Китай провежда „проблематични“ изследвания в Арктика, предупредиха американски законодатели.

Китайският изследователски ледоразбивач Xuelong 2 е акостиран на кея на Олимпийския център за ветроходство в Циндао, провинция Шандонг, Китай, 3 юли 2024 г.
📸 Снимка: CFOTO/Future Publishing via Getty Images

🇺🇸⚔️🇨🇳 Специалната комисия за Китай към Камарата на представителите на САЩ призова Държавния департамент и Пентагона за предприемане на по-решителни действия за справяне с „проблемните“ китайски изследвания в Арктика, които според тях могат да се използват не само за граждански, но и за военни цели, поради което представляват значителна заплаха за сигурността на Съединените щати и техните съюзници в НАТО.

Специалната комисия, занимаваща се със стратегическото съперничество между Съединените щати и Китайската народна република очерта своите опасения в писмо от 16 октомври 2024 г, адресирано до министъра на отбраната Лойд Остин и държавния секретар Антъни Блинкен.

„През последните години КНР увеличи усилията си за търсене на достъп и упражняване на влияние в Арктика, включително разширяване на двойните гражданско-военни изследователски усилия в региона“, посочват в писмото Джон Муленаар (председател на комисията от Републиканската партия) и Раджа Кришнамурти (неин високопоставен член и представител на Демократическата партия), използвайки акронима на официалното име на комунистически Китай – Китайска народна република.

„Арктика е от решаващо значение за интересите на националната сигурност на САЩ и защитата на нашата родина и ние трябва да работим със съюзниците си, за да запазим ангажиментите си по договора за отбрана.“

Законодателите посочиха, че „достъпът на Китай до Арктика за наземни станции за сателитна комуникация и научни изследвания значително разширява оперативната ефективност на Народната освободителна армия (НОА) и насърчава глобалните амбиции на КНР“.

Двупартийната комисия иска да знае, наред с други неща, как правителството на Съединените щати оценява заплахите, породени от китайското изследователско участие отвъд северния полярен кръг, особено „по отношение на противоракетната отбрана, откриването на подводници и възможностите за сателитно проследяване“.

Законодателите изискват отговор до 15 ноември.

Китай обедини усилията си с Русия, за да разшири не само военното си присъствие, но и това на бреговата си охрана в Арктическия регион, където се намират около 13% от неоткрития нефт на планетата и 30% от неоткритите запаси от природен газ, според данни на Геоложкия институт на САЩ.

По-рано този месец Пекин обяви, че корабите на бреговата му охрана са се осмелили да навлязат в Северния ледовит океан за първи път, провеждайки патрули заедно с руски кораби във води, в които Китай се е опитвал да упражнява влиянието си от десетилетия.

Въпреки че се намира на близо 1500 километра от Арктическия кръг, Китай се самообяви за „почти арктическа“ държава и добави „Полярния път на коприната“ към своята икономическа инициатива „Един пояс, един път“ – проект за милиарди долари, насочен към укрепването на геополитическото влияние на Пекин чрез изграждане на пристанища, железопътни линии и друга инфраструктура по цялото земно кълбо.

Инфографика на Комисията по външни работи към Камарата на представителите на САЩ, изобразяваща китайските инвестиции в Арктическия регион.
🔍 Източник: Committee on Foreign Affairs

Китайските изследователски станции в съюзниците на НАТО

Норвежкият архипелаг Свалбард е едно от местата с ключово стратегическо значение за китайските арктически амбиции, посочват законодателите в писмото.

Първата китайска изследователска станция „Хъанхъ“ (кръстена на едноименната река, втората по дължина в страната и считана за люлка на китайската цивилизация) беше създадена в Свалбард през 2004 г.

Сред работещите в станцията организации са Китайският изследователски институт за разпространение на радиовълни (CRIRP), звено на държавната China Electronics Technology Group Corporation, която е считана от Пентагона за компания под контрола на китайските военни.

Законодателите заявиха, че някои от китайските проекти на архипелага, които са регистрирани в портала за изследване на Свалбард на норвежкото правителство, може да имат „значителни военни цели“.

„CRIRP повтори тези проекти в своето изследователско сътрудничество с части на Народната освободителна армия, като подобри военните способности на Китайската народна република, особено в области като насочване на ракети, задхоризонтно радарно откриване, сателитни комуникации, проследяване на космически обекти, системи за ранно предупреждение, електронна война, откриване на подводници и стратегическа комуникация и контрол в полярните региони“, се посочва още в писмото, позовавайки се на сведения от Data Abyss, финансирана от Пентагона платформа за разузнаване с отворен код (OSINT).

Освен в Норвегия, Пекин управлява изследователски центрове и в още страна-членка на НАТО – Исландия.

Китайско-исландската арктическа научна обсерватория (CIAO) беше официално открита през 2018 г., но според законодателите събирането на данни е започнало още през 2013 г. – една година след подписването на споразумение между Института за полярни изследвания на Китай и Университета на Исландия.

Според писмото, събраните данни никога не са били публично достъпни, въпреки многобройните уверения за отворен достъп.

Законодателите изразиха загриженост, че Китай може да използва въпросните данни, за да подобри „точността на своите радарни системи, които откриват подводници, кораби и самолети на големи разстояния, като по този начин подобри военното наблюдение и проследяването на целите“.

В писмото се цитира изследователска статия от 2021 г., в която се посочва, че риометърът и антенната система, разположени в обсерваторията покриват голяма зона в Датския пролив.

Грегъри Фалко, професор по системно инженерство в университета Корнел, сподели на комисията, че споменатата система може да наблюдава стратегическия подводен трафик на САЩ и НАТО през т.нар. GIUK gap – термин, използван за обозначаване на морското пространство между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство.

Законодателите също така отбелязаха, че до 2023 г. Институтът за полярни изследвания, подчинен директно на Министерството на природните ресурси на Китай, е инвестирал средства в размер на близо 5 милиона долара в обсерваторията, покривайки почти всичките ѝ разходи.

„Въпреки че някои заинтересовани страни в Исландия изразиха загриженост относно последиците за сигурността от изследването, проведено и планирано в CIAO, официална проверка на сигурността така и не е извършена“, гласи още писмото. „Понастоящем в исландския закон липсват специфични разпоредби за преглед на националната сигурност в подобни случаи.“

Исландия не разполага със собствени въоръжени сили. Вместо това, по силата на договор от 1951 г. за отбраната ѝ са отговорни Съединените щати.

Законодателите призоваха Вашингтон да подкрепи малката островна държава при извършването на проверка на националната сигурност във връзка с изследователските дейности на китайски учени, и да спре всички китайски изследвания на исландска територия, за които стане ясно, че са използвани за военни цели.

Държавният департамент на САЩ заяви, че не коментира кореспонденция в Конгреса, но подчерта нарастващата загриженост на американските власти относно засилващото се присъствие на Китай в Арктическия регион.

„Имаме нарастващи опасения относно увеличените дейности и присъствие на КНР в Арктика, включително научни изследвания с възможност за двойна употреба, които могат да бъдат използвани за бъдещи военни операции“, заяви говорител на отдела пред китайското опозиционно издание Epoch Times.

„Докато КНР се ангажира с Арктика, ние я насърчаваме да спазва международните стандарти за прозрачност, върховенство на закона и отчетност, както и да спазва международните си правни задължения.“