Украински удар запали ЛПДС „Самара“, възел на „Транснефт“ за суров петрол

🇺🇦🔥🇷🇺 Силите за отбрана на Украйна нанесоха удар по линейна производствено-диспечерска станция (ЛПДС) „Самара“, възел на руския държавен оператор „Транснефт“, в който се събира, съхранява и смесва суров петрол от 4 магистрални тръбопровода. След серия от мощни експлозии съоръжението е обхванато от пожар. Геолокация на удара извърши украинският канал Exilenova+, който публикува точните координати на горящата площадка. Руските власти не съобщиха с какви средства е нанесен ударът, нито каква е непосредствената причина за пожара, и не признаха щети по комплекса.

Жители в цялата Самарска област докладваха за прелитащи дронове над населените им места още преди разсъмване. В 5:13 ч. местно време в региона беше обявена ракетна опасност и сирените прозвучаха във всички градове. Особено силна експлозия беше чута около 6:30 ч. Ракетната тревога беше отменена в 7:37 ч. Опасността от дронове обаче остана активна. Губернаторът Вячеслав Федорищев и кметът на областния град Иван Носков съобщиха за въвеждането и отмяната на тревогата, без да споменат нищо за причината и последиците. Носков съобщи само, че наземният градски транспорт временно е спрян, а метростанциите работят като бомбоубежища. Федералната служба за въздушен транспорт „Росавиация“ въведе рестрикции за излитане и кацане на летището на Самара. Съобщения от областта проследиха и дрон, който летеше към Чапаевск, на около 55 км западно от комплекса.

ЛПДС „Самара“ се намира край селището Просвет, на 35 км югоизточно от центъра на Самара. Площта на съоръжението възлиза над 216 хектара. Депото за съхранение на гориво се състои от 71 резервоара с общ капацитет над 1,6 млн. куб. метра, като според местни издания е като най-големия в Европа. В рамките на комплекса влизат още помпените станции „Самара-1“ и „Самара-2“ и отделна станция за смесване. Тук се срещат магистралните нефтопроводи, които до ден-днешен носят в своите имена съветското название на Самара, Куйбишев: линиите от Алметиевск, Калтаси, Нижневартовск през Курган и Гуриев, днешния Атърау. По тях пристига суровина от Западен Сибир, Татарстан, Оренбургска област и Казахстан, която продължава оттук по тръбопроводната система на страната.

Съоръжението не е само склад. В него високосернист петрол от едни находища се смесва с нискосернист от други, за да се получи основният руски експортен сорт „Уралс“. Така го описва Генералният щаб на ВСУ още от септември 2025 г. Източник в Службата за сигурност на Украйна (СБУ) заяви през април, че щетите по такива възлови станции намаляват способността на Руската федерация да подготвя петролни партиди за износ и да изпълнява договорните си задължения. Различава се от рафинерията основно по мястото, което заема във веригата. Рафинерията прави от петрола гориво, а възелът в Просвет се намира на по-ранен етап от нея – там, където суровината от различни находища се превръща в стоката, която Русия продава навън.

Ударът от 2 октомври е поне четвъртият публично обявен срещу ЛПДС „Самара“ за малко повече от година. В нощта срещу 20 септември 2025 г. Генщабът съобщи, че части на Силите за безпилотни системи (СБС) са я поразили заедно с рафинериите в Саратов и Новокуйбишевск. Три дни по-късно щабът обяви „повторно поразяване“ на същата станция, този път заедно с ЛПДС „8-Н“ в Брянска област. В нощта срещу 21 април 2026 г. станцията беше атакувана с дронове на Центъра за специални операции „Алфа“ на СБУ. По данни на източници в службата бяха поразени пет резервоара по 20 000 куб. м и избухна голям пожар. Федорищев тогава говори само за атака срещу промишлено предприятие, без да го назове.

Регионът беше мишена на украинските дронове през изминалите дни. На 22 септември Генералният щаб на ВСУ потвърди удар по Куйбишевската НПЗ в самата Самара, с мощност около 7 млн. тона годишно. Вчера, 1 октомври, украинският президент Володимир Зеленски обяви, че силите за отбрана са поразили петролен обект в региона, без да го назове, заедно с руски плавателен съд в Черно море и площадка за изстрелване на дронове в Орловска област.

В същите часове дронове атакуваха и Волгоград. Губернаторът Андрей Бочаров съобщи за масиран удар по „промишлената инфраструктура“ на областта, без да уточни конкретни цели. В Красноармейски район на града се запали жилищен блок на улица „Удмуртска“ и един човек беше откаран в болница. ASTRA свързва заревото, видимо на кадрите от очевидци, с района на Волгоградската рафинерия на „Лукойл“, с мощност 14-15 млн. тона годишно, и на съседния химически завод „Каустик“; от наличните видеозаписи не може да бъде установено какво точно гори. Рафинерията е атакувана многократно през войната. Министерството на отбраната на Руската федерация обяви 646 свалени дрона над 13 области, окупирания Крим, Азовско море и Черно море, като Самарска и Волгоградска също попадат в списъка.

През нощта на 28 септември, дронове подпалиха петролна база „Еделвайс-95“ в станица Новотитаровская в Краснодарски край. Компанията търгува на едро с бензин и според ASTRA нейната база има капацитет от до 4500 куб. метра. СБУ обяви удари по 4 петролни бази в края, сред тях „Дин-Юг-Ойл“ в същата станица. Оперативният щаб на Краснодарски край съобщи за пожари в 3 предприятия, но отдаде на падащи отломки от дронове. Петролната база и възелът край Самара стоят в двата края на веригата. Базата в Новотитаровская е в края ѝ, при готовото гориво за бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ е в началото, където петролът още не е стигнал до рафинерия или танкер; резервоарният ѝ парк побира над 350 пъти повече от базата.

