Азиатски доброволчески корпус се появи във ВСУ след закриването на легиона

🇺🇦🪖🌏 Във Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) съществува подразделение, набиращо доброволци на японски, китайски, корейски и английски език, наречено Азиатски доброволчески корпус. Първите данни за него изплуват онлайн през юли – около половин година след като бе закрит Чуждестранният легион, а неговите доброволци бяха разпределени по щурмови подразделения. Профилът на корпуса в X започна да публикува на 11 юли, а на 14 август онлайн платформата UNITED24 му посвети отделна поредица.

Корпусът се представя като част от ВСУ и приема кандидатури с 4 отделни формуляра – по един на всеки от изброените езици – за хора на възраст между 18 и 60 години. Емблемата му включва жълт щит със звяр, увит около копие. Държавният портал за набиране на чужденци предлага 6-месечен договор, като насочва кандидатите към формирования на Сухопътните войски, които вече разполагат с международни отделения, роти или батальони. Азиатският доброволчески корпус се вписва именно в този модел.

Място за такава част се отвори на 31 декември 2025 г. Тогава 4-те батальона в състава на Чуждестранния легион престанаха да съществуват. Първият и третият бяха обединени в 475-и щурмови полк, четвъртият стана основа на 157-и международен учебен център, а личният състав на втория беше прехвърлен в други части. Генералният щаб на ВСУ обясни решението с довода, че легионите вече са изпълнили своята роля и чуждестранните доброволци трябва вече да се интегрират в редовната щурмова структура. Представители на легиона предупредиха, че промяната може да доведе до спад в притока на доброволци.

Азиатският корпус не връща обратно разформированата структура, а следва по-стар модел. Грузинският легион от 2014 г. и беларуският полк „Кастус Калиновски“ от март 2022 г. организират доброволци около общ произход и език, а не защото просто са чуждестранни граждани. Названието „корпус“ следва същата практика, позната от беларуския и руския доброволчески корпус, и не се отнася до общата численост на личния му състав. Повечето бойци в редиците му идват от Япония, Китай, Тайван и Южна Корея.

Мрежата от чуждестранни подразделения не изчезна с разформироването на Чуждестранния легион към Сухопътните войски, а промени формата. Международният легион на Главно управление разузнаване (ГУР) се запази като отделна структура и продължи да действа през 2026 г. 52-и международен щурмови полк на Национална гвардия на Украйна (НГУ), стъпил върху международния батальон на бригадата „Азов“, набира доброволци от 40 държави. Азиатският корпус е още един елемент от тази мрежа, а не изключение от нея.

Извън собствените му канали в социалните мрежи съществуват най-малко две публични свидетелства във връзка с дейността на корпуса. На 14 август UNITED24 му посвети серия от пет графични карти със снимки на терен, докато Станислав „Осман“ Бунятов, командир в 24-и отделен щурмови батальон „Айдар“, съобщи, че неговите подчинени участват в операции в Запорожка област. Командир, войскови номер и численост на корпуса засега не са публично известни.

Каналът му изрично подчертава ролята на общия език. Публикациите са написани на английски, придружен от китайски или японски превод, и показват стрелкова подготовка, обучение за работа с РПГ и бой с нож в окоп. В едно от изявленията частта заявява, че Япония е подкрепяла Украйна още преди пълномащабната инвазия, а корпусът вече дава на японските доброволци място, от което да се включат във войната.

На 7 септември той публикува снимка на маса. Върху японско знаме с надпис „Всичко ще бъде Украйна“ са подредени чешка карабина CZ BREN със заглушител и холографски мерник, избеляла парашутна емблема и документи. Жълтият щит на частта е залепен върху цевната кутия на оръжието.

Документите включват японски учебни материали. Стр. 61 е озаглавена „Стрелба и движение“ – четвърта глава от пехотен наръчник. В нея се разглеждат карабина, картечница, 84-мм безоткатно оръдие и 89-мм ракетно устройство, а за военнослужещия е използван термин за обозначаване на личен състав от Силите за самоотбрана.

До страницата лежи ръчно изготвен лист за щурма, на който изходният рубеж е означен както на японски, така и на английски „Assault Position“. Отстрани са изброени елементи, които трябва да съдържа заповедта: кратко разпределение на целите, указания за щурма от ниво командир на взвод, последно съгласуване със съседното подразделение и преразпределяне на бойците, носещи боеприпасите.

Под листовете има алгоритъм по тактическа медицина на същия език, който включва раздел за оказване на първа помощ под обстрел и преглед по алгоритъма MARCH – M, A, R, C и H – който подрежда действията за ранен според тяхната спешност. В отворената тетрадка до него са записани дозировки: морфинов сулфат от 2 до 6 мг бавно венозно, с повторение през 5 минути при поддържане на систолично налягане над 100; налоксон при потиснато дишане; фентанил с изрична бележка за висок риск от предозиране. Същата тема е качена в YouTube канала на звеното, където е показана екипировката на бойния парамедик.

Това е общ работен език, който стига от заповед за щурм до дозировка на морфин. Японските доброволци във ВСУ не са ново явление. През първите дни на март 2022 г. около 70 японци подадоха заявления да се сражават за Украйна, голяма част от които са бивши военнослужещи от Силите за самоотбрана, съобщи тогава Mainichi.

За част от доброволците участието във войната донесе правен риск у дома. Японският наказателен кодекс предвижда от 3 месеца до 5 години лишаване от свобода за подготовка и заговор за командване на частна война срещу чужда държава, а отделен член – до 3 години за нарушаване на наредби. Южна Корея забрани на своите граждани да пътуват до Украйна на 12 февруари 2022 г. и преследва нарушители според Закон за паспортите с до една година затвор или глоба до 10 млн. вона. За нарушаване на забраната вече са няколко присъди, сред които на бивш капитан от военноморските специални части. Сеул потвърди смъртта на свой гражданин, сражавал се като доброволец в Украйна. Пекин многократно отправя призиви към гражданите си да стоят настрана от военни конфликти и особено от военни действия за която и да било страна. Тайван не налага изрична забрана, но разубеждава гражданите си да участват.

Постъпиха сведения за китайски граждани и от двете страни на фронта. На 9 април 2025 г. президентът Зеленски заяви, че разузнаването е установило 155 китайски граждани, сражаващи в руските редици – ден след такава няма в Донецка област. Пекин определи твърденията за безпочвени. През октомври 2025 г. The Guardian описа китайци, заминали по лични подбуди да воюват за Украйна. Снимката с бойци на Азиатския корпус, държали китайско знаме на разбита руска позиция, беше многократно препубликувана през август и достигна до чуждестранни издания.

През юли японски доброволец, изгубил левия си крак след 4 години на фронтовата линия, каза пред Kyodo, че чужденците се изпращат на опасни мисии без да получат адекватни инструкции и се запълват празнини по фронтовата линия. Тъкмо тук се пресича неговото оплакване с онова, което Азиатският корпус предлага на желаещите да се включат в редиците му: процедура за кандидатстване и учебни материали на майчиния им език.

Дали корпусът ще се превърне в трайна военна структура, или ще остане като инструмент за набиране на чуждестранни доброволци, може да бъде преценено по някои конкретни признаци: обявяване на войскови номер, назоваване на командир и появата на имена на негови загинали бойци в украинските регистри.

Билецки записа обръщение от Святогорск, който Путин обяви за превзет

🇺🇦🎥 Бригаден генерал Андрий Билецки застана в центъра на Святогорск и посочи подразделението, което контролира града – 60-а отделна механизирана бригада към Трети армейски корпус на ВСУ, начело със сами него. В кадъра се вижда Успенската лавра, манастир на Украинската православна църква (Московска патриаршия) на високия бряг на река Северски Донец. Разпознаваемият ѝ силует позволява мястото на заснемане да бъде установено визуално. Шест дни по-рано руският президент Владимир Путин обяви, че същият град е преминал под руски контрол.

„Обръщам се към руското военно и военно-политическо ръководство. Свалете клоунските носове и шарени перуки. Не изглеждайте като глупаци. 60-а механизирана бригада на Трети армейски корпус контролира изцяло града. Фактически това е наша тилова зона“, заявява Билецки на видеото, публикувано в канала на корпуса.

Изявлението, което Билецки опровергава, беше направено на 1 септември в Бишкек, Киргизстан, след края на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. Пред журналисти Путин изброи 14 населени места, за които твърди, че са преминали под руски контрол през изминалия месец, и включи „освободения“ Святогорск към тях. В същото изказване той посочи, че настъпващите руски сили се намират на между 1,5 и 4 км от Краматорск, Славянск и Дружкивка. По време на същото посещение Путин определи като „призив към държавен тероризъм“ предупреждението на украинския президент Володимир Зеленски, че руското небе става опасно за гражданската авиация.

Ключови елементи от тези твърдения обаче не издържаха на елементарна проверка – включително спрямо руската система за отчитане на териториалния контрол. Ежедневните оперативни сводки от Министерство на отбраната в Москва не са съобщавали за превземането на Святогорск нито в деня на изявлението, нито след него. Руски военни канали, които обичайно споделят докладите на ведомството, директно отхвърлиха твърдението на върховния главнокомандващ: „Това е просто лъжа.“ Според актуалната карта на DeepState, най-близките руски позиции се намират на около 9,5 км от Святогорск, а разстоянието, което дели руските войски от Краматорск и Славянск, е около 12 км – поне 3 пъти над горната граница, заявена от Путин. Нещо повече, фронтовата линия в този участък не е претърпяла почти никакви изменения в последните месеци.

Най-нагледното опровержение обаче дойде не от карта, а от заснети на терен видеокадри. На 2 септември военният кореспондент на „Донбас.Реалии“ Серхий Горбатенко влезе в Святогорск и засне улиците му. На кадрите се виждат украински знамена, работещи магазини и местни жители, като не се забелязват никакви руски военнослужещи или знамена. Шефът на Донецката областна военна администрация Вадим Филашкин коментира, че няколко кадъра от Святогорск са били достатъчни, за да се изпари поредното „постижение“ на Кремъл. Началникът на градската военна администрация Володимир Рибалкин също потвърди, че градът остава твърдо под украински контрол.

Записът на Билецки е най-силният публичен елемент в тази верига, тъй като включва четири компонента на проверимост, които липсват в изявлението от Бишкек. Той идва от офицер с име, чин и конкретна длъжност, а не от анонимна сводка. Посочва конкретна армейска част, която носи отговорност за твърдението. Заснет е на място, разпознаваемо по силуета на лаврата и следователно подлежащо на визуална проверка. Освен това е публикуван на конкретна дата, което прави твърдението подлежащо на потвърждение и във времето: ако обстановката се промени, записът ще остане свързан с тази дата, а името на командира – с казаното в него.

Подобен модел не е нов, но този път посоката е обърната. През август руското министерство на отбраната на два пъти обяви за превзети населени места в Сумска област, за които по-късно става ясно, че остават в украински ръце – Новокостянтинивка на 25 август, опровергана още същия ден от групировката „Курск“, и Писаривка на следващия ден. Тогава твърдението тръгна от ведомството, а войските на терен го отрекоха. Сега то идва от върховния главнокомандващ, докато Министерството на отбраната мълчи: ежедневните му сводки не потвърдиха нито превземането на Святогорск, нито предполагаемото приближаване до ключовия „крепостен пояс“ – градската агломерация на Краматорск, Славянск и Дружковка.

