Анализ: Прагът под член 5 е в речника, не в договора

🇷🇺 Русия вече води Трета световна война по начин, който пречи на Запада да я разпознае като такава. Това смята израелският политически стратег Ави Сахар, според когото езикът, с който европейските институции описват руските атаки, допринася за нерешителния им отговор. Той изложи тезата си на 9 септември в Европейския парламент, по време на конференцията „Русия като фалшив защитник на традиционните ценности“, организирана от групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR) с домакини евродепутатите Мариуш Камински и Рихардс Колс.

Видео от изказването сподели естонският депутат Еерик-Нийлес Крос, бивш координатор на разузнаването на страната. В своя коментар той наложи тезата, че „изрази като хибриден, устойчивост и под прага просто прикриват нашето малодушие“.

Сахар не е академичен изследовател. Над 20 години води изборни кампании в Израел за „Ликуд“, „Кадима“ и „Нова надежда“ и съветва настоящият външен министър Гидеон Саар. Рижкият университет „Страдиньш“ го представя като специалист по „настъпателно и отбранително управление на общественото възприятие“. Той живее в Берлин и е основател на консултантската фирма Mithril Global Strategies. Професионалният му опит е в политическите кампании и влиянието върху обществените нагласи – областта, към която е насочен и заключителният му призив в Брюксел.

„Тяхната тактика е да започнат Трета световна война по такъв начин, че ние да не я възприемем като война“, категоричен е Сахар. Той изрично подчерта оценката си: „Да, казах Трета световна война. Евфемизмите не ме интересуват.“

Критиката му е насочена към езика на институциите в Брюксел. Според него всеки път, когато официален представител на НАТО или ЕС използва изрази като „хибриден“, „устойчивост“ или „под прага на член 5“, „един еднорог се самоубива“. Европа трябва да спре „да се самоубива с приказки“ и вместо това да мине към настъпление, настоява той.

В основата на аргумента му е тезата, че Русия не просто атакува западния светоглед, а присвоява неговите понятия и променя значението им. „Откраднаха речника и промениха смисъла на това, което наричаме наши ценности. Щом притежаваш речника, не ти трябва армия. Не ти трябва да нахлуваш. Просто си спечелил войната.“

Сахар изброи понятията, които според него са станали „радиоактивни“ в Европа: традиционни ценности, самоопределение, национална държава, патриотизъм, дълг и вяра. По думите му без тях никой не защитава страната си.

Описаната от него тактика разчита на натрупването на щети. Той го нарече „смърт от хиляда порязвания“: всеки отделен удар остава под прага, който би предизвикал решителен отговор, но съвкупният ефект може да бъде разрушителен. В неговата метафора хиляда порязвания на едно място накрая отсичат главата.

„Ние мислим в изборни цикли, те мислят в столетия“, заяви Сахар. По думите му западните институции се концентрират върху оценката на отделни инциденти, а противникът провежда кампания, която продължава десетилетия. Той свързва въпросната кампания с ясно формулираа цел: „Единственото, което Кремъл иска, е да спре превъоръжаването на Запада и на ЕС. Всичко останало е пътят дотам.“

Според него посланията се променят според аудиторията и могат да се позовават на мира, хуманизма, околната среда, правата на работниците или на малцинствата. Той описва един и същ механизъм, който едновременно отслабва западните общества с позоваване на универсални ценности и представя Русия като защитник на традиционните такива. Крайният резултат според него е демократичен блок, който губи своята способност да действа и „се самоубива с приказки“.

Използването на противоположни идеологически послания е основна тема на конференцията. Модераторът Томаш Шатковски, генерален секретар на групата ECR и бивш посланик на Полша в НАТО, го определи като „рефлексивно управление“ – въздействие, целящо да насочи решенията на противника в желаната посока. По неговата оценка Кремъл се обръща паралелно към псевдоконсервативни среди и части от либералния и левия политически спектър, за да задълбочи разделенията. Колс формулира теорията още по-категорично: Русия няма устойчиви убеждения, а използва идеите като инструменти.