Кампанията вече е изместила съотношението между преработката и износа на руски петрол. По оценка на Международната агенция по енергетика (МАЕ) от 14 септември през първите осем месеца на годината украинските сили са поразявали руска рафинерия средно веднъж на три дни. През юни преработката падна до 3,8 млн. барела дневно, с 30% под нивото от година по-рано както и най-ниското равнище от май 2004 г. Данните от проследяване на морския трафик, прегледани от Bloomberg, показват 3,71 млн. барела суров петрол дневно, изнесени по море средно за периода от 4 седмици до 27 септември, което е най-високото ниво от началото на август. Агенцията обяснява ръста с това, че спрените от ударите рафинерии оставят повече суровина за износ, докато забраните за износ на дизел и бензин свиват продажбите на по-скъпите горива. В средата на септември Urals от западните пристанища се търгуваше над 110 долара за барел.

Колкото повече петрол Русия изнася в суров вид, толкова повече суровина трябва да премине през възли като този край Самара, които смесват експортния сорт и разпределят потока по магистралите. Мащабите на възела обаче ограничава ефекта на всеки отделен удар. Дори по данните на източниците в СБУ ударът през април е засегнал 5 от 71 резервоара. Това са около 100 000 куб. метра, или близо 6% от вместимостта на парка. Резервоарите са буферът на комплекса, а потокът зависи от помпените станции и от станцията за смесване; към момента няма публични данни за състоянието им. Ако и този път пожарът е обхванал само резервоари, той вероятно ще намали запаса в Просвет, без да спре изпомпването.

Ударите по рафинерии, средно по 1 на 3 дни според МАЕ, затварят пътя на петрола към бензиностанциите, а ЛПДС „Самара“ се намира на пътя му към пристанищата. Затворените заводи изтласкват суровината към износа, а край Самара тя се смесва в сорта, с който Русия излиза на пазара. Сериозен ефект от ударите ще проличи, ако през следващите две седмици „Транснефт“ ограничи приема от производителите по четирите магистрали или ако морският износ на суров петрол падне осезаемо под септемврийските 3,7 млн. барела дневно, без буря или удар по пристанище, които да обяснят спада. Ограничен ефект ще покажат запазеният износ и сателитни снимки, на които щетите остават в резервоарния парк, далеч от помпените станции и от станцията за смесване.

„Фламинго“ разруши цех на волгоградския производител на катализатор за ракетно гориво

🇺🇦🦩🇷🇺 Удар с крилата ракета FP-5 „Фламинго“ разруши значителна част от главното съоръжение на „Волгоградпромпроект“ през нощта срещу 11 септември, отговорно за доставяне на руската военна промишленост на катализатора, който регулира скоростта на горене в твърдото гориво за ракетните системи. Нанесените поражения си проличават на сателитни снимки, публикувани от OSINT проекта Exilenova+.

По разчета на украинската група една от ракетите е разрушила напълно секция от главния цех с размери 20 на 15 метра. Fire Point, производител на далекобойното оръжие, потвърдил употреба на FP-5 срещу обекта, посочва по-голяма стойност. „В резултат на попадението сградата с площ около 380 кв. метра беше изцяло срутена и разрушена“, гласи официално изявление на местната компания, цитирано от „Оборонка“. Разлика между двете стойности идва от конкретния обхват на измерването: анализа на снимките описва изрязаната част от самия цех, а производителят брои цялата пристроена секция.

Втора ракета от същия вид не е успяла да достигне до района на съоръжението. Сателитни кадри показват кратер от попадение в близост до площадката, който Exilenova+ отчита като неуспех при достигането на крайната цел.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров съобщи, че при ракетната атака срещу южната част на областния център на територията на промишлено предприятие са паднали отломки, докато е повреден жилищен блок в Красноармейски район. Двама мъже на 55 и 42 години постъпиха в болница. Губернаторът така и не уточни конкретен обект, върху който според него са паднали отломките.

„Волгоградпромпроект“ се намира в Кировски район на Волгоград и намери мястото си в малотонажната химия: органофосфорни съединения, антипирени, т.е. забавители на горене, смоли и други специализирани продукти. Министерство на финансите на САЩ включи дружеството в списъка със санкции през декември 2023 г. заради производството на съдържащи фероцен катализатори на горенето. Fire Point обвърза атаката имено с въпросния списък. „Украинските санкции, както винаги, се оказват най-ефективни“, каза изявление от 11 септември.

Ключовият продукт носи инициала ОСФ и на практика е органосилициево производно на фероцена със съдържание на желязо около 10%. В състава на смесеното твърдо гориво той работи като катализатор и модификатор на скоростта на горене: определя колко бързо изгаря зарядът, а оттам и профила на тягата, който двигателят дава. Ефектът не е козметичен. Патент от 2017 г. за катализатор на основата на продукта ОСФ описва рецептура, повишаваща скоростта на горене с 25-27% при запазване на характеристиките за експлоатация.

Веригата надолу минава през няколко от най-натоварените звена на руското производство на боеприпаси. Пермският барутен комбинат произвежда барути и взривни вещества за над 100 оръжейни системи, в това число реактивни снаряди за системите за залпов огън БМ-21 „Град“ и БМ-30 „Смерч“ и ракети земя-въздух. През 2018 г. „Волгоградпромпроект“ сключи с него 3 договора за 15 тона ОСФ на стойност 97,8 млн. рубли по държавна отбранителна поръчка. След 2022 г. в регистрите се появяват още 5 договора на предприятие в Перм към волгоградското дружество за над 1,4 млрд. рубли.

Порядъкът може да се открои най-отчетливо от кратко сравнение на произведено и закупено. През 2018 г. предприятието произведе поне 18 тона ОСФ годишно. Според местни отраслови оценки закупени над 200 тона стигат за 10 000-20 000 тона твърдо гориво в зависимост от рецептурата. Подобен обем площадката във Волгоград би произвеждала в продължение на над десетилетие при запазване на темпа отпреди осем години.