Украинската страна предлага и обяснение за изявлението. Ръководителят на управлението за комуникация на групировка „Обединени сили“ на ВСУ Виктор Трегубов го определи като измислица, свързана с края на лятната кампания. Според него сроковете за постигане на поставените цели са изтичали в края на лятото и отчетът е трябвало да покаже резултат по всички направления. Тази интерпретация се вписва в оценката на The Economist от края на август, според която Путин е избрал ескалация, вместо да признае, че лятото не е донесло очакваната промяна на фронта.

Оперативната ситуация дава обяснение и защо отговорът идва именно от Трети армейски корпус. Той пое участъка Борова–Лиман през юни 2025 г. и към днешна дата отговаря за над 150 км фронтова линия, която според Билецки възлиза на около 1/8 от цялата линия на съприкосновение и най-дългият участък, поверен на украински корпус. Под негово командване са 53-а, 60-а и 63-а механизирана бригада. Към юни, когато корпусът навърши една година в реални бойни условия, украинското командване му приписа спирането на настъплението на три руски армии и над 34 000 руски загуби в жива сила. През март 2026 г. опит за пробив към Лиман беше занулен след интензивни сражения, продължили 4 часа. По оценка на The Independent от май корпусът вече не само се отбранява, а изтласква противника назад в части от своя сектор, обхващащи 12,5% от поверения му участък. Военният журналист Богдан Мирошников посочва, че през последните три месеца линията на съприкосновение на лиманското направление се е отдалечила от Святогорск, а не се е приближила към него.

Святогорск се намира на река Северски Донец, около 35 км северно от Славянск, и контролира северния подстъп към агломерацията Славянск–Краматорскм ядро на последния голям укрепен пояс, който Украйна държи в Донбас. Оттук идва и тежестта на думата „Святогорск“ в изречението, произнесено в Бишкек. Ако градът наистина е превзет, разстоянието до укрепения пояс би се свило рязко и това би подкрепило тезата, че руската лятна кампания е постигнала значим оперативен резултат.

Според Институт за изследване на войната (ISW) към края на август под руска окупация се намират 79,89% от Донецка област, а според изчисленията на DeepState руският териториален прираст през юли е 36 кв.км. Тези показатели сами по себе си не биха могли да изключат локално настъпление срещу даден град, но не подкрепят картина на широк оперативен пробив до непосредствените подстъпи на Краматорск.

Терминът „тилова зона“, използван от Белицки, също се нуждае от уточнение. В чисто военен смисъл това е пространството зад непосредствения боен ред, което се използва за логистика, придвижване и ротация на подразделения, но в условията на съвременната война то не е синоним на безопасна зона. В Святогорската градска община живеят 1087 цивилни, а градът остава без ток, водоснабдяване, аптека и болница. Кадрите на Горбатенко показват хора, приспособили своето ежедневие към постоянна заплаха за живота от дронове и артилерийски обстрел. Самият Билецки уточнява в записа, че местното население може да се придвижва без сериозни трудности, но бронежилетката остава силно препоръчителна.

В лаврата продължават да живеят монаси и миряни, които отказаха да я напуснат. Руската страна използва принадлежността на манастира към Московската патриаршия като част от своята пропагандна реторика за неговото „освобождение“, но обителта беше поразена от руски обстрел още през първото лято на войната. На 1 юни 2022 г. снаряди паднаха върху братските корпуси и убиха трима от обитателите на лаврата, сред които беше архимандрит Галактион и монахинята Варвара; още един монах по-късно почина от раните си. Три дни по-късно до основи изгоря дървеният храм на скита на Вси светии – най-разпознаваемата сграда на обителта след пещерните ѝ църкви.

Святогорск беше окупиран през юни 2022 г. и освободен на 12 септември същата година при светкавичната контраофанзива на украинските сили в Харковска и Донецка област. След тончо 5 дни, на 12 септември, се навършват 4 години от неговото освобождение – период, през който градът беше обстрелван, обезлюден и лишен от голяма част от инфраструктурата си, но въпреки всичко продължава да удържа на непрекъснатия руски натиск.

Билецки и Прокопенко поемат две групировки войски в Донецка област

🇺🇦⚔️ Двама от най-известните командири на Украйна ще поемат командването на по една групировка войски в Донецка област. Президентът Володимир Зеленски обяви назначенията на 26 август след проведено съвещание в Запорожие, посветено на обстановката на фронта. Начело на групировките ще застанат бригадните генерали Андрий Билецки и Денис Прокопенко.

Решението се вписва в сравнително ново ниво на украинската командна верига. До октомври 2025 г. между Генералния щаб и бригадите действаха две временни командни структури: оперативно-стратегическите и оперативно-тактическите групировки войски. На 10 октомври тогавашният главнокомандващ Олександър Сирски съобщи, че и двата вида структури прекратяват дейност, а задачите им преминават към групировки войски (сили), изградени върху основата на оперативните командвания.

Заедно с това беше разформирована групировка „Днепър“, известна преди като „Хортица“, а „Таврия“ беше преобразувана в групировка „Юг“. В същото време армейските корпуси поеха свои зони на отговорност и започнаха да се подчиняват на по-горното ниво в командната верига. Сирски обясни закриването на тези структури с отпадането на нуждата от междинно звено между Генералния щаб и корпусите. Оттогава насам групировката е командното ниво непосредствено над корпуса. При същото преустройство Командването на обединените сили, ръководено по това време от Михайло Драпатий, получи собствен участък от фронта с подчинени корпуси.

Каква точно ще бъде формата на новите структури обаче не е обявено. В публикувания от Зеленски текст на английски се посочва, че групировките „ще бъдат създадени“. В пряката му реч на украински, цитирана от „Украинска правда“, президентът казва, че позициите в областта ще бъдат подсилени „благодарение на две обновени групировки“. Командващият Силите за безпилотни системи Роберт Бровди, който също участва в съвещанието, ги определи като новосъздадени. Досега не е публикуван указ или заповед, който да посочва техният състав, граници и подчинение.

Разликата между изявленията не е само стилистична. „Обновена групировка“ предполага трансформация на вече съществуваща структура и нейната зона на отговорност. „Новосъздадена групировка“ би значела появата на допълнителна командна структура в Донецка област, изградена около два корпуса, а не около оперативно командване. След октомври 2025 г. установената практика е групировки да бъдат изграждани именно върху оперативните командвания, което прави първото тълкуване по-вероятно. Единственото ясно установено засега е кой ще ги командва.

И двамата назначени офицери в момента командват корпуси. Билецки е начело на 3-ти армейски корпус от март 2025 г. и на 1 октомври същата година получи чин бригаден генерал. Корпусът отговаря за Лиманското направление, а самият Билецки го описва като лаборатория за промени. През април той обяви намерение да замени около една трета от пехотата с наземни роботизирани комплекси. Билецки е основател на полк „Азов“ и на 3-та отделна щурмова бригада, а на 26 август Зеленски му връчи ордена „Златна звезда“ на Герой на Украйна.

Прокопенко командва 1-ви корпус на Националната гвардия „Азов“ – първото ѝ корпусно съединение, което обединява 6 бригади. Той ръководеше отбраната на Мариупол през 86-те денонощия на пълно обкръжение и се върна на служба след размяната на пленници. Налаганият от него модел в корпуса се характеризира със стандартизирани процедури, продължителна подготовка и стремеж към запазване на личния състав.

Донецка област остава участъкът, подложен на най-силен руски натиск. Руското командване продължава щурмовете по оста Костянтинивка–Дружковка, но според данните на Института за изследване на войната (ISW) за 24-25 август няма потвърден руски напредък въпреки отчетените 19 щурмови действия по сектора. Геолокирани кадри показват украински сили, които удържат или са си върнали позиции, заобиколени преди това от руски инфилтрационни групи югозападно от Костянтинивка.

Основните оперативни цели на настъплението остават Костянтинивка, Славянск и Краматорск, 3-те опорни точки на отбранителната линия, известна като „крепостния пояс“ на Донбас. Отговорност за Костянтинивка  и Славянск досега носи 11-и армейски корпус, отбеляза на 15 август военнослужещият и журналист Юрий Бутусов, призовавайки зоната на отговорност на Билецки да се разшири именно в тази посока. Аргументът му бе, че силите на 3-ти корпус се намират наблизо, а линията Славянск–Краматорск е най-подходящият естествен отбранителен рубеж, с който Киев разполага. 11 дни по-късно Зеленски обяви тези назначения.

Другата основна тема на съвещанието бе обстановката в Запорожка област, където президентът пристигна лично. Към военните командири на срещата се включи и началникът на областната военна администрация Иван Федоров. Руските сили оказват натиск към Орихов, Степногорск и Гуляйполе, а фронтът се придвижва към областния център.

Обстановката по трите направления е различна. При Орихов противникът е променил тактиката си и вместо фронтални атаки се опитва да обходи града по фланговете, засега без успех, сочат сведения на говорителя на Украинската доброволческа армия Сергий Братчук. При Степногорск украинските части са изтласкали руските сили и удържат позициите си срещу контраатаки. При Гуляйполе и река Гайчур броят на руските атаки е нараснал, но без потвърден напредък. Зеленски нареди да се засили отбраната на областния град и на региона, „особено на онези участъци, от които зависят други градове и общини“.

На съвещанието бяха взети и две решения, останали в сянката на съобщението за Донбас: да се увеличат производството и поръчките на наземни роботизирани комплекси и да бъде въведен по-системен подход към ударите на средна далечина. Президентът уточни, че необходимите за това кадрови решения вече са съгласувани.

Става дума за категорията удари, наложила се в украинската военна употреба под названието middle strike – поразяване на цели на разстояние 30-300 км зад фронтовата линия, най-често командни възли, складове и логистични обекти. Отделни екипажи съобщават и за удари по цели на над 500 км. Бровди, чийто сили са отговорни за голяма част от тези операции, заяви през май, че ударите на дълбочина 180 км променят хода на войната. Офицер от 3-ти армейски корпус отдаде стабилизирането на фронта в зоната на корпуса точно на същата категория удари.

Коментирайки назначенията, Бровди написа, че новите структури ще действат в пълна координация със Силите за безпилотни системи и че веригата от разузнавателния сензор до огневото средство ще бъде възможно най-къса.

Ако обявените назначения бъдат оформени със заповед, която предоставя на Билецки и Прокопенко зони на отговорност, надхвърлящи тези на собствените им корпуси, това ще бъде първата съществена промяна във командна структура след смяната на главнокомандващия на 21 юли, когато Драпатий замени Сирски.

Досега новото командване се придържаше към кадрови промени в централния апарат. При първата вълна назначения на 30 юли бяха сменени командващият Силите за логистика и началник-щабът на Сухопътните войски. Издигането на две от най-разпознаваемите фигури с едно командно ниво нагоре в Донбас би било промяна от още по-голям мащаб. Вероятно тя ще е насочена към Славянск–Костянтинивка, а не към целия периметър на Донецка област.

Възможно е обаче и по-ограничено тълкуване на същите факти. Употребата на думата „обновени“ в пряката реч на президента, липсата на обявено преназначаване на двамата офицери и обстоятелството, че никой не е съобщил за промяна в зоната на 11-и корпус, допускат вариант, при който става дума за преименувани и подсилени вече действащи групировки. При него Билецки и Прокопенко биха запазили командването на своите корпуси, като получат и нови подчинени части. В такъв случай обявеното представлява усилване на конкретен участък, а не преустройство на командната верига.

