Индия провежда изпитания на голяма надморска височина на новия си лек танк Zorawar.

🇮🇳 Индийската Организация за отбранителни изследвания и развитие (DRDO) и Larsen & Toubro (L&T) показаха кадри от последните изпитания на лекия танк Zorawar – нова платформа, проектирана специално за бойни операции на голяма надморска височина. Кадри, разпространени от индийското министерство на отбраната, показват участието на новия танк в учения с бойна стрелба на надморска височина над 4200 метра, демонстрирайки както отличната си точност при стрелба, така и завидна маневреност в някои от най-предизвикателните условия на околната среда.

Изпитанията бяха проведени в района на Ладак – област от стратегическо значение, която е обект на дългогодишни териториални спорове между Китай и Индия, която е установила необходимостта от общо 354 единици от леките танкове с маса от 25 тона, за да подобри бойните си способности в планински терен. Изцяло разработен на местно ниво, Zorawar е значително отклонение от тежките бронирани платформи, използвани по-рано от сухопътните сили на страната, които по традиция са разчитали на основни бойни танкове, които са пригодени за използване на равнинен терен и пустини.

Според индийският ежедневник Hindustan Times, първият прототип на лекия танк е бил завършен в съоръжението на L&T през юли, отбелязвайки важен крайъгълен камък в развитието, постигнат за едва две години. Очаква се танкът да бъде напълно оперативен до 2027 г. Това развитие ще укрепи отбранителната позиция на Ню Делхи по линията на действителния контрол (LAC) и ще оборудва индийската армия подобаващо за противодействие на Народната освободителна армия на Китай, която вече разгърна модерните си леки танкове в региона – платформи с отлично съотношение на мощност и тегло, пъргавина и висока производителност на големи надморски височини.

В момента армията на Индия е разположила десетки руски танкове T-72 и T-90 в театъра на бойните действия в Ладак. Въпреки че те са добре познати и многократно са доказали своите предимства и недостатъци в реални бойни действия, оперативната им ефективност започва силно да се ограничава от разредения въздух, стръмните наклони и неравния терен в райони с подобна надморска височина. Първоначално проектирани за операции на равен терен и в пустинна среда, руските танкове нямат същата адаптивност, сблъсквайки се със суровите планински условия.

Въвеждането на Zorawar има за цел да запълни тези пропуски в способностите. Чрез оптимизиране на платформата за висока надморска височина, пъргавина и бързо време за реакция, стремежът на Индия е да създаде лек танк, способен да превъзхожда там, където тежките бронирани платформи изпитват трудности. Освен огнева мощ и броня, дизайнът на танка дава приоритет на подобрената производителност на двигателя в среда с ниско съдържание на кислород, усъвършенствано окачване за справяне с неравни терени и най-съвременни сензори за засичане на цели, осигурящи прецизност въпреки трудната видимост и метеорологичните условия.

Тази еволюция в бронетанковите сили на индийската армия може да бъде инструмент за поддържане на надеждна отбранителна и, ако е необходимо, офанзивна позиция в един от най-взискателните и комплексни оперативни театри в света. С оглед на продължаващото укрепване на позициите покрай оспорваните погранични зони както от Китай, така и от Индия, въвеждането на собствен модел лек тан като Zorawar, способен да се издига на голяма надморска височина, подчертава стратегическия акцент на Ню Делхи върху самоувереността, технологичните иновации и готовността за ефективна работа в екстремни условия.

Китайски и индийски военни си размениха сладки по оспорваната високопланинска граница.

🇮🇳🤝🇨🇳 Индийски и китайски военнослужещи си размениха кутии със сладки в четвъртък на две точки по оспорваната си високопланинска граница, една седмица след като лидерите на двете азиатски страни проведоха рядка среща.

Китай и Индия, двете държави с най-многобройно население на земното кълбо, се намират в десетилетно съперничество, разменяйки си взаимни обвинения в незаконно заграбване на територия по т.нар. "Линия на фактически контрол” (LAC) – условна демаркационна линия, начертана след китайско-индийския конфликт от 1962 г.

