групировки се сражаваха редом с Хизбулла. Последната се оказа под засилен натиск да предаде оръжията си, особено след като израелските удари убиха над 4000 ливанци и унищожиха значителна част от инфраструктурата в южната част на страната.

Ихсан Атая от Ислямски джихад изрази съмнение относно целите на настоящата кампания, като предупреди, че тя може да бъде използвана като претекст за оказване на американски натиск за постоянно заселване на палестинските бежанци в Ливан и за „премахване на символиката на съпротивата“ в лагерите, свързана с правото на завръщане в родината им.

Говорителят на Хамас в Ливан Джихад Таха заяви, че движението няма военни центрове в страната и се стреми към налагане на сигурност и стабилност в палестинските лагери, но така и не сподели дали групата е готова да предаде наличното оръжие.

Критиците на въоръженото присъствие на палестински групи твърдят, че риториката за съпротива срещу Израел вече е куха, тъй като лагерите отдавна са превърнати в арена за разчистване на отмъщения, спонсорирани от външни играчи. Такава бе ситуацията през 2023 г. в най-големия палестински лагер Айн ал-Хилуе, където се разразиха ожесточени боеве между Фатах и ислямисти, довели до десетки жертви, включително смъртта на командващия сигурността в лагера Абу Ашраф ал-Армучи.

Анализатори твърдят, че ако разоръжаването на палестинските фракции мине гладко, следващата логична стъпка е насочена към Хизбулла. Според условията на примирието от ноември, ливанската държава е длъжна да разоръжи шиитската милиция – искане, подкрепяно от САЩ и Израел.

Въпреки това задачата остава изключително трудна. Хизбулла не само разполага с мощен военен арсенал, но и с широка подкрепа сред ливанските шиити, институционални позиции и значително влияние в държавната администрация.