Анализ: Русия свива плацдарма западно от Нитриус северно от Лиман

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското командване започна частично изтегляне от предмостието си западно от река Нитриус, северно от Лиман. Щурмови групи на Силите за отбрана на Украйна си върнаха контрола над позиции във и около Ярова, Олександривка, Карповка и Коровий Яр, заварвайки повечето от тях изоставени. Отстъплението идва през четвъртия месец от украинските контраатаки срещу издатъка северно от Лиман. То оставя на Москва по-плитко предмостие, което продължава да поддържа натиска върху града от север, но изисква чувствително по-малко хора за отбрана.

Основният натиск, който прави съкратената линия по-изгодна за руските войски, идва от Шандриголове. Украински части са се закрепили в южната част на селището и водят боеве за основната му част. Други сили са подновили щурмовите действия от север след по-ранни неуспешни опити и също се приближават към него. Значението на Шандриголове личи от самото руско изтегляне: съкратеното предмостие би било по-лесно за изоставяне, ако руската пехота не успее да изтласка украинските части от селото.

Развитието се потвърждава частично и от руски източници. На 8 август Z-блогър призна, че украинските сили са навлезли в северната част на селото и че Новоселовка, Дробишево, западната част на Лиман и Ямпол не се намират на руския преден край. Това е важно признание от информационна среда, системно преувеличаваща собствения си напредък и премълчаваща загубата на позиции. Институтът за изследване на войната (ISW) го отрази в картата си за същия ден. По-широката картина остава непроменена: според оценка на института от 23 август руската армия е заложила на настъпление към Славянск от североизток през Лиман още в началото на пролетно-лятната си кампания, но досега не постига успех по тази ос.

Оста Шандриголове–Ярова има и по-дълга оперативна история. През декември 2025 г. украинският военен наблюдател Костянтин Машовец я определи като направление на главното усилие на 144-та мотострелкова дивизия от 20-а общовойскова армия – т.е. като ос, по която руските войски настъпваха към реката. Тогава в същата отсечка се съобщаваше и за присъствието на 237-и танков полк от 3-та мотострелкова дивизия. Днес по същата линия се движат украински групи, но в обратната посока. За осем месеца оттогава именно посоката на движение по тази ос се е обърнала.

Съкращаването на линията на контакт освобождава личен състав и техника. Поддържането на предмостие отвъд река изисква оборудвани преходи, охраняван коридор и постоянно снабдяване под противниково наблюдение. Изтеглянето към по-къс периметър премахва голяма част от тези изисквания, а освободените подразделения могат да бъдат прехвърлени към участъците, в които клинът северно от Лиман е най-тесен. Цената е загубата на територия, завладявана на етапи през 2025 г. В замяна руското командване запазва основната част от северния фланг към Лиман с по-малко сили.

По източното рамо на клещите украинското настъпление продължава южно от Нове. Украинските войски се спускат по тактическите височини и си връщат поредица от опорни точки по високите места след няколко седмици тежки и скъпоструващи боеве. Картината получи и независимо потвърждение. Геолокирани кадри от 18 август показват руски удар по артилерийска позиция на ВСУ североизточно от Нове. Въз основа на тях ISW заключава, че Киев вероятно си е върнал Катериновка и Нове и продължава да държи Нови Мир – в разрез с твърденията на Москва. Източник, който следи руската групировка войски „Запад“, съобщи на 25 август, че по линията Редкодуб–Нове се водят контраатаки, които продължават и от север.

Това рамо също има по-дълга история. Контраатаките срещу издатъка започнаха в края на май, когато картографи и анализатори отчетоха украинско движение през Нове и съседната Катериновка. През юни Силите за отбрана контраатакуваха при Нове и Липово в посока Зелена долина и според оценката на ISW от 13 юни напредваха през бойните порядъци на руските сили. Натискът около Борова не идва само от юг: на 11 август руски военен блогър призна за напредък на ВСУ при Богуславка, североизточно от града. Между началото на контраатаките в края на май и достигането на височините южно от Нове има три месеца боеве за отделни опорни точки. Това е постепенно изтласкване, измервано в метри, а не пробив.

Загубените височини сега са подложени на интензивни удари с управляеми авиационни бомби (КАБ). Това са боеприпаси с разгъващи се крила и насочване по спътникови координати, които руската авиация може да пуска, без да навлиза в обсега на армейската ПВО на ВСУ. Ударите се нанасят по терен, който руската пехота не е успяла да задържи. От този район украинското командване насочва подкрепления в северните покрайнини на Колодязи, както и на изток – към Ивановка и западния бряг на река Жеребец.

От юг контраатаките постигат по-ограничени резултати. Руските позиции там са по-устойчиви, а атаките – постоянни. При последните боеве украинските сили прочистиха остатъка от Ставки и съседните полета от по-ранни руски инфилтрации и засилиха придвижването си на север към залесените дерета западно от Колодязи. Действията обаче все още имат характер на инфилтрация, а не на установено настъпление по фронта. В района се е образувала широка сива зона с преплетени и застъпващи се позиции, в която няма как да бъде очертана ясна линия на съприкосновение.

В крайна сметка решаващо значение има ширината на руския клин. В източната му част най-близките точки на двете украински рамена са на около 6,2 км една от друга, а разстоянието между най-предните щурмови групи е около 2,6 км. Тези стойности са измерени непосредствено по картата на сектора и не се основават на геолокирани кадри.

Подобни кадри от вътрешността на този участък на практика липсват от месеци и това не е просто пропуск в отразяването. Киев поддържа строг режим на оперативна сигурност и почти не допуска публикуването на материали от сектора. Москва също ограничава по-голямата част от информацията, но по информационни и пропагандни съображения, а не заради собствената си оперативна сигурност. Последиците от въпросния режим се виждат в картите на ISW: институтът отчита геолокации по периферията – югоизточно от Борова на 18 август и източно от Диброва на 23 август – но почти нищо от вътрешността на клина.

Потенциалното отклонение между откритите карти и реалната обстановка може да се оцени по друго направление. За Олександривския участък в Днепропетровска област, откъдето свободно се публикуват повече кадри, командването на Десантно-щурмовите войски отчете над 745 кв. км. освободена територия в периода от 29 януари до 12 август. Картите на ISW показват около 627 кв. км за същия интервал, при това за Олександровски участък заедно със северната част на Гуляйполски. Разликата е близо 1/6 и не е изненада, тъй като самият институт признава, че консервативната му методика подценява напредъка на ВСУ.

Украинското командване обясни и механизма, който поражда открояващата се разлика. В доклада си от 12 август Десантно-щурмовите войски уточниха, че част от знамената в освободените села са били издигнати на безопасно разстояние от реалните позиции именно по съображения за оперативна сигурност. Според ISW това значи, че украинският преден край вероятно вече се е намирал отвъд изброените населени места. Ако така се действа в сектор, от който постъпват сравнително много материали, разликата между картата и реалното положение в лиманския сектор вероятно е по-голяма, а не по-малка.

В обратната посока разминаването е значително по-голямо. На 29 юни руският президент Владимир Путин заяви, че руските войски са прочистили по-голямата част от Лиман и се намират на 8-9 км от Славянск. По оценката на ISW за същия ден руските въоръжени сили са поддържали присъствие вследствие на напредък или инфилтрации – в едва 4,3% от Лиман и са достигнали на близо 19 км от Славянск. Месец по-късно, на 29 юли, командирът на 37-и мотострелкови полк твърдеше, че неговата част прочиства града при отсъствие на съществена съпротива. Наличните данни обаче сочеха украински контрол над преобладаващата част от Лиман, ако не и върху целия град. Това разминаване между заявеното и доказуемото показва с каква доза предпазливост трябва да се тълкуват руските твърдения за сектора.

Но алтернативният прочит на същата фактология също има своите основания и не бива да се пренебрегва. Украински батальон с безпилотни системи, действащ в лиманския участък, съобщи на 12 август, че руското командване поставя силен акцент върху сектора и прехвърля там нови екипажи за управление на дронове. Натискът югоизточно от Лиман също не е спрял. На 10 август руски военен блогър призна, че сведенията за руския напредък в района си противоречат и че пълен руски контрол над горите южно от Лиман е малко вероятен, докато украинските сили държат Ямпол. Той отбеляза също, че малки украински щурмови групи са достигнали Диброва и Озерное. На 25 август друг руски канал вече твърдеше, че Озерное е превзето. Или селото сменя контрола си, или се сменя единствено разказът за него – без външна геолокация тази разлика не може да бъде установена.

ISW отчита, че на 24 и 25 август настъпателните действия северно от Лиман и източно от Славянск са продължили, но без потвърден напредък. Съкращаването на предмостието е съвместимо не просто с постепенно изпразване на клина, но и с прегрупиране за нов натиск от по-компактна база. Разликата между изтегляне и прегрупиране ще стане видима по това къде ще се появят освободените руски части – срещу Шандриголове или в друг участък от фронта.

Ако украинската страна затвърди постигнатото, Русия вероятно ще се принуди да напусне не само остатъка от предмостието западно от Нитриус, но също и значителна част от полетата и височините между Нитриус и Жеребец, превземани на етапи през 2025 г. Ликвидирането на клина би забавило чувствително руското настъпление към Лиман и би позволило на Украйна да укрепи северния фланг към Славянск. Така руските сили биха загубили възможността да щурмуват Славянск директно от изток, преди да са овладели Лиман. Подобно развитие би облекчило и украинското предмостие източно от река Оскол при Борова: през реката биха могли да се прехвърлят подкрепления към районите южно от Купянск и към останалите опорни точки в западната част на Луганска област. Линията на фронта би се изправила между Константиновка и Борова.

Военният комитет на НАТО идва в Украйна след осемгодишно прекъсване

🛡️🇺🇦 Висшият военен орган на НАТО ще посети Украйна през октомври, за първи път от април 2018 г. Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) генерал-майор Михайло Драпатий разкри новината за посещението на 21 август, след първия си разговор с председателя на органа адмирал Джузепе Каво Драгоне. „Очакваме Военният комитет на НАТО да посети Украйна през октомври. Последното такова посещение беше преди осем години“, съобщи Драпатий.

Комитетът обединява началниците на отбраната на 32-те съюзници и представлява най-старата постоянна структура на Алианса. Той превръща политическите решения във военни указания и изготвя съгласуваните съвети, върху които стъпва Северноатлантическият съвет, т.е. посланиците на съюзниците. В пълен състав той заседава поне три пъти годишно, два пъти в Брюксел и веднъж в държава домакин; последната такава сесия под №195, се проведе през май 2026 г. В делничните дни работата се върши от постоянните военни представители с ранг на генерал или адмирал. Начело на органа от 17 януари 2025 г. стои Каво Драгоне, 34-ият председател, наследил нидерландския адмирал Роб Бауер. Италианецът дойде в Брюксел от поста началник на отбранителния щаб на Италия, който заемаше от октомври 2021 г., а преди него беше начело на военноморските сили на страната.

Предишният път военните представители пристигнаха в Лвов на 18-19 април 2018 г. Тогава бяха 29 на брой и се срещнаха с началника на Генералния щаб на ВСУ генерал Виктор Муженко, обиколиха Академията на сухопътните войски и Яворивския международен център за поддържане на мира и сигурността до Старичи, а заместник-ръководителят на мисията за наблюдение на ОССЕ Александър Хуг изнесе специален брифинг за обстановката в Донбас. Оттогава Алиансът прие още 3 държави, а войната, за която тогава се говореше, се измерваше в окопни линии в двете най-източни области – Донецка и Луганска.

