🇨🇳⚔️🇮🇳 По-рано този месец съветникът по националната сигурност на Индия (NSA) Аджит Довал пътува до Пекин за участие в разговори на високо ниво, насочени към разрешаването на дългогодишния граничен спор между Индия и Китай.
Това посещение бележи първи официален диалог между специални представители на двете страни от пет години насам, сигнализирайки за потенциално затопляне на двустранните отношения, но накара мнозина анализатори да са колебливи в прогнозите си дали Индия и Китай ще постигнат реален напредък с „нулирането“ на двустранните си отношения.
Дипломатическите преговори на високо ниво на пръв поглед сигнализират, че е постигнат поне някакъв напредък в посока редуциране на напрежението, но е необходимо отново да разгледаме по-подробно китайските действия, тъй като са налице редица доказателства, които показват, че Пекин не не е готов на отстъпки и не възнамерява да промени общата си военна стратегия в спорните региони.
🪖 Само ден след проведените разговори между Довал и китайския външен министър Уанг И, официалният вестник на китайските военни “PLA Daily“ публикува новина за провеждането на учения с бойни стрелби от военен окръг Синцзян, на видно място на 9-та страница на вестника.
Ракетно-артилерийско подразделение на огневи полк от 8-а общовойскова дивизия (военен окръг Синдзян) проведе учение близо до Източен Ладак.
„По време на обучението полкът проследи отблизо действителната битка, като се съсредоточи върху и усъвършенства редица аспекти, включващи комуникация, разузнаване, рекогносцировка, командване и контрол, за да подобри способността на своите офицери и войници в координацията на операции и извършването на прецизни удари“, казаха от PLA Daily на 19 декември.
Снинките, публикувани от изданието, показват 6x6 122 mm PHL-11 MLRS – самоходна реактивна система за залпов огън, монтирана на шаси от камион, която е разработена от китайската компания Norinco за Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF), служеща като модернизиран заместител на по-старата система PHL-81.
Оборудвана е с 40 пускови тръби, подредени в две капсули по 20 ракети всяка. Може да изстрелва пълен залп от 40 ракети в рамките на 30 секунди, осигурявайки значителна огнева мощ в широка област. Стандартните 122 мм ракети имат ефективен обсег между 20 и 40 километра, докато с боеприпаси с разширен обсег, системата може да постигне обхват до 50 километра, позволявайки по-голяма оперативна гъвкавост.
PLA продължава да провежда учения, базирани на действителни бойни сценарии, напълно очевидно предназначени да противодействат на Индия. Интересното е, че Пекин е направил опит да замъгли изображенията, а и кадри от ученията не бяха излъчени по военния телевизионен канал CCTV. Изборът да се подчертае учението във вестника PLA Daily и информационна агенция Xinhua вероятно има за цел да изпрати официален сигнал до Ню Делхи, че войските остават разположени в района.
Пекин не крие намеренията си да продължи военната си дейност срещу Ладак, поддържайки натиск върху Ню Делхи, тъй като смята, че на този етап Ню Делхи разполага с ограничени възможности, тъй като променящата се геополитическа среда го доведе до масата, но Пекин ще използва момента, за да консолидира претенциите си.
Китай премести войските си на ново място зад позицията, на която беше извършено разединяването между войските на двете страни и това е установен и общоприет факт и той беше потвърден от множество анализатори.
🛰️ Актуализирани сателитни снимки разкриват, че Китай е в процес на мащабна инфраструктурна дейност, включваща разширяване на редица съществуващи съоръжения по границата си с Индия, включително голям подземен обект, първоначално изграден в периода 2015-16 г.
Обектът преминава през мащабна строителна дейност, вероятно насочена към подобряване на капацитета и оперативната му способност в съответствие с военните цели на Пекин на фона на продължаващото напрежение по границата с Индия.
Обектът се намира на около 60 километра от най-близките позиции на индийската армия в Демчок. Проектиран е да предложи укрепено, сигурно съоръжение на Народната освободителна армия (PLA) с размери, позволяващи му да побере широк набор от оръжие и дори да помещава стратегически активи.
❄️ Междувременно Китай проведе поредица от военни учения с леки оръжия при температури от -20 градуса на места в Аксай Чин, недалеч от държавната граница с Индия.
