Жестоката асиметрия на изтощението: математиката диктува края на модерната война.

💡 Доклад на Кралския обединен институт за отбранителни изследвания (Royal United Services Institute – RUSI) посочва, че огромното количество модерни боеприпаси, изразходвани в настоящия военен конфликт с Иран, доказва една сурова азбучна истина: доминацията на бойното поле има по-малко значение от индустриалния капацитет за попълване на запасите.

Ако войната в Украйна беше своеобразен „сигнал за събуждане“ за западната отбранителна индустрия, то първите 16 дни от сблъсъка с Техеран са „пожарна аларма“, която сигнализира за криза на издръжливостта.

Интензивната консумация на модерни оръжия по време на операция „Epic Fury“ разкри критична уязвимост: стратегически пагубно съотношение между разходите и ефекта. Докато американските и израелските сили постигат тактически успехи, коалицията изразходва ракети за милиони долари, за да неутрализира дронове и ракети, които струват частица от тази цена. Украински военни съветници в региона описват тактиката на коалицията като „безразсъдна стрелба“, изумени от скоростта, с която се изпразват складовете.

Математиката на ракетите

Според данни на Payne Institute, проследени от Frontline Monitor, коалиционните сили са изразходвали 11 294 боеприпаса за първите едва 16 дни, чиято обща стойност възлиза на 26 милиарда долара. Първоначалният залп от 5000 снаряда в първите 96 часа, конфликтът се превърна в изтощителна борба. Въпреки че атаките на Иран спаднаха с 80-90% от своя пик, те продължават да източват най-критичните активи на Запада със средно 33 ракетни и 94 дронови удара дневно.

Истинският риск се крие не в абсолютната количествена стойност, а в неравномерното изчерпване. Докато някои запаси са мащабируеми, прецизните оръжия и прехващачите с голям обсег са близо до изчерпване. Това потвърждава думите на Мартин ван Кревелд от 1991 г.: модерните армии са уникално крехки, когато зависят от сложни системи с ниска плътност, които са трудни за замяна под стрес. Нужна е нова рамка: „Командване на презареждането“ – където предимството е на страната на този, способен да поддържа отбранителната си икономика най-дълго.

Индустриална крехкост и „Данъкът на втория театър“

Критичността на един боеприпас днес се определя от веригата му на доставки. Производството доста често се блокира не от липса на стомана, а от липса на специфични компоненти като ракетни двигатели или редки материали като галий и графит. Въпреки срещите на администрацията на Тръмп с лидери на отбранителната индустрия на 6 март, реално увеличение на производството няма, тъй като липсват финансирани поръчки. Единственият завод за мощни експлозиви в САЩ, този в Холстън, все още не е получил нужните инструкции за ускоряване на работата. Затварянето на Ормузкия пролив застрашава доставките на суровини като сяра, което добавя допълнителен стрес.

Изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер предупреди, че глобалните складове са „празни или почти празни“. Ако войната продължи още месец, ракетите буквално ще свършат. Израел се намира в още по-тежко състояние – ракетите-прехващачи Arrow вероятно ще бъдат изчерпани до края на март. Това създава т.нар. „данък на втория театър“: всеки изстрелян Tomahawk срещу Иран намалява способността на САЩ да възпират Китай по отношение на Тайван или да подкрепят Украйна.

Икономика на отбраната: Капанът на евтиното поражение

В условия на наситена бойна среда, ключовият въпрос е дали коалицията е способна да прехваща заплахи достатъчно ефективно, за да продължи битката след „първия уикенд“. Операция „Епична ярост“ показа, че евтините системи (като C-RAM и зенитни оръдия) са тези, които спасяват бюджета. За 16 дни са изстреляни 509 500 снаряда от подобни системи, чиято обща стойност е едва 25 милиона долара – капка в морето на фона на 19 милиарда долара за ракетни прехващачи.

Въпреки това съществува „капан на свързаността“. Производството на боеприпаси за тези евтини системи изисква волфрам. Китай контролира над 80% от световното производство и въведе експортен контрол през 2025 г. Същото важи и за барута и експлозивите, които произлизат от едни и същи ограничени мощности в Холстън и Радфорд. Така евтините снаряди се конкурират за ресурси с модерните ракети Tomahawk.

Новата доктрина: Композитна ПВО

Реалността изисква нова стратегия: композитна отбрана. По подобие на украинските проекти FrankenSAM, логиката трябва да бъде изместена от оптимизация на скъпи системи към изграждане на адаптивен „щит от кръпки“. Това значи свързване на налични сензори с масово произвеждани ракети и използване на лазерни оръжия.

Пентагонът използва извънредни правомощия, за да ускори пакетите за партньорите в Залива, но това може да бъде най-много временно решение. Индустриалният „железен триъгълник“ е неумолим: боеприпасите се произведат качествено, бързо или евтино, но никога и трите едновременно. Замяната на изразходваното за 16 дни ще струва повече от 50 милиарда долара и ще отнеме години – например за попълване на запасите след 500-те изстреляни ракети Tomahawk ще са нужни поне 5 години.

В следващата голяма война страната, която може да презарежда най-бързо, няма просто да спечели битката на изтощение – тя ще определи дали стратегията ѝ изобщо остава правдоподобна след първия изстрелян залп.