Изминалите осем години не бяха празни по политическа линия. Самият Каво Драгоне посети страната три пъти: през февруари 2025 г., когато Украйна стана първата му дестинация зад граница в новата длъжност, той посети военна болница в Киев и се срещна с Володимир Зеленски; през април 2026 г. с председателя на Военния комитет на Европейския съюз генерал Шон Кланси и по време на дните на Киевския форум по сигурността; и на 3 юни 2026 г. когато генералният секретар Марк Рюте докара в Киев всички посланици за първото заседание на Съвета НАТО–Украйна на украинска земя. Рюте определи тогавашното пътуване като „силно послание за трайната връзка между НАТО и Украйна“. Посланиците вече пътуваха, командващите като колективен орган не.

Разговорът от 21 август беше първият между Драпатий и адмирала. Украинският военен ръководител описа ситуацията по фронта и изброи приоритетите си: дълбочинни удари, гъвкава пехотна тактика и роботизация на бойното поле. Противовъздушната отбрана постави отделно. „Защитата на небето е мой приоритет“, каза той. Euromaidan Press свързва тези думи с острия недостиг на прехващачи, оставил украинските градове да са напълно изложени на руските ракетни удари.

Списъкът не е абстрактен. От края на януари 2026 г. украинските въоръжени сили провеждат настъпателна операция към Олександровска. На 12 август Зеленски съобщи нейния резултат, след като изслуша самия Драпатий, началника на Генералния щаб Игор Скибюк и командващия Десантно-щурмовите войски Олег Апостол: 745 кв. км. и 26 селища в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област, при руски необратими загуби от най-малко 9550 убити и 6600 ранени според украински данни. Дълбочинните удари, които стоят първи в списъка на Драпатий, на 13 август застигнаха нефтохимическия комбинат в Салават, Башкортостан, на 1300 км от украинската граница, потвърди Генералният щаб.

Адмиралът излезе с изявление на същия ден. „По време на разговора потвърдих продължаващата военна подкрепа на НАТО, докато Украйна храбро брани суверенитета и териториалната си цялост“, заяви той и допълни, че съюзниците в Европа и Северна Америка увеличават производството на военно оборудване и ускоряват неговите доставки. „Сигурността на Украйна е наша сигурност и ще продължим да стоим плътно до Украйна, за да помогнем за постигането на справедлив и траен мир.“

Драпатий обаче не описа отношението като еднопосочно. „Украйна не само получава подкрепа. Предаваме боен опит, какъвто днес никой друг няма, и той работи за сигурността на целия Алианс“, изтъкна той.

Каналът за това предаване вече работи и има адрес. Съвместният център за анализ, подготовка и обучение НАТО–Украйна (JATEC), беше решен на среща на върха във Вашингтон през юли 2024 г. и открит в Бидгошч, Полша, на 17 февруари 2025 г. под командването на полския генерал Войчех Озга. Той е първата съвместна организация по оста НАТО-Украйна в командната структура на Алианса и докладва пред щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията. Задачата му е да разглоби гражданския и военния опит от войната и да го имплементира в стратегиите на Алианса и на Украйна. През юли 2026 г. центърът проведе с Център за съвместна подготовка на НАТО първата военна игра от серията „Висла Вангард“ (VIVA26), в която украински военнослужещи с боен опит захраниха сценариите с реални данни за безпилотната авиация, електронната война, разузнаването и инженерното осигуряване. Изводите се насочват към щабните учения LOYAL LEDA и LOYAL DOLOS, а украински оператори на дронове вече играят ролята на противник в съюзни тренировки.

Посещението беше оповестено месец след смяната на върха на ВСУ. 43-годишният Драпатий ги оглави на 21 юли 2026 г. на мястото на генерал Олександър Сирски, след 6-дневни протести в Киев и други градове; дотогава командваше Обединените сили, а преди това Сухопътните войски. Зеленски му постави 4 задачи: обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, реалистична схема за мобилизация и защита на украинското небе. Месец след назначението първият му разговор с Брюксел приключи с дата в календара.

Мала Токмачка обявена за превзета втори път за девет месеца

🇺🇦⚔️🇷🇺 Няколко руски военни канала в Telegram отново обявиха за превзето село Мала Токмачка в Запорожка област. Министерство на отбраната на Руската федерация вече беше съобщило същото още на 16 ноември 2025 г. Тогава министър Андрей Белоусов отправи своите поздравления към 42-ра гвардейска мотострелкова дивизия за овладяването на селото и определи „освобождаването“ му като сериозна крачка към постигането на целите на войната. 9 месеца по-късно сраженията за него продължават, а новите твърдения не са придружени от официално съобщение.

Тонът на публикациите беше тържествен: „Мемовете потънаха в Лета… Мала Токмачка е наша“. Генералният щаб на ВСУ отрече селото да е превзето. На 16-17 август военнослужещи от 118-та отделна механизирана бригада, която защитава този участък, заявиха, че Мала Токмачка е изцяло под украински контрол, докато руската армия провежда редовни, но безуспешни щурмове. Картата на украинския проект DeepState, който проследява фронтовата линия, показва руско присъствие единствено в източната част на селото, докато централната и западната остават обозначени като контролирани от Украйна.

Съобщението от ноември не беше нито поправено, нито оттеглено. На 16 ноември руското министерство обяви, че части от групировка „Днепър“ са „освободили“ Мала Токмачка, а на следващия ден още веднъж заяви същото. Белоусов изрично поздрави 42-ра мотострелкова дивизия. Независимо потвърждение така и не дойде, украинската страна отрече твърдението още тогава, а боевете продължиха без прекъсване през зимата и пролетта. От руска страна на участъка действат 70-и и 71-ви гвардейски мотострелкови полкове, както и 270-и мотострелкови полк „Ахмат-Кавказ“. Срещу тях воюват 63-та и 118-та отделни механизирани бригади на ВСУ.

Вечерта на 19 август един от най-четените военни канали в рускоезичния сегмент на интернет – „Рибар“, публикува свой анализ и се разграничи от съобщенията на останалите канали. Според него обстановката е значително по-сложна и очевидно е преждевременно уверено да се смята, че населеното място е превзето. Каналът описва напълно разрушен терен без надеждни укрития, в който руските войски извършват набези. Липсват обаче кадри от т.нар. обективен контрол – заснет и проверим материал, документирал присъствие на терен. „Рибар“ казва още, че няма сведения бившата колония в покрайнините, използвана от украински части като опорен пункт, да е била прочистена.

Става дума за поправителна колония № 88. Наред с тухлената фабрика тя е била едно от две предприятия в предвоенното селище. Затворническият комплекс остана единственият масив от солидно застроени сгради в района и именно затова украинската отбрана се закрепи около него. През юли колонията беше срината от поредния удар.

Самото село заема площ от 8,04 кв. км и се простира по долината на река Конка, на 3 км от границите на Орехов, по пътя към окупираните Пологи. Преди пълномащабната инвазия в него живееха около 3000 души. През 2023 г. бяха останали около 200, а днес няма нито една оцеляла къща. Тази география обяснява защо въпросът кой контролира Мала Токмачка не може да бъде решен с едно съобщение. Това не е компактно застроено пространство, което преминава изцяло под нечий контрол, а разтеглена ивица от улици, чиито два края могат едновременно да се намират в различни ръце.

Мала Токмачка имаше и по-ранно оперативно значение. От рубежа Мала Токмачка – Работино украинската армия започна лятното си настъпление през 2023 г. Първите атаки на 7 и 8 юни доведоха до тежки загуби: съдейки по визуално документираните поражения, само в началните дни бяха повредени или унищожени до 25 украински бойни машини, сред които поне 5 танка Leopard 2. Оттогава посоката на настъплението се обърна, а от застроената ивица, която тогава служеше като отправна точка, не остана нищо. Украинските военни приписват разрушенията преди всичко на ударите с управляеми авиационни бомби. „Не че къщи няма, там и основи не навсякъде има“, описва мястото войник от 118-та бригада, която отбранява участъка от самото начало на войната заедно с батальон на полицията със специално предназначение в Запорожка област.

Популярността на Мала Токмачка обаче дойде основно от руската онлайн среда. През април в социалните мрежи се появи компилация от телевизионни участия на военния блогър Борис Рожин, който месец след месец повтаряше, че руските войски продължават да настъпват в района на селото. Монтажът бе споделен от Михаил Наки и Максим Кац, след което достигна до Instagram и TikTok. Така из мрежата се разпространи шегата „Който контролира Мала Токмачка, контролира света“, иронично приписвана на Ото фон Бисмарк. Появи се и пародиен канал, озаглавен „Взеха ли вече Мала Токмачка?“, който всеки ден съобщаваше, че селото все още не е превзето.

Темата се превърна в повод за ирония и вътре в средата на руските военни блогъри. Коментатори сравниха продължителността на сраженията с битката при Вердюн на западния фронт през Първата световна война. Блогърът, известен като Репортер Филатов, написа, че положението е едновременно смешно и тъжно, като разкритикува пропагандното преувеличаване на ограничения напредък. В коментарите под публикациите на военните канали се появи и откровена умора: „На никого не му пука за поредната Мала Токмачка“.

От украинска страна продължителната отбрана бе представена като постижение. През май 118-та бригада влезе в Книгата на рекордите на Украйна за повече от 1500 дни отбрана на участъка край Мала Токмачка – един от най-дълго удържаните отрязъци от фронта през тази война. Сраженията непосредствено за самото село започнаха през април 2025 г.

Според „Рибар“ значението на Мала Токмачка произтича не толкова от самото село, колкото от близостта му до Орехов. Каналът допуска, че в него може и да няма устойчиво украинско присъствие, но смята, че руските сили няма да успеят да се закрепят на достигнатите позиции, без да окупират височините северно от река Конка. Анализът твърди, че руски части вече действат в Орехов, но присъствието на щурмови групи в застроената част на града остава непотвърдено. Без прочистването на Мала Токмачка стабилна логистика по направлението към Орехов е невъзможна.

Като причина „Рибар“ посочва обстановката в т.нар. „малко небе“ – въздушното пространство на ниска височина, което към днешна дата е доминирано от дронове. Пътят към Орехов преминава през открити от всички посоки полета, които постоянно се наблюдават от украинските оператори на безпилотни апарати.

Според руските военни кореспонденти щурмът на Орехов продължава от началото на август. На 4 август те публикуваха първите кадри, за които твърдят, че показват руски войници в източната част на града. На 11 август съобщиха за боеве по южните покрайнини, а на 18 август – в района на жп гарата и Преображенка. Независимо потвърждение за тези твърдения така и не се появи. Оценката на „Рибар“, че присъствието на руски войски в застроената част остава ограничено, е публикувана също на 18 август.

Разминаването между обявеното и заснетото има цена и вътре в руската информационна среда. Основният критерий, прилаган от „Рибар“ към твърденията на останалите канали, е наличието на кадри от обективен контрол. Именно липсата на такива кадри прави обявяването на селото за превзето спорно дори в средата, от която произлиза твърдението.

Възможно е обаче да има и по-просто обяснение, съвместимо с показаното на картата на DeepState. Руски щурмови групи може да навлизат в източната част на Мала Токмачка, да докладват нагоре по командната верига за достигнатите улици, а информацията впоследствие да се препредава като овладяване на цялото село. Същият механизъм би могъл да обясни и съобщението на руското министерство от ноември, което остана без независимо потвърждение и без последваща корекция или оттегляне от самото ведомство.

Украинските специални сили върнаха Андреевка-Клевцово и плениха 30 руснаци

🇺🇦🛩️🇷🇺 Украински дронове атакуваха Москва и Подмосковието през изминалата нощ, а кметът Сергей Собянин съобщи за 637 безпилотни летателни апарата, насочени към столицата. Това е втора вълна срещу същия район само за последните 48 часа. В нощта срещу 16 август към него се насочиха около 600 машини, а най-големият склад на Wildberries в Русия изгоря.

