Канада слага край на военната зависимост от САЩ: Карни обявява нова отбранителна стратегия

🇨🇦 Канадският премиер Марк Карни заяви пред Конгреса на Либералната партия, че времето, в което 70 цента от всеки долар за военни поръчки са отивали към САЩ, е приключило. Изказването бележи най-ясното до момента заявление на курса за стратегическа автономия, който страната следва от началото на 2026 г. Според Reuters, към момента близо 70% от капиталовите разходи на въоръжените сили на страната се насочват към американски доставчици– зависимост, която Карни описа като структурен проблем.

Промяната не е само реторична. През февруари кабинетът прие първата в историята на страната Стратегия за отбранителна индустрия (Defence Industrial Strategy), задаваща рамката за пренасочване на военните поръчки към вътрешния пазар. Документът предвижда делът на местни компании в отбранителните договори да скочи от сегашните около 30 до 70% към 2035 г., съобщава CBC.

Стратегията определя 10 приоритетни сфери на „суверенен капацитет" – сред тях авиационна и космическа индустрия, боеприпаси, дигитални системи и сензори, посочва правителството в Отава. Бъдещите поръчки ще следват модела „произведи – партнирай – купи": приоритет за канадски доставчици, след това за съюзници от ЕС, Обединеното кралство и Индо-Тихоокеанския регион, и едва накрая – внос при липса на алтернатива.

Финансовите параметри са значителни. Правителството планира около 80 милиарда канадски долара преки отбранителни разходи за идните 5 години и 180 милиарда за военни поръчки до 2035 г., съобщава Bloomberg. Оттава очаква стратегията да генерира 125 000 нови работни места и да удвои канадския износ на отбрана в рамките на десетилетие, пише Globe and Mail.

Обявлението идва след друг важен момент – на 26 март Канада официално достигна целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2%, потвърди Министерство на националната отбрана. Това се случва за пръв път от края на 80-те години на миналия век. Карни се ангажира и с новата цел от 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5% за преки военни разходи и 1,5% за отбранителна инфраструктура, съобщава CBC.

Карни описа момента като „трансформационен" пред делегатите на партийния конвент. Зад тази дума стоят няколко едновременни фактора – продължаващата съвместна военна операция на САЩ и Израел срещу Иран, ерозията на търговските отношения между САЩ и Канад и ускореното развитие на изкуствен интелект като военна технология. В тази обстановка Канада изпраща ясен сигнал, че плаинра да изгради собствена база за отбранителна индустрия, вместо да разчита почти изцяло на южния си съсед.

Канада в ЕС? Жан-Ноел Баро я вижда като част от европейската „трета суперсила“.

🇫🇷🇨🇦 Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро намекна, че един ден Канада е можела да стане част от Европейския съюз. В изказване по време на конференция „Европа 2026“, проведена в Берлин, Баро засегна темата за разширяването на блока на фона на нарастващото геополитическо напрежение в световен мащаб, съобщи Politico на 17 март.

Баро отбеляза, че в момента девет държави са официални кандидатки за членство в ЕС, но посочи, че списъкът може да се увеличи. „Исландия – след няколко седмици или месеца. А в някакъв момент, може би и Канада“, заяви Баро.

Коментарите бяха направени в рамките на по-широка дискусия за ролята на ЕС като „трета суперсила“. Тази позиция цели да балансира глобалното влияние на САЩ и Китай. Баро определи трансатлантическия съюзник като „блестящ пример за глобалната привлекателност на блока“.

Възможността за канадско членство е отбелязвана и от други европейски лидери. Финландският президент Александер Стуб наскоро заяви пред канадския премиер Марк Карни по време на съвместна среща, че той също трябва да „помисли“ върху идеята за присъединяване към ЕС.

Дискусиите за отношенията на Канада с Европа стават все по-чести заради обтегнатите връзки с Белия дом от заставането на Доналд Тръмп. Преди време президентът Доналд Тръмп направи коментари за статута на Канада, включително подхвърляния за превръщането ѝ в „51-вия щат“.

Въпреки че по-рано анализаторите определяха включването на Канада към ЕС като малко вероятно, идеята вече се дискутира в контекста на променящите се дипломатически приоритети. Под натиска на търговските спорове и непредсказуеми политически промени във Вашингтон, някои кръгове в Канада търсят по-голяма стабилност и сигурност при партньорствата с европейски съюзници.

През февруари 2026 г. Канада официално стана първата неевропейска държава, която се присъедини към програмата на ЕС за отбранителни поръчки SAFE (Security Action for Europe). По време на Мюнхенската конференция по сигурността канадският министър на отбраната Дейвид Макгинти обяви споразумението, което свързва Канада с усилията на блока на стойност 162 милиарда долара за ускоряване на съвместното отбранително производство. Премиерът Марк Карни приветства включването, отбелязвайки, че партньорството позволява на канадските фирми да участват в търгове заедно с европейски компании.

Същевременно Украйна успешно е приложила 84% от реформите, изисквани съгласно Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна. Въпреки предизвикателствата, породени от пълномащабната руска инвазия, страната е повишила съответствието си с европейските стандарти от 81% през 2024 г.

Значителен напредък е отчетен във финансовия сектор, митниците и социалната политика, като в области като статистиката и обмена на информация е постигнато пълно изпълнение. Въпреки че Украйна се стреми да отвори всички преговорни клъстери за членство, процесът среща пречки, тъй като Унгария продължава да блокира главата „Основни въпроси“, която е от съществено значение за напредъка на официалните преговори.