Сахар свързва сегашните обществени нагласи с десетилетия на чуждестранно финансиране в западното образование. В своя публикация с изказването той цитира катарски, саудитски, китайски и руски средства, постъпвали в университети и граждански организации на Запад през последните 40 години. Това мащабно финансиране има своята документална основа: американските отчети регистрират милиарди долари под формата на дарения и договори, докато разследване на Сената описва китайски държавен контрол върху институтите „Конфуций“. Тези данни обаче не доказват обща стратегия, нито че тя определя нагласите на западните университетски среди. Това причинно обяснение и оценката на Сахар за тяхната враждебност към западните ценности остават неподкрепени с достатъчно доказателства.

Сахар коментира готовността за отбрана с иронично сравнение. Той посочи Мъртво море като най-ниската точка на земното кълбо, а делът на европейците, особено тези на запад, готови да вземат оръжие, е „още по-нисък“.

Част от социологическите данни действително показват ниска готовност за участие във война. Проучване, възложено от Рижкия университет „Страдинш“ и Центъра за геополитически изследвания в Рига, е първото, което задава един и същ въпрос във всички държави от НАТО. Между 10 септември и 29 октомври 2025 г. са анкетирани 31 217 души. Готовност да се сражават за страната си заявяват 27% от германците, по 25% от италианците и словаците и 30% от нидерландците. България е в средата на класацията с 41%.

Отделно, годишното проучване на Gallup International в края на 2023 г. отчита 32% готовност за ЕС като цяло и 41% за САЩ. Президентът на организацията Кънчо Стойчев обяснява резултатите с разминаване между политическите елити и гражданите: според него посланието в страните от Г-7 и ЕС, че войната в Украйна е и тяхна, не намира съответствие в готовността на самите граждани да вземат оръжие. Двете анкети обаче са проведени в различни периоди и резултатите им не бива да се третират като напълно съпоставими.

Други резултати поставят под въпрос обобщението на Сахар за връзката между либералните обществени нагласи и отслабената воля за отбрана. В проучване сред всички страни членки на НАТО, след Албания и Турция най-висока готовност показват Швеция с 66%, Финландия с 64% и Норвегия с 61% – общества със силно изразен светски и либерален характер. Литва отчита 52%, а Полша – 49%.

Авторът на проучването Марис Анджанс обяснява ниските стойности в Германия и Италия с отсъствието на пряка военна заплаха и историческия опит след Втората световна война, докато високите в Северна Европа – с близостта до Русия. Gallup International от своя страна отчита, че спадът не е явление, наблюдавано само на запад: в световен мащаб заявената готовност спада от 61% през 2014 г. до половината от анкетираните в проучването от края на 2023 г. Поне на теория спадът в. Руската федерация също е огромен – от 59 до 32%.

Горните резултати дават основание да се разглеждат усещането за заплаха и историческият опит като алтернативни обяснения. Те не установяват сами по себе си причините за различията, но не подкрепят еднозначно тезата, че подмяната на ценностите е водещият фактор. Заявената готовност за участие във война също не е директен показател на способностите на една държава в отбраната.

По-силната част от аргумента на Сахар засяга преценката кога дадена поредица от нападения изисква по-решителен отговор. Показателен за този спор е случаят на летище Лайпциг/Хале. Вечерта на 4 август дрон с експлозив се насочи към украински товарен самолет Ан-124 на летището. Записи от охранителни камери показват как около 19:30 ч. той се удря в крилото на самолета и пада на земята, без да избухне. Служител на летището го открива около четири часа по-късно и уведомява охраната.

На 1 септември германският вътрешен министър Александер Добринт заяви, че Русия носи отговорност за „хибридното нападение в Лайпциг“. Външният министър Йохан Вадефул обобщи германската позиция така: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Генералният секретар на НАТО Марк Рюте приветства ответните мерки и също определи случилото се като хибридна атака.