Друг едър клиент е Каменският химически комбинат, произвеждащ твърдо гориво за балистичните ракети 9М723, изстрелвани от комплекса „Искандер-М“, наред с Х-47М2 „Кинжал“, както и за реактивните снаряди на БМ-27 „Ураган“, БМ-30 „Смерч“ и 9К515 „Торнадо-С“. Крайната продукция на дружеството от Волгоград е обвързвано с производствените вериги на крилатите ракети „Калибър“ и на авиационни противокорабни ракети, а Focus.ua добави сред неговите потребители и хиперзвуковата 3М22 „Циркон“. Корабостроенето е друг отрасъл, от който се храни и предприятието доставя материали на Амурския корабостроителен завод, който строи малките ракетни кораби от проект 22800 „Каракурт“.

Ракетният удар с FP-5 се явява само една от няколко самостоятелни оси от мащабна нощна вълна. Руското Министерство на отбраната докладва 777 свалени дрона над 17 области, Черно и Каспийско море. Отчетът покрива времето между 20 ч. на 10 септември и 8 ч. на 11 септември, а ракетите не попадат в него. Същата нощ в рамките на Волгоград пламна и рафинерията на „Лукойл“, която влиза в 10-те най-големи в Руската федерация и дава около 5% от общия национален капацитет за преработка. В Саратов украински дронове подпалиха рафинерията на „Роснефт“ и логистичния център на Ozon.

Волгоград не е непозната мишена за украинската крилата ракета „Фламинго“. През нощта срещу 27 юни тя порази научно-производствен комплекс „Титан-Баррикады“ отново там, след което украинският президент Володимир Зеленски потвърди лично употребата на FP-5. По преброяване на специализирани анализатори тогава от 5 изстреляни ракети 3 стигнаха до крайната цел, което остава най-резултатното документирано оперативно разгръщане на системата. В нощта срещу 15 август FP-5 удариха ракетно-космическия център „Прогрес“ в Самара, единственото предприятие в Руската федерация, което сглобява ракетите-носители „Союз-2“ серийно. Двете попадения уцелиха корпус 106А, където са монтирани бордовата електрическа апаратура и системите за управление.

Изборът на цел се отличава от предишните две. „Титан-Баррикады“ и „Прогрес“ са крайни производители, т.е. заводи, които сглобяват самото изделие. „Волгоградпромпроект“ стои две стъпала преди тях и доставя няколко тона годишно от съставка, която влиза в горивото на чужди изделия. Разрушената площ е малка в абсолютни числа, а нейната стойност зависи изцяло от това дали производството на ОСФ е концентрирано на едно място.

Материалната алтернатива има собствена следа. Рецептурата е описана в руската патентна литература и по нея работи повече от една организация: патентът от 2017 г. принадлежи на институт за проектиране на производства за органичен синтез, не дружеството от Волгоград. Ударът изваде от строя специализирана линия на производство по държавната отбранителна поръчка, но не и знанието как се прави продуктът.

Самата употреба се вписва в записа на системата. Два независими прегледа, публикувани през юли, успяха да преброят 10 публично потвърдени случая на приложение в реални бойни условия на FP-5 от август 2025 г. насам, а повечето залпове до целта е стигала най-много една ракета. Едно попадение и един неуспешен полет във Волгоград е точно този модел, а не отклонение от него. Fire Point оповести темп на производство около 100 ракети месечно, като потвърдените залпове досега остават между 3 и 6 ракети. Ограничението засега не е в цеха, а в дела на изстреляното, който намира точката си.

При това съотношение Киев вероятно ще поддържа ракетни удари по руската военна химия през интервали от няколко седмици, без единично успешно попадение да сваля доказуем дял в производство на смесените заряди. Засилване на оценката би било появата на нови поръчки за ОСФ към други доставчици в руските регистри за държавната отбранителна поръчка или спад в отчетените обеми на Пермския барутен завод. Отслабване би било „Волгоградпромпроект“ да продължи да регистрира договори със същия темп през следващите месеци.

Ракети „Фламинго“ удариха санкциониран химически завод във Волгоград

🇺🇦🦩🇷🇺 През нощта срещу 11 септември украинската компания Fire Point заяви, че крилати ракети FP-5 „Фламинго“ са поразили завода „Волгоградпромпроект“ в южната част на Волгоград – санкциониран от САЩ производител на фероценови катализатори за горене – и са довели до пожар на площадката. Областният губернатор Андрей Бочаров потвърди ракетна атака срещу града, паднали „отломки“ в промишлено предприятие в южната му част и повреди по жилищен блок в Красноармейския район. Двама мъже на 55 и 42 години са настанени в болница. По същото време в Саратов горяха склад на Ozon и рафинерията на „Роснефт“, а Fire Point съобщи за удар по складовия комплекс с далекобойни дронове FP-1.

„Регистрирано е попадение на ракетите в целта, в резултат на което е избухнал пожар“, гласи съобщението на Fire Point, публикувано в Telegram късно сутринта. Компанията добавя, че украинските санкции „както винаги“ са се оказали най-ефективните. Бочаров не назова предприятието, но увери, че аварийните служби оценяват щетите, а пунктовете за временно настаняване са приведени в готовност. Летището на Волгоград беше затворено за времето, през което бе в сила тревогата, обявена около 04:00 ч.

Мониторинг каналът Exilenova+ първоначално допусна, че е засегната рафинерията на „Лукойл“, която също се намира в южната част на града. Към обед нито една от двете страни не потвърди подобно попадение. В сутрешната сводка на Министерство на отбраната, в която се съобщава за 777 свалени дрона над 17 региона и над Черно и Каспийско море, Волгоградска област не фигурира. Това не противоречи на твърдението, че срещу Волгоград са използвани ракети, а не дронове, но само по себе си не доказва вида на средството за поразяване. В Тулска област губернаторът Дмитрий Миляев потвърди двама загинали и трима ранени при атаките с дронове.

„Волгоградпромпроект“ е научно-производствено предприятие за малотонажна химическа продукция, основано през 2007 г. и регистрирано на ул. „Промисловая“ 47. На 12 декември 2023 г. Министерството на финансите на САЩ го включи в списъка със санкции като част от пакет срещу 150 физически и юридически лица, които снабдяват руската военна промишленост. Ведомството посочи, че предприятието „произвежда фероценсъдържащи катализатори на горенето и технологии за производство на химически вещества“.

