вторник, 29 септември 2026 г.

Бабиш: ако Русия нападне балтийска държава, Чехия трябва да изпрати две бригади

🇷🇺🛡️🇨🇿 Ако Русия нападне някоя от страните в Прибалтика, Чехия трябва да изпрати две механизирани бригади по член 5 от Северноатлантическия договор, клаузата за колективна отбрана на НАТО, заяви премиерът на страната Андрей Бабиш. Три години и половина по-рано, като кандидат за президент, той отговори на почти същия въпрос с „определено не“.

Бабиш говори в предаването „15 минути с Катержина Перкнерова“ на сайта Deník.cz. Водещата му зададе въпроса дали страната е готова за руско нападение срещу държава от НАТО, граничеща с Русия, за каквото алармира директорът на чешкото контраразузнаване BIS Михал Коуделка. „Това, че не говорим за това и журналистите не получават материал за статиите си, не означава, че не се занимаваме с него“, отговори Бабиш. Той разказа, че се е срещнал с президента Петър Павел по-рано същия ден, след церемонията по прибирането на коронните бижута в Пражкия замък, на която и двамата са сред пазителите на ключовете. Обсъдили са дневния ред на Съвета за сигурност на страната, който ще заседава на 20 октомври, и този път са говорили „много конкретно“. „Разбира се, че се подготвяме […]. Ако не дай боже се стигне дотам Русия да нападне някоя балтийска държава, по член 5 трябва да изпратим две от нашите механизирани бригади“, подчерта премиерът и допълни, че Чехия би била готова за действие и двамата с Павел говорят за това, но не вижда причина да разкрива поверителни сведения.

Двете механизирани бригади са практически цялата маневрена бойна сила на сухопътните войски. 4-та бригада за бързо развръщане в Жатец е въоръжена с колесни бойни машини на пехотата Pandur II. 7-а механизирана бригада в Хранице разполага с танкове и верижни бойни машини, като в плановете на НАТО е предназначена за колективната отбрана на Алианса. Третото маневрено формирование на армията, 43-ти въздушно-десантен полк, все още се намира в процес на изграждане. Бабиш не беше уверен в назоваване на гарнизоните: спомена Простейов, а после „Бехине или Табор, сега не си спомням“. Простейов е базата на 601-ва група специални сили и разузнавателни части, докато в Бехине е разгърнат инженерен батальон, предназначен за поддръжка на 4-та бригада, докато в Табор е един от механизираните ѝ батальони.

През 2023 г. публичната реторика на Бабиш беше диаметрално различна. В дебата на Чешката телевизия на 22 януари, преди балотажа същия Павел, той беше попитан дали би изпратил войници, ако бъдат нападнати Полша или Прибалтика, на което той повтори „определено не“ и добави: „Искам мир, не искам война“. Бивш началник на Генералния щаб и председател на Военния комитет на НАТО, Павел му отправи напомняне във връзка с член 5. Отговорът предизвика критики и още тогава Бабиш го смекчи в Twitter с оправданието, че нямал желание да отговаря на хипотетичен въпрос, но „ако реално се стигне до нападение, разбира се, бих спазил член 5“. Няколко дни по-късно той загуби балотажа от Павел.

Съюзническото задължение не се пренася в помощта за Украйна. Правителството на „АНО“, SPD („Свобода и пряка демокрация“) и „Мотористите“, което Бабиш оглавява от декември 2025 г., не дава бюджетни пари за чешката инициатива за муниции. Благодарение на нея се купуват предимно артилерийски боеприпаси за Киев от трети страни и тя продължава със средства от съюзниците. Чехия не участва в гаранциите по заема на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро, а на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли премиерът Бабиш заяви, че няма да се включи в съюзническата помощ от 70 млрд. евро за 2026 г. Изключение прави еднократната вноска в размер на 140 млн. крони в PURL, механизма на НАТО за поръчка на американско оръжие за Украйна, която министърът на външните работи Петър Мацинка определи като символична.

Попитан в същото интервю за помощта за Киев преди срещата с италианския премиер Джорджа Мелони, Бабиш отвърна, че търси къде са европейските антибалистични ракети, „за които настоятелно призовава президентът Зеленски“, и не разбира защо предното правителство не е продължило покупките на Spyder, израелската система за противоракетна отбрана. Предложи съюзниците да си разделят производството, като Франция, Германия и Италия се концентрират върху антибалистичните ракети с пари от бюджета на ЕС. Spyder обаче е зенитно-ракетен комплекс срещу самолети, дронове и крилати ракети, не балистични. Четирите му батареи са поръчани с междуправителствено споразумение от октомври 2021 г., в последните месеци на предното управление на Бабиш. На 19 септември министърът на отбраната Яромир Зуна обяви, че комплексът е минал войсковите изпитания, а Бабиш каза, че армията обмисля още батареи от по-ново поколение.

Предупреждението, за което беше попитан премиерът, Коуделка отправи на 20 септември в интервю за The Guardian. Според него руски тест за единството на НАТО може да се случи до няколко месеца, а не години, включително като ограничено нападение срещу съюзническа държава, която граничи с Руската федерация. Балтийските събеседници на вестника са по-предпазливи и казаха, че не виждат признаци за нападение. В средата на септември словашкият премиер Роберт Фицо заяви в Прешов, че не иска Словакия да влиза във военен конфликт „заради някакъв член 5“. Павел му отговори на 21 септември от Ню Йорк, че поставянето на член 5 под съмнение е опасно в сегашната обстановка.

Интервюто излезе в деня, в който Камарата на депутатите проведе извънредно заседание по настояване на опозицията за вот на недоверие към кабинета, 10 дни преди общинските избори и първия тур на изборите за Сенат на 9-10 октомври. В същия разговор Бабиш описа заседанието като предизборен театър. Съветът за сигурност на Чешката република, чийто дневен ред са подготвяли двамата, заседава на 20 октомври под председателството на Бабиш. Дотогава от чешкия отговор на евентуално нападение публично е известно само числото, което Бабиш назова: две механизирани бригади.

Няма коментари:

Публикуване на коментар