Германия не поиска консултации по член 4. В отговор тя затвори последното руско генерално консулство в страната – това в Бон. Путин определи доказателствата като „подхвърлени“, а руското посолство в Берлин нарече обвинението „абсурдно“. В деня, в който консулството в Бон прекрати работа, Москва отговори със затваряне на германското генерално консулство в Санкт Петербург.

Употребата на определението „хибридна война“ обаче не изключва задействане на колективната отбрана в отговор. От срещата на върха във Варшава през 2016 г. декларациите на НАТО допускат прилагане на член 5 в случаи на хибридна война „както при въоръжено нападение“, което беше потвърдено в декларациите от Брюксел през 2018 и 2021 г. Това е изразена политическа позиция на Алианса във връзка с прилагането на договора, а не отделна разпоредба в самия договор.

За 10-те години години от Варшава тази възможност не е била използвана за задействане на член 5 заради хибридна атака. В посочените случаи от септември 2025 г. Полша поиска консултации по член 4 след като руски дронове навлязоха във въздушното пространство на страната, а Естония – след навлизане на руски изтребители. Член 4 предвижда консултации при заплаха за сигурността на съюзник, но не задейства сам по себе си колективна отбрана. НАТО разгърна и мисията „Eastern Sentry“ за укрепване на източния фланг.

Следователно въпросът не се свежда до избора на дума. „Хибридна атака“ може да описва методите на противника, без да предопределя отговора на съюзниците. Политическият избор е как да бъдат оценени тежестта на конкретното нападение и натрупващият се ефект от цялата кампания.

Според информация на The Economist от 30 август, основана на източници, близки до Кремъл, Путин е избрал ескалация, включваща допълнителен личен състав, масиран удар по украинската енергетика и засилена хибридна война срещу съюзниците на Киев. Ако тези прогнози се материализират, операциите срещу западните държави са част от по-широк подход към ескалацията. Отказът от термина, предложен от Сахар, не би премахнал самите операции. Ключовият въпрос е дали Европа ги оценява поотделно, или като свързана кампания, и как това променя реакцията ѝ.

Сахар настоява на следващата среща да бъдат обсъдени „стратегии за нападение срещу Русия, които да пренесат войната на прага на врага“. Той изрично уточнява, че не предлага военни удари или нахлуване в Русия, а ответни действия в духа на отношението, което Москва проявява към Запада.

При следваща атака, извършена или дирижирана от Русия, европейските страни могат отново да потърсят дипломатически и санкционни мерки. Колективното решение в НАТО изисква консенсус, но от описаните случаи не може да стигне до категоричен извод, че именно липсата на жертви е възпрепятствала по-силен отговор.

Нов саботаж с експлозиви срещу съюзнически обект, последван от изгонване на дипломати или закриване на консулства, без по-сериозен отговор, би подкрепил критиката на Сахар за твърде ограничения обхват на реакцията. Той обаче не би доказал, че причината е институционалният речник. Искане за консултации по член 4 също не би опровергало тезата му – такива искания вече има. Обсъждане на член 5 изрично заради хибридна атака или публично обявени мерки на ЕС за активно противодействие на руските операции за влияние биха показали промяна в подхода, но ефектът им ще зависи от съдържанието и изпълнението.

От Варшава през 2016 г. до Лайпциг през 2026 г. НАТО запазва своята възможност да приложи член 5 при хибридна война. Аргументът на Сахар е най-убедителен като предупреждение, че поредица от ограничени нападения може лесно да бъде подценена, ако всяко се разглежда изолирано. Именно затова държавите в Европа трябва да оценяват съвкупния ефект от тези действия и връзките между тях, а когато са налице ясни доказателства за общ замисъл – да отговарят на цялата кампания. Решаващият въпрос е дали предприетите мерки ограничават способността на Москва да организира следващи нападения и увеличават цената, която тя плаща за тях.