Игор Гиркин за облекчаването на изходния режим в Украйна за мъже наборна възраст.

🇷🇺 Игор Гиркин е бивш офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ) и ключов участник в конфликта в Източна Украйна през 2014 г. След края на активното си участие във военните действия, той публикува анализи за развитието на войната, които включват стратегии, действия на противника и военно-политически тенденции.

Коментарите му често са остри, безпощадни и насочени към разкриване на реалната картина зад пропагандните твърдения на Кремъл. В последния си анализ той коментира решението на украинските власти да разрешат излизането на мъже на 18-22 годишна възраст в чужбина, като оценява ситуацията не през призмата на PR, а чрез военната рационалност и реалните потребности на противника.

По-долу ще откриете публикацията на Игор Гиркин в оригинал, без редакторски промени:

Украйна започна да разрешава излизането на мъже на възраст между 18 и 22 години в чужбина – първите подлежащи на военна служба вече напуснаха страната.

Много хора у нас по някаква причина търсят в действията на противника задължително пиар и отказват да признаят неговата рационалност. Все още не са се отучили да „хвърлят шапки срещу врага“, да се „смеят на Искандери“ и да разказват как ако поискат и се напрегнат, ще са в Киев и ще победят всички.

Реалността е съвсем различна. Врагът е умен, хитър, ловък, жесток, решителен и издръжлив. А у нас за три и половина години война някои пропагандисти, меко казано, не са оценили това и не са разбрали ситуацията. Те продължават да разказват една и съща история, че победата е „буквално утре или вдругиден“. Нищо подобно.

Без много сериозни усилия няма да победим нито утре, нито вдругиден, нито по-нататък. И компромис няма да има – войната ще продължи.

Обяснението е просто: да, несъмнено, има елемент на пиар. Да, някой в Украйна така се опитва да спечели политически точки. Но трябва да гледаме на ситуацията от съвсем друга страна. Врагът няма нужда да привиква мъже на тази възраст, да затяга изходния режим или дори да поддържа предишния. През лятото не успяхме да пробием фронта никъде. Единственото, което постигнахме, е да изтласкаме противника от Часов Яр – градче с 20 000 жители, обстрелвано 16 месеца.

Следователно защо противникът да има нужда от още хора, когато се справя със съществуващите си сили? Възможно е да загуби някои потенциални войници, но засега те му не са нужни.

Това е позор. Това е шамар за нашите „гениални“ политици, военни ръководители и геостратези.

От тази гледна точка, ако врагът наистина е на ръба на гибелта и разгрома, щеше да прибира 16-годишни „фолкщурмисти“, да ги праща на фронта и за съжаление такива щяха да се намерят в голямо количество. А сега дори призоваването на 22-годишни не му е необходимо. Това е голямо постижение.

Да продължаваме да разказваме „ха-ха, този клоун, глупак“ – всъщност той не е глупак. Ако беше глупак, остава да попитаме какви тогава са всички тези „гении“, които за три години и половина не могат да спечелят войната срещу него.

Игор Гиркин е ветеран от руската армия и бивш офицер на Федералната служба за сигурност (ФСБ), изиграл главна роля в незаконното анексиране на Крим и в Донбас като организатор на въоръжени групи в Донецката народна република (ДНР). Получава присъда за подбуждане към екстремизъм през 2024 г. По-рано в Нидерландия му е наложено доживотно наказание за ролята му при свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines.

Гиркин признава, че е отговорен за разпалването на войната в Донбас, когато през април 2014 г. ръководи група руски бойци, които превземат Словянск. Неговата роля по време на обсадата му осигурява влияние и внимание, което му печели позицията на министър на отбраната на ДНР, марионетна държава на Русия. Украинските власти го обвиняват в тероризъм.

Подложен е на санкции от ЕС, САЩ, Великобритания, Австралия, Япония, Канада и Швейцария за водещата си роля във войната в Източна Украйна.

Освободен е от поста си през август 2014 г. след като 298 цивилни загиват при свалянето на полет MH17 от проруски сепаратисти. Прокурорите в Нидерландия повдигат срещу него и други трима души обвинение за масово убийство и му издават международна заповед за арест. Гиркин казва, че носи морална отговорност, но отрича да е натиснал копчето. На 17 ноември 2022 г. е признат за виновен за смъртта на 298 души, след като е осъден по всички обвинения задочно, получавайки доживотна присъда.

По време на пълномащабната инвазия от февруари 2022 г. Гиркин отново привлича внимание като военен блогър, който заема ястребска позиция, но критикува руската армия за „некомпетентност“ и „неадекватност“. През октомври 2022 г. се включва за кратко в доброволческо подразделение, което воюва срещу украинските въоръжени сили.

През април 2023 г. се присъединява към „Клуба на ядосаните патриоти“ заедно с няколко други руски националисти. По-късно започва да критикува остро руския президент Владимир Путин за некомпетентност. На 21 юли 2023 г. е арестуван от руските власти по обвинение в екстремизъм. През януари 2024 г. е осъден за подбуждане към екстремизъм и получава 4-годишна присъда.

