Тайланд понижи дипломатическите си отношения с Камбоджа след инцидент с противопехотна мина.

Камбоджанският премиер Хун Манет говори по време на посещение във военна база в провинция Преах Вихеар, Камбоджа, 23 юни 2025 г.
📸 Снимка: Agence Kampuchea Press/Handout via REUTERS

🇹🇭⚔️🇰🇭 Тайланд понижи дипломатическите си отношения с Камбоджа и отзова своя посланик в Пном Пен, след като по-рано днес тайландски войник загуби крака си в инцидент с противопехотна мина. Военните власти подготвят планове за реакция при извънредни ситуации на фона на ескалиращото напрежение по границата между двете страни.

Отношенията между двете страни се влошиха допълнително днес, след като войник от граничен патрул стъпи на противопехотна мина и изгуби крака си в пореден инцидент по спорната граница. Тайландската армия реагира със затваряне на два древни храма в спорната зона и четири гранични контролно-пропускателни пункта, докато изпълняващият длъжността министър-председател и министър на вътрешните работи Пхумтхам Вечайячай нареди понижаване на дипломатическия статут.

„Правителството реши да понижи дипломатическите отношения, отзовавайки тайландския посланик в Камбоджа обратно в Тайланд и изпрати камбоджанския посланик в Тайланд обратно в неговата страна. Ще разгледаме по-нататък нивото на отношенията“, заяви Пхумтхам.

Според заместник-министъра на отбраната генерал Наттапол Накпанич, военните са докладвали, че в 16:55 ч. член на патрулна група е стъпил върху противопехотна мина в района Хуай Бон при Чонг Ан Ма, област Нам Юен, провинция Убон Ратчатхани.

Инцидентът е довел до наранявания на петима военнослужещи от Кралската тайландска армия, като един от тях, сержант Пичитчай Буункорат, е претърпял ампутация на десния крак, докато четирима други са получили стягане в гърдите и шум в ушите от взривната вълна, поради което са били настанени за лечение в болницата Нам Юен.

Пхумтхам заяви, че Министерството на външните работи е подало протестна нота и подчерта, че инцидентът е предизвикан от наскоро поставени мини. „Можем да докажем, че когато преди това провеждахме патрули, там никога не е имало мини. Но сега всичко това са новопоставени мини, възникнали в подобен времеви период. Ето защо, ние ескалирахме до най-подходящото ниво на реакция.“

Този пореден инцидент беше предшестван от експлозия в мина на 16 юли в района Чонг Бок на провинция Убон Ратчатхани, при която бяха ранени трима тайландски войници, сред които редник Танапат Хуайван, който загуби левия си крак.

Наскоро тайландската армия информира военни аташета от 47 страни за ситуацията и резултата от разследването, което потвърждава, че откритите мини са били новопоставени. Министерството на външните работи осъди акта като явно нарушение на тайландския суверенитет и териториална цялост, нарушавайки основните принципи на международното право, залегнали в Устава на ООН и Конвенцията за забрана на противопехотните мини.

След последния инцидент командирът на 2-ри армейски район генерал-лейтенант Буунсин Падкланг нареди повишаване на контрамерките срещу Камбоджа, включително затваряне на храмовете Та Муен Тхом и Та Хуай и четири гранични контролно-пропускателни пункта: Чонг Чом, Чонг Сай Таку, Чонг Ан Ма и Чонг Са-нгам.

Кралската тайландска армия също осъди камбоджанската страна за инцидента, свързан с тайното поставяне на мини в пограничния район.

Освен това главнокомандващият армията генерал Пана Клаеуплодтук е наредил на 1-ви и 2-ри армейски райони, отговарящи за границата между двете страни, да подготвят план „Чакхрапхонг Пхуванат“ – стратегия за бойна готовност.

На 24 юли генерал Пана, придружен от генерал-лейтенант Чайпрюк Дуангпрапхат (заместник-началник на армията), генерал-лейтенант Буунсин Падкланг (командир на 2-ри армейски район) и генерал-майор Тхееранан Нантхуанг (командир на военното разузнаване), ще инспектира района Чонг Ан Ма.

Министерството на външните работи на Камбоджа от своя страна отрече да са били поставени нови мини и обвини тайландските войници, че са се отклонили от договорените маршрути за патрулиране на камбоджанска територия и в райони, където има невзривени противопехотни мини.

Камбоджа остава една от най-силно засегнатите от противопехотни мини страни в света, които са опустошително наследство от десетилетни конфликти, сред които войната във Виетнам, режима на Червените кхмери и последвалите граждански войни. Присъствието на тези скрити убийци все още представлява сериозна заплаха за човешката безопасност, възпрепятства икономическото развитие и ограничава достъпа до жизненоважни земни ресурси.

Милиони противопехотни мини и невзривени боеприпаси, включително касетъчни боеприпаси, са били заложени в Камбоджа от 70-те до края на 90-те години на миналия век. Въпреки че оценките варират, първоначални данни сочат от 4 до 6 милиона противопехотни мини и други боеприпаси, като някои оценки достигат до 10 милиона.