По предварителни данни на Собянин противовъздушната отбрана е свалила 180 дрона над Подмосковието до 5 ч. сутринта. По-късно кметът увеличи броя им на 197, а през деня съобщи за още 40 дрона, унищожени на подстъпите към столицата. Съдбата на останалите не е обяснена в нито едно от официалните изявления, а обявеният брой на прехванатите дронове не подлежи на независима проверка.

Губернаторът на Московска област Андрей Воробьов съобщи за трима ранени. 10-годишно момиче е било ранено от отломка в Раменское, жена е пострадала в Богородски окръг, а 27-годишен мъж – в Коломна. Най-тежката материална щета според Воробьов е изгоряла частна къща в село Кузнец, Павловопосадски район.

Попадения и падащи отломки са отчетени в Богородск, Воскресенск, Коломна, Орехово-Зуево, Раменское, Павловски Посад, Ступино и Електростал. Повредени са жилищни сгради, търговски павилиони и няколко подстанции. В Електростал е изгорял автомобил, а пожари са възникнали в алуминиев завод в региона и в жилище в Люберци.

Един от дроновете е ударил склад на Wildberries източно от Москва. Компанията потвърди попадението, но определи щетите като незначителни: отломки са повредили стената на сградата.

Именно резултатът отличава тази атака от предходната вълна. В нощта срещу 16 август търговецът изгуби комплекса си в Коледино край Подолск – най-голямата си логистична площадка в Русия, с площ около 250 000 кв. м. Обектът беше поразен с ударни дронове FP-1 на украинското предприятие Fire Point на 420 км от границата.

Тогава гореше и съседният логистичен парк „Северное Домодедово“ с площ над 540 000 кв. метра, който не е собственост на маркетплейса. Собянин докладва за 201 унищожени дрона в Подмосковието и загинал 83-годишен мъж в Раменски район. Министерство на отбраната обяви общо 822 свалени апарата за същото денонощие.

Областното енергийно дружество „Мособленерго“ съобщи, че над 5000 абонати са останали без ток, след като дронове са поразили съоръжения, захранващи различни жилищни квартали. Така се очерта и втората ос на ударите – енергийната, различна от логистичната. Почти едновременно тя се прояви и на около 2000 км разстояние.

В окупирания Крим „Крименерго“ обяви, че южният енергиен район на полуострова е бил атакуван и част от селищата са останали без ток. Дружеството определи електроснабдяването в северозападната, южната и източната част като затруднено. На цялата територия на окупирания полуостров са въведени ограничения в потреблението и оперативни изключвания според обстановката в отделните райони.

Мащабът на атаката се простира далеч отвъд столичния регион. Министерството на отбраната на Руската федерация докладва 791 свалени дрона от самолетен тип през изминалата нощ над Белгородска, Брянска, Владимирска, Волгоградска, Воронежка, Калужка, Курска, Липецка, Орловска, Ростовска, Рязанска, Тулска и Тамбовска област, над Подмосковието и Краснодарски край, както и над Крим и акваторията на Азовско и Черно море.

Вълната не е започнала с падането на тъмнината. Между 8 и 20 ч. московско време вчера министерството съобщи за още 316 унищожени дрона. Това значи, че натискът се поддържа денонощно, а не с единични нощни залпове. В окупираните части на Донецка област властите съобщиха за 1 загинал и 10 ранени.

Ударите продължиха и в обратната посока. Командването на украинските ВВС съобщи, че са свалени или неутрализирани 111 от общо 147 руски дрона през същото денонощие. Петима души бяха ранени в Изюм в Харковска област, сред които 9-годишно момче, а украинските власти съобщиха за най-малко 10 убити в руските удари срещу региона през нощта.

Ден по-рано украинските атаки по руска територия отнеха 7 живота. 6 души загинаха в белгородското село Колосково, на около 15 км от границата, като сред жертвите е 14-годишно момче. Жена загина и при атака по промишлен обект в Астраханска област.

Кампанията срещу логистичната мрежа на Wildberries продължава от 18 юли, когато два паралелни удара в подмосковния Електростал и Котовск в Тамбовска област убиха 8 служители и раниха над 80. Оттогава поредицата от удари се разпростря от окупирания Крим до Урал – на разстояние от повече от 2000 км.

По оценка на Министерството на отбраната на Украйна 7 от 10 най-големи логистични склада на търговеца са извадени от строя, а общо поразените обекти са над 20. Обяснението, дадено от президента Володимир Зеленски още при първите удари, е, че мрежата снабдява руската армия с компоненти за дронове и друго оборудване с двойно предназначение, включително навигационна апаратура.

Военното приложение на част от стоките, продавани в платформата, е документирано и от независими източници. В Wildberries се предлагат бойни FPV дронове, макари с оптично влакно за управление, полетни контролери и прицели. Тези обяви са описани от Defense Express, а наличието им беше потвърдено от CNN и Fortune.

Недоказано остава по-тясното твърдение, че конкретно поразените бази са обработвали военни поръчки, а не потребителски стоки. За ефекта върху снабдяването на фронта обаче свидетелства и руски командир на бригада. Той призна, че частите му вече пестят камери, витла, контролери и батерии за своите безпилотни апарати, защото компонентите са изгорели в складовете на търговеца. Продажбите на военно снаряжение през платформата също са спаднали рязко.

Икономическото значение на Wildberries обяснява защо компанията присъства в съобщенията за удари почти всяка седмица. Групата генерира годишен оборот от 70-75 млрд. евро – малко над 2% от руския БВП – и обработва около половината онлайн поръчки в страната.

ВТБ и Сбербанк са отпуснали на групата кредити в размер на около 13 млрд. евро. Така държавните банки поемат част от риска, свързан с мрежа, чиито площадки са разположени на открито край магистрални и жп възли и не разполагат със специализирано прикритие. Според Института за изследване на войната Москва просто няма достатъчно средства за ПВО, за да защити всяко съоръжение в своя тил.

Логистичният склад се различава от рафинерията и военния завод и по още един съществен показател. Той не се ремонтира като сложна технологична инсталация, а изгубеният му капацитет се компенсира от други площадки. Именно този резервен капацитет постепенно се изчерпва от поредицата удари.

Атаката от 18 август обаче не доведе до поражения от същия порядък. Тези 637 дрона оставиха след себе си трима ранени, поразени подстанции в различни райони и складова стена. Два дни преди това 600 дрона унищожиха четвърт милион квадратни метра складова площ.

Следователно масовостта не води автоматично до големи поражения. Разликата между 16 и 18 август може да сочи или различен подбор на целите, или намаляване на броя на големите непокътнати обекти, останали в обсега на украинските дронове.

Проверимият показател в следващите седмици ще бъде посоката, в която се разширява списъкът с цели. Ако следващите вълни продължат да се връщат към вече поразени площадки с все по-малък материален резултат, кампанията вероятно е достигнала пределния си ефект срещу най-големите логистични обекти. Ако обаче „Мособленерго“ и „Крименерго“ започнат да отчитат все възстановителни дейности, отнемащи все по-продължителен период от време, тежестта на кампанията ще се е преместила от логистиката към електрическата мрежа на руския тил.

Драпатий отстрани командващия Силите за логистика генерал Карпенко

генерал-майор Володимир Карпенко

полковник Юрий Погрибни

🇺🇦🎖️ Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Михайло Драпатий освободи генерал-майор Володимир Карпенко от длъжността командващ Силите за логистика и постави временно на неговото място полковник Юрий Погрибни – досегашен началник на въоръжението в оперативно командване „Изток“. Решението, обявено на 30 юли, е част от първата кадрова рокада на новия главнокомандващ, взета 9 дни след като президентът Володимир Зеленски го постави начело на армията на мястото на генерал Олександър Сирски.

Карпенко беше начело на снабдяването на украинската армия от 29 февруари 2024 г., когато Зеленски го назначи с указ на мястото на генерал-майор Олег Гуляк. Издигането в йерархията обаче започва по-рано и е пряко свързано със Сирски: от 2021 г. Карпенко отговаря за логистиката в Командването на Сухопътните войски, оглавявани тогава именно от Сирски. Званието генерал-майор той получава на 23 август 2024 г. Структурата, която напуска, контролира целия материален поток към фронтовата линия: боеприпаси, гориво, провизии, ремонт и евакуация на техника и поддръжка и охрана на логистичните маршрути.

Карпенко е сред малкото украински генерали, дали подробно публично интервю за състоянието на бойната техника в първите месеци на инвазията. На изложението „Eurosatory“ в Париж през юни 2022 г., докато е още бригаден генерал начело на логистиката на Сухопътните войски, той заявява пред списание National Defense, че загубите на въоръжение се движат между 30% и 50%. По негови изчисления това се равнява на около 1300 бойни машини на пехотата, 400 танка и 700 артилерийски системи. Тогава той подчертава, че решаващ фактор на фронта не е артилерията сама по себе си, а далекобойното прецизно оръжие.

Официални мотиви за отстраняването му не бяха обявени – нито Генералният щаб, нито Министерството на отбраната публикуваха мотиви, а самият Карпенко отказа коментар. Списък с обвинения разписа депутатът Маряна Безугла – заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, отбрана и разузнаване и един от най-острите критици на предишното командване, която напусна парламентарната група и партията „Слуга на народа“ през февруари. В публикация на Threads от 30 юли тя изброи следните пропуски: остър недостиг на провизии по позиции; заявки за въоръжение и техника, които не отговарят на изискванията на модерната война, а обслужват интересите на конкретни компании; системно безразличие към логистичните пътища и тяхната защита; съпротива срещу ремонта на техника, както и корупция и чадър, включително над собствения му брат.

Трябва да се има предвид, че това са твърдения на депутат, а не констатации на разследващ орган. Безугла е сред най-спорните вътрешни критици на украинското военно командване – Върховната рада на няколко пъти не събра мнозинство, за да я отстрани от поста ѝ в комисията или от заседания, а нейните разкрития редовно изпреварват официалните съобщения, но също толкова често остават без потвърждение.

Братът на Карпенко, генерал-майор Дмитро Карпенко, оглавява Въздушно командване „Юг“ от 2022 г. На 20 декември 2025 г. след поредица от тежки руски удари срещу Одеса и областта, Зеленски публично съобщи, че се обсъжда смяната му и ще бъде намерен нов кандидат, с аргумента, че е нужна „бърза и навременна реакция“. Повод за това станаха критиките към ефективността на противовъздушната отбрана в южния сектор.

Новият ръководител на логистиката има чувствително по-нисък военен ранг, но с богат оперативен опит на терен. Юрий Погрибни е на 41-годишна възраст, роден в Сумска област. Завършва Сумски военен институт за ракетни войски и артилерия „Богдан Хмелницки“ през 2007 г. Преминава през редиците на 55-а отделна артилерийска бригада – от командир на взвод до заместник-командир на дивизион, като участва директно в сраженията от 2014 г. През 2020 г. служи в 532-ри отделен ремонтно-възстановителен полк, а през 2024 г. поема въоръжението в Оперативно командване „Изток“, където отговаря за логистичното осигуряване на Харковски, Донецки и Запорожки сектор. През същата година завършва оперативно-стратегическото ниво в Национален университет по отбрана. Безугла го описва като доказан специалист и работохолик с отлична репутация, който преди това дълго време е бил изолиран в „немилост“ заедно с Драпатий по разпореждане на Сирски.