Въпреки споразуменията от 1993, 1996 и 2013 г., насочени към предотвратяване на военна ескалация, линията остана предмет на спорове, с епидодични периоди на ескалиращо напрежение между армиите на двете страни.

Въпреки това китайският президент Си Дзинпин и индийският премиер Нарендра Моди разговаряха помежду си в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Русия на 23 октомври, отбелязвайки първата среща между двамата от пет години насам.

На срещата си Си подчерта необходимостта от засилване на комуникацията и сътрудничеството между страните, докато Моди изрази надежда, че двустранните отношения с Китай ще бъдат ръководени от „взаимно доверие“.

Това сигнализира за потенциално стопляне на отношенията между двете ядрени сили след пограничните сблъсъци на двете армии през 2020 г, при които загинаха най-малко 20 индийски и четирима китайски военнослужещи.

В четвъртък снимки, разпространени от индийската армия, показват войници, които се ръкуват и подават опаковани с подаръци кутии със сладкиши в скалистите ледени планини на Ладакх и Аруначал Прадеш, за да отбележат индуския фестивал на светлината, по-известен като „Дивали“.

След сблъсъците преди четири години бяха проведени над 20 кръга от военни преговори. В крайна сметка двете страни изтеглиха десетки хиляди военнослужещи и се съгласиха да не изпращат патрули в тясната разделителна ивица. На две основни точки обаче останаха струпани войски и танкове от двете страни, втренчени един в друг.

На 21 октомври, дни преди Си и Моди да се срещнат, беше сключено споразумение за изтегляне на няколкостотин от силите, разположени на предни позиции – термин, наречен „разединяване“, и възобновяване на военните патрули.

Служител от индийската армия, който не беше упълномощен да говори с журналисти, потвърди, че „между войските на Индия и Китай са били разменени сладкиши на няколко гранични пункта по случай Дивали“.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх, заяви в четвъртък, че "усилията на Ню Делхи ще бъдат да премести въпроса отвъд разединяването", но добави, че това „трябва да почака още малко“, цитиран от информационната агенция Press Trust of India.

Индия е предпазлива към северния си съсед и споровете за общата им граница с дължина повече от 3500 километра са източник на непрестанно напрежение.

Китай претендира за суверенитет върху територията на североизточния индийски щат Аруначал Прадеш, считайки го за част от Тибет, което доведе до избухването на войната между двете страни от 1962 г.

Индия и Китай завършиха изтеглянето си от спорния граничен район.

🔍 Източник: The Economist

🇮🇳🤝🇨🇳 В едно от най-значимите събития за двустранните отношения между Индия и Китай в последно време, армиите на двете страни завършиха процеса по изтегляне от конфликтните точки в планинския регион Източен Ладакх в Хималаите, съобщиха източници от индийската армия на 25 октомври.

Министърът на външните работи Субраманям Джайшанкар заяви, че историческото споразумение е едва началото на дълъг процес за справяне с дълбоко вкоренените проблеми в отношенията между двете страни.

Той поясни, че въпреки че последното разделяне ще позволи патрули в Депсанг и Демчок, това все още не е сигнал за разрешаването на всички проблеми.

„Не е като всичко да е решено, но разделянето, което е първата фаза и ние успяхме да достигнем това ниво“, посочи той.

Подчертавайки ангажимента на Индия към споразумението, той заяви: „Ако днес сме достигнали това, до което сме... То е поради решителните усилия от наша страна да отстояваме позициите си и да изразим нашата гледна точка. Военните бяха там в много много невъобразими условия за защита на страната и военните свършиха своята роля, а и дипломацията свърши своята роля."

Говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен предложи дипломатически реверанс към неотдавнашните споразумения, като подчерта, че и двете страни са предприели необходимите конкретни стъпки за овладяване на напрежението по границата.