Политическият елит в Кремъл продължава да изолира служителите от „новите“ региони.

Дмитрий Рогозин, бивш директор на държавната корпорация за космически дейности „Роскосмос“ и настоящ сенатор, представляващ окупираната Запорожка област на Украйна.
📸 Снимка: Alexei Konovalov / TASS

🇷🇺🇺🇦 Длъжностни лица от окупираните украински територии срещат трудности в осигуряването на покровителство и сигурни позиции в Руската федерация.

Въпреки незаконното анексиране на четирите украински области – Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие – след т.нар. референдуми от края на септември 2022 г., въпросните служители продължават да са аутсайдери в руския политически живот и са изправени пред ограничени перспективи за кариерното си развитие и затруднения в интеграцията.

Преди пълномащабната инвазия в Украйна, бюрократите от сепаратистките Донецка и Луганска „народни републики“ потърсиха възможности в Русия. Някои от тях, например Денис Пушилин и Леонид Пасечник, използваха връзките си, за да се изкачат в стълбичката на властта в регионите си. Други като Виталий Хоценко успяха да си осигурят губернаторски постове в руските региони като Курганска област, благодарение на подкрепа от страна на Кремъл. Подобни успехи обаче са изключение. Повечето служители от новите територии не разполагат с контактите и ресурсите, необходими за пробив в установения политически елит на Русия.

Кремъл даде приоритет на контрола над интеграцията, назначавайки лоялни фигури като Дмитрий Рогозин и Сергей Кириенко да ръководят анексираните региони, вместо да даде власт на местните лидери. Този подход отгоре надолу остави настрана много служители на ДНР и ЛНР, оставяйки ги зависими от благоволението на Москва. Алексей Воробьов, бивш служител на ДНР, зае позицията на заместник-губернатор на Курска област, но в крайна сметка подаде оставка, тъй като не успя да се адаптира към местната политика.

Икономическите различия усложняват още повече техните перспективи. Заплатите в окупираните територии са значително по-ниски, отколкото в руските региони. В някои случаи разликата стига десет пъти, което кара служителите да търсят по-добре платени позиции другаде. И все пак, без силни покровители или значителен капитал, те нямат шанс да се конкурират. Бивш чиновник от Запорожието отбеляза, че дори второстепенните длъжности изискват връзки или финансови средства за подкупи, които липсват на мнозина.

Някои решиха да се обърнат за подкрепа към управляващата партия "Единна Русия" на президента Путин. Включването в нейните редици предлага път към легитимността, както се вижда от бързия възход на Хоценко. Партийното членство обаче не е достатъчно само по себе си ако не разполагаш с влиятелни поддръжници. Други, като Александър Ходаковски, изразиха своето разочарование от пренебрежението на Москва, подчертавайки разрива между местните лидери и Кремъл.

Войната размести и приоритетите. Военни служители и службите за сигурност сега доминират в новите територии, намалявайки влиянието на гражданската администрация. Междувременно старите региони на Русия остават предпазливи към новодошлите и гледат на тях като на съмнителни и ненадеждни. В резултат на това само шепа длъжностни лица – такива с предишни връзки в руските елити или благосклонността на Кремъл – успяват да пробият. За повечето обаче анексираните региони не се оказват трамплин към влиятелни постове, а задънена улица.

Загинали и ранени при покушение в елитен жилищен комплекс в Москва.

🇺🇦💥🇷🇺 Най-малко един човек загина, а други трима бяха ранени при експлозия във вход на жилищна кооперация в елитния комплекс „Алените платна“ в руската столица Москва, като по предварителни данни цел на покушението е Армен Саркисян, ръководител на „Федерация по бокс на ДНР“ и създател на арменския батальон „Арбат“.

Жители съобщиха за Север.Реалии, че на мястото на инцидента са пристигнали няколко екипа на Бърза помощ и пожарна. Очевидци смятат, че експлозията е избухнала във фоайето на асансьора на високата кула.

П о-рано руски канали в Telegram разпространиха кадри, за които се предполага, че показват вход на кооперация в елитния жилищен комплекс, който е осеян със счупени парчета стъкло, а на земята лежи човек, на когото се оказва първа помощ.

Източник на Интерфакс от силите за сигурност твърди, че той е починал, докато други руски медии съобщават, че е загинал негов охранител, докато той е тежко ранен и е транспортиран с хеликоптер до болница с опасност за живота.

Според ВЧК-ОГПУ, апартаментът на 22-ия етаж в сградата, където е живял Армен Саркисян със своите близки, е собственост на семейство с фамилно име Уайнщайн. Жилището е наето преди две години от неговата съпруга Анна. Двойката наскоро се сдоби с бебе. Техни съседи споделят, всички членове на семейството са били охранявани от охрана на няколко смени.

При експлозията са ранени най-малко трима души – 44-годишната Дария Карселадзе, 41-годишният Сергей Шкрябатовски и 50-годишният Игор Антоненко, който също е в базата на Миротворец.