Канада обяви военна помощ за Украйна за над 1 млрд. канадски долара

Канадският премиер Марк Карни се присъедини към президента Зеленски в украинската столица Киев, за да отпразнува 34-ата годишнина от независимостта на страната.
📸 Снимка: Sean Kilpatrick / The Canadian Press

🇨🇦🤝🇺🇦 Канадският премиер Марк Карни обяви на 24 август, че страната му ще предостави на Украйна дронове, боеприпаси и бронирани машини като част от пакет за над 1 милиард канадски долара (над 700 милиона щатски), с доставки, очаквани през септември.

Карни направи изявлението по време на церемонията по отбелязване на Деня на независимостта в столицата Киев, където пристигна по-рано същия ден.

По думите му, доставката е част от пакета, който Канада обеща през юни на срещата на Г-7 в Албърта. Тогава тя пое ангажимент за 2 милиарда канадски долара военна помощ и нови санкции за ограничаване на руските енергийни приходи и схеми за заобикаляне на рестрикциите.

„Гордея се да обявя, че над 1 милиард от тази сума ще е насочен към укрепване на вашия арсенал с доставка на дронове, муниции и бронирани машини, които ще пристигнат следващия месец“, заяви Карни от украинската столица.

Канада ще отпусне и десетки милиони долари за спешна медицинска помощ, изграждане на бомбоубежища, подкрепа за демокрацията и киберсигурността на Украйна.

Карни отправи поздравления към украинския народ за 34-ата годишнина от обявяването на независимостта и припомни, че Канада е една от първите държави, признали страната през 1991 г.

Освен него, в Киев за празника бяха министрите на отбраната на Швеция, Дания, Румъния, Литва и Латвия, британският министър по въпросите на ветераните и специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог.

Визитата на Келог идва в ключов момент, когато продължават преговорите за дългосрочни гаранции по сигурността и бъдещето на отношенията със САЩ при администрацията на Доналд Тръмп. На 15 август той посрещна руския президент Владимир Путин във военна база в Аляска – среща, която сложи своеобразен край на геополитическата изолация на Москва.

След разговора Тръмп заяви, че двамата „в голяма степен са се съгласили“ с размени на територии и гаранции относно сигурността на Украйна. Още преди срещата той намекна, че „размяната на територии“ ще е нужна – позиция, която предизвика тревога в Киев и европейските столици.

Срещата беше последвана от разговори във Вашингтон между Тръмп, Зеленски и лидерите на ЕС, в които украинският лидер настоя за конкретни гаранции за сигурност в случай на бъдещо мирно споразумение с Русия.

Канада обмисля да запази плана за покупка на 88 изтребителя F-35

Изтребител от пето поколение F-35 Lightning II на Lockheed Martin на показ по време на авиошоуто ILA в Берлин, Германия, 25 април 2018 г.
📸 Снимка: REUTERS/Axel Schmidt

🇨🇦🇺🇸 Канадски служители в отбраната се обявиха твърдо за придържане към плана за закупуване на 88 изтребителя Lockheed Martin F-35, вместо поръчката да бъде разделена. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на двама източника, запознати с въпроса.

Прегледът обаче не стига до формална препоръка, уточни един от двамата. Окончателното решение остава в ръцете на либералното правителство на премиера Марк Карни.

Канада обяви сделка на стойност 19 млрд. канадски долара в началото на 2023 г. През юни обаче най-висшият независим контролен орган на страната заяви, че закупуването на изтребителите ще струва поне 45% над първоначално прогнозираното, като проектът е застрашен и от недостиг на пилоти.

Карни, който спечели изборите през април с обещанието да се противопоставя на американския президент Доналд Тръмп, е поискал преглед от военните власти през март, аргументирайки се с прекалената зависимост на Канада от отбранителна индустрия на Съединените щати.

Отава вече е направила законово обвързващо финансиране за първите 16 изтребителя от пето поколение. Въпреки че през март премиерът заяви, че може Канада да преразгледа опцията за закупуване на останалите 72 самолета от други държави, прегледът на военното министерство стигна до извод, че няма военен смисъл поръчката да бъде разделена.

F-35 е най-усъвършенстваният изтребител от своя тип, а закупуването на друга платформа от европейски конкурент би довело до допълнителни разходи за обучение, доставки и поддръжка. Освен това канадските въоръжени сили са тясно интегрирани със своите американски колеги.

Придържането към първоначалния план може да премахне потенциален източник на напрежение в отношенията между САЩ и Канада в момент, когато преговорите за ново търговско партньорство бяха зациклили.

След изборите Карни смекчи тона, като посочи, че въпреки американските мита върху стомана, алуминий и автомобили, Канада е в по-добра позиция в сравнение с други държави, засегнати от по-високи тарифи.

В изявление офисът на министъра на отбраната Дейвид Макгинти потвърди, че Канада планира да закупи нова флота от модерни изтребители.

„При всички решения за отбранителни поръчки нашето правителство ще поставя на първо място защитата на Канада и канадския суверенитет, като същевременно подкрепя канадската индустрия там, където е възможно“, се казва в съобщението. „Ангажирани сме да осигурим това, от което военновъздушните сили се нуждаят, като същевременно гарантираме икономически ползи за канадците и отговорно използване на средствата от данъкоплатците.“

Канада обяви своите планове за закупуване на F-35 през 2010 г., но смяната на правителствата, промени в правилата за поръчки на самолети и пандемията доведоха до значителни забавяния.

Междувременно Испания вече не обмисля опцията за закупуване на изтребители F-35 и избира между европейски алтернативи, съобщи говорител на испанското министерство на отбраната в сряда.