„В съответствие с резолюциите, които Китай и Индия постигнаха наскоро по въпросите, свързани с граничната зона, китайските и индийските гранични войски бяха ангажирани в съответната работа, която протича гладко в момента“, отбеляза говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен на 25 октомври.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх очерта балансирания подход на страната си към разрешаването на проблема, като отбеляза, че както военните, така и дипломатическите канали са били и продължават да бъдат активно ангажирани с възстановяването на стабилността.

„Индия и Китай са участвали в разговори както на военно, така и на дипломатическо ниво, целящи разрешаване на различията в определени райони по протежение на LAC. Постигнатият консенсус включва патрули и паша в традиционните райони. Това е силата да участваш в непрекъснат диалог, защото рано или късно ще се появят решения“, заяви Сингх на 24 октомври.

Неотдавнашното споразумение има за цел да възстанови „статуквото от април 2020 г.“, подчерта началникът на армията генерал Упендра Дуведи, заявявайки, че позицията на Индия показва нейния фокус върху деескалацията.

„Опитваме се да възстановим доверието и двете страни ще трябва да се уверят взаимно, за да постигнем това. Има фази в това – ще разгледаме разединяването, деескалацията и нормалното управление на линията на действителния контрол“, обясни генералът.

Позовавайки се на последователната позиция на Ню Делхи в спора за Източен Ладакх, индийският външен министър Викрам Мисри заяви, че възстановяването на мира и спокойствието в граничните райони ще създаде пространство за връщане към пътя на нормализиране на двустранните отношения между Индия и Китай.

Заместник-началникът на военноморските сили на Индия вицеадмирал Кришна Сваминатан похвали дипломатическия пробив, подчертавайки сложността при постигането на подобно споразумение.

„По въпросите на националната сигурност не е лесно да се стигне до каквото и да е споразумение. Има гледни точки, има възприятия, има емоционални проблеми. Има проблеми със земята, както и съображения за национална сигурност. Така че ако се стигне до някакво споразумение, всички сме щастливи“, отбеляза Сваминатан.

Китайски войски са навлезли 60 км. навътре в оспорван индийски щат.

🔍 Източник: The Economist

🇨🇳⚔️🇮🇳 В социалните мрежи се появиха изображения, които предполагат, че китайски войски са били активни дълбоко в оспорвана територия, администрирана от Индия, но претендирана от Пекин.

Доказателствата показват, че войските на Народната освободителна армия са проникнали на най-малко 60 километра в Аруначал Прадеш, североизточен индийски щат, който Китай нарича "Южен Тибет".

Регионът е една от най-оспорваните зони в индийско-китайската гранична вражда, която води началото си от британската колониална епоха. По време на Китайско-индийската война от 1962 г., предизвикана от тези гранични спорове, Китай временно да напредва в Аруначал Прадеш и Аксай Чин, друг спорен регион на запад.

Индийското и китайското външно министерство не отговориха незабавно на писмени искания за коментар.

Скорошните снимки, споделени от NewsFy, новинарско издание, базирано в Итанагар, столицата на Аруначал, показват останки от лагерни огньове, изхвърлени консерви и опаковки за храна, заедно с графити в района на Капапу в квартал Анджау в Аруначал Прадеш.

Съобщава се, че графитите включват думата "Китай" както на английски, така и на китайски йероглифи, заедно с годината 2024 - ясна индикация за скорошното нахлуване. Изображенията също така включваха петолъчка, символ, обикновено свързван с Китайската комунистическа партия. Източници, цитирани от новинарския портал, смятат, че обектът е бил изоставен около седмица преди откритието.

Напрежението между Китай и Индия остава високо след смъртоносното меле в долината Галуан през 2020 г., в слабо населения регион Ладак в Индия, което доведе до смъртта на 20 индийски войници и неизвестен брой китайски войници. Сблъсъкът се състоя по линията на действителния контрол, де факто границата, установена след конфликта от 1962 г.

Последвали ръкопашни сблъсъци се състояха по границата през 2021 г. и 2022 г., въпреки че не се съобщава за жертви. И двете страни отговориха, като разположиха значителен брой войски и оръжейни платформи в граничните региони и изградиха инфраструктура за подобряване на военната мобилност.