На 18 юни 2024 г. Министерството на търговията на САЩ добави предприятието и в списъка за експортен контрол, а украинското военно разузнаване го е включило в базата War&Sanctions. Украински медии съобщиха още, че заводът произвежда фосфорорганични съединения и антипирени за авиационната и корабостроителната промишленост.

Фероценът е органометално съединение на желязото, което в ракетната техника се използва като основа за добавки, регулиращи горенето на твърдите ракетни горива. Те обикновено представляват композит от окислител, най-често амониев перхлорат, каучукоподобно свързващо вещество и алуминиев прах. Именно скоростта, с която този композит гори, е един от факторите, определящи тягата на двигателя, и може да се регулира чрез различни добавки.

Железните съединения традиционно се използват като такива регулатори, а фероценови производни, сред които катоценът, са изместили железния оксид в част от приложенията, тъй като могат да се смесват с горивото в течна форма и осигуряват по-висока и по-стабилна скорост на горене. Подобни добавки се използват в твърдите горива за балистични и зенитни ракети, както и за реактивни снаряди за системи за залпов огън.

В кои конкретни руски боеприпаси се използват катализатори, произведени във Волгоград, не е публично известно. Фероценови съединения имат и граждански приложения, включително като добавки към горива за автомобили и кораби. Затова не самото вещество, а санкционното основание, посочено от Вашингтон, е ключовият аргумент, който свързва предприятието с руския военно-промишлен комплекс.

Това е вторият удар с „Фламинго“ по цели във Волгоград за последните 11 седмици. На 27 юни те поразиха „Титан-Баррикады“ – завода за пускови установки за стратегическите комплекси „Ярс“ и „Тополь-М“, както и за „Искандер-М“. Президентът Володимир Зеленски потвърди попадението, а Бочаров съобщи тогава за 10 ранени.

Два дни по-късно съоснователят и главен конструктор на Fire Point Денис Щирман уточни, че по завода са изстреляни 5 ракети и са поразени 3 обекта. Той заяви още, че компанията може да произвежда стотици „Фламинго“ месечно, ако разполага с достатъчно двигатели. Волгоград се намира на около 460 км от украинската граница – значително в рамките на декларирания обсег на ракетата до 3000 км при бойна глава около 1150 килограма. Двете волгоградски цели заемат различни места във веригата на ракетната индустрия: през юни беше ударен производител на пускови установки, а сега – предприятие за химически добавки, използвани в твърдите горива.

В Саратов, по-нагоре по течението на Волга, ударите бяха с дронове. Губернаторът Роман Бусаргин обяви около два часа след полунощ заплаха от безпилотни апарати, а по-късно уточни, че няма пострадали. Независимото руско издание ASTRA геолокира пожар в рафинерията на „Роснефт“ – една от най-старите в Русия, работеща от 1934 г. и преработила 4,8 милиона тона през 2023 г.

В сводката си за удара от 31 май украинският Генерален щаб описа рафинерията като едно от ключовите преработвателни предприятия в Поволжието с проектна мощност около 7 милиона тона годишно и заяви, че произвежданите там бензин и дизел се използват и за военната логистика. Kyiv Independent изброява четири по-ранни удара по завода от началото на годината – на 21 март, 31 май, 8 юли и 2 август.

Към тях се добавя и атака на 8 септември, три дни преди сегашния удар, когато предприятието отново беше цел, а Бусаргин съобщи за повредена гражданска инфраструктура. След удара от 8 юли заводът възобнови работа за около седмица, но след атаката от 2 август преработката беше напълно преустановена, тъй като беше повредена единствената инсталация за първична преработка АВТ-6, съобщи Reuters. Оттогава няма публично съобщение, че работата е възобновена.

Fire Point заяви, че складът на Ozon в Саратов е поразен с FP-1 – далекобоен дрон с 1600 км обсег и 60-120 кг бойна глава. „През нощта Силите за отбрана унищожиха с дронове FP-1 поредния складов комплекс на Ozon, този път в Саратов. Площта на унищожения склад беше 85 000 квадратни метра, а комплексът беше с капацитет за над 30 милиона единици стоки“, обяви компанията.

Кадри на местни жители показват голям пожар и гъст дим над сградата. Самият Ozon съобщи, че неговите служители са евакуирани, по предварителни данни никой не е пострадал, а поръчките се пренасочват към други логистични центрове.

Определението „поредния“ препраща към кампания, започнала три седмици по-рано. В нощта срещу 22 август беше атакуван комплексът в Чапаевск край Самара, откъдето бяха евакуирани над 500 работници. Ден по-късно губернаторът на Оренбургска област потвърди удар по склад, а на 24 август горяха хъбовете в Енем, Краснодарски край, и Република Дагестан, докато центровете в Адигея и Ставрополски край бяха евакуирани без щети. В Краснодарски край през онази нощ загинаха най-малко трима тийнейджъри. На 27 август дроновете достигнаха и до складове в Башкортостан.

Ozon е един от двата най-големи руски маркетплейса заедно с Wildberries, чиято складова мрежа е обект на систематични удари от 18 юли. Атаката срещу комплекса в Саратов продължава същата кампания срещу складова и логистична инфраструктура, която може да се използва и за изпълнение на военни поръчки.

Ударът от 11 септември илюстрира разделението на ролите в украинския арсенал за удари срещу руския тил. Според заявеното от Fire Point крилатата ракета с тежка бойна глава е използвана срещу сравнително компактния санкциониран химически завод, докато по-евтините далекобойни дронове са насочени към по-големи по площ обекти – рафинерията и склада, където последвалият пожар може значително да увеличи пораженията.

Степента на щетите по „Волгоградпромпроект“ ще може да бъде оценена по-надеждно чрез сателитни снимки и евентуално последващо съобщение на Генералния щаб на Украйна. Към обед на 11 септември такава сводка все още нямаше.

Анализ: след рафинериите Киев удари търговската логистика на Русия

🇺🇦🔥🇷🇺 Украински дронове запалиха през нощта срещу 31 юли петролната рафинерия на „Лукойл“ в южния край на Волгоград и разпределителен център на Wildberries в Дзержинския район на същия град, а вълната стигна и до Зеленодолск в Татарстан, на повече от 1000 км от украинската граница.

