Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.