След инцидента в Галуан Китай и Индия проведоха 21 кръга от преговори на ниво командир, целящи да облекчат напрежението и да постигнат консенсус относно контрола по горещи точки по границата. Въпреки тези усилия напредъкът е ограничен.

От 2021 г. Държавният департамент на САЩ изрично подкрепя претенциите на Индия над региона Аруначал Прадеш на фона на усилията на Вашингтон и Ню Делхи да заздравят връзките си, за да отговорят на нарастващата самоувереност на Китай в Индо-тихоокеанския регион.

„Ние категорично се противопоставяме на всякакви едностранни опити за прокарване на териториални претенции чрез нахлувания или посегателства, военни или цивилни, през линията на действителния контрол“, каза главният заместник-говорител на Държавния департамент Ведант Пател по време на пресконференция по-рано тази година.

Индия разкри новия си лек боен танк Zorawar, с който ще противодейства на Китай в Хималаите.

🇮🇳⚔️🇨🇳 Индия представи своя нов лек боен танк Zorawar, проектиран специално за работа в сурови условия на големи надморски височини в Хималаите и разработен за рекордно кратък срок от под две години.

Тази нова лека бойна машина е продукт на съвместните усилия на „Организацията за отбранителни изследвания и развитие“ (DRDO) и „Larsen & Toubro“ (L&T) и специално проектирана за противодействие на заплахата от Китай в районите с голяма надморска височина в Хималаите.

Наречен на генерал Зоравар Сингх от династията Догра век, ръководил военните операции в Ладакх и Западен Тибет през 19-ти век, 25-тонната машина е първата по рода си, проектирана и готова за изпитания в толкова кратък период от време. Амфибийните способности на танка му позволяват да преминава стръмни изкачвания в планински терен и да пресича реки и други водни басейни с лекота за разлика от по-тежките му предшественици като руско-съветските танкове Т-72 и Т-90.

Индийската армия направи първоначална поръчка за 59 танка Zorawar с перспективи за иницииране на мащабна програма за придобиване на още 295 от тези бронирани машини. Очаква се новата серия танкове да бъде въведена на въоръжение в индийската армия до края на 2027 г.

Председателят на DRDO д-р Самир В. Камат подчерта строгите потребителски изпитания, на които ще бъде подложен танкът, включително тестове в зимни условия на голяма надморска височина.

„По моя оценка ще отнеме около година до година и половина, за да завършим пълния цикъл от изпитания и да преминем към етап на придобиване. Затова смятам, че първият танк трябва да бъде готов до 2027 г.“, каза той.

Армията предложи разработването на нова серия леки танкове на местно ниво, за да се подобри разгръщането и движението в райони с голяма надморска височина, противопоставяйки се на китайското разполагане на подобни бронирани колони по линията на действителния контрол (LAC).

Танковете Zorawar са проектирани със система за активна защита за защита на бойните машини от противотанкови управляеми ракети и снаряди.

Освен това амфибийният характер на тези танкове ще позволи разгръщане в крайречни региони, включително езерото Пангонг-Цо в региона Източен Ладак, където индийските сили са разгърнали значителен брой танкове, за да противодействат на засилващото се китайско присъствие.

Индия отхвърли опита на Китай за преименуване на 30 спорни местности

🇨🇳🇮🇳 Пекин издаде китайски имена за 30 местности в щата Аруначал Прадеш, Североизточни Хималаи, за да подкрепи претенциите си върху територията, която се контролира от Индия, която бързо отхвърли този ход като безсмислен.

Това е четвъртият път от 2017 г. насам, в който Китай публикува имена на географски местности в това, което нарича Зангнан и твърди, че китайска територия, част от Южен Тибет.

„Ако днес сменя името на къщата ви, ще стане ли моя?“ попита Субрахманям Джайшанкар, министър на външните работи на Индия в кулоарите на събитие в западния щат Гуджарат по-рано тази седмица.

„Аруначал Прадеш е щат на Индия“, каза той. „Беше, е и ще продължи да бъде щат на Индия. Промяната на името на [различни места] не означава нищо.“

Напрежението между Индия и Китай ескалира през последните седмици след посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Аруначал Прадеш на 9 март, което накара Китай да внесе дипломатически протест.