Смяната на командира на логистиката не е изолиран ход. В същия ден Драпатий освободи генерал-майор Олександър Грузевич – началник-щаб и заместник-командващ Сухопътните войски, като го прехвърли към резервен батальон. Според източници на изданието „Бабел“ Грузевич саботирал реформите, започнати от Драпатий по времето, когато той оглавяваше Сухопътните войски, оправдавайки позицията си с думите: „Олександър Станиславович [Сирски] е моят командир“. Безугла на свой ред го определи като идеолога на т.нар. „бусификация“ (принудително задържане на мъже по улиците за мобилизация) и припомни неговата съпротива срещу въвеждането на видеонаблюдение в териториалните центрове за комплектуване (ТЦК).

В същото време две от последните решения на Драпатий отменят предишни разпореждания на Сирски. Генерал-майор Андрий Малиновски, командващ Ракетните войски и артилерията, от няколко години беше прехвърлен в Генералния щаб; Драпатий го връща на командния пост с мотив, че далекобойните удари на територията на Русия са съвместна операция на редица структури, а не отговорност само на едно звено. Ударната кампания срещу руските рафинерии и военна промишленост през 2026 г. се ръководи от няколко звена едновременно, а Малиновски беше изведен от командването тъкмо в момент на нейното разгръщане. Освен това на 19 юли Сирски отстрани командира на 93-та отделна механизирана бригада Шамил Крутков поради ротация на позициите; заповедта обаче заседна в бюрократичните процедури достатъчно дълго, за да бъде блокирана, и Крутков се връща начело на бригадата.

Тази кадрова вълна идва след две седмици на пълна трансформация на военно-политическото ръководство в Киев. На 16 юли Върховната рада утвърди новия кабинет на Сергий Корецки, в който Михайло Федоров – министър на отбраната от 14 януари 2026 г. – не беше включен. Неговата оставка предизвика обществено недоволство: от същия ден в Киев и редица други градове започнаха ежедневни протести с две основни искания – връщането на Федоров и оставката на Сирски. Един от организаторите беше ветеранът Дмитро Козятински, който формулира исканията пред Kyiv Independent на 20 юли, докато на площад „Иван Франко“ протестиращите скандираха „Корупцията убива“. Кандидатурата на вътрешния министър Игор Клименко за министър на отбраната пропадна, след като той отказа поста и беше пренасочен към Съвета за национална сигурност и отбрана. От 20 юли длъжността се изпълнява временно от генерал-майор Йевгени Хмара, който дотогава ръководеше Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и командваше Центъра за специални операции „А“ (Зеленски го освободи от двете длъжности на 17 юли). На 21 юли президентът замени Сирски с Драпатий, а на следващия ден начело на Генералния щаб застана генерал-майор Игор Скибюк.

Самият Федоров описа разминаването си с досегашния главнокомандващ като принципно и светогледно, а не личностно, в интервю за вестник „Украинска правда“. По думите му Министерството на отбраната е било подложено на натиск от кръгове, недоволни от опитите да либерализира и отвори пазара на отбранителни поръчки, тъй като висши фигури са имали частни интереси в сектора. За собственото си освобождаване той разкри, че е научил едва половин час преди заседанието на парламентарната група, когато е била внесена кандидатурата на Клименко. Федоров е отказал последващите предложения за постове, включително такъв за вицепремиер, с аргумента, че те не му дават шанс да довърши започнатите реформи; пред Reuters той бе категоричен, че би се върнал във властта единствено на поста, от който е бил отстранен.

Новият главнокомандващ Михайло Драпатий е на 43-години. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий има чин майор и командва 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под ръководството му беше спряно руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи дни на инвазията. Последвалото украинско контранастъпление изтласка фронтовата линия с 6-23 км и освободи десетки населени местаа в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Той остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под неговото ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските войски останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според личния му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира реформа срещу корупцията в системата за набор на кадри, обновява методиката на обучение според реалността на бойното поле и интегрира съвременните технологии право в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, изградена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. На 1 юни 2025 г. подаде оставка от този пост заради руски ракетен удар срещу 239-и полигон в Днипропетровска област, при който загинаха 12 военнослужещи. Тогава той подчерта, че основната отговорност винаги е на командирите, защото те определят правилата, вземат решенията и понасят последиците, като призна за себе си: „не натиснах достатъчно, не убедих, не промених отношението към хората в строя“. Оставката му не беше приета от президента Зеленски. По-късно пое Командването на обединените сили, а есента на същата година ръководените от него сили, сред които 13-а бригада „Хартия“ на Националната гвардия на Украйна (НГУ), освободиха територия в района на Купянск. Драпатий се застъпва гласно за по-голяма инициатива на ниските командни нива, по-бързо вземане на решения и поемане на лична отговорност и последователно подкрепя реформите на Федоров в Министерство на отбраната.

Отстраняването на Карпенко и Грузевич де факто разчиства двете ключови позиции, чрез които Сирски упражняваше пряк контрол върху Сухопътните войски и тяхното снабдяване. Връщането на Малиновски и Крутков пък отменя две от наказателните му решения и изпраща ясен сигнал към по-долните ешелони, че свалянето на командир заради оперативна преценка вече няма да бъде практика. Само за 9 дни новият главнокомандващ смени целия управленски слой, на който ще разчита за изпълнението на собствените си заповеди.

Новите имена носят коренно различно схващане за командния процес. Сирски налагаше централизирано вземане на решения по традиционния съветски модел и често беше критикуван, че управлява бригадите през главата на техните командири, а за провалите търси отговорност предимно по ниските етажи. За разлика от него, Драпатий държи на по-силна инициатива в ниските командни нива и бърза преценка на място, а на 1 юни 2025 г. пое пълната отговорност върху себе си, вместо да я прехвърли на подчинените си. Разминаването, което Федоров определи като светогледно, преминава именно по тази линия: спорът не беше за организационната структура, а за това кой има правомощието да взема решения. Ето защо уволнението на Грузевич – спирал реформите в Сухопътните войски с аргумента, че негов командир е Сирски – и връщането на Крутков носят по-голяма тежест от рокадата на един генерал в логистиката.

Част от стратегическата програма обаче остава в сила. Драпатий заяви, че ще продължи изграждането на армейски корпуси и ще разшири тяхната автономия, че ще набляга на развитието на безпилотни системи и асиметрични способности, базирани на украински технологии, и разпореди пълен одит на състава в тила, за да се пренасочат военнослужещи към бойните бригади на фронта – похват, който и Сирски прилагаше през 2024 г. Разликата няма да бъде в списъка с мерки, а главно в това дали корпусите реално ще получат самостоятелността, която на хартия вече притежават.

Критиките към Карпенко и разкритията на Федоров се припокриват в една точка: кой определя поръчките за въоръжените сили и чии изисквания обслужват те. Командването на Силите за логистика не подписва договорите, но формулира заявките и техническите задания, върху които те стъпват, а на това ниво смяната на дадена фигура може да промени много повече от един подпис.

Руската армия доближи Славянск и Краматорск: Оценка на ситуацията и оперативни рискове

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руската армия се приближи на около 10 км източно от Славянск и Краматорск – разстояние, от което цялата градска агломерация и захранващите я пътни артерии влизат в обсега на поразяване на FPV дроновете. Тази оценка бе публикувана на 28 юли от френския военен анализатор Клеман Молен и се базира на открити данни, сателитни снимки, геолокирани кадри и частни източници.

Тя заварва украинските въоръжени сили само 6 дни след рокади на най-високо ниво: на 22 юли Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски и назначи Михайло Драпатий за новия главнокомандващ, а досегашния командир на Десантно-щурмовите войски Игор Скибюк – за началник на Генералния щаб.

Този участък се очертава като най-резултатния за руската армия от началото на 2026 г. Напредъкът тук се дължи на събитие отпреди 7 месеца. На 24 декември 2025 г. украинското командване изтегли своите части от Сиверск, който беше удържан в условия на ежедневен натиск в продължение на три години, за да запази личния състав и боеспособността си срещу противник със значимо числено превъзходство. От този момент руските сили не само затвърдиха контрола си върху града, но и се придвижиха с 10-15 км в западна посока, а по-голямата част от този напредък беше реализирана през първите седмици след украинското изтегляне.

Механиката на руския напредък

Механиката на този успех е геометрично обусловена и имаше почти автоматичен ефект. Още през февруари израелският анализатор Давид Генделман обясни как след падането на Сиверск руската армия напредва в постепенно стесняваща се ивица, съединява фланговете си и скъсява линията на фронта, благодарение на което нейната оперативна плътност на първа линия нараства автоматично.

Основните укрепени райони в това направление се намират в населените места, а между Сиверск и самите градове Славянск и Краматорск няма нито едно голямо селище, което да влезе в ролята на основен опорен пункт на отбраната.

Мащабът на приближаването е ясно измерим:

• На 22 януари DeepState отчете руско придвижване при Никифоровка, откъдето до административните граници на Славянск оставаха 13 км.
• По-на юг руските елементи вече бяха излезли при Миньковка – на 14 км от Краматорск.
• Шест месеца по-късно това разстояние е съкратено с още около 3 км.

Това темпо постепенно изнурява и разрушава отбраната, без да е нужен класически дълбок пробив.

Но постигнатата дистанция осигурява предимства, каквито иначе би донесло едва по-късното превземане на самите градове. Зоната на директно поражение по фронта достига 15 км, което прави пътищата между Славянск и Краматорск опасни и непроходими за класически транспорт, а логистиката и снабдяването на агломерацията се намират под постоянно визуално наблюдение и огневи удар. Челен щурм от изток все още е малко вероятен поради спецификата на терена, но сегашната позиция позволява на руската армия непрекъснато да подлага под обстрел с дронове, артилерия и въздушни удари градската зона и нейната инфраструктура, без да навлиза в нея.

Ключовите точки на натиск

1. Николаевка и горските масиви

Острието на този натиск е насочено към Николаевка – градче, разположено на около 15 км от Славянск и на 20 км от Краматорск, което пази източните подстъпи към Славянск. В пределите му се намира Славянската ТЕЦ, а районът осигурява контрол и върху важното трасе М-03 на север към Изюм. Руското придвижване към Николаевка се развива по две направления:

• По течението на река Северски Донец – през горските масиви край Крива Лука, Пискуновка и Стародубовка.
• От гората, разположена северно от Рай-Олександривка.

Гъстите крайречни гори по поречието на Северски Донец затрудняват силно противодействието, тъй като малки пехотни групи се придвижват от горски масив към отделни къщи и рядко се показват на открито. На 10 юли Генералният щаб на ВСУ отчете 29 отбити опита за придвижване към Рай-Олександривка, Крива Лука и Николаевка, както и при Резниковка и Закитне.

По данните на Молен, първите проникнали руски военнослужещи са попаднали в плен до Николаевка преди около три седмици, а през последните дни са били забелязани руски състави в сгради по източния край на селището. Независими геолокирани сведения обаче все още не потвърждават тази картина. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза през юли, че дори свързан с Кремъл руски военен блогър признава твърденията за достигане на Николаевка за преувеличени, допълвайки, че присъствието на малки пехотни групи не е равносилно на устойчив контрол. За 25, 26 и 27 юли ISW зафиксира настъпателни действия на руски отряди по Славянското направление, но без потвърден теренен напредък. На 27 юли DeepState определи линията Николаевка – Ореховатка – Никифоровка като последния значим отбранителен рубеж преди евентуални боеве за самия Славянск.