Според оценки на правителството на Камбоджа от края на 2023 г. 435 кв. км. земя продължава да е замърсена с противопехотни мини, а други 1321 кв.км. са замърсени с касетъчни и други видове боеприпаси. Значителна част от това е концентрирано в селските райони в северозападната част на страната, особено по границата с Тайланд в район, известен като „пояса К5“.

Поради обилните влажни сезони много мини са изместени или са се заровили по-дълбоко, което прави откриването и разчистването по-трудно.

От 1979 г. насам са регистрирани над 65 000 потърпевши, от които над 18 800 смъртни случая и близо 45 000 ранени, включително 9000 нуждаещи се от ампутация, което прави Камбоджа една от страните с най-висок процент на ампутирани в световен мащаб.

Въпреки значителния напредък в процеса по разминиране, инцидентите продължават. През 2023 г. Камбоджа е съобщила за 32 жертви (4 убити, 18 ранени, 10 ампутирани), което представлява спад с 22% спрямо 2022 г. През 2024 г. са регистрирани 49 жертви.

Башар Асад: Усилията за възстановяване на отношенията с Турция не дават резултат.

Сирийският президент Башар ал-Асад говори пред новоизбраните членове на парламента в столицата Дамаск, Сирия.
📸 Снимка: Handout/SANA via Reuters

🇸🇾🤝🇹🇷 Сирийският президент Башар ал-Асад заяви, че положените до този момент усилия за възстановяване на дипломатическите отношения с Турция не са довели до забележими резултати.

„Инициативите не доведоха до никакви резултати, които си заслужава да бъдат споменати, въпреки сериозността и искрения ентусиазъм на посредниците“, посочи Асад в неделя по време на своя реч пред сирийския парламент, имайки предвид неотдавнашните усилия за помирение със съдействието на Русия, Иран и Ирак.

Турция прекъсна своите дипломатически връзки с арабската страна през 2011 г. след избухването на гражданската война, в хода на която Анкара застана на страната на бунтовниците, сражаващи се срещу президента Башар Асад.

Сирийският президент и управляващият режим бяха обект на многобройни обвинения от страна на международни органи и правозащитни организации в извършване на военни престъпления, след като милиони сирийски цивилни избягаха от районите, намиращи се под контрола на сирийската армия, както и от страната като цяло.

„Решението е откритост“, каза още сирийският президент. „Възстановяването на една връзка изисква първо да се премахнат причините, довели до нейното разрушаване.“

Освен това той даде да се разбере, че макар да иска изтегляне на турските войски от Сирия, това не е било поставяно като условие за преговори.

„Не е вярно обявеното наскоро от някои турски официални лица, че Сирия е заявила, че няма да се срещне с турците докато няма изтегляне“, каза още той, добавяйки че „този ​​разговор е далеч от реалността“.

През юли турският президент Реджеп Тайип Ердоган, известен като ревностен поддръжник на сирийската опозиция, разкри, че „всеки момент“ ще отправи покана към сирийския президент за започването на преговори за възстановяване на отношенията между двете страни.

В отговор на това, по-късно същия месец Башар Асад изрази готовност да се срещне с Ердоган, но подчерта, че това зависи от „съдържанието“ на срещата, отбелязвайки, че присъствието на Турция в Сирия е ключова пречка.

Русия се опитва да улесни срещата между двамата лидери в опит да възстанови връзките. Ирак също каза през юли, че може да се опита да сближи двамата лидери. По-рано турски вестник съобщи, че Ердоган и Асад може да се срещнат през август, но турски дипломат отрече информацията.

От началото на гражданската война Турция е спасителен пояс за сирийската опозиция, осигурявайки база за военни и политически фигури.

Страната също така участва военно в райони по границата си със Северна Сирия, тъй като Анкара смята присъствието на Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейните филиали, които присъстват в този регион, за своя основна заплаха за сигурността, с която трябва да се справи на всяка цена.

ПКК води война срещу турската държава от 1984 г. и се смята за „терористична“ организация в Турция, Съединените щати и Европейския съюз.

Без да изоставя сирийската опозиция

През юли външният министър на Турция Хакан Фидан каза пред Al Jazeera , че правителството на страната води външна политика на „нормализация“, част от „визията за мир“ на Ердоган.

„Регионът сега е в климат, който търси мир и стабилност. Духът на нашето време ни кара да търсим мир и стабилност“, каза още Фидан. Той обаче подчерта, че политиката не означава, че сирийската опозиция ще бъде изоставена.

„Не променяме позицията си по отношение на сирийската опозиция. Отношенията на сирийската опозиция с режима се основават на собственото им свободно решение и на свободният им избор“, подчерта топ дипломатът на Анкара, припомняйки че опозиционните бойци са се сражавали заедно с турските войски, за да защитят сигурността на Турция.

„Не е възможно да забравим тази жертва... Изключено е да забравим тези жертви и да ги разочароваме“, добави Фидан.

Но в Турция продължаващото нарастване на антисирийските настроения остава, поставяйки турското правителство в трудна и деликатна позиция. Турция е приютила общо 3,6 милиона регистрирани сирийски бежанци – повече от всяка друга държава по света.

Докато Ердоган продължава да подкрепя принципа за осигуряване на убежище на сирийските бежанци в страната, бъдещето им редовно става предмет на ожесточени спорове в турски политически дебати, като някои от противниците на Ердоган обещават да ги изпратят обратно в Сирия.