Зеленски идва в Белград в събота, Вучич предварително затвори темата за санкциите

🇷🇸🤝🇺🇦 Украинският президент Володимир Зеленски пристига в Белград в събота, 8 август, на първото си посещение в Сърбия от встъпването си в длъжност през 2019 г. и първата двустранна визита, която прави в страната. Това обяви днес сръбският му колега Александър Вучич, цитиран от държавната агенция Танюг.

В същото изявление Вучич затвори предварително въпроса, заради който самото посещение буди засилен интерес. Попитан дали идването на Зеленски значи, че Белград ще се включи към санкциите срещу Москва, той отговори: „Сърбия установи своята политика. Убеден съм, че Володимир Зеленски ще каже какво мисли за санкциите срещу Руската федерация, но Република Сърбия още преди четири години и половина изложи своите позиции, които оттогава не е променяла, и така ще остане до второ нареждане.“ От февруари 2022 г. насам Сърбия не се е присъединила към нито един пакет санкции на ЕС срещу Русия.

Обявеният дневен ред е тесен и стопански: европейският път на двете страни, двустранното икономическо сътрудничество и енергетиката. Военната помощ и оръжейният износ не фигурират в него, поне публично.

Вучич посочи втората опора на срещата. Украйна е провеждала два пъти на своя територия среща на върха „Югоизточна Европа – Украйна“ – в Одеса и Киев, и нито веднъж не е канила представители на Прищина. Киев не е признал независимостта на Косово от 2008 г. насам и посолството му в Белград многократно е потвърждавало, че тази позиция остава същата. Симетрията е взаимноизгодна, защото всяка от столиците се позовава на териториална цялост в международно признати граници и всяка има интерес другата да не отстъпи от този довод.

Посещението вече веднъж се разпадна. В края на май Белград го смяташе за уговорено, а дипломатически източници в сръбската столица очакваха да бъде подписан меморандум за търговско сътрудничество. Само дни преди деня на провеждане съветникът по комуникациите на украинския президент Дмитро Литвин каза пред хърватското издание Index, че визитата ще се състои по-късно. Вместо Зеленски дойде вицепремиерът по европейската и евроатлантическата интеграция Тарас Качка. Политическият коментатор Бошко Якшич определи тогава делегацията без президента като лишена от голямо политическо значение.

Тогавашният престой все пак остави следа. На 20 май в Белград беше проведен сръбско-украински бизнес форум с 45 представители от 30 компании, 12 от които украински, а на същия ден двамата държавни глави говориха по телефона. Търговският обмен между двете страни достигна 442,2 млн. долара през 2025 г. За първото тримесечие на 2026 г. възлиза на 152,8 млн. с излишък от 36,8 млн. в полза на Сърбия. Тя изнася електроенергия, минерални торове и каучук, а внася валцувани полуфабрикати, желязна руда и замразени малини. Украйна остава единствената европейска държава без споразумение за свободна търговия със Сърбия; преговорите тръгнаха още през 2005 г. по линия на присъединяването на страната към Световната търговска организация и бяха подновени към края на 2025 г. Министърката на търговията Ягода Лазаревич очаква те да приключат до края на годината, за да заработи самият режим от догодина. Председателят на украинската търговско-промишлена палата Генадий Чижиков смята, че документът може да утрои обмена.

Енергетиката е мястото с най-осезаем взаимен интерес, въпреки че нуждите на двете страни са насочени в различни посоки. От 1 януари 2026 г. ЕС прилага механизма за въглеродна корекция на границите, а за тока, произведен в Сърбия, таксата е 78,45 евро за мегаватчас заради въглищния състав. Генералният директор на държавната електрическа компания ЕПС Душан Живкович заяви, че оттогава дружеството практически не изнася електричество към ЕС. През първото тримесечие Сърбия увеличи доставките към Украйна, пазар извън блока, който механизмът не облага.

Собствената енергийна уязвимост на Белград е по-дълбока. Сръбската петролна компания НИС, в която „Газпром нефт“ държи 44,9% и „Газпром“ още 11,3% при 29,9% за държавата, се намира под санкционен режим на Министерство на финансите на САЩ от октомври 2025 г.; рафинерията в Панчево функционира с временни лицензи, докато върви търсенето на купувач за руския дял. От същия 1 януари ЕС въведе забрана за транзита на руски газ през територията си към трети страни, което заплаши доставките по „Балкански поток“ от порядъка на 2 до 2,5 млрд. куб. м годишно, т.е. гръбнака на сръбското газоснабдяване.

Последната лична среща между двамата на 15 юли 2026 г. в Киев завърши с публично разминаване. Вучич остана единственият участник в петата среща на върха „Югоизточна Европа – Украйна“, който не сложи своя подпис върху заключителната декларация. Документът за политическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа за Украйна и засилен натиск върху Русия беше подписан от представители на България, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония и Черна гора. „Когато видите текста на декларацията, ще разберете защо аз бях единственият, който не я подписа“, заяви той пред журналисти, но в същото време потвърди готовност за финансова, енергийна и медицинска помощ за Украйна.

Липсата на съгласуваност по външната политика си има своята конкретна цена и тя се начислява постоянно, не за конкретна подписана или неподписана хартия. На 8 юли, седмица преди срещата в Киев, постоянните представители в Брюксел не постигнаха съгласие за отваряне на клъстер 3 от преговорната рамка, въпреки че Европейската комисия беше препоръчала точно това. Осем страни се обявиха против: Белгия, България, Хърватия, Естония, Финландия, Литва, Нидерландия и Швеция, позовавайки се на върховенството на закона и на разминаването между сръбската и европейската външна политика.

Има и трети пласт, който няма да излезе на протокола в събота. Пред Financial Times през юни 2024 г. Вучич потвърди, че страната му изнася боеприпаси, а на въпрос във връзка с оценка от 800 млн. евро продукция, стигнала до Украйна през посредници, отговори, че сумата не е за една година, а „може би за две или три“. През юни 2025 г. той спря целия износ на боеприпаси, а през ноември същата година заяви, че е предложил на европейски партньори да купуват сръбски снаряди и после да правят с тях каквото решат.

Търговската линия е подготвена от май и има институционален носител, затова е много вероятно срещата да придвижи споразумението за свободна търговия и енергийния обмен: и по двете теми документите са в напреднала фаза и изгодата е двупосочна. Твърде малко вероятно е от нея да излезе нещо по санкциите, защото сръбският президент го изключи публично два дни по-рано, а онова, което Белград губи в Брюксел заради несъгласуваната си външна политика, не се връща с едно гостуване.

Конкурират се два прочита с еднакво добра следа. Според първия Белград купува европейски кредит с това домакинство, а Якшич се съмнява в него именно защото такъв ефект изисква дългосрочна дипломатическа стратегия. Според втория Киев купува разстояние между Белград и Москва; украински представител заяви пред AFP, че сърбите трябва да бъдат откъснати от руската орбита. Първият ще се потвърди, ако до края на годината бъде отворен клъстер 3 и поне една от 8-те възразили държави се откаже от съпротивата си, а ще отслабне, ако Сърбия отново остане пред затворена врата през декември. Вторият ще бъде потвърден, ако от Белград излезе ангажимент, който в Кремъл ще сметнат за недружелюбен, например енергийна доставка към Украйна с договорени обеми и срок, и ще отпадне, ако от събота останат само меморандум за търговия и обща снимка.