Финландия повишава готовността си за война в лицето на руската агресия.

Финландският президент Александър Стуб, вляво, поздравява началника на финландската армия Паси Велимяки по време на учения на НАТО в Норвегия през март 2024 г.
📸 Снимка: Heiko Jungen/NTB/Scanpix/AP

🇫🇮⚔️🇷🇺 Финландия тества успешно способността си да управлява военна икономика и започна да складира военно оборудване извън националните си граници, тъй като скандинавската страна, известна с високото си ниво на готовност, си има работа с все по-агресивна Русия.

Генерал-лейтенант Мико Хейсканен, заместник-началник на щаба по въоръженията и логистиката във финландските отбранителни сили, каза пред Financial Times, че наскоро страната е проверила повече от 1000 споразумения, които има с частни компании за производство на оборудване или предоставяне на услуги по време на война.

„Трябва да сме подготвени за дългосрочна криза... Задействали сме някои от тях, проверили сме всички споразумения, тествали сме поръчки не само за боеприпаси, но и за други материали. Тестваме плановете и готовността на нашите стратегически партньори“, заяви Хейсканен, чиято длъжност на фински се превежда като ръководител на военната икономика.

Финландия, която има най-дългата граница с Русия от всички страни в НАТО и ЕС, е добре известна с десетилетията си фокусиране върху възможна атака от източния си съсед, което води до ниво на готовност, може би несравнимо в западния свят. Тя е участвала в много конфликти с Русия, като най-позорният от които е зимната война от 1939-40 г., в която нахлуващата съветска армия понесе стотици хиляди жертви.

Има запаси на основни горива и зърнени храни и достатъчно укрития за цялото си население за най-малко шест месеца напред. Почти една трета от пълнолетното ѝ население са резервисти, което дава на страната с население от едва 5,6 милиона души една от най-големите армии в Европа и общо най-голямото количество артилерия.

„Това е в нашата ДНК. Русия уважава силата. Силата се състои както от волята, така и от капацитета. Волята е на място. Волята на хората за защита на страната е може би най-високата в света. Капацитетът – материалът – е на надеждно ниво. Изграждането на този капацитет отнема години. Не можете да го направите за година или две“, обясни Хейсканен.

Той отказа да навлезе в подробности, но даде като пример, че на текстилна компания може да бъде наредено в кратък срок да произведе бронирани жилетки или други артикули за защита на войските в битка.

През последните месеци Русия премина към военна икономика, след пълномащабната ѝ инвазия в Украйна преди две години и изразходва около 6-7 процента от БВП за производство на 4 милиона артилерийски снаряда годишно, нива доста над тези на Финландия или дори на Западна Европа.

Хейсканен каза за Финландия: „Ние не сме във военна икономика.“ Той отбеляза, че скандинавската страна е само на трета стъпка от девет в своята стълба на ескалация и че въпреки че е увеличила производството на боеприпаси, все още няма фабрики, работещи 24 часа в денонощието.

Финландия е страната с най-дълга граница с Русия от всички държави в НАТО и ЕС.
📸 Карта: Financial Times

„Не бяхме в лошо състояние и в момента сме доста уверени“, добави той.

Финландската държава притежава части от производствената верига дори на частни компании, за да може да ги призове да започнат да произвеждат материали, необходими за войната. Тя вече започна да увеличава производството на боеприпаси след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. и сега произвежда около десет пъти повече снаряди, отколкото само преди пет години.

Финландия отговори на руската инвазия срещу Украйна, като се присъедини към НАТО миналата година, слагайки край на десетилетията на военно необвързаност.

Въпреки че е съвсем нов член, Финландия вече е питана редовно от други страни за съвети как да подобрят готовността си, която в много случаи беше намалена в годините след края на Студената война.

„Финландия е златният стандарт. Те не свалиха гарда си през 90-те и началото на новия век и сега повечето от нас могат само да стоят и да се възхищават на това, което имат. Тяхната способност да мобилизират хората и бизнеса в криза е наистина впечатляваща“, посочи високопоставен дипломат от друга държава-членка на НАТО.

Хейсканен заяви, че членството в НАТО трябва да доведе до промяна в начина на мислене на Финландия: „Вече не сме сами. Можем да се доверим на другите. Не е необходимо да държим всичките си яйца в една кошница. Не е нужно да притежаваме всички крави, за да произвеждаме мляко за нас.“

Той добави, че Финландия е започнала да складира военна техника в съседна Норвегия и скоро ще започне в Швеция, друга нова членка на НАТО, като ще разгледа възможността и за други страни по-далеч.

„Планираме да съхраняваме военно оборудване в други страни. Това е проблем със сигурността на доставките, разпръскването на запасите. Вече частично го започнахме. Планираме да го направим особено с Швеция и Норвегия, но също и с по-далечни страни. Това е оборудване и боеприпаси и може би резервни части“, добави той.

Новият президент на Финландия, Александър Стуб, загърби традиционното финландско смирение миналия месец, когато каза пред Financial Times, че другите европейски държави трябва „да станат по-финландски“.

„С други думи, по-подготвен. Трябва да се подготвите за най-лошото, за да го избегнете“, каза Стуб.