🇺🇦🔧✈️ Резервни части за F-16 и следващите западни изтребители ще се произвеждат в Украйна, като този ангажимент вече е заложен в подписаните договори за доставка. Изпълнението му обаче засега се отлага, докато руските ударни средства могат да достигат Ужгород, Черновци и Лвов. Това разкри полковник Олександър Дякив, командващ авиацията и заместник-командващ на ВВС на Украйна, във видео, публикувано на 22 август в официалния им канал.
„Що се отнася до локализацията на производството, големите концерни, готови да ни доставят самолети, са готови да локализират част от производството в Украйна. Готови са да ни помагат, но разбирате, че това не може да стане без подходяща среда за сигурност“, каза Дякив. По отношение на ремонта на самата техника думите му бяха още по-категорична: „Няма смисъл да разполагаме мощности за ремонт на самолети при условия, в които средствата за въздушно нападение на противника достигат Ужгород, Черновци и Лвов.“
Отлагането обаче не значи отказ: „Засега няма смисъл. Но партньорите са готови за това и ще ви кажа: то е записано в договорите за доставка на самолети чуждестранно производство, които вече имаме. И ние ще го правим в Украйна.“
Текущото техническо обслужване на наличния авиопарк се извършва от местни специалисти. По думите на Дякив към ВВС работи група, която самостоятелно поддържа F-16, а инженерният състав е приложил опита, натрупан при обслужване на съветската техника, директно към американския изтребител. Специалисти „са се научили да го правят при недостиг на резервни части и време, нощем и на студено“. Принципът, който командващият авиацията поставя пред техниците, е формулиран кратко: „Животът на летеца зависи от техника.“
Но веригата за снабдяване с резервни части засега минава изцяло с чужди складове. Defense Express обяви презввввпввпввв април 2026 г. Нидерландия е предала всичките си 24 самолета, а Дания е била на път да завърши доставката на своите 19. Доставките на общо 36-те изтребителя, обявени от Белгия и Норвегия, все още не са били започнали. Те представляват малко под половината от всички обещани самолети.
Шестте норвежки машини се намират в цеха на Sabena Engineering в Белгия, където според същата оценка на всеки самолет не достигат около сто отделни компонента. При завършени датски доставки и отчетени към онзи момент четири загуби Украйна би разполагала с най-много 39 изтребителя. След това, на 29 юли, беше загубена още една машина. Авария възникна на борда по време на бойна задача, а пилотът се катапултира. Отделно от това Белгия ще предаде през тази година седем самолета, от които три бойни, докато останалите четири ще бъдат разкомплектовани за агрегати.
Снабдяването се осигурява от няколко държави. От май 2025 г. американските Военновъздушни сили изпращат на Украйна отписани F-16 от резервните си площадки не като летателна техника, а като донори на агрегати. На 2 май 2025 г. Държавният департамент одобри пакет за обучение и поддръжка на стойност 310,5 млн. долара, който обхваща модификации, резервни части и консумативи.
На 6 септември 2024 г. Нидерландия обяви пакет за 80 млн. евро, включващ агрегати, генератори, специализирани инструменти и стълби за обслужване. На 7 май 2025 г. Хага и Букурещ подписаха и декларация за намерения за създаване на център за подготовка на техници по F-16 в авиобаза Фетещ, където вече работи Европейският център за обучение на пилоти на F-16.
Посочената от Дякив локализация има опора както в подписани договори, така и в двустранни планове за бъдещи доставки. На 30 юни 2026 г. в Киев Украйна и шведската Администрация за отбранителна техника сключиха договор за 16 самолета Gripen E на стойност около 24,6 млрд. шведски крони. Доставките са предвидени за 2029 и 2030 г., а в началото на 2027 г. Швеция ще дари още 16 изтребителя Gripen C/D.
Съгласно двустранната пътна карта с Франция от 13 юли 2026 г. Киев поръча първа партида от 16 самолета Rafale с планирани доставки през 2028 и 2029 г. Dassault обаче уточни, че договорът за тях все още не е подписан. Френският пакет включва и лицензи за производство на управляеми бомби AASM, крилати ракети SCALP-EG и прехващачи Aster. Това показва, че моделът за локализация е предвиден и за производството на боеприпаси.
Заплахата, възпрепятстваща разполагането на самолетни ремонтни мощности в Украйна, е документирана поотделно за Ужгород, Черновци и Лвов. На 13 май 2026 г. Ужгород беше атакуван с ударни дронове за първи път от началото на пълномащабната война. Поразен беше обект от критичната инфраструктура, но нямаше пострадали. През същото денонощие дронове удариха Жовква в Лвовска област и оставиха без електричество 17 населени места.
Черновци понесе удар с четири апарата „Шахед“ и една ракета още на 12 юли 2025 г., когато загинаха 2-ма души, а 14 бяха ранени. Градът отново беше атакуван на 13 май 2026 г. въпреки задействаната въздушна отбрана.
На 21 август 2025 г. руски удар унищожи завода на американската компания Flex в Мукачево. По време на атаката нощната смяна е наброявала около 600 души, а 23-ма са били ранени. В нощта срещу 9 януари 2026 г. срещу промишлен обект в Лвовска област беше изстреляна балистична ракета. След анализ на намерените фрагменти Службата за сигурност на Украйна (СБУ) определи, че става дума за комплекса „Орешник“.
Ремонтно предприятие вече беше мишена в самия Лвов. Лвовският държавен авиоремонтен завод, който е част от „Укроборонпром“ и ремонтира изтребители МиГ-21, МиГ-23, МиГ-27 и МиГ-29, беше разрушен на 18 март 2022 г. с крилати ракети, изстреляни от Черно море. Кметът Андрий Садовий съобщи, че активната работа в предприятието е била спряна предварително и няма жертви.
OSINT експерти, геолокирали кадрите от януарския удар с „Орешник“, посочиха същия завод като вероятна цел на атаката вместо газохранилището, за което се говореше първоначално. Официално потвърждение за целта не е публикувано.
Това очертава и времевия хоризонт на отлагането. Договорените самолети трябва да пристигнат между 2028 и 2030 г., а дарените Gripen C/D се очакват в началото на 2027 г. Следователно обемът на техниката, който би оправдал изграждането на самостоятелен ремонтен цикъл в Украйна, тепърва ще нараства.
Описаното от Дякив ограничение обаче не важи в еднаква степен за цялата западна военна промишленост в страната. През юли 2026 г. изпълнителният директор на Rheinmetall Армин Папергер обяви, че в рамките на 12 седмици компанията ще разгърне производство на бронирани машини именно в Западна Украйна, в партньорство с „Укроборонпром“.
Най-вероятният сценарий до края на десетилетието е ремонтът и снабдяването с агрегати да останат разпределени между Румъния, Белгия и американските складове, докато украинската страна постепенно поема все по-голям дял от текущото обслужване на собствените си летища.
Сигнал за промяна на този модел би било обявяването на конкретна площадка от назован производител или съобщение на Военновъздушните сили, че по-тежките форми на техническо обслужване вече се извършват в Украйна. Обратно, по-нататъшното разрастване на румънския център във Фетещ, който вече поема и подготовката на техническия състав, би подкрепило прогнозата, че основните ремонтни мощности ще останат извън Украйна.