Руското министерство на отбраната съобщи, че за нощта са прехванати 371 дрона от самолетен тип над Белгородска, Брянска, Воронежка, Волгоградска, Курска, Ростовска и Тулска област, Краснодарски край, Дагестан, Крим и Татарстан, както и над Черно и Азовско море. В Гуково, Ростовска област, беше поразен военен обект и една жена пострада. Росавиация въведе ограничения в 17 летища, от Калуга и Саратов до Уфа, Ижевск, Сочи и Махачкала.

Губернаторът на Волгоградска област Андрей Бочаров потвърди възникване на пожари в завод от горивно-енергийния комплекс в южната част на града и складови помещения в Дзержински район, без да назовава конкретните дружества. Ударите започнаха около 3:00 часа сутринта; петима души бяха хоспитализирани. Взривната вълна изби стъклата на 8 жилищни сгради в Тракторозаводски район и нанесе щети по частен дом в Красноармейски район, където се намира рафинерията. Движението на трамваите бе пренасочено, летището във Волгоград временно спря полетите, Роспотребнадзор започна измервания на качеството на атмосферния въздух, а Следственият комитет образува наказателно производство.

Кадрите, публикувани от мониторинговия канал Exilenova+, показват плътен стълб от черен дим над промишлената зона. Групата RWB (съвместно дружество между Wildberries и рекламния холдинг Russ) потвърди за пожар в своя обект: „По първоначални данни няма пострадали. Логистичните маршрути са пренасочени, а приемането и експедицията на пратки се извършват от други съоръжения.“ Засегнатият комплекс е с площ от 44 000 кв.м и обслужва Волгоградска и Астраханска област, както и съседните региони.

„Лукойл-Волгограднефтепереработка“ е най-големият производител на горива в Южния федерален окръг и седмата по капацитет рафинерия в Русия с проектна мощност от около 15,7 млн. тона годишно. През 2024 г. заводът е преработил 13,7 млн. тона (5,1% от общата рафинерийна преработка в страната), произвеждайки бензин, дизел, авиационно гориво, мазут и битум. Настоящият удар обаче поразява обект, който е извън строя от края на пролетта. На 29 май Силите за специални операции на Украйна атакуваха първичните преработвателни инсталации АВТ-1, АВТ-3, АВТ-5 и АВТ-6. Тогава Генералният щаб потвърди операцията и определи съоръжението като стратегически горивен възел между фронта и тила, снабдяващ Черноморския флот с горива. Впоследствие Ройтерс съобщи за пълно спиране на преработката. До 31 юли липсват публични данни за възстановяване на производствения цикъл. Поради това материалният ефект от новия удар вероятно се изразява в удължаване на ремонтните дейности, поражения по резервоарния парк и товаро-разтоварните възли – сценарий, идентичен с този в Рязанската рафинерия, която бе ударена на 29 юли, след като бе бездействала от 15 май.

В Зеленодолск атаката засегна площадка, съвместно използвана от Wildberries и Ozon. Изданието Astra и кметът Михаил Афанасиев потвърдиха за пожар на терена. От Ozon евакуираха персонала си за броени минути, а по-късно обявиха, че складът им е невредим и възобновява работа. Втората по големина онлайн платформа в Русия премина през инцидента без преки щети, но за първи път от началото на кампанията попадна в непосредствения периметър на удар.

Тази украинска кампания започна на 18 юли с атаки срещу разпределителните центрове на Wildberries в Електростал (Подмосковието) и Котовск (Тамбовска област). Последваха удари по обекти в Коледино, Краснодар, Невиномиск, Воронеж, Шушари, Рязан, Новосаратовка край Санкт Петербург и Симферопол. На 30 юли бяха атакувани три обекта в рамките на един ден: Мастиновка край Пенза, Сарапул в Удмуртия и склад в Пермския край. Според изчисления на изданието „Верстка“ са поразени общо 8 склада с площ 860 000 кв.м (15,4% от общо 5,6 млн. кв.м логистична площ на компанията), като има и 9 загинали служители. The Moscow Times посочва по-широк обхват: около 12 обекта за две седмици и близо 10% от складовия капацитет. Разминаването в процентите произтича от различната изчислителна база и критериите за поразен обект. И двата източника обаче потвърждават сериозна загуба на логистичен капацитет, която компанията не може бързо да компенсира само с пренасочване на маршрутите.

Мащабът на щетите обяснява защо тази серия от атаки има различна тежест в сравнение с ударите по военните заводи. През платформата Wildberries преминават над 20 млн. поръчки дневно, а в нея търгуват над 1 млн. продавачи. Възстановяването на изгорелите площи ще струва между 21,5 и 35,8 млрд. рубли по оценки на източници на „Комерсант“ (при цена от 60 до 100 хил. рубли на кв. м), докато експерти пред Forbes прогнозират около 30 млрд. рубли щети. Загубите за самите търговци са от съвсем друг порядък – не по-малко от 150 млрд. рубли според оценка на „Медуза“, което е петкратно повече от щетите за самата платформа. След развода на съоснователката Татяна Ким с Владислав Бакалчук и сливането с рекламната група Russ, компанията потърси закрила и връзки със сенатора Сулейман Керимов, което я постави едновременно в потребителския и в политическия периметър. Същевременно Кремъл не обяви програма за държавни компенсации, оставяйки търговците да разчитат единствено на общите условия на застрахователите.

