🇪🇺🗳️🇷🇺 Европейският парламент отказа да признае Държавната дума, избрана на 18–20 септември, за законен представителен и законодателен орган на Руската федерация. Резолюцията беше приета на 8 октомври с 482 гласа „за“, 41 „против“ и 39 „въздържал се“. Тя призовава Съвета на ЕС и страните членки да заемат същата позиция: да прекратят официалните контакти с новия руски парламент и депутатите в него, да се обявят против участието им в междупарламентарни асамблеи и да наложат санкции на хората, провели вота.
Текстът прави заключение, че изборите не са били нито свободни, нито честни, и ги нарича „пълен фарс“, проведен под натиска на репресиите. Според депутатите обявените данни за избирателна активност и за резултати от вота не могат да послужат за достоверно доказателство за обществена подкрепа за властта, нито за войната срещу Украйна. По време на вота, пише в документа, не е имало истински алтернативни кандидати, свободни медии, надеждни наблюдатели и политически свободи.
Резолюциите на Европейския парламент нямат задължителна сила. Съветът и правителствата трябва да вземат решенията, които биха превърнали непризнаването в практика. Затова документът изрежда какво точно очаква от тях. Освен прекъсването на официалните контакти депутатите искат всеки акт на Думата, с който тя се опита да приема закони за окупираните украински територии, да ги анексира или да утвърди статута им, да се смята за нищожен. Предложенията за санкции обхващат широк кръг от лица. Сред тях са членовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и регионални комисии, магистрати и служители на Федералната служба за финансов мониторинг (Росфинмониторинг). Към тях се прибавят организаторите на изборния процес в окупираните части на Украйна, Грузия и Молдова, както и новоизбрани депутати, които все още не са попаднали в санкционните списъци. За всички тях Парламентът иска и забрана за влизане в цялото Шенгенско пространство.
Изрично са посочени депутатите, които са воювали в Украйна или са заемали постове в окупационните власти. По данни на председателката на ЦИК Ела Памфилова в Думата влизат 46 участници във войната, от които 41 са депутати от управляващата „Единна Русия“. Един от тях е Нурсултан Муссагалеев, обвиняван от украинските власти, че е разпоредил изтезанията и разстрела на цивилен край Буча през март 2022 г.
Съветът вече предприе една стъпка в тази посока. На 28 септември той добави 10 души към санкционния режим на ЕС за нарушения на човешките права в Русия: съдии от Върховния съд и от по-ниски инстанции, прокурори и служител на ЦИК. Всички те са свързани с делата, които изключиха „Яблоко“ от изборите и изпратиха нейния заместник-председател Лев Шлосберг в затвора за над 11 години. С тяхното включване режимът обхваща 108 души и 7 организации, а Парламентът настоява за още имена. Още на 21 септември върховният представител на ЕС по външната политика заяви от името на ЕС, че изборите нямат валидност на украинска територия. Позицията на Парламента отива по-далеч и отрича легитимността на цялата Дума.
Парламентарната асамблея на Съвета на Европа стигна до същия извод към края на септември, с 59 гласа „за“ и нито един „против“: Думата не може да се смята за демократично избрана, нито за легитимен орган. Възможностите за такива контакти в Европа обаче вече са ограничени. Русия беше изключена от Съвета на Европа през март 2022 г., а на 3 юли 2024 г. Държавната дума и Съветът на федерацията спряха участието на руската делегация в Парламентарната асамблея на ОССЕ.
Самите избори, първите за парламент от началото на пълномащабната инвазия, продължиха три дни. В 33 региона имаше и електронно гласуване. Според ЦИК „Единна Русия“ получава 58% от всичките гласове, а окончателното разпределение от 25 септември ѝ даде 349 от 450 места – най-многобройното мнозинство в цялата история на руския парламент. Официалната активност е над 59%.
Резолюцията се позова на съобщения за пълнене на урните с фалшиви бюлетини, статистически аномалии, прехвърляне на гласове и внезапни скокове в активността. Независимите изчисления дават представа за възможния мащаб на фалшификациите. На 21 септември „Новая газета Европа“ приложи метода на физика Сергей Шпилкин, който приема, че гласовете за останалите партии са подадени честно, и проследява как делът на управляващата партия расте заедно с активността в отделните секции. Секциите без аномалии образуват плътно „ядро“, а тези с фалшификации оставят „опашка на комета“. При прилагане на този метод само към хартиените бюлетини, без Москва и региони със съмнения за системно прехвърляне на гласове, „Единна Русия“ получава около 34%. Анализаторът на изборни данни Борис Овчинников оценява реалната активност под 40%, след като изключва Москва, електронното гласуване и окупираните територии. Според изчисленията на „Важные истории“ около 18,4 млн. от 30 млн. гласа за „Единна Русия“, подадени с хартиена бюлетина, може да са фалшифицирани.
Изборът пред избирателите бе ограничен седмици преди вота. В края на юли ЦИК регистрира федералната листа на „Яблоко“, единствената регистрирана партия с програма срещу войната. На 10 август обаче беше отменена от Върховният съд по иск на „Родина“, а една седмица след това апелативната колегия потвърди решението. Кандидатите на партията в едномандатни райони останаха в бюлетините, а другият заместник-председател Максим Круглов също беше изпратен в затвора. Русия не покани наблюдатели на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към ОССЕ, с което проведе третите поредни избори на национално ниво без международно наблюдение. Мониторинг от местни организации също нямаше: независимото движение за изборно наблюдение „Голос“ беше принудено да се закрие, а съпредседателят му Григорий Мелконянц също излежава присъда в затвора.
Избори бяха организирани в окупираните Крим и Севастопол и части от окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Отделно руски избирателни секции работеха в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия; резолюцията осъжда и тамошния вот. Парламентът не призна никакви правни и политически последици от вота на украинска територия. В Донецка област предсрочният вот започна на 14 септември. Подвижни комисии обикаляха селата с урни и преносими кабини, а жителите пускаха бюлетините си пред домовете, докато наблизо стояха въоръжени военни и полицаи. Euronews разпространи кадри на следващия ден. Резолюцията осъжда окупационната власт, която принуждава украински граждани да се регистрират и да гласуват, и иска санкции срещу всички, които са организирали тези избори или са се кандидатирали на тях.
Срещу текста гласуваха основно членовете на групата „Европа на суверенните нации“, които дадоха 23 от 41-те гласа „против“, и 16 независими депутати. Въздържалите се са предимно от „Патриоти за Европа“ (20) и Левицата (13).
🇧🇬 От 17-те български евродепутати 9 подкрепиха текста: Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Радан Кънев от Европейската народна партия, Илхан Кючюк, Никола Минчев и Христо Петров от „Обнови Европа“, Ивайло Вълчев и Танер Кабилов от Европейските консерватори и реформисти. Кючюк е и един от вносителите на общия проект от името на своята група. Тримата евродепутати на „Възраждане“, Станислав Стоянов, Петър Волгин и Рада Лайкова, гласуваха „против“. Ева Майдел, Илия Лазаров, Цветелина Пенкова, Кристиан Вигенин и Елена Йончева не участваха в гласуването.
Санкциите на ЕС се приемат с единодушие на страните-членки, поради което тежестта на резолюцията ще си проличи в решенията на Съвета след нея. Непризнаването ще се превърне в практика, ако следващият пакет санкции включи членове на ЦИК и депутати от 46-имата участници във войната и ако националните парламенти прекратят официалните си контакти с новата Дума. Ако списъкът от 28 септември е последен, позицията на Парламента ще остане просто поредната декларация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар