Бойците на 144-ти Център за специални операции отново се завръщат по течението на Днепър.

Водата е тиха. Търпелива.

„Познаваме аромата ѝ. Спомняме си как понасяше лодките ни към бреговете, които все още са в ръцете на врага. Ние, бойците от 144-ти Център за специални операции, отново сме тук, по повърхността на водата.“

До тях – кадети, парашутисти и морски пехотинци, обучавани от инструктори. В сърцевината на този процес стои бойният опит. Това не е просто обучение. Това е ритуал. Това е подготовка за следващата битка.

Бойни лодки, въоръжени до зъби, се втурват напред.

Ревът им е като ударите на сърцето преди скок.

Огън от борда пронизва линиите на врага, докато щурмовите групи се готвят за десант.

Само прецизност. Само координация. Само действие.

Групите стъпват на брега. Плацдармът пада. Линията се прочиства. Настъплението започва.

Изключителна прецизност. Изключителна координация. Изключително действие.

Бойците от Специалните сили се завръщат от фронта при Херсон.

„Бяхме там, където всичко се решаваше в рамките на секунди. От заповедта на командира. От точността на минохвъргачния екип. От хладнокръвието на лодкаря под обстрел.“

Русия все още контролира левия бряг на Днепър. Оттам ежедневно обстрелва Херсон и областта, превръщайки безброй домове в руини, а цивилните – в мишени за дронове.

„Помним как прекосявахме Днепър. Онези нощи, в които всяка крачка можеше да бъде последна. Островите, където земята се тресеше от битки.“

Тогава успехът зависеше от едно нещо: координацията.

Лодки. Артилерия. Разузнаване. Дронове. Щурмови екипи. Бойците от специалните части бяха спойката, която държеше машината цяла.

„Една грешна стъпка и всичко щеше да се срути. Но удържахме. Сражавахме се. Научихме се. А сега обучаваме. Това не е просто подготовка. Това е очакване. За следващата река. За следващата заповед: Тръгвайте.“

Страхът винаги е там. Шепне: Почакай. Не рискувай. Мини по заобиколния път. Но истинската сила на страха не е в куршумите или мините. А в колебанието.

Именно затова действаме. Всяко решение, дори най-малкото ни прави по-силни. Да кажеш „да“ на неизвестното. Да стъпиш в тъмното. Да удариш пръв.

Това не е просто храброст. Това е свобода от страха. Свобода от името на собствения ти дом.