Военното основание за тези удари е документално потвърдено, а не просто декларативно. Анализатори от Defense Express, а впоследствие CNN и Fortune, установиха, че през платформата се търгуват стоки с пряка военна употреба: ударни FPV дронове, хексакоптери, оптични влакна за управление, полетни контролери, пускови механизми, прицели и бронеплочи. Част от обявите дори изрично рекламират съвместимост с изискванията на руския център за безпилотни технологии „Рубикон“. Президентът Володимир Зеленски изрично посочи доставките на компоненти за дронове, а съветникът в президентския кабинет Михайло Подоляк изтъкна връзките на платформата с държавните структури и данъчните приходи за бюджета. Пред Financial Times украински представител обясни кампанията като пряк отговор на руските удари срещу логистичната мрежа на „Нова поща“, чиито клонове и терминали са атакувани над 400 пъти от 2022 г. насам. Все пак остава неизяснен един важен детайл: липсват преки доказателства, че точно поразените складове са обработвали военни поръчки, а не цивилни потребителски стоки. В действителност, и двете твърдения относно намерението са вярни.

Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди („Мадяр“) дефинира смисъла на кампанията от различен ъгъл. След ударите в нощта на 18 юли той заяви, че целта „не е просто пожар за 100 милиарда“, а „разрушаване за секунди на илюзията за сигурен и мирен живот“ и прогнозира „плодове на прозрението“ сред руското общество. На 30 юли, след атаките в Пенза и Сарапул, той допълни с характерния си език, че пратките няма да пристигнат „нито с дрон, нито с вибратор; отсега нито в Пенза, нито в Удмуртия“. По този начин официалната обосновка и публичната реторика на командването се разминават: кампания, описана пред международната общност с документално доказана двойна употреба на стоките, е представена вътре като съзнателен удар върху усещането за нормалност на редовия руски гражданин.

Паралелно с това кампанията срещу рафинериите през юли се развиваше с още по-голяма интензивност. На 2 юли бе поразена инсталацията АВТ-6 в рафинерията „Норси“ на „Лукойл“ (Нижегородска област), осигуряваща 53% от капацитета на завода. На 6 юли дронове удариха Омската рафинерия – най-голямата в страната – и повредиха първични инсталации АВТ-10 и АВТ-11, формиращи близо три четвърти от нейната мощност. В същата нощ бяха атакувани и балтийските пристанища Висоцк и Уст-Луга. Последваха удари по Саратовската рафинерия (8 юли), Илската (10 юли), Сизранската (12 юли), „Газпром нефтехим Салават“ (14 юли) и Тюменската рафинерия (25 юли). Кумулативната равносметка в средата на месеца показа: 13 големи предприятия са частично или напълно спрели от началото на 2026 г., изведени от експлоатация са около 25% от рафинерийните мощности в страната, 30% от производството на бензин и до 44% от това на дизел. Общото производство на бензин през юни е спаднало с една четвърт на годишна база до около 90 000 тона дневно при лятно потребление от минимум 110 000 тона, а месечният дефицит се оценява на 300 000 до 500 000 тона по изчисления на „Медуза“.

Атаките през целия месец следваха идентична тактическа схема: рояк от евтини далекобойни дронове разпределя целите едновременно в няколко области, изтощава дежурните разчети на ПВО и позволява на малка, но критична част от апаратите да достигне обектите. Руското министерство на отбраната обяви 571 прехванати дрона в нощта срещу 24 юли над поне 17 области (при рекорд от 660 на 26 юни), а по време на последната атака – 371. Тъй като тези данни идват от страна в конфликта, те отразяват по-скоро мащаба на заявените отбранителни усилия, отколкото реалния резултат. Географията на ударите обаче се потвърждава по независим път чрез въвежданите авиационни ограничения, засегнали летища чак в Уфа и Ижевск – над 1000 км в дълбочина на руската територия. През същата нощ срещу 24 юли бе поразен и заводът „Авитек“ от концерна „Алмаз-Антей“ в Киров (на около 1200 км от украинската граница), произвеждащ компоненти за зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101 и Х-59М2. Там бе използвана украинската крилата ракета FP-5 „Фламинго“, макар в официалните сводки на руското МО да се споменават единствено 571 апарата от самолетен тип без признание за ракетен удар. Паралелно бяха извършени атаки по горивна и тръбопроводна инфраструктура в Башкирия и Уляновска област, както и по радара „Небо-У“ край Белбек и горивните резервоари на летището „Саки“ в окупирания Крим.

Руската държава реагира с административни мерки, които сами по себе си разкриват колко дълбок реално е възникналият дефицит. Износът на бензин и дизел бе забранен до 31 юли. От 1 юли временно е разрешено предлагане на горива от ниския стандарт „Евро-3“ (със съдържание на сяра до 150 mg/kg вместо 10 mg/kg), а задължителният норматив за продажба на горива беше намален от 15% на 10%. На бензиностанциите в множество региони бяха въведени ограничения: до 40 литра бензин и 80 литра дизел в Ханти-Мансийския автономен окръг, до 30 литра крайпътно във Вологодска област, а на места определени октанови числа се продават само с купони. В Крим купонната система за горива функционира още от юни. Към средата на юли ситуацията в Московска област се стабилизира и опашките по вериги бензиностанции се свиха наполовина. Това показва неравномерно поемане на натиска от системата: столичният регион се компенсира за сметка на недостиг в периферията.

В оперативен план тази кампания не променя директно линията на фронта. Руските войски продължават настъплението от Покровск и Мирноград към Добропиля. Независимо че украинското командване определя щурмовите им подразделения като изтощени, това не се дължи пряко на горивния дефицит в тила. Ударите унищожават капацитета за прерабнотка и инфраструктура на складове, но на този етап наличните данни не показват промяна в оперативния замисъл на руското командване. Стратегическата стойност на атаките се крие на друго ниво – изчерпване на ремонтния ресурс, повишаване цената на застраховките и усложняване на способността на Кремъл да поддържа илюзията за далечна война, която не засяга ежедневието.

Решаващ фактор остава темпът. Киев доказа, че разполага с обсег до Омск, Тюмен и Сарапул, но въпросът е дали може да поддържа честота на атаките, при която възстановяването трайно изостава от пораженията. Засега данните показват именно това: Рязанската рафинерия беше блокирана 46 дни до началото на юли и продължава да е неактивна, Волгоградската е извън строя от края на май, а за връщането на Московската в строя ще бъдат необходими поне шест месеца. При запазване на този натиск е вероятно кампанията срещу рафинериите и складовете да продължи и през август, без това автоматично да предизвика остър глад за гориво на фронта. Руската армия се ползва с приоритетен достъп до наличните ресурси, поради което цената на дефицита се плаща от цивилното потребление и държавния бюджет.