Инвестициите на Китай във военна инфраструктура и инфраструктура с двойна употреба в Ладак няма да бъдат отменени скоро. Стратегията на Китай с преговорите е да затвърди претенциите им на място, докато допълнително укрепва военната инфраструктура
🇧🇹 Hindustan Times съобщи, позовавайки се на актуализирани сателитни изображения, че за последните осем години Китай е построил 22 нови селища в международно признатите граници на Бутан.
„Ашок Канта, който е служил като пратеник на Индия в Пекин през 2014-16 г. и е почетен сътрудник в Института за китайски изследвания, каза, че изграждането на села от Китай на територията на Бутан представлява нарушение на споразумението, подписано от двете страни през декември 1998 г. за мира и спокойствието в граничните райони“, съобщава The Hindustan Times.
Освен това индийското издание цитира неотдавнашния доклад на Робърт Барнет за изграждането на китайски селища на територията на Бутан: Силова дипломация: Китайските трансгранични села в Бутан
На неотдавнашна среща Си подчерта значението на продължаването на работата за повишаване на сигурността на границата.
🗣️ На 9 декември Политическото бюро на ЦК на Китайската комунистическа партия свика своята 18-та колективна учебна сесия, фокусирана върху историческата траектория в управлението на границите на Китай.
Под ръководството на Си Дзинпин, генерален секретар на ЦК на ККП, сесията подчерта критичната роля на модернизирането на системите за управление на границите и подобряване на способностите за управление като неразделни компоненти на по-широката рамка на модернизация в китайски стил.
Изявлението на Си по време на проучвателната сесия на Политбюро предполага, че Пекин няма намерение да спре дотук с изграждането на селища, въпреки че води преговори с Ню Делхи.
По време на срещата другарят Гоцианг Ли, член на Китайската академия за социални науки и вицепрезидент на Китайската академия по история, представи подробен доклад, който също като забележките на Си предполага, че, че Китай ще увеличи усилията си да пренапише историята на граничните райони, за да консолидира претенциите си.
Си остава наясно, че граничните райони остават неинтегрирани в терминологията на Китайската комунистическа партия и трябва да се положат непрекъснати усилия за създаване на теоретична основа за интегрирането на тези райони.
🤝 Връщайки се към визитата на индийския съветник по националната сигурност в Пекин, по време на нея между двете страни беше постигнат консенсус от шест точки, който може да бъде прочетен тук.
В него Китай споменава споразумението за управление на границите от 2005 г. и подчертава, че граничните въпроси не трябва да са ключови за цялостните двустранни отношения. Няколко дни по-късно идийското външно министерство се дистанцира от акцента на Пекин върху „консенсуса от шест точки“ заявявайки:
„Двете страни потвърдиха ангажимента си да проучат справедлива, разумна и взаимно приемлива рамка за уреждане на граничните въпроси с политическите параметри и ръководните принципи, договорени през 2005 г.“
Индийското прессъобщение не споменава не споменава споразумението от 2005 г. или консенсуса от шест точки, споменат от Китай, който от своя страна говори за „пакетно решение“, имайки предвид опитът му да комбинира множество проблеми.
Вече има очевидни пукнатини между Ню Делхи и Пекин. Тогава какво са означавали на практика разговорите в Пекин?
Китай се интересува предимно от възобновяване на икономическите връзки, като същевременно дава на Индия така желания достъп до Кайлаш Мансаровар, както и глътка въздух в една сложна геополитическа среда.
Властите в Пекин искат да възобновят бизнеса както обикновено и същевременно продължават да засилват претенциите си в спорния регион Ладак. Тъй като Ню Делхи беше представляван от своето политическото ръководство на срещата в Пекин, то има интерес преди всичко да създаде пространство за себе си в настоящата сложна геополитическа среда чрез преговори с Пекин.
Но от тактическа гледна точка почти нищо не се е променило за Индия, която продължава да се надява на нов геополитически сценарий в близко бъдеще, който ще ѝ позволи да сключи сделка за спорните региони. Случващото се в региона през последните години обаче показва, че възлагането на надежди за споразумение с Пекин никога не е водило до желаните резултати.
Последните разговори сочат, че Ню Делхи се намира в неизгодна позиция, провеждайки подобни разговори на високо ниво, тъй като Пекин изглежда успява да замете под килима казуса за Ладак. Стратегията за включване на решение на настоящото напрежение в бъдеща „пакетна сделка“ има за цел само и единствено да отвлече вниманието от текущата ситуация.
Усилията на Ню Делхи да подчертае действията на Китай на границата ще станат трудни, защото Пекин засилва все повече своя наратив, че страните са оставили встрани напрежението помежду си.
