Владимир Путин посети Беслан за първи път.

📸 Снимка: kremlin.ru

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин посети училище №1 в Беслан, където преди 20 години, в първите дни на септември месец 2004 година, се разви терористичното нападение, взело живота на 334 души.

Това е първото посещение на Владимир Путин в Северна Осетия и по-точно там, за където официалните руски власти все още не са дали отговор на много въпроси. Руските медии изтъкват визатата на държавния глава, а известната пропагандистка Маргарита Симонян го отбеляза и с пост, в който пита "Шефът коленичи пред "Дървото на скръбта" в Беслан. Как се справя всеки нормален човек, когато е там?"

В момента училището, което остава затворено, представлява мемориален комплекс, като спортната зала стои непокътната, а на стените са залепени снимките на загиналите. Всеки септември месец тук се провеждат възпоменателни мероприятия, но и до този момент Владимир Путин не е посещавал мястото.

Останалите помещения и сгради на училището и до този момент са недостъпни за посещения.

Значимо е, че посещението на Владимир Путин в Беслан става в момент на сериозно напрежение от месеци в руското общество, включително и на етническа основа, но и при пълзящи слухове за сериозно влошаване на отношенията между Путин и ръководителя на Чечня Рамзан Кадиров.

Терористичното напедение и взимането на заложници ученици, родители и учители започва на 1 септември и завършва с щурма на руските спецчасти на 3 септември.

Искането на похитителите беше руските войски да напуснат Чечня. Отговорността за завземането на училището беше поета от Шамил Басаев.

В резултат на хаотичните действия на руските специални сили загинаха 334-ма души, сред които 186 деца. Така това се превърна в най-кръвопролитния терористичен акт в съвременната история на Русия.

Според официалната версия решението да се атакува училището с намиращите се вътре заложници е било взето, тъй като похитителите са задействали взривни устройства в спортната зала. Според други свидетелства обаче, отразени и в разследване на комисия към руската Дума, взривовете в залата са резултат от стрелба с гранатомети срещу сградата.

През 2017 г. Европейският съд по правата на човека задължи Русия да изплати около 3 милиона евро на роднините на жертвите от Беслан. В решението на съда се посочва, че руските власти не са изпълнили задължението си да предотвратят евентуална заплаха за живота на хората при щурма и акцията не е била планирана така, че да сведе до минимум рисковете за живота на заложниците.

Трагедията в Беслан имаше значими политически последици - за 8 години бяха отменени преките избори на губернатори, бяха променени правилата за провеждане на изборите за руската Дума, беше въведено по-строго законодателство. И десет години след трагедията руските власти продължиха да оказват натиск включително и над журналисти, които отразяват траурни церемонии в Беслан, а не един адвокат на организацията "Майките от Беслан" бе принуден да се оттегли.

Още тогава, през 2004 г., руският президент Владимир Путин отхвърли искането за публично разследване, предпочитайки правителствено такова, което се провежда от Държавната дума, съответно година по-късно руската прокуратура обявява, че властите не са направили никаква грешка в предотвратяването на кризата, включително и не признава, че са заблуждавали за размера на кризата - едва след преброяване на изчезналите сред местни жители, властите увеличиха броя на заложниците до 900 от около 300, а едва месеци след трагедията признаха цифрата 1100.

Действията на руските власти, включително и на президента Владимир Путин като пряко отговорен за службите, бяха много критикувани, а Беслан е сравняван не веднъж и с другия терористичен акт на чеченски бунтовници - от 2002 г. в московския театър "Дубровка" по време на мюзикъла "Норд-ост", когато бяха взети около 800 заложници, освободени от силите за сигурност, но със загинали около 130 души. Тогава отново бе спряно разследването на действията на специалните сили, като и до този момент не е признато официално, че властите са използвали газ, засягайки и заложници.