Кремъл проведе учения за чиновници от Юга и окупираните региони на Украйна за масова мобилизация.

🇷🇺 В дните, в които Кремъл публично отрича всякаква нужда от нова вълна на мобилизация, властите в цял един федерален окръг репетираха именно бюрократичният сюжет, който тя би изисквала. На 17 и 18 юни 2026 г. във Волгоградска област се проведоха двудневни учебни сборове.

На тях представители на различни структури от Южния федерален окръг отработиха практическа механика на масовата мобилизация – от сборни пунктове за призованите граждани до раздаване на призовки и предаване на техника. Мероприятието премина под егидата на Главно управление за специални програми на президента на Руската федерация (ГУСП), а първото съобщение за него дойде от опозиционния канал Astra на 19 юни.

Същинските учения се разгърнаха във Волжки, на около 20 км североизточно от Волгоград, където властите развърнаха четири отделни площадки в гражданска инфраструктура. В Двореца на културата „Октябрь“ беше устроен предварителен пункт за сбор на гражданите, които подлежат на мобилизация; във Волжкия институт по икономика, педагогика и право – участък за оповестяване и разнасяне на повиквателни; автотранспортно предприятие „Автоколона 1732“ пое ролята на пункт за приемане и предаване на оборудване, а химическият завод „Волжский оргсинтез“ се превърна в учебен щаб за провеждане на отбранителни мероприятия. На 18 юни обучение беше проведено в близкото село Средняя Ахтуба, където според местни издания са участвали 17 служители – не само от Волгоградска, Астраханска и Ростовска област и от Калмикия, но и от окупираните Крим, Севастопол, Донецка и Луганска области.

Началникът на отдела по подготовка на мобилизация и работа в секретен режим от местната администрация Олег Филимонов настоя пред журналисти, че няма повод за тревога. „Целта е да разкажем как се провеждат тези мероприятия и да споделим опит. Подготовката за мобилизация е процес на мирно време, той се води постоянно – провеждат се учения, отработва се документация, обучават се хора; това са текущи въпроси“, заяви той. Думите му не са безпочвени: руското законодателство действително предвижда непрекъсната подготовка в мирно време и сами по себе си тези учения не означават, че е взето политическо решение.

Ключово обаче е не самото учение, а моментът и обстановката, в които се провежда. Още през ноември 2024 г. Русия въведе „Единен регистър за военен отчет“, който позволява електронно връчване на призовки, което затвори голяма част от вратичките за укриване. През декември 2025 г. президентът Владимир Путин подписа указ № 892 за свикване на резервисти на военни сборове през настоящата година: не само към въоръжените сили, но и към Росгвардия, звената на Министерство на извънредните ситуации, Федерална служба за охрана и Федерална служба за сигурност (ФСБ), което западни експерти определиха като пореден канал за вкарване на хора в системата без формална мобилизация. През март заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев увери, че нова такава не е необходима, тъй като армията се окомплектова с доброволци и договорни войници. В същия дух се изказа и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Едва на 1 юни депутатът от Държавната дума и бивш военен командир Андрей Гурульов наруши официалната линия и заяви в канала си намерението на Кремъл да проведе нова вълна на мобилизация през есента заради патовата ситуация на фронта и растящите загуби.

Зад това противоречие в реториката стои конкретен натиск. Генералният щаб постави като цел около 409 000 нови контрактници до края на годината, а бившият началник на Главно управление на разузнаването (ГУР) на Украйна Кирило Буданов оцени руската цел на над 400 000 души. Темпото на набиране обаче спада осезаемо и през първото тримесечие на 2026 г. са се подписвали средно по 800 договора на ден, в сравнение с 1000–1200 година по-рано – спад от порядъка на една пета, и то въпреки нарастващата административна принуда. Именно тази принуда придоби видими очертания през последните дни в Пензенска област, където съвместни наряди на полицията и военните комисариати задържаха мъже по улиците и ги принуждаваха да подписват договори с Министерството на отбраната – практика, която опозиционни медии проследяват като необявена мобилизация.

Така погледнато ученията във Волгоградска област изглеждат не като рутинна канцеларска тренировка, а като поддържане в изправност на машината за бързо разгръщане. Участието на чиновници от окупираните региони на Украйна и Крим показва, че репетираният модел се мисли в мащаб, надхвърлящ обикновената регионална подготовка. Не по-малко показателен е календарът: изборите за Държавната дума са насрочени за септември 2026 г., а европейски официални лица отдавна допускат, че евентуално решение за нова мобилизация би било оставено именно за периода след вота, за да не тежи на изборния резултат.

Украинска атака с дронове затвори летищата в Астрахан, Волгоград, Сочи и Казан.

🇺🇦💥🇷🇺 През нощта срещу 27 декември 2024 г. гражданските летища в Астрахан, Волгоград, Сочи и Казан в Руската федерация бяха временно затворени за полети поради наличието на въздушна опасност, възникнала в резултат от украинска атака с дронове.

По същото време се наложи пренасочването на редица вътрешни полети, този от Москва за Астрахан например беше пренасочен към Махачкала.

“На летището в Астрахан е въведена временна забрана за приемане и излитане на самолети. Полетите за излитане и пристигане са отложени. Полетите също са отложени на летището във Волгоград“, пишат руските държавни медии.

Освен това бяха въведени ограничения на летището в Сочи. Федералната агенция за въздушен транспорт “Росавиация“ отбеляза също, че летището в Казан “временно не приема и не изпраща полети“, за да се гарантира безопасността на полетите на гражданските самолети във връзка със заплахата от нападение от украински дронове. В Сочи работата е ограничена от 5 часа сутринта, в Казан от 6 часа сутринта местно време.

