Руски помощник на военния аташе със следи към ГРУ, изгонен от София, служи в Белград

🇷🇺🕵️🇷🇸 Подполковник Александър Красий, помощник на руския военен аташе, когото България обяви за персона нон грата през април 2021 г. при разследването на взривовете в оръжейни складове, беше официално акредитиран на същата длъжност в руското посолство в Белград. Името му намира място в списъка с дипломати на Министерство на външните работи на Сърбия, за последно актуализиран на 29 септември 2026 г. Пътя му от София до Белград проследиха Балканска служба на Радио Свободна Европа и рускоезичният разследващ проект на радиото „Система“ в публикации от 12 октомври.

Изтеклите руски бази данни, върху които стъпва проучването, насочват към военното разузнаване. В данни от портала за държавни услуги „Госуслуги“, лаборатория „Гемотест“ и регистъра на здравното осигуряване Красий е посочвал за домашен адрес ул. „Девичье поле“ 4 в Москва. На този адрес няма жилищна сграда – там се помещава Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация. Истинския адрес е трябвало да впише само в пропуските за придвижване по време на карантината заради COVID-19, тъй като те изискваха начална и крайна точка на маршрута. От 5 пропуска, издадени му през пролетта на 2020 г. в два като начална точка е посочена улица „Маршал Бирюзов“ 4, където е общежитието за семействата на офицерите, които учат във Военно-дипломатическата академия.

Неофициално академията се нарича „Консерваторията“. През нея са минали много бъдещи разузнавачи и диверсанти на ГРУ, като Анатолий Чепига, участник в опит за убийство на Сергей Скрипал в Солсбъри през 2018 г. Според „Система“ назначението му в София в края на 2020 г. е последвало почти веднага неговото завършване в академията. Според същите бази данни между 2013 и 2015 г. Красий е прекарал почти две години в Горни в Забайкалския край, затворен град, в който до 2002 г. е била разположена 4-та дивизия на Ракетните войски със стратегическо предназначение (РВСН).

На 28 април 2021 г. българската прокуратура обяви, че разследва шестима граждани на Русия във връзка с четири взрива в складове и производствени обекти между 2011 и 2020 г. Тя свърза взривовете с отравянето на търговеца на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г. и експлозията в чешките складове за боеприпаси край Врбетице през 2014 г. Говорителката на главния прокурор Сийка Милева заяви, че целта на руснаците била да прекъснат доставките на специална продукция за Грузия и Украйна. На другия ден Министерствотото на външните работи обяви поредния дипломат от руското посолство за персона нон грата, а същото изявление поиска от правоприлагащите органи в Руската федерация пълно съдействие за изясняването на взривовете, на унищожаването на веществени доказателства при пожар и на отравянето на трима български граждани.

Министерството не съобщи името на изгонения дипломат. Руското посолство потвърди, че става въпрос за помощник на военния аташе, а посланичката Елеонора Митрофанова каза пред ТАСС, че той е пристигнал в София само три месеца по-рано и трябва да напусне до 5 май. Името стана известно на 1 май: Zonanews, позовавайки се на свои източници, съобщи, че изгоненият е подполковник Александър Красий, назначен в посолството към края на 2020 г. След нея това съобщи и „По света и у нас“ на БНТ. Според обществената телевизия единствената му публична поява за близо 4 месеца в България е връчването на орден от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу на активист на движение „Русофили“. Москва отрече всякаква връзка с взривовете.

Красий е пристигнал в Сърбия още през 2021 г. Малко над година след изгонването му от София той беше забелязан на снимки от Университета по отбрана в Белград сред преподавателите и слушателите на курс в Школата за национална отбрана. Журналистите го разпознаха по нашивката с името му върху униформата. В сръбския дипломатически списък обаче той е включен едва през 2026 г. Публикацията не установи какъв е бил статутът му в страната дотогава. През април Красий положи венци в навечерието на заседанието на сръбско-руския комитет за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество, а през май беше сниман на шествието „Безсмъртен полк“. Сръбското МВнР и руското посолство не отговориха на въпросите на Радио Свободна Европа, а българската прокуратура не съобщи докъде е стигнало делото за складовете и дали подполковникът фигурира в него.

