🇺🇸 Swarmbotics AI, компания за разработка на роботика, представи нов клас наземни модулни безпилотни системи, действащи в координирани рояци, носейки противотанкови бойни части, съобщава фирмата.
Тя потвърждава, че версията за борба с танкове се казва FireAnt – лек, разходен безпилотен наземен апарат, предназначен да работи в групи под контрола на един оператор, за да открива, проследява и поразява тежка бронирана техника с евтини бойни глави.
Материалите на компанията обобщават концепцията с кратки слогани, гласящи „Един оператор. Множество роботи. Безкрайно тактическо предимство“ и „Модулни, разходни, автономни рояци UGV, които се интегрират в човешки формирования още сега.“
Swarmbotics посочва, че архитектурата залага на автономност на рояка с „координирани поведения в смесени екипи и мисии“ и способност за ускоряване на циклите на решения чрез „задачи в реално време, споделяне на данни и ускоряване на веригата за поражение“. Подчертава се и устойчивостта към околната среда – IP67 уплътнение и защита от прах, топлина, вибрации и удари.
В основата на дизайна стои модулността: бойните части се сменят бързо на терен и са съвместими с известни роботизирани междинни софтуери като ROS 2 и JAUS. Swarmbotics позиционира FireAnt като достъпна противобронна опция наред с разузнавателни, картографски и релейни варианти.
В рекламните материали се описват различни мисии за смесени екипи от малки сухопътни дронове (UGV), а ролята на FireAnt е икономична алтернатива на скъпите противотанкови ракети и тежките оръдейни системи.
Съоснователят Дрю Уотсън описва доктрината като продължение на актуални тенденции с дронове. „Подобно на малките безпилотни летателни апарати (sUAS), рояците от малки наземни безпилотни апарати (sUGV) създават нови концепции за маневри по Линията на предно разузнаване и Линията на предните роботи“, отбеляза той.
Сравнението свързва тактиката с масовото използване на малки дронове в последните конфликти и подчертава концепция, която изнася сензорите и ефектите напред в оспорвана територия. FireAnt е пример за широкия преход към евтини и масови безпилотни системи, усложняващи традиционното прожектиране на сили. Тактическото последствие е ясно: защитите и тактиките, оптимизирани за единични заплахи с висока стойност, трябва да се адаптират към сценарии, при които десетки или стотици малки, координирани наземни дронове оформят тактическата среда.