2. Рай-Олександривка и доминиращите височини

Второто критично огнище е село Рай-Олександривка, което на картата изглежда незначително, но всъщност контролира ключови височини над Славянск. Началникът на групата по личния състав на зенитно-ракетния дивизион от 54-та отделна механизирана бригада „Хетман Иван Мазепа“ (с позивна „Депутат“) формулира руската цел без заобикалки още на 3 юни:

Тактическата цел е завземането на господстващите височини, за да продължат действията си. Затова населени места като Резниковка, Рай-Олександривка, Крива Лука и Закитне са от стратегическо значение за противника.

Механизмът на тази тактика не изисква незабавно превземане на градовете. Дори частичният контрол върху височините разширява радиохоризонта за руските оператори, а това повишава обсегът, в който FPV дроновете могат да поразяват дълбокия тил на украинските части. Овладяна днес височина означава невъзможна ротация на войските утре.

3. Каналът „Северски Донец – Донбас“

По-на юг ролята на естествен отбранителен рубеж изпълнява каналът „Северски Донец – Донбас“. Молен описва ежедневни опити за инфилтрация покрай него, като отделни руски части вече го пресичат в посока Краматорск, а няколко села западно от канала са преминали в т.нар. „сива зона“. Според анализатора, ако това проникване продължи, първите руски войници могат да достигнат село Биленке в община Краматорск още преди края на годината.

Че сраженията са пренесени западно от канала, съобщиха в средата на юли и украински медии, цитирайки руски източници, които докладваха за битки в Тихоновка и подстъпите към Васютинско. Същите източници определят оста Малинивка – Юркивка – Рай-Олександривка като сравнително статична.

В същото време Биленке отдавна се намира в обсега на други средства за поразяване: на 10 юли въздушни удари с най-малко 7 планиращи бомби поразиха Краматорск и това селище, убивайки поне четирима души, сред които 14-годишно момче, което принуди властите да разпоредят пълната евакуация на всички деца от Малотарановка, Биленке и село Привиля.

Защо отбраната поддава? Три ключови фактора

1. Спецификата на терена: Теренът създава както възможности, така и ограничения и за двете страни. Каналът улеснява руското настъпление в същата степен, в която помага и на украинските защитници. Същото важи за реката и горските масиви – те прикриват инфилтриращите се групи, но правят лесна мишена всяко по-голямо струпване на войски. Форсирането на водната преграда до Славянската ТЕЦ и преминаването през мрежата от водни съоръжения ще струва скъпо на руската армия, особено към укрепените позиции, изградени от украинците в последните месеци. Поради това Молен прогнозира предпазливо, че битката за самия Славянск едва ли ще започне тази година – най-малко поради това, че боевете за самата Николаевка се очертават продължителни.
2. Въздушното превъзходство: Вторият фактор е интензитетът на руските въздушни удари по горските масиви, застроените площи и най-вече по Николаевка. Украински и международни сводки съобщават за системно разрушаване на градска инфраструктура, извършвано преди всичко с планиращи бомби. Те решават задача, с която пехотата на терен трудно би се справила изобщо: тя унищожава укритията, горските масиви и сградите, вместо да изисква физическото им превземане.
3. Съотношението на силите: Според сметките на Молен, украинските ресурси в района се изчерпват с едва 5–6 бригади, а разгръщането на повече сили е трудно осъществимо поради ограничената местна логистика. Това число се базира на негови лични източници и не може да бъде потвърдено изрично, но съвпада с прогнозата на Генделман от февруари: без въвеждане на стратегически резерв (какъвто досега не е ангажиран на този фронт) или съзнателно решение за оголване на друг участък, руският напредък ще продължи. Въпреки че руските загуби в сектора са значителни, особено при пресичане на открити пространства от щурмовите групи, те не са съмели да спрат постепенното придвижване през цялата година.

Моделът на евентуалната битка и бъдещите перспективи

Как би изглеждала евентуалната битка за агломерацията, може да съдим по съседни оперативни участъци. Масираните челни щурмове от типа на тези при Бахмут отдавна не са основен руски подход. По такъв начин приключиха боевете за Покровск, а подобен модел съпътства и Константиновка, където ISW отчита към края на юли прониквания на малки групи и епизоди, при които украинските сили поразяват руски позиции вътре в рамките на самия град. Генделман очаква същият сценарий да се повтори в Славянск и Краматорск, като според него преди решаващата битка руското командване вероятно ще направи опит първо да завърши с операциите при Константиновка и Дружковка.

Разликата между анализи, базирани на частни данни, и реално потвърдената чрез геолокация картина се дължи и на още един важен фактор: руската армия използва активно прониквания и издигане на знамена в градската периферия като инструмент на информационната война. Същия похват руската армия приложи в Купянск и Сиверск, където командването докладва на президента Владимир Путин за пълен контрол още на 11 декември 2025 г. – цели 13 дни преди реалното изтегляне на украинските сили.

Двете обяснения обаче нямат еднаква тежест. При Сиверск разминаването между изявления и реалност се затвори за около две седмици, а концепцията за „инфилтрационна война“ по правило започва физическо присъствие много преди да е установен пълен контрол – малки групи успяват да се задържат в отделни сгради, докато фронтовата линия на картата остава непроменена.

Дали Николаевка ще последва съдбата на Сиверск, ще стане ясно през следващите седмици по няколко проследими индикатора:

• Потвърдени с геолокация руски позиции в градчето или западно от канала ще потвърдят, че защитната линия Николаевка – Ореховитка – Никифоровка вече се разпада.
• Устойчиво задържане на отбранителния рубеж Малинивка – Юрковка – Рай-Олександривка наред с продължаваща серия от сводки на ISW, в които не е отчетен потвърден напредък, би подкрепило хипотезата, че става дума за информационно преувеличение на ограничени тактически прониквания.

Междувременно фокусът на кампанията постепенно се измества към пространството между река Северски Донец и Добропиля, където руската армия натрупва резерви и където още на 26 юли 2026 г. украински източници докладваха за засилено въздушно разузнаване и разминиране на маршрутите северно от Покровск.

Крайният изход на Славянското направление обаче няма да бъде решен от изминатия километраж, а от това дали новото украинско военно командване ще съумее да открие и пренасочи нужните резерви – тези, които участъкът така и не успя да получи през изминалата година – без при това да оголи друг критично важен фронт.

Одит на украинските бригади: Чмут предлага най-слабите 20–30% да бъдат разформировани

🇺🇦📊🪖 20–30% от най-слабите бригади във Въоръжените сили на Украйна да бъдат разформировани, а освободените войници, техника и средства да бъдат прехвърлени към по-боеспособни части. Това предлага ръководителят на фонд „Върни се жив“ Тарас Чмут, стъпвайки на предварителни резултати от наскоро проведен одит на войсковите части.

Предложението беше направено на 23 юли по време на излъчване на живо на порталът „Милитарний“, чийто съосновател е самият Чмут, и дойде в изключително чувствителен момент. Само няколко дни по-рано беше извършена рокада, при която едновременно бяха сменени министърът на отбраната, главнокомандващият и началникът на Генералния щаб. Именно спорът дали армията трябва да изгради нови бригади или попълни вече наличните, стоеше в основата на юлския сблъсък между военното командване и Министерството на отбраната.

„Ние предложихме да се проведе одит на бригадите – и той, между другото, вече започна – с идеята 30% от най-слабите да бъдат разформировани“, заяви Чмут.

За целите на проверката е внедрена цифрова система за оценка с близо 160 критерия. Сред тях са бойните загуби, както невъзвратими, така и санитарни, изгубените и възстановените територии, както и натрупаните „е-бали“ – бонус точки от държавната програма „Армия от дронове. Бонус“. Всяко подразделение получава такива срещу потвърдени поражения по противникова сила и техника, след което ги обменят за безпилотни апарати, системи за електронна борба и наземни роботи от каталога Brave1 Market. Според Delo.ua, само до края на юни през тази система са преминали поръчки за над 33 млрд гривни от над 400 войскови части – цифра, която показва мащаба на бойната статистика, залегнала в класирането.

Според Чмут проверките са откроили съединения с критично ниско ниво на осигуреност, при които на цяла бригада се падат едва два екипажа за дронове:

„Когато вкараха данните в масива и ги анализираха, се видя, че на места положението е напълно критично. И с това трябва да се направи нещо. Допускам, че може да има нюанси, че не са вкарани всички данни или че има известни технически проблеми. Но 20% от най-слабите части със сигурност може да бъдат закрити“, подчерта той.

Според него е много по-целесъобразно освободените ресурси да се насочат към опитните бригади, които отдавна държат фронтовата линия и страдат от остър дефицит. В най-слабите части често няма подготвени командни кадри, макар да има човешки потенциал:

„Там може да има свестни хора, но просто нямат опитни командири от средно ниво. Претърпели са загуби, някои са се разбягали, други са заминали в самоотлъчка. Тези части просто не са успели да се сплотят като единен организъм. Няма смисъл да се поддържат отделно. Влейте ги към съседната силна бригада, дайте ѝ по-широк участък за отбрана и тези хора ще стъпят на стабилен скелет. Точно както е в десантно-щурмови войскияА. Защо те са толкова ефективни? Защото запазиха гръбнака си от 2022 г. В която и тяхна бригада да влезеш, винаги има кадрово ядро от десантчици, върху което се държи всичко.“

Гласовете в дебата: Чмут срещу бившия военен връх

Тарас Чмут не е случаен наблюдател в този дебат. Неговата организация „Повернись живим“ („Върни се жив“) е най-големият благотворителен фонд в подкрепа на украинската армия. От началото на 2026 г. той влезе в надзорния съвет на държавната Агенция за отбранителни поръчки, а позицията му за структурата на армията е последователна.

Още през май фондът му заяви, че няма да поеме снабдяването на двете нови механизирани бригади, които бяха планирани за създаване тогава (по информация на „Громадске“ става дума за 167-а и 50-а). По това време Чмут изтъкна, че около 200 вече съществуващи бригади не са окомплектовани, липсват качествени командири и сержанти, а нуждите от въоръжение, дронове и транспорт остават незадоволени.

В интервю за „Украинска правда“ от 21 юли той постави въпроса по-остро: „Защо е нужно да се формират 7 нови бригади?“. Той припомни, че подходът „формираме в тила, заменяме на фронта, извършваме ротация“ така и не проработи – нито при генерал Валерий Залужни, нито при генерал Олександър Сирски. По оценка на Чмут, бригада с близо 3000 души по списъчен състав днес реално удържа позициите си със сили от едва 250–300 бойци на ниво роти и батальони.

Доскоро срещу тази теза стоеше лично военното командване. В края на юни тогавашният главнокомандващ генерал Олександър Сирски защити пред LIGA.net създаването на нови съединения, позовавайки се на данни, че през тази година Русия формира 9 нови дивизии и 5 бригади и се готви да разшири активната фронтова линия на север с около 160 км.

„Ако спестим от формирането на нови бригади днес, утре може да платим за това с територия“, предупреди Сирски, добавяйки, че привличането на опитни командири и сержанти от действащите части за изграждането на нови структури е стандартна военна практика.

Противоречивите съобщения за одита

Твърдението на Чмут, че одитът вече е в ход, все още няма официално потвърждение и се разминава с последната публична позиция на Генералния щаб. На 15 юли говорителят на щаба Дмитро Лиховий заяви пред „Интерфакс-Украйна“, че „по наличната информация, мащабни одити в бойните бригади на ВСУ през 2026 г. не са провеждани“.

