Дроновете на СБС удариха 21 съда от „сенчестия флот“ за 72 часа

🇺🇦⚓🛢️ През изминалата нощ Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна поразиха нови девет танкера от руския „сенчест флот“ в Азовско море. Този пореден удар увеличи „улова“ на бойната група до 21 кораба за последните 72 часа: 19 танкера, 1 сухогруз и 1 ферибот в Керч. Новината беше съобщена от командира на СБС Роберт Бровди „Мадяр“, който добави, че същата нощ дроновете са поразили и 53 военни цели в оперативната дълбочина на окупационните сили.

Ловът на кораби не е дело на безпилотни катери – оръжието, с което украинското военно разузнаване преследва руския флот в открито море, а на въздушни дронове. Същите „птици“, с които бригадите на Мадяр поразяват техника и складове в тила на противника, този път кръжат над затвореното вътрешно море и подпалват търговски съдове един след друг. Въздушни машини, а не флот, налагат блокада над цяла акватория – и то над най-плиткото и обградено отвсякъде със суша море в Европа. Дълго време Москва го смяташе за сигурно вътрешно езеро, а сега то попадна в обсега на евтини средства за поразяване.

Според командването в операцията са участвали 414-та бригада „Птиците на Мадяр“ (разчета „Кайрос“), 413-ти полк „Рейд“ и 1-ви център на СБС. Действията са ръководени от Център за дълбочинно поразяване – структура, създадена през април именно с цел да централизира и координира ударите по приоритетни цели в тила.

Тази поредна атака е дело на най-младия род войски в украинската армия. Силите за безпилотни системи бяха обособени преди около две години като първата в света самостоятелна структура за безпилотна война, а Бровди, дотогава командир на прочутите „Птици“, оглави целия род войски. Оттогава техните дронове се превърнаха в основния украински инструмент за далекобойни удари по петролни рафинерии, летища и батареи за ПВО дълбоко в руския тил. Операцията в Азовско море пренася същата логика и над водната повърхност – масово и евтино поразяване на цели, до които флотът и авиацията трудно биха стигнали без тежки загуби.

Поразените танкери са част от сенчестата флотилия, с която Москва заобикаля западните санкции върху руския петрол. Това са застаряващи плавателни съдове с неясна собственост, плаващи под чужд флаг, всеки с товароносимост около 7000 тона и дължина близо 140 метра, построени между 2006 и 2012 г. Именно такива кораби от години снабдяват с гориво окупирания полуостров през пристанищните терминали на Керч, отвъд Кримския мост. Сред ударените през предходните нощи Бровди изброи танкерите Venera-3, Sanar-1, Sanar-17, Climene, Teti, Aleksey Savrasov и Penelope, като част от тях останаха да горят на рейд. Към списъка се добавят сухогруз и ферибот, поразени на самия праг на Крим, откъдето горивото тръгва навътре към полуострова.

Керченският пролив е тясното гърло, през което полуостровът „диша“. През него преминават и трите основни снабдителни артерии: Кримският мост осигурява шосеен и железопътен транспорт, фериботите допълват капацитета на моста при нужда, а танкерите доставят гориво по вода. Ударите от последните нощи блокират едновременно два от тези три канала – морския внос и фериботната връзка, като по този начин удрят точно в точката, където руската логистика за полуострова е най-уязвима. Неслучайно Бровди говори за „битка за гориво“ точно тук: който държи Керченския пролив под обстрел, контролира снабдяването на целия Крим.

Тази офанзива се разгърна в рамките на една седмица. Първите два танкера бяха поразени в нощта срещу 6 юли. Денонощие по-късно, между 6 и 7 юли, последва най-тежкият залп – 8 санкционирани кораба за една нощ, към които през деня се добавиха още, докато броячът за 7 юли не достигна 10 съда. Нощта срещу 8 юли донесе нови 9 поразени танкера. По изчисления на командването това прави общо 21 съда за 72 часа – цифра, зад която стои не класическа морска блокада с бойни кораби, а рояк от дронове, поел контрола над небето над едно от най-затворените морета в Европа. Самата кампания срещу снабдяването на Крим започна още на 1 юли, а ловът на танкери е просто най-новото ѝ острие.

„Битката за горивото на Крим в Азовско море продължава. Сенчестият флот напуска района“, отбелязва Бровди, посочвайки директно крайната цел. Смисълът на ударите е да се пресуши морският канал, по който санкционирани танкери внасят петрол на полуострова. Ефектът вече се усеща: продажбите на гориво на дребно бяха спрени, а опашките пред бензиностанциите станаха ежедневие в разгара на летния сезон, когато полуостровът разчита на туристите. Москва отвърна с риториката, че ударите по цивилни танкери са тероризъм. Киев обаче е категоричен в обратното – тези съдове обслужват войната и пренасят гориво за военните усилия на Кремъл (включително за ударите по украински градове), което автоматично ги превръща в законни военни цели. Спорът е стар, но с всяка изгоряла цистерна доводът на Киев натежава: колкото по-скъпо струва на Москва да издържа Крим, толкова по-осезаемо блокадата се превръща от намерение в реалност.

Морето обаче е само едно от остриетата на тази кампания. Успоредно с него се нанасят и удари по електропреносната мрежа, които притискат полуострова откъм сушата. Освен 53-те военни цели за нощта, СБС регистрира 6 поразени подстанции, а от 1 юли насам – около 50 енергийни възела в Крим и окупираните територии на юг. Десетките удари за по-малко на седмица се натрупаха, докато кримската мрежа най-накрая поддаде. Този резултат бе потвърден и от руска страна – окупационните власти признаха за сериозни прекъсвания на тока, засегнали цялата територия на Крим, включително Симферопол, а не само отделни райони. Крим, който Русия представяше като свой военен бастион, за първи път остана едновременно без сигурно гориво по море и без стабилно електричество по суша.

Двете остриета на атаката сочат към един общ замисъл – Крим да стане неудържим като тилова база. Всеки танкер, който реши да не навлиза в обсега на дроновете, означава гориво, което няма да стигне до фронта; всяка изведена от строя подстанция проваля военни планове и оставя цивилните на тъмно. Успехът на украинската стратегия вече се вижда в рестриктивния режим на тока и забраната за свободна продажба на гориво за населението. Дали този натиск ще се окаже дълготраен обаче ще проличи не от една конкретна нощ, а от това дали Азовско море ще остане затворено за руския сенчест флот и през следващите седмици.