Списъкът, издаден от Министерството на гражданските въпроси на Китай, включва стандартизирани имена за най-малко 11 жилищни района, четири реки и 12 планини сред географски местоположения в Аруначал Прадеш.

„Съобразно съответните разпоредби за управление на имената на места на Държавния съвет, нашето министерство, заедно със съответните отдели, стандартизира някои имена на места в Южен Тибет“, се казва в официалното съобщение на китайското министерство на гражданските въпроси. „Четвъртата партида допълнителни публично използвани имена на места в Южен Тибет вече е официално обявена.“

„Картографска агресия“

Експерти поясниха, че опитите на Китай да преименува места по границите си от всички страни, както и в Тибет и други части на Китай, отразяват апетита му за териториални придобивки и усилията да нормализира окупацията на спорна територия.

„Голяма част от картографската агресия на Китай се изразява в преименуването на територии, които той вижда като спорни“, каза Шрипарна Патак, доцент по китайски изследвания в Глобалния университет O.P. Jindal в Харяна, Индия, и бивш консултант в индийското външно министерство.

Китай пусна първия такъв списък със стандартизирани имена за шест места през 2017 г., последван от втори списък през 2021 г. с нови имена за 15 места и трети списък през 2023 г. със списък от 11 места.

Китай вярва, че може да продължи да повтаря, че територията на Индия е негова собствена, като даде имена на всяко малко село, хълм и водно тяло в региона с китайски йероглифи и пинин, каза Анушка Саксена, анализатор в Програмата за индо-тихоокеански проучвания на базирания в Бенгалуру изследователски център Takshashila Institution.

Този ход „е упражнение за пренаписване на историята“, каза Саксена. „С продължаващото повтаряне се надява, че номенклатурата бавно ще проникне в начина, по който държавите и длъжностните лица се отнасят към тези области.“

Малко западни лидери разбират, че Китайската комунистическа партия се стреми да разшири границите на Китай от всички страни – включително в Южнокитайско море, каза Майкъл Соболик, старши сътрудник по индо-тихоокеански изследвания в базирания във Вашингтон Американски съвет за външна политика.

Китай преименува Тибет

Той използва същата стратегия в Тибет, подчертаха експерти.

Миналата година Китай замени използването на термина „Тибет“ с „Xizang“ като романизирано китайско име в официални дипломатически документи. Китайските медии и официалният акаунт на отдела за работа на Обединения фронт „United Front News“ заявиха през октомври 2023 г., че „в официалните документи на китайското министерство на външните работи повече няма Тибет“.

Често използваното име на Тибет от международната общност обхваща не само Тибет, но и населените с тибетци райони на провинциите Цинхай, Съчуан, Гансу и Юнан, според съобщения в китайски медии. Този географски обхват е в съответствие с т.нар. „Голям Тибет“, дефиниран от 14-ия Далай Лама, духовният водач на Тибет в изгнание.

Китай започна да използва термина „Xizang“, за да нормализира своя наратив, че Тибет никога не е бил независим и винаги е бил част от Китай, каза Патак.

„В момента, в който терминът „Xizang“ се нормализира, това, което също ще се нормализира, е и индийският Аруначал Прадеш като „Zangnan“ или Южен Тибет - точно както го вижда Китай“, каза тя.

В интервю за Радио Свободна Азия през октомври, Сикионг Пенпа Церинг, избраният политически лидер на Централната тибетска администрация – тибетското правителство в изгнание в Дхарамсала, Индия – призова международната общност да отхвърли промяната на името на Тибет и „да не прави компромиси с усилията на ККП да прекрои историята.“

Анализаторите също отбелязват нарастващата честота и скорост на издаване на подобно преименуване на спорни територии.

Уведомлението от 2017 г. последва посещението на Далай Лама в Аруначал, докато съобщението от 2021 г. последва граничните сблъсъци в Таванг, град в щата, добави Саксена.