Впоследствие руските държавни медии съобщиха за падането на ограниченията за Астрахан и Волгоград. В същото време, поради заплахата от дронове, Аерофлот СУ1172, летящ от Москва до Астрахан, първоначално беше забавен с 5 часа, като трябваше да излети на предния ден в 21:25 ч. местно време, но го направи чак в 02:35 ч. през нощта. Въпреки това самолетът не е успял да достигне крайната си дестинация и е бил пренасочен към Махачкала, столицата на Дагестан.

Според руските държавни медии пътниците не са били информирани за причините за случващото се, а нов опит за достигане до Астрахан е насрочен за тази сутрин: очаква се самолетът да излети от Махачкала в 08:00 часа местно време.

“Качването върви, но тук няма компютър. Всичко се проверява по списък, на лист хартия“, споделиха пътниците. В същото време на летището в Астрахан на пътниците беше съобщено, че причината за закъснението са „метеорологичните условия““, въпреки че небето е напълно ясно, пише едно от местните издания.

От 07:00 часа киевско време ограниченията бяха премахнати и за Астрахан и Волгоград.

Междувременно Министерството на отбраната на Руската федерация се похвали със свалянето на на 13 украински дрона за една нощ: 5 над Брянска, 3 над Курска, по 2 над Белгородска и Тулска и 1 над Астраханска област.

Припомняме, преди броени дни украинска безпилотна атака срещ летище Милерово предизвика мощни експлозии, които разтърсиха Ростовска област на Руската федерация.

Освен това руснаците се оплакаха и от масираната атака с използване на американски тактически балистични ракети ATACMS срещу град Рилск в Курска област, при която беше ликвидиран заместник-командирът на руската 810-а отделна бригада на морската пехота.

Украински дронове атакуват промишлената зона на Волгоград.

🇺🇦💥🇷🇺 Въоръжените сили на Украйна извърши безпилотна атака срещу обекти в индустриалната зона на Волгоград. Според сведения на местни жители мишена на атаката е бил тракторния завод в града, който участва в производството на военна техника за въоръжените сили на страната.

Днес следобед в района са прозвучали сирени за въздушна тревога, а малко по-късно работниците в химическия завод "Каустик", разположен в Красноармейски район, са били евакуирани, съобщава NovostiVolgograda.ru, позовавайки се на информация от пресслужбата на предприятието.

„Персоналът беше евакуиран, на работните места в цеховете остана само сменният персонал, осигуряващ непрекъснат производствен цикъл“, допълват от пресслужбата.

По-рано днес беше съобщено за евакуацията на училище във Фролово – град, разположен на 148 километра северно от Волгоград. Учениците са били изпратени по домовете след огромен пожар в близкия магазин. Няма сведения дали е бил причинен от атака с дрон.

Руски спецчасти щурмуваха затвора край Волгоград. Похитителите са убити.

🇷🇺 Руски спецчасти щурмуваха затворническата колония край руския Волгоград, в която лишени от свобода взеха надзиратели за заложници, убиха няколко от тях и раниха други.

Командосите си върнаха контрола над превзетата сграда, освобождавайки пленниците. По предварителна информация четиримата похитители са били убити от снайперистите на руската национална гвардия СОБР. Операцията е продължила около 30 минути, съобщават руският Telegram канал Mash и Газета.ру.

„Спецчастите ликвидираха четирима затворници в наказателната колония край Волгоград“, заявиха от Руска гвардия, цитирани от проруския Telegram канал Readovka.

По-рано органите на реда блокираха пътя на улицата към затвора и започнаха подготовка за освобождаването на заложниците. В региона бе прекъсната връзката с интернет. Похитителите разполагаха с телефони със SIM карти, като публикуваха редовно видеа от акцията си.

Съобщава се, че един от тях е имал самоубийствена жилетка с експлозив, която обаче не е сработила.

Трима от похитителите в колонията край Волгоград са осъдени за разпространяване на наркотици, а четвъртият за побой, довел до смъртта на жертвата. Родом те са от Узбекистан и Таджикистан.

Нападателите декларираха принадлежност към „Ислямска държава“. Освен взетите заложници те убиха и раниха тежко с ножове няколко от служителите в затвора.

В последното си видео похитителите заявяват, че те са отмъстили на всички, тормозили мюсюлмански затворници. Като примери за тормоза, те посочват, че ръководството на колонията е забранило някои ислямски книги и е принудило лишените от свобода да се обръснат.

Напоследък в Русия се наблюдава увеличаване на атаките, извършвани от въоръжени ислямисти, в момент, когато руските служби за отбрана и сигурност са силно фокусирани върху войната в Украйна, отбелязва Ройтерс.

През юни в южната Ростовска област избухна затворнически бунт, свързан с „Ислямска държава“. Тогава също бяха взети заложници, като специалните сили застреляха шестима похитители.

По-късно през същия месец най-малко 20 души загинаха при атаки в два града в руската република Дагестан, населена преобладаващо с мюсюлмани.

През март „Ислямска държава“ пое отговорност за кървавото нападение в концертната зала „Крокус сити хол“ край Москва, където бяха убити над 140 човека.

Партизани извадиха от строя железопътна линия в руския Волгоград

Партизани от "Атеш" са организирали диверсионна акция на железопътната линия във Волгоград, Русия. Това наруши плановете за движение на военни товари и доведе до забавяне на логистичната система на руските въоръжени сили, съобщават от организацията.

Един от членовете на групата "Атеш" предизвикал пожар на станция "Максим Горки" във Волгоград. Партизаните съобщават, че това е довело до временно спиране на прехвърлянето на военна техника.

„Това съоръжение е много важно за режима на Путин от гледна точка на логистиката. Тази станция е важен възел, през който военните товари отиват към Крим и Ростов. Сега окупаторите ще имат проблеми с това“, се казва в съобщението.

Guerrillas sabotaged the railway in Volgograd, #Russia

One of the "Atesh" agents set fire to the relay cabinet at the Maxim Gorky station in Volgograd. Partisans note that for some time this stopped the transfer of military equipment. pic.twitter.com/4V07Q36BNA

— The Russian Invasion of Ukraine (@wogoa1) February 18, 2024

Източник: Дани Иванов