Саркисян е участвал в обучението на бойци от арменския батальон „Арбат“ в окупираната Горловка в Донецка област, поради което е обявен от украинската държава за издирване по член за участие в незаконни въоръжени групи. По-рано той е имал украинско гражданство.

Русия превзе село Семьоновка, северозападно от Авдеевка

Източник: Google Maps

🇷🇺⚔️🇺🇦 Руското министерство на отбраната съобщи, че руските военни са поели контрол над село Семьоновка в самопровъзгласилата се "Донецка народна република", съобщава Би Би Си.

Село Семьоновка се намира северозападно от разрушения град Авдеевка, който Русия превзе през февруари. В селото са живеели около 200 човека при последното преброяване през 2001 година.

Министерството на отбраната на Русия съобщава, че руските подразделения са заели по-изгодни позиции и са нанесли поражение на украинските сили и техника в районите на селата Григоровка, Красногоровка и Константиновка в Донецка област, Синковка в Харковска област и Червона Диброва в Луганска област.

По-рано главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Олександър Сирски говори за изострянето на ситуацията на фронта и отстъплението на въоръжените сили на Украйна в района на Донецк.

"Части на украинските сили за отбрана, запазвайки живота и здравето на нашите защитници, се преместиха на нови линии западно от Бердичи, Семьоновка и Новомихайловка", каза Сирски.

Русия увеличава капацитета на пристанище Мариупол

Архивна снимка от пристанището в Мариупол, разположено на бреговете на Азовско море.
📸 Снимка: РИА Новости

🇷🇺 Руската федерация възнамерява да увеличи капацитета на пристанището на източния град Мариупол, разположен на бреговете на Азовско море в т.нар. Донецка народна република.

За текущата 2024 г. се планира удълбочаване на пристанищната акватория, изграждане на нова пристанищна инфраструктура и ремонтно-възстановителни работи по 26 обекта от вече съществуващата.

Според руските планове, капацитетът за обработка на товари на азовското пристанище следва да се увеличили най-малко с 1,5 млн. тона. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на следващата година, според Федералната агенция за морски и речен транспорт.

Ню Йорк Таймс: Авдеевка е катастрофална загуба за украинските сили

Загубата на украински контрол над Авдеевка може да има опустошителни последици за и без това ниския дух на украинските въоръжени сили (ВСУ), пише "Ню Йорк таймс", цитиран от ТАСС.

Според западни чиновници и украински военни при боевете за Авдеевка „може да са пленени стотици украински войници“, което е „катастрофална загуба“ за украинските въоръжени сили.

Както отбелязват американски официални лица, духът на украинците пада след неуспехите на фронта и промените във военното ръководство. Загубата на  Авдеевка може да се окаже „по-значимо“ събитие, отколкото изглеждаше в началото, посочва изданието.

Падането на  Авдеевка, както пише "Ню Йорк таймс", показва също как неспособността на Конгреса на САЩ да одобри помощ за Украйна оказва влияние върху боевете.

На 17 февруари руският министър на отбраната Сергей Шойгу докладва на руския президент Владимир Путин за преминаването на Авдеевка под пълен контрол на руската армия. Авдеевка се намира западно от Ясиноватая, откъдето украинските войски обстрелваха близките Донецк и Макеевка.

Според Министерството на отбраната на Русия, войските на групировката „Център“ в момента продължават настъпателните действия на територията на Донецката народна република.

Бягството на ВСУ от Авдеевка е поредната голяма победа за Русия след превземането на Артьомовск миналата година и успешната защита срещу украинското контранастъпление.

Според много експерти руската армия може да напредне към град Селидово, на 30 км западно от Авдеевка, или град Покровск, разположен на 12 км северозападно от Селидово. Освен това руските войски може да започнат да напредват към Краматорск.

„Изтеглянето на частите на ВСУ от  Авдеевка е много важен успех за нашите войски, но цялата специална операция все още не е достигнала повратната точка. Ние запазваме стратегическата инициатива на действие“, казва Александър Бартош, военен експерт, член-кореспондент на Академията на военните науки.

Загубата на  Авдеевка ще създаде сериозна дупка в стратегията, която Зеленски се опитва да изгради и ще покаже, че Украйна все още е способна да води война“, подчертава събеседникът.

„Изявлението на Сирски за изтеглянето на войските е сигнал към Запада за помощ. Това е опит да се повлияе на републиканците, които от няколко месеца блокират отпускането на нова помощ за Украйна“, казва Александър Перенджиев, доцент от катедрата по политически анализ и социално-психологически процеси на Руския икономически университет “Плеханов” член на експертния съвет на „Офицери на Русия“. Според експерта след  Авдеевка пред Русия се откриват перспективи не само за придвижване към  Краматорск и Славянск, но и за пълното освобождаване на Донецката народна република.

„След  Авдеевка могат да се правят различни маневри, например в посока освобождаване на Угледар и отрязване на ВСУ от Донецк, за да се сложи край на обстрела на града. За  ВСУ става все по-трудно да запълват пропуски в отбраната“, убеден е Перенджиев.