Това опровержение обаче беше насочено спрямо конкретен казус: публикация в The Economist, според която одит на Министерство на отбраната е разкрил преразход за 300 млрд гривни (около 6,6 млрд долара) в армейските бригади. Тогава щабът определи тълкуванията като манипулативни и целящи дискредитиране на ръководството. Изречена седмица преди кадровата въртележка, тази позиция отрази виждането на команден състав, който вече не е на власт.

Драпатий поема ВСУ – Зеленски освободи Сирски след шест дни протести

🇺🇦🪖✊ Украинският президент Володимир Зеленски освободи генерал Олександър Сирски от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), а на негово място назначи легендарния генерал-майор Михайло Драпатий, 43-годишен офицер, извървял пътя от лейтенант в механизирана бригада до върха на армейското командване почти изцяло на фронта, като последно заемаше поста командващ Обединените сили на ВСУ.

„Реших, че Михайло Драпатий ще бъде новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна“, съобщи Зеленски в обръщение, цитирано от „Украинска правда“. Смяната идва на шестия ден от мащабна протестна вълна в Киев и десетки други градове в страната и три дни преди крайния срок на ултиматума, поставен от организаторите. Това е първата рокада начело на ВСУ от февруари 2024 г., когато Сирски наследи на поста своя предшественик генерал Валерий Залужни.

Кризата се отключи на 15 юли, когато Зеленски отстрани министъра на отбраната Михайло Федоров, когото назначи на поста през януари 2026 г. след дълги години начело на дигиталната трансформация в страната. Президентът обясни решението със засилващия се сблъсък между Федоров и Сирски. Както обявиха много международни медии, конфликтът изправи млад технологичен реформатор, дошъл от стартъп бизнеса, на конвенционален военачалник от старата школа, като през последните месеци двамата са работили заедно само с посредничеството на самия Зеленски. Ден по-късно Федоров премина в открита атака: той обвини Сирски, че спъва военната реформа и „разцепва страната“, заявявайки пред репортери, че президентът е избрал да задържи главнокомандващия вместо него.

Реакцията дойде още същата вечер. На 16 юли стотици граждани се събраха в центъра на Киев с искане Федоров да бъде върнат на министерския пост, а Сирски – освободен, като протести последваха също в Лвов, Одеса и Днипро. Сред излезлите по улиците бяха действащи военнослужещи и ветерани. Критиките им се фокусираха върху съветския манталитет на командване на Сирски, а сред тълпата за първи път се чуха скандирания „Драпатий!“. Организаторът Дмитро Козятински постави ултиматум: „Ако до петък, 24 юли, Сирски не бъде освободен, започваме всеобщ безсрочен протест.“ Междувременно президентът натовари генерал-майор Йевгени Хмара – ръководител на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) от януари и бивш командир на Центъра за специални операции „Алфа“ – да поеме временно и Министерството на отбраната.

Развръзката настъпи три дни преди крайния срок на ултиматума, придружена от думи на признание към освободения генерал. „Факт е, че Олександър Сирски постигна резултати за Украйна в отбраната на Киев, Харковската офанзива и Курската операция“, заяви Зеленски и добави, че двамата са обсъдили „формати на бъдеща служба“, без да уточни какви точно ще бъдат те. Федоров, обяви президентът, ще получи „достойна ръководна позиция“, свързана с координацията на технологичните способности на страната, също без да се спомене конкретен пост. Пред новия главнокомандващ, министъра на отбраната и командирите държавният глава очерта пет непосредствени задачи: планове за далекобойни удари, обновена отбранителна стратегия, реформа на корпусната система, защита на въздушното пространство и реалистично организирана мобилизация.

В дискусиите кой да поеме армията името на Драпатий започна да изплува по-често от името на всеки друг. „Той има най-много опит след Сирски“, споделяха запознати с разговорите, според които всички останали кандидати отстъпват по оперативен стаж. Генералът се ползва с широка подкрепа както сред действащите военни и ветераните, така и в правителствените среди. Той си е спечелил репутацията на командир, който говори открито за проблемите, поема отговорност в най-тежките моменти и не робува на публичния си образ – към който всъщност никога не се е стремял.

Най-яркото доказателство за това дойде на 1 юни 2025 г. На този ден руска балистична ракета „Искандер“ порази тренировъчен полигон на 239-и учебен център в Днипропетровска област, при което бяха убити 12 украински военнослужещи. В този момент командващ на Сухопътните войски, Драпатий подаде незабавно оставка. „Това е съзнателна стъпка, продиктувана от личното ми чувство за отговорност“, написа той и каза: „Ако трагедиите се повтарят, значи усилията ми не са били достатъчни.“ Зеленски не прие оставката и само няколко дни по-късно го премести начело на Обединените сили. Този епизод затвърди образа му във ВСУ: командир, който застава с лицето си пред загубите, вместо да ги замита под килима. Военният анализатор Роб Ли от американския Институт за външнополитически изследвания (FPRI) обобщи преценката така: „Предвид опита, репутацията и акцента му върху реформите, Драпатий би бил отличен избор за главнокомандващ.“

Биографията му не е типично щабна. Роден през 1982 г. в Каменец-Подолски, той завършва Харковския институт на танковите войски през 2004 г. и започва служба като лейтенант в 72-ра отделна механизирана бригада. Когато през април 2014 г. Русия започна агресията си срещу Украйна в Донбас, Драпатий – тогава с чин майор – командваше 2-ри механизиран батальон на бригадата, а сраженията на портите на Мариупол превърнаха неговата част в символ на украинската съпротива още в първите дни на войната. През август 2016 г. поема 58-а отделна мотопехотна бригада, където се издига от батальонен до бригаден командир още преди пълномащабната инвазия – постижение, извоювано директно на фронта, а не в кабинетите.

Пълномащабната война го завари на висша командна длъжност. На 17 март 2022 г. той оглави групировка войски „Юг“, по-късно трансформирана в Каховска оперативна група. Под негово ръководство украинските защитници спряха руското настъпление към Кривой Рог в най-критичните първи седмици на инвазията. Последвалото контранастъпление изтласка фронта с 6 до 23 км и освободи десетки населени места в Херсонска и Днепропетровска област – преломен момент в първия етап на войната. Драпатий остана начело на херсонското направление до 2024 г., което означава, че операцията по освобождаването на земите на западния бряг на река Днепър и самия областен град е била планирана и проведена именно под негово ръководство. Когато през май 2024 г. Русия отвори нов фронт с офанзивата си в Харковска област, той пое Харковската оперативно-тактическа група. Задачата му беше да не допусне пробивът да прерасне в нещо повече от ограничена погранична операция – и успя. Руските части останаха заклещени в две тесни зони край границата, без изобщо да доближат Харков.

На 29 ноември 2024 г. Драпатий застана начело на Сухопътните войски – най-многобройния род войски във ВСУ. Според собствения му отчет той заварва там „атмосфера на страх, липса на инициатива, съпротива срещу обратната връзка и безразличие към проблемите на личния състав“. Отговорът му е светкавичен: сменя близо половината от висшия команден състав, стартира антикорупционна реформа в системата за набиране на кадри, обновява методиката на обучение според реалностите на бойното поле и интегрира съвременните технологии директно в подготовката. Целта му е системна – кадрова машина, градена с десетилетия върху лични връзки, да започне да работи въз основа на резултати. На 26 януари 2025 г. към неговите задължения беше добавена и оперативно-стратегическа групировка „Хортица“ – най-голямата в сухопътните войски, която отговаря за целия източен фронт от Велика Новоселка до Харков. През юни 2025 г. беше назначен за командващ на Обединените сили на ВСУ, а през есента на същата година ръководените от него части, сред които 13-а бригада „Хартия“ към Националната гвардия на Украйна (НГУ), освобождават територия в Купянския район.

С името на Драпатий е свързан проектът „Линия на дронове“, който промени облика на украинската отбрана и чийто замисъл предвижда изграждането на непрекъсната зона на поразяване с дълбочина от 10-15 км зад фронтовата линия, в която масираната употреба на дронове превръща движението на руска бойна техника и жива сила в акт, равносилен на самоубийство. Драпатий лично отстоява и защитава публично инициативата и многократно споделя, че докато е едновременно начело на Сухопътните войски и „Хортица“, 80-90% от отбраната на фронтовата линия вече се опира върху безпилотни системи. Самият той посочва проекта като пример за това как навременните решения могат бързо да променят бойното поле и че армията е способна сама да създава иновации.

Очакванията към новия главнокомандващ бяха формулирани от украинския държавен глава без заобикалки: подготовка за очакваната есенна настъпателна кампания на Москва и за възможността руското командване да мобилизира значителен допълнителен човешки ресурс. Армията трябва да бъде готова да блокира всяка нова офанзива и да удържи вече постигнатото. „Всички споделяме една цел: победа над врага, постигане на определени условия на бойното поле и такъв натиск върху Русия, който да я принуди към примирие“, посочи Зеленски. Назначението де факто пренася върху цялата армия командния подход, налаган от Драпатий през последните две години към най-тежките направления от фронтовата линия: отговорност пред личен състав, поощряване на инициативата у командирите и отбрана, базирана на безпилотни технологии. Самата смяна на върха обаче няма автоматично да измести линията на фронта, тъй като съотношението на ресурсите, но и на силите се запазват. Ефектът от новото ръководство ще зависи изцяло от скоростта, с която въпросната философия ще проникне в цялата армия преди есента.

Промяната отеква силно и извън армейските редици. Когато през февруари 2024 г. Зеленски освободи Залужни, решението беше взето в президентската канцелария въпреки огромната популярност на генерала. Този път хората на улицата не просто поискаха смяната, но я получиха три дни преди крайния срок на своя ултиматум. Украинското гражданско общество вече демонстрира веднъж, че може да пренапише решение, взето по високите етажи на властта: през юли 2025 г. законът, подчинил Специализирана антикорупционна прокуратура (САПО) и Национално антикорупционно бюро (НАБУ) на главния прокурор, накара хиляди да излезат по площадите в първите масови протести от въвеждането на военното положение. 9 дни по-късно Зеленски беше принуден да подпише нов закон, възстановяващ независимостта на двете институции. Сега същият неуморен коректив се задейства и по отношение на военното командване. В петата година на пълномащабната война будното украинско общество за втори път прекроява решение със съдбоносен характер – и за втори път властта отстъпва в рамките на броени дни.

В крайна сметка, събитията от 21 юли надхвърлят далеч границите на военния елит. Една на пръв поглед малка стъпка – шест дни на улични протести и ултиматум към президента – промени командването на една воюваща армия, точно както година по-рано гражданският натиск защити антикорупционните институции, гарантиращи западната подкрепа. Посланието е категорично: общество, което дори в разгара на най-кървавата война в Европа от 80 години насам не сваля поглед от властта, е общество, което държи съдбата си здраво в свои ръце. То доказва забележителната си способност да налага критични корекции в курса, когато самите институции буксуват. Защото в крайна сметка историята често се пренаписва не от генерали в затворени кабинети, а от общества, които отказват да бъдат победени – както от външен враг, така и от собствените си слабости.

📸 Снимка: Пробивът от „Изваринския котел“ (Сектор „Д“) на 7 август 2014 г. Драпатий, тогава командир на 2-ри механизиран батальон от 72-ра отделна механизирана бригада, малко след като извежда своите бойци и техника от 22-дневното пълно обкръжение край руско-украинската граница. Изтощеният му вид отразява колко тежко протича операцията – батальонът осъществява пробива, започнал около 4 август и приключил на 7 август, под масиран артилерийски обстрел, като Драпатий лично повежда колоната, за да я изтегли до безопасни позиции при основните украински сили.