Красий не е единственият дипломат на Кремъл, който след изгонването си от държава-членка от ЕС, отива в Сърбия. В разследване от 2023 г. Радио Свободна Европа откри поне трима души, изгонени или включени в черни списъци в ЕС в първите месеци след пълномащабната инвазия в Украйна, които бяха акредитирани в Белград. Двама от тях имат връзки със службите. Алексей Иваненко, изгонен през пролетта на 2022 г. от Хърватия, според изтеклите бази данни е работил като „инженер“ във войскова част 71330 – 16-и център на Федералната служба за сигурност (ФСБ), специализиран в радиоелектронно разузнаване. Името му влиза в списъка от 29 септември.

Сърбия не въведе санкции срещу Русия и не експулсира нейни дипломати през 2022 г. – напротив, руската мисия в Белград даже нараства: в списъка от септември има 79 руски дипломати срещу едва 62 през 2023 г. Независимото издание „Агентство“ извърши анализ на публичната база данни Rupep, като обяви, че поне 29 служители на посолството и търговското представителство на Руската федерация в Сърбия имат връзки със службите. Красий е един от тях. 19 от тях са свързани с Главното разузнавателно управление (ГРУ) или Министерството на отбраната, включително 6 от апарата на военния аташе. В България, чието население е сравнимо със сръбското, Москва има 18 дипломати.

Според бившия сръбски дипломат Никола Лунич, консултант по геополитика и сигурност, установяването в Сърбия на руски представители, изгонени от ЕС, поражда съмнение, че Белград е станал център на руската шпионска дейност. „Сърбия създаде пространство, в което Русия би могла да задържи своите възможности в дипломацията, които изгуби в част от Европейския съюз. Така дипломатическите ѝ възможности растат, а това по правило е съпроводено с растеж на разузнавателните способности на една държава“, каза той пред радиото. Сръбските власти не реагираха и на публикацията от 2023 г.

Сърбия присъства в делата за диверсиите в ЕС, по които основен заподозрян е именно Руската федерация. На 1 септември Германия официално ѝ приписа отговорност за нападението от 4 август на летище Лайпциг/Хале, където дрон с експлозив удари крилото на украински товарен самолет Ан-124, без да детонира. Олег Льовушкин, когото The Insider и Der Spiegel посочват като организатор на логистиката, замина от Берлин за Белград на 2 август, а според Welt am Sonntag експлозивът е стигнал до Германия през България и Сърбия. Сръбската прокуратура разследва група, която според обвинението е набавяла и съхранявала експлозиви, взривни устройства и дронове в страната, които после са били прехвърляни към държави от ЕС. Върховният съд в Суботица осъди през септември един от членовете ѝ на една година домашен арест, а следователите свързват делото с руските служби и нападението в Лайпциг. Още в края на 2025 г. трима души бяха осъдени в Сърбия за шпионаж в полза на Русия и за провокации срещу еврейски и мюсюлмански общности във Франция и Германия.

Публикациите излизат две седмици преди предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. Александър Вучич подаде оставка като президент на 27 септември, за да се кандидатира за премиер, при което председателят на парламента Ана Бърнабич пое временно президентските правомощия. Когато през 2019 г. видеозапис показа как предполагаем руски разузнавач дава пари на пенсиониран сръбски военен, Вучич се срещна с руския посланик Александър Боцан-Харченко, след което обяви аферата за приключена. Александър Джокич, политически анализатор и бивш преподавател в Руския университет за дружба между народите в Москва, вижда в случая с Красий потвърждение на по-широк извод. „Както вече казах, руското влияние в Сърбия трябва първо да бъде прогонено, преди да станат възможни каквито и да е фундаментални реформи на системата ѝ“, написа той на 12 октомври в X.

Сръбските съдилища осъждат изпълнителите, но каналът, по който изгонени от страни-членки на ЕС руски дипломати стигат в Белград, остава отворен. София затвори вратата пред Красий, само за да заеме същата длъжност в съседна Сърбия, този път с официален печат. Първите проверими признаци ще се появят след изборите на 25 октомври. Новото правителство може да оттегли акредитацията на Красий и Иваненко или да ги остави в следващия списък на МВнР, а броят на руските дипломати може да остане 79, както може и да продължи да расте. В България отговорът зависи от прокуратурата: дали ще потвърди, че в делото за взривените складове присъства името на подполковника, или пет години след неговото експулсиране то ще продължи да се споменава само в журналистически материали.

📸 Снимка: Руският дипломат Александър Красий (вторият отляво) връчва орден на активист на сдружение „Русофили“ в България от името на тогавашния министър на отбраната Сергей Шойгу. Информация за това беше публикувана на уебсайта на сдружение „Русофили“ на 12 февруари 